№ 31692
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110147261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника А. И. К. за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, с която в полза на ищеца е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Ответникът счита, че не е дал повод за образуване на производството, тъй като не е
знаел за задълженията на своя починал баща към „Топлофикация София“ ЕАД, не е имало
как да разбере за тях, тъй като апартаментът, за който се отнасят, не бил включен в
наследствената маса, а и доколкото ищецът не го е уведомявал за задълженията до момента
на връчване на препис от исковата молба.
В законоустановения едноседмичен срок ищецът е подал отговор на молбата с правно
основание чл. 248 ГПК, с която е изразил становище за неоснователност на същата,
поддържайки, че не е налице нито една от предпоставките, предвидени в нормата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, предвиждаща хипотеза за възлагане на отговорността за разноските върху ищеца
въпреки основателността на претенциите му. Претендира разноски във връзка с настоящото
производство.
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част,.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
На първо място следва да се изясни, че в мотивите на постановения по делото акт по
съществото на правния спор съдът е обосновал извода си за възлагане на ответника на
отговорността за разноските, като е съобразил конкретно наведените от него твърдения и
доводи в тази насока, поради което безпредметно е повторното им излагане в настоящия
съдебен акт.
Наред с изложеното в съдебното решение следва да се подчертае, че ирелевантни при
преценката за разпределянето на отговорността за разноските в случая са моментът, в който
ответникът е узнал за задълженията, както и обстоятелството, че същите са възникнали в
правната сфера на наследодателя му, доколкото със смъртта на последния и настъпилото в
резултат наследствено правоприемство тези задължения са преминали към правната сфера
на ответника, наред с включените в съответното наследство права, за погасяването, респ.
1
упражняването на които гражданският закон не предвижда необходимост от отправяне на
нарочна покана, освен в хипотезата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, каквато настоящата не е.
Още повече, че последната има отношение към момента на поставяне в забава, но не и към
момента на настъпване на изискуемостта на задълженията.
Ето защо, доводите на ответника, касаещи момента и начина на узнаване за
съществуването на възникналите в патримониума на наследодателя му задължения, макар и
житейски обосновани, не са годни да обосноват възлагане на отговорността за разноските на
ищеца съобразно процесуалните правила за това.
По изложените съображения искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в часртта за разноските следва да бъде
оставено без уважение.
С настоящото в полза на ищеца не следва да бъде присъждано претендираното от него
юрисконсултско възнаграждение, доколкото не се касае за акт, с който приключва делото в
съответната инстанция по смисъла на нормата на чл. 81 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника А. И. К., ЕГН **********,
съдържащо се в молбата му с вх. № 223413/07.08.2023г., за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2