Решение по дело №3732/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 963
Дата: 26 май 2021 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20203100503732
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20203100503732 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. рег. № 281665/16.11.2020г от
З. И. П. срещу решението на ВРС–42с-в № 260887/26.10.2020г по гр.д.№ 19301/2018г в частите
му, с които е изключен като съделител от допуснатата до съдебна делба ЕДНОФАМИЛНА
ВИЛНА СГРАДА НА ТРИ ЕТАЖА с идентиф.10135.2564. 1583.1 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18- 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, посл. изменение със Заповед 18– 3850/16.05.2016г на Н-
ка на СГКК-Варна, построена в ПИ с идентиф.№ 10135.2564.1583, със застроена площ от 144 кв.м.
и РЗП от 432кв.м., състояща се от: на ЕТАЖ ПРИЗЕМЕН (избен) — кабинет, избено помещение,
склад за дърва; на ЕТАЖ ПЪРВИ — гаражно помещение, две спални, дрешник, баня — тоалет и
тераса и на ЕТАЖ ВТОРИ - всекидневна, кухня, трапезария и тераса, съгл.скица № 15-
166998/25.2.2019г на АГКК Варна, приложена на л.72 от Іинст.д., приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от решението, със стар идентиф.№ 10135.2564.1539.1, при квоти и
съделители, както следва:
за С. М. М. ЕГН ********** - 1/2ид.ч. и
за Я. З. П. ЕГН ********** - 1/2ид.ч.,
както и Е ОТХВЪРЛЕН искът му за включване в делбената маса на ДВИЖИМИ ВЕЩИ:
1. Козметична машина „Микродермабразио”, модел Bioervi Skin, механичен пилинг за кожата на
лицето, сериен номер 2A6-2152NT11;
2. Козметична машина „IPL Pulsar”, модел Silk, сериен номер 29983/01L, фото епилация за
премахване на косми;
1
3. Козметична машина „Е-Matrix”, модел еМах Bi-polar, сериен номер Х6В2003014027, за
заличаване на белези от акне;
4. Козметична машина „LPG” CelluM6 Integral, сериен номер INTIA0508764/650, за борба с
целулита, при посочените от него квоти: 1/2ид.ч. за З.П. и по 1/4ид.ч. за С.М. и за Я.П..
Счита решението в тези части за неправилно и незаконосъобразно и затова моли за тяхната
отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде включен като съделител на
посочената еднофамилна жилищна сграда на три етажа и да бъдат допуснати до делба 4бр.
козметични машини при посочените от него квоти.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 289565/ 15.12.2020г. от С.
М. М., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото
потвърждаване.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.
възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 289564/ 15.12.2020г от Я.
З. П., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото
потвърждаване.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.
възнаграждение.
Производството е за делба във фазата по допускането.
В исковата молба, подадена от С. М. М. против Я. Зв. П. и З. Ив.П. ищцата твърди, че с
ответника Я.П. са наследници на майка им В. Ив.П.а, поч.20.10.2018г. По време на брака си с
отв.Зв. П., сключен на 29.05.1989г и прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№ 3971/2017г на
ВРС, В. придобила следните недвижими имоти:
1/ ПИ с идентиф.10135.2564.1583 по КККР на гр. Варна, с адрес: гр.Варна к.к.„****“ ул.„***“
№ *, целият с площ от 1463кв.м., образуван от обединяването на имоти ПИ със стар
идентиф.10135.2564.1539 с площ от 633кв.м., образуван от обединяването на ПИ със стар
идентиф.10135.2564.1239 с площ от 501кв.м. и ПИ със стар идентиф.10135.2564.1519 с площ от
132кв.м., като В. притежавала в лична собственост 1047/1463ид.ч., а ответникът --416/1463ид.ч. За
част от ПИ, със стар номер 1539 с площ от 633кв.м. се твърди, че бил лична собственост на В. П.а,
придобит по наследство и дарение; а другата част - със стар номер 1520 с площ 830кв.м. бил
придобит по време на брака в СИО. Затова квотите в целия с площ от 1463кв.м. за двамата бивши
съпрузи бшлш различни: за В. П.а - 1048/1463ид.ч., а отв. Зв.П. - 415/1463.ид.ч.
2/ В описания ПИ имало изградена и ЕДНОФАМИЛНА ВИЛНА СГРАДА на три етажа – с
идентиф. 10135.2564.1583.1, по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 144кв.м. и РЗП от
2
432кв.м., състояща се от: етаж приземен (избен) - кабинет, избено помещение, склад за дърва; етаж
първи – гаражно помещение, две спални, дрешник, баня, тоалет и етаж втори - всекидневна, кухня,
трапезария и тераса, за която се твърди, че била лична собственост на В. И. П.а, тъй като била
придобита по наследство и дарение и чрез влагане на лични средства при доизграждане на
сградата.
3/ Пак в същия ПИ имало построена още една ЕДНОФАМИЛНА ВИЛНА СГРАДА на два
етажа с идентификатор 10135.2564.1583.2. със застроена площ от 46кв.м. и РЗП 92 кв.м. състояща
се от етаж приземен /избен/- избено помещение, котелно помещение и склад за държа и етаж
първи – входен коридор, всекидневна, кухня, трапезария и тераса.
Описаната сграда била премахната и в имота било стартирано строителство на нова такава
съгласно издадено Разрешение за строеж № 188/17.10.2016г на Община Варна, район Приморски,
според което на наследодателя на ищцата В. И. П.а и отв.Зв.П. било разрешено извършване на
строителство на строеж ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ГАРАЖ, находяща се в ПИ
10135.2564.1583 със ЗП 139,76кв.м. и РЗП 511,72кв.м., като строителството на започнало по време
на брака на В. и отв.З. и било реализирано до етап „груб строеж“, което се установявало от
приложените към уточняващата молба протокол и удостоверение; Същата е с идентиф.
10135.2564.1583.3
Затова съсобствеността между В.П.а и отв.Зв. П. върху този обект била при квоти от по
1/2ид.ч. за всеки един от бившите съпрузи.
4/ Освен това, по време на брака им са придобили в СИО ПИ № 032005 в землището на
с.Калиманци, общ.Суворово, обл. Варна, м-ст „Кантона“, ЕКАТТЕ 35376 с площ от 6,599 декара, с
начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята — втора, при граници: имоти с номера:
032006; 032023; 032004; 000111. За този имот се твърди, че бил придобит от бившите съпрузи в
режим на СИО и затова квотите им били равни - по 1/2ид.ч.
Поради изложеното моли да бъдат допуснати до делба сл.недвижими имоти:
1. ПИ с идентиф.10135.2564.1583 по КККР на гр. Варна, при квоти както следва:
523,5/1463ид.ч. - за С. М. М.,
523,5/1463ид.ч. - за Я. З. П. и
416,0/1463ид.ч. - за З. И. П.;
2. еднофамилна вилна сграда на три етажа с идентификатор 10135.2564.1583.1, по КККР,
построена в ПИ с идентификатор 10135.2564.1583 , със застроена площ от 144 кв.м. и РЗП от
432,00 кв.м. състояща се от : на ЕТАЖ ПРИЗЕМЕН (избен) — кабинет, избено помещение, склад
за дърва; на ЕТАЖ ПЪРВИ — гаражно помещение, две спални, дрешник, баня — тоалет и тераса и
на ЕТАЖ ВТОРИ - всекидневна, кухня, трапезария и тераса, при квоти както следва:
1/2ид.ч. за С. М. М. и
1/2ид.ч. за Я. З. П.;
3
3. еднофамилна жилищна сграда с гараж с идентификатор 10135.2564.1583.3 изградена до
етап „груб строеж“ по КККР, при квоти както следва:
1/4 - за С. М. М.;
1/4 - за Я. З. П. и
1/2 - за З. И. П.;
4. ПИ № 032005 с идентиф.№ 35376.32.5, находящ се в землището на с.Калиманци, Община
Суворово, при квоти както следва:
1/4 за С. М. М.,
1/4 за Я. З. П. и
1/2 за З. И. П.;
Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Я.П., с която изразява становище за
съсобственост върху имотите, чиято делба се желае, като е съгласен да бъде допусната делба на
описаните недвижими имоти при посочените от С.М. квоти. Освен това, е отправил искане за
включване в делбената маса следните МПС, придобити по време на брака на В. и З.П.и, в режим на
СИО:
1. БМВ модел Х 5, рег.№ В 88 88 ВХ /неподдържано от адв.Г., видно от протокола от о.с.з. от
6.12.2019г/
2. Бентли, рег. № В 22 22 ВХ .
3. Джип GNS Envoy /оттеглено от адв.Г. в първото о.с.з./
при квоти по 1/4ид.ч. за ищцата и за отв.Я.П. и 1/2ид.ч. за отв. З.П. – за всеки от автомобилите.
В срока за отговор е постъпил такъв и от ответника З.П., с която изразява становище за
допустимост на иска за делба на недвижими имоти.
По отношение на иска за делба на еднофамилна сграда на три етажа с идентификатор
10135.2564.1483.1 ответникът намира иска за допустим, но счита че делбата следва да се допусне и
извърши между тримата съделители, при квоти –1/2ид.ч. за З.П. и по 1/4ид.ч. за С.М. и Я.П..
Твърди, че в ПИ № 10135.2564.1583 първоначално била съществувала едноетажна вилна
сграда, която била собственост на В. И. П.а. Старата сграда била построена около 1964 – 1965г и
била с площ от 36кв.м., като за строителството бил издаден Билет № 945/31.8.1964г на името на Б.
П. И. /дядо по бащина линия на В. П.а/.
На 29.05.1989г В. и З.П.и сключили граждански брак. Съществуващата към датата на
сключването на брака едноетажна вилна сграда била съборена и по време на брака на двамата
4
съпрузи за периода 1996 - 1998г била изградена без издадено разрешение за строеж, еднофамилна
вилна сграда на три етажа със ЗП 144 кв.м. и РЗП 432 кв.м.,състоящата се от приземен /избен/ етаж
– кабинет, избено помещение и склад за дърва; първи етаж – гараж, две спални, дрешник, баня –
тоалет и тераса и втори етаж – всекидневна, кухня, трапезария и тераса.
Новата сграда била изградена със семейни средства и затова върху нея възникнала СИО,
която СИО била прекратена с развода при равни дялове по 1/2ид.ч. за всеки от двамата бивши
съпрузи. Така, след като за новата сграда не било издавано разрешително за строеж, същата
била незаконна. Именно поради незаконността на сградата било издадено Удостоверение за
търпимост № 66/4.5.2016г и затова в КККР била записана като собственост на двамата
съпрузи; това било видно и от издадената скица на сградата № 15–72927–10.10.2018г.
Ответникът оспорва констатациите в КНА № 116 т.1 рег.№ 2930 н.д.№ 96/2013г на нот-с Т.
М.-рег.№ 237, че еднофамилната жилищна сграда на три етажа с идентификатор 10135.2564.1583.1
е изключителна собственост на В. И. П.а.
С допълнителна молба от 9.08.2019г е отправено искане за включване в делбената маса на
следните движими вещи:
1. Автомобил Порше каен S с рама WP1ZZZ92ZGLA93566 /впоследствие не е поддържано от
страната/
2. Козметична машина микродермабразио,
3. Козметична машина IPL пулсар,
4. Козметична машина Е – матрикс и
5. Козметична машина LPG.
Посочените козметични машини били закупени по време на брака през 2015г - 2016г и преди
фактическата им раздяла и затова били придобити в режим на СИО. Същите били донесени от
В.П.а през 2017г – нач. на 2018г, закупени в Обединените арабски емирства /ОАЕ/, където
работели двамата съпрузи. СИО била прекратена поради развод при равни квоти.
След развода вещите останали в държане на В.П.а, а след смъртта й се държали от нейните
наследници.
Поради горното желае същите да бъдат допуснати делба при квоти по 1/2ид.ч. за З.П. и по
1/4ид.ч. за С.М. и за Я.П..
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна:
Не е спорен между страните фактът, че страните се явяват наследници по закон на
починалата В. И. П.а.
5
С КНА № 128 том ХХVIII, д. 13054 /1994г на н-с Д. С. при ВРС на 1.09.1994г. Ж. Д.а П., В.
И. П.а и Д. И. П. са признати за собственици въз основа на влязла в законна сила съдебна спогодба
от 20.04.1976 на ВРС на лозе с площ от 1200кв.м., находящо се в гр.Варна м-ст„Манастира“ в
землището на курорта „Св.Св.Константин и Елена“, съставляващо парцел VI в кв.75, ведно с
построена в него вила състояща се от избено помещение, кухня, бокс, две стаи, сервизни
помещения, гараж, от първия етаж две стаи и две ниши и от втория етаж две стаи и сервизно
помещение.
С НА № 141 т.VIII н.д.№ 4342/8.11.1988г на нотариус Г. И. Б. П. дарил на дъщеря си В. И.
П. следния недвижим имот, придобит по наследство: АПАРТАМЕНТ в гр.Варна, намиращ се на
ул.“***“ № * вх.* ап.*, на 1-ви етаж, попадащ в кв.363 по плана на 10 ти подрайон на гр.Варна,
състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ
67,07кв.м., при описаните граници, заедно с избено помещение № 9 с площ 8,04кв.м., както и
6,405% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху държавна земя.
С договор от 20.5.1991г В. П.а и Р. Д.а са постигнали съгласие В. П. да продаде на Р. Д.а
апартамент, находящ се на ул.“***“ № * вх.* ет.* ап.* на стойност 300 000лв при вписани
задължения на купувача Р. С. Д.а: 1. Първата вноска от 150 000лв да бъде внесена в брой лично до
30-ти май 1991г, а остатъкът до 15-ти юни 1991г; 2. Р.Д.а се е задължила да представи проект за
пристройка и надстройка на вилата и в к.к.„Дружба“ в част Архитектурен и конструктивен проект
и пълен работен проект за нова вила включващ: архитектурен проект, конструктивен проект,
работен проект, ВиК проект, локано парно ,по споразумение и на двете страни и ел.проект, не по-
късно от 30.06.1991г, по точно 1м след представяне на виза за строителство от продавача и срещу
подпис от купувача, че е получил същата виза и този проект да удовлетворява всички изисквания
на продавача в рамките на съществуващите нормативи. 3.веднага след изясняване на обема на
поменатото разширение и новата постройка и не по–късно от 15.06.1991 г, купувачът да достави
следните строителни материали, които ще бъдат заплатени от продавача на цени писмено
съгласувани от двете страни, с приподписване на спецификация и цени валидни до 30.05.1991г,
като при евентуално повишаване на цените на материалите и транспорта купувачът Р.Д.а се
задължила да поеме разликите в увеличението на цените. Продавачът се е задължил след
подписване на договора да представи скица с виза за бъдещото разширение на вилата в кк
„Дружба“ и скица с виза за построяването на новата вила, като я предаде срещу подпис на
купувача, както и до 15-ти юни 1991г да подготви необходимите документи за оформянето на
продажбата.
С договор, сключен на 27.6.1991г между Р. Д.а и В. П.а, с нотариална заверка на
подписите, страните са постигнали съгласие в срок до 30.07.1991г Р.Д.а да представи работен
архитектурен и конструктивен проект за пристройка и надстройка на вилна постройка намираща се
в кк„Дружба“ ул.„34–та“ № 4 в гр.Варна, собственост на В.П.а, Ж. П. и Д. П.. В срок до 30.08.1991г
Р.Д.а да представи на В.П.а останалите проекти за вилната постройка част ВИК, ел.част, ОВИ част.
Вписано е, че описаните проекти към него момент са били в разработка въз основа на заданието
на инвеститора В.П.а и не подлежат на промяна. В случай че срока не бъде спазен Р.Д.а е приела за
заплати неустойка от 25 000лв в срок от 10 дни от изтичане на сроковете по-горе на В.П.а.
От заверено за вярност с оригинала копие на билет № 945/31.07.1964г за строеж в
гр.Варна се установява, е издадено разрешение на Б. П. И. да построи вила по одобрен арх.проект
6
на 27.08.1964г по дадена строителна линия.
От декларация с нотариална заверка на подписите рег. № 2215/ 27.04.2016г на н-с П.М.,
рег.№ 478, се установява, че Зв.П. е декларирал, че строителство в ПИ с идентиф.№
10135.2564.1583 и с площ 1463кв.м., находящ се в кк„****“ ул.„***“ № * в гр.Варна, на жилищна
сграда на три етажа със ЗП от 144кв.м. и РЗП 342кв.м., е било извършено преди 31.03.2001г.
По делото е прието като доказателство удостоверение за търпимост № 66/4.05.2016г, изд.
от р-н„Приморски”на Община Варна, относно намиращата се в ПИ ….1583 масивна жилищна
сграда с идентификатор 10135.2564.1583.1. със застроена площ от 144кв.м. и РЗП от 342кв.м.,
състояща се от приземен/избен етаж и 2 надземни етажа, съгл.§ 127 ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ;
същата е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване, както и че може да
бъде предмет на прехвърлителна сделка.
От КП от 20.11.2014г, изд. от р-н „Приморски” и Заповед № Г-432/ 28.10.2014г на
Зам.Кмета, е видно че ПУП ПРЗ за УПИ ХII–1583 за жилищно строителство кв.75, по плана на
вилна зона Варна, влиза в сила считано от 20.11.2014г.
От Разрешение за строеж № 188/17.10.2016г се установява, че В. И. П.а и З. И. П., на база
представен титул за собственост НА № 60 т.ХХХ вх.рег.№ 11925 дв.вх.р.11725, д.156/05.06.2013г и
заявление от 12.10.2016г и всички изброени и необходими книжа /т.1–т.15/ са получили
разрешение за строеж от гл.арх.на р-н Приморски Община Варна на еднофамилна жилищна сграда
с гараж, находяща се в УПИ XII-1583 за жилищно строителство, кв.75, по плана на Вилна зона,
гр.Варна /ПИ 10135.2564.1583 по КК и КР на гр.Варна, със ЗП 139,76кв.м.и РЗП 511,72кв.м. В
същото разрешение са вписани и в т.1 до т.13 задълженията във връзка със строежа, платените
суми за одобряване на проект и издаване на разрешително за строеж, срокът за обжалване и датата
на влизане в сила на същото – 07.11.2016 г.
С КНА № 116 т.I рег.№ 2930 н.д.№ 96/4.06.2013г на н-с Т. М., рег.№ 237, вписан в СлВп-
Варна, под № 60 т.ХХХ вх.рег.№ 11925 дв.вх.р.№ 11725 д.156/5.6.2013г, на осн.чл.587 ал.1 ГПК,
В. П.а и З.П. са признати за изключителни собственици на недвижим имот, придобит по
време на брака им – ПИ с идентификатор 10135.2564.1583 по КК и КР одобрени със Заповед №
РД – 18-92 /14.10.2008г на ИД на АГКК, посл.изм. със Заповед № КД 14 -03-1067/19.04.2013 на
Началник на СГКК Варна, с адрес на поземления имот гр.Варна к.к.„****” ул.„**„ № *, целият с
площ от 1463кв.м. с трайно предназначение на територията–урбанизирана и начин на трайно
ползване–ниско застрояване с номер по предходен план 13852, кв.937, стар идентификатор
10135.2564.1520, 10135.2564.1239, при граници на имота по КК, както следва: имоти с
идентификатори 10135.2564.1238, 10135.2564.1244, 10135.2564.1245., 10135.2564.1241,
10135.2564.1236, ведно с построената в същия имот еднофамилна вилна сграда на два етажа с
идентификатор 10135.2564.1583.2 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18-92
/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, посл. изм. със Заповед № КД 14 -03-1067/19.04.2013 г. на Началник
на СГКК Варна, намираща се в гр.Варна к.к.“****“ ул.* № *, като сградата е построена в ПИ с
идентиф.10135.2564.1583, със застроена площ от 46кв.м. и обща разгъната застроена площ от
92кв.м, състояща се от: на етаж приземен /избен/- избено помещение, котелно помещение и склад
за дърва и етаж първи – входен коридор , всекидневна , кухня , трапезария и тераса.
7
Със същия КНА само В. И. П.а е призната за изключителен собственик на следния
придобит по наследство недвижим имот: еднофамилна ВИЛНА СГРАДА НА ТРИ ЕТАЖА с
идентификатор 10135.2564.1583.1 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18-92
/14.10.2008г на ИД на АГКК, посл. изм. със Заповед № КД 14 -03-1067/19.04.2013 на Началник на
СГКК Варна, намиращ се в гр.Варна к.к.”***, ул.* № *, със застроена площ от 144кв.м. и
разгъната застроена площ от 432кв.м., състояща се от: на етаж приземен /избен/ - кабинет,
избено помещение, склад за дърва, на етаж първи – гаражно помещение, две спални, дрешник,
баня-тоалет и тераса и на етаж втора – всекидневна, кухня, трапезария и тераса, построена в
гореописания ПИ с идентиф. 10135.2564.1583 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД
– 18-92 /14.10.2008г на ИД на АГКК, посл.изм. със Заповед № КД 14 -03-1067/19.04.2013 на
Началник на СГКК Варна, с адрес на имота гр.Варна к.к.“*****“, ул.* № *, целият с площ от
1453кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване –
ниско застрояване с номер по предходен план 13852, кв.75, стар идентификатор 10135.2564.1520;
10135.2564.1239, при граници на имота по кадастрална карта – имоти с идентификатори:
10135.2564.1238, 10135.2564.1244, 10135.2564.1245, 10135.2564. 1241, 10135.2564.1236.
От НА за дарение на недвижим имот № 62 т.I рег.№ 1508 н.д.№ 53/ 21.03.2013 на н-с Т.М.,
рег.№ 237, е видно , че В. П.а е дарила на З.П. само 1кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се в гр.Варна с
идентификатор 10135.2564.1539 по КК и КР на гр.Варна, намиращ се в гр.Варна, к.к.“*****“ ул.
„***“ № *, целият с площ от 630кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана и
начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план 13852, 937, в кв.75, стар
идентификатор 10135.2564.1239 и 10135.2564.159, при граници на имота : имоти с
идентификатори 10135.2564.1238, 10135.2564.1244, 10135.2564.1245, 10135.2564.1520, 10135.2564
.123.
От НА за покупко-продажба на недв.имот № 104 т.VII peг.№ 8135, н.д.№
1007/11.12.2008г е видно, че З. И. П. е придобил правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ ПИ № 032005, находящ се в землището на с.Калиманци ЕКАТТЕ 35376
общ.Суворово, мес-ст “Кантона“, с площ от 6,599дка, с начин на трайно ползване НИВА,
категория на земята-втора, при граници – имот № 032006, имот № 032023, имот № 032004 и имот
№ 000111, за сумата от 1700лв, заплатена на продавачите при сключване на договора.
От НА за дарение № 187 том I peг.№ 1308 дело № 158/23.05.2012г се установява, че В. П.а,
действаща чрез пълномощника й З. И. П., е била надарена от нейната майка Ж. Д.П. със следните
недв.имоти : 1/3ид.ч. от ПИ идентиф.10135.2564.1239, находящ се в гр.Варна, к.к.“ ****“
ул.“***“ № *, целият с площ 501кв.м., , с номер по предходен план 937 в кв.75, парцел VI, ведно с
1/3 ид.ч.от изградената в имота сграда с идентификатор по КК 10135.2564.1239.1,
представляваща ВИЛНА СГРАДА НА ТРИ ЕТАЖА със застроена площ от 144кв.м., с
предназначение вилна сграда еднофамилна, представляваща по акт за собственост вила без
посочена площ състояща се от избено помещение, кухня, бокс, две стаи, сервизни помещения,
гараж от първия етаж – две стаи и две ниши, и от втория етаж–две стаи и сервизно помещение. В
НА е вписана данъчната оценка в общ размер 85 775,70лв.
С НА за дарение № 129 том I peг.№ 3119 д.№ 114/4.06.2012г на н-с № 237, З. Ив.П. е дарил
на В. Ив.П.а и на Д. Ив.П. при сл.квоти: 131/132ид.ч. за Вес.П.а и 1/132ид.ч. - за Д. П. от следния
недвижим имот, придобит със собствени средства, а именно: ПИ с идентиф.10135.2564.1519, с
8
адм.адрес: гр.Варна р-н „Приморски“, спирка “Марек“ ул.„34–та„ № 6 с площ 132кв.м., трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10
метра, стар идентификатор 10135.2564.1240, с данъчна оценка 7142,80лв.
С НА за дарение № 25 том III peг.№ 3323 д.№ 362/19.10.2012г на н-с № 012 Д. П. е дарила
на сестра си В. П.а следните свои собствени недвижими имоти, а именно: 1/3ид.ч. от ПИ в
гр.Варна с идентиф.10135.2564.1239, намиращ се в гр.Варна к.к.“*****“ ул.“**“ № * , целият с
площ от 501кв.м., с номер по предходен план 937 в кв.75, парцел VI, при описаните граници,
ведно с 1/3ид.ч. от изградената в имота СГРАДА с идентиф. 10135.2564.1239.1, на три етажа
със застроена площ от 44кв.м., с предназначение вилна сграда еднофамилна, състояща се от:
избено помещение, кухня, бокс, две стаи, сервизни помещения, гараж от първия етаж – две стаи и
две ниши, и от втория етаж – две стаи и сервизно помещение.
С НА за поправка на НА за дарение № 13 т.I peг.№ 210 д.№ 13/ 24.01.2013г на н-с № 012 в
НК е била извършена поправка в НА № 25/19.10.2012 г. на нотариус № 012 в НК, като на стр.1- ва
от ред 16 до ред 27, вкл., вместо текстът „1/3ид.ч. от ПИ, находящ се в гр.Варна, с
идентиф.10135.2564.1239 по КК и КР, намиращ се в гр.Варна к.к.“****“ ул.*** № *, целият с площ
от 501кв.м., съгласно скица, да се чете: 168кв.м.ид.ч. от ПИ с идентиф.10135.2564.1539 по КК и
КР, с адм.адрес : гр.Варна к.к.„****” ул.* № *, целият с площ 633кв.м.
Относно искането за допускане до делба на четирите движими вещи –козметични машини са
представени писмени доказателства : фактура № 20046/02.03.2016 г. – превод от английски език,
ведно с документа на английски език, уведомително писмо на Агенция Митници с рег.индекс 32 –
256753, митническа декларация за режим „допускане на свободно обръщение„ с МРН
18BG002002H0041423, заверено копие на уведомително писмо на Агенция Митници от 18.9.2019г,
ведно с приложено заверено копие на пакинг лист № 140506/4 приложен към МД №
18BG002002H0041423.
По делото са приети заключенията на вещи лица по допуснати основна, допълнителна и
повторна СТЕ, неоспорени от страните и възприети от съда като обективно и компетентно дадени.
В заключението си в.л. А. Б. посочва, че еднофамилната вилна сграда на три етажа с
идентификатор № 10135.2564.1583.1 по КККР на гр.Варна, се намира в гр.Варна р-н„Приморски“
к.к.„***“ ул.„№ **„ № * и се състои от: приземен етаж състоящ се от четири помещения на
различни коти 45-50 кв., първи етаж –състоящ се от две гаражни помещения, две спални,
дрешник, баня – тоалетна, тераса, втори етаж – всекидневна, кухня, трапезария,тераса.
Застроената площ е около 190кв.м., а РЗП - към 390кв.м.
Същото не може да определи точната година на построяване на вилната сграда, но със
сигурност е била преди 1991г, т.к. чертежите на архитектурното заснемане съвпадали със
съществуващите стени в сградата, както и височините на таваните.
От допълнителното заключение на в.л. се установява, че приземният и първи етажи са
построени преди 1991г, докато останалата част от къщата е била пристроена и надстроена до
2013г, когато е бил съставен КНА № 116/4.06.2013г.
От повторната СТЕ, изготвена на в.л.В.М., се установява, че в еднофамилната вилна сграда
9
не могат да бъдат обособени самостоятелни обекти на собственост с оглед изискванията на ЗУТ и
Наредба № 7/ 22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони на МРРБ.
Съгл. т.VI.3 от заключението на в.л.М. първият надземният жилищен етаж и вторият
тавански жилищен етаж не представляват принадлежност към приземния етаж, за който се твърди,
че бил изграден преди 1991г, т.к. същите не могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти в
сградата. Приземният етаж също не можел да бъде обособен като самостоятелен обект.
Съгласно т.VI.4 от заключението на в.л.В.М., от билет № 10632/ 27.08.1964г /л.142-I/ за
застроена площ от 36кв.м., издаден на Б. П. И.,е видно, че старата част на сградата с одобрен
архитектурен проект е била строена в период 1962–1991г. Същата, според в.л.М. е била
незаконно пристроявана и надстроявана, като изводът за това прави на база удостоверение за
търпимост № 66 /4.8.2016г, нот.заверената декларация /л.143–I/, от което прави извод, че
строителството е било извършено преди 31.03.2001г.
По делото са събрани гласни доказателства - свидетелите Ж. П. /тъща на отв.Зв. П., баба
на ищцата и на отв.Я.П., майка на покойната В.П.а/, В. В., Я. Я., Д. К., В. Й., И. Г., Р. Ч. и Д. Б. .
Свид.Ж.П. установява, че имотът в КК„Св.Св.Константин и Елена“ бил наследствен от
свекъра й Б. П. И.. Той построил вилата с разрешително, което било представено по делото. Вилата
била на 2 етажа - първият приземен, на втория имало външно стълбище, бил с две стаи и две
малки ниши. Покривът бил с около 7-8% наклон, и с терасите квадратурата била около 72кв.м.,
защото тогава разрешавали само 36кв.м.
Свидетелката излага, че В. П.а била получила дарение от баща си – апартаментът на ул.“**“
бл.*, като впоследствие бил продаден на фирма„Стройкомплект“, т.к. направили проектирането на
пристройката и надстройката на вилата срещу апартамента, това е апартаментът, който Р. Д.а
получила. Проектът бил изготвен от Р. и в него момент свидетелката имала нейни средства -
вноска за кола, която изтеглила /сума от около 2000лв/. След смъртта на съпруга на свидетелката
/поч.1989г/ тези пари свид.П. дала на дъщеря си, а през 90-та година дъщерята и зетят на
свидетелската вече живеели във вилата. На 17-ти август се родил Я., а С. била на около 5г.
Строителството според свид.П. започнало 1991-1992г или 94г, като е категорична, че нямало
събаряне на строената от свекъра вила. Уточнява, че имало два гаража, строени още докато З. и В.
били съпрузи.
По думите на същата свидетелка през периода 1964 – 1994г често ходела в това място, но от
около 20г живеела в София. Пояснява още, че имало продаден гараж, мястото било декар и двеста,
половината от мястото било продадено заедно с гаража на П. П..
Свид.В.В. излага, че познава цялото семейство от 90-те години, т.к. майка й се познавала
покойната В.. Разказва, че В. имала имот на "Св.Св.Константин и Елена", където била ходила още
когато Я. бил бебе. Знае, че бил наследствен от дядото на В.. В него имало две сгради като към 95–
та имало груб стоеж. Свидетелка през 1995г заминала за ЮАР и се върнала в РБ през 2000г.
Свид.Я.Я. излага, че с В. се познавали от 1975-1976г. Първоначално В. и З. живеели в
жилището им на „Ж.Кюри“, след което се изместили на вилата в Дружба. За първи път Я. отишъл
10
там, когато се родил синът им през 1990г, който се казвал Я.. Според свидетеля строителството на
вилата било станало след 1995г. Последно бил ходил там, когато В. се върнала от Дубай и сега
вилата била съвсем различна – отзад имало два гаража, влизало се с вътрешно стълбище, имало
огромен дневен тракт, кухня, още една спалня и на третия етаж още две спални. През 90-те години
третият етаж не съществувал. Не знаел дали В. е имала друг имот, не му било известно с какви
средства е станало израждането на новата сграда.
Свид.Д.К. /сочен от ответника/ излага, че познава З. от 4-5 клас, когато З. отишъл от Русе в
тяхното училище. След уволнението му, някъде от 1982-1983година се запознал с В. – покойната
съпруга на З.. Свидетелят излага, че бил моряк и не е присъствал на сватбата; не можел да каже
докога двамата съпрузи са живяли заедно. Контактите му със Зв. П. и покойната му съпруга били
през 1991г, след това 2016г или 2017г, както и, че от 36 години плава. Според свидетелят не е
имало по-рано изградени гаражи в имота на Дружба, вилата имала разстояние от оградата, къщата
сега била до улицата, имало един гараж –почти на самата улица, като уточнява,че гаражите
трябвало да са два и че сега нямало външно стълбище и че не знаел постройката да била събряна
изцяло.
Свидетелски показания за установяване на включените в делбената маса движими вещи:
Свид.В.Й. /сочена от отв-ка/ излага, че познава З., С. и Я. от около 2010г. През 2010г
свидетелката била назначена във фирма “Продерма“, която била собственост на съдружниците В.
и З.П.и, а и сега свидетелката продължавала да работи в тази фирма.
През 2017г-началото на 2018г З. и В. били в Дубай. Когато В. се върнала оттам,
свидетелката узнала от нея, че е докарала машините от клиниката им в Дубай понеже
преустановила дейността там. От В. знае, че машините били лазер, LPG и машина за
фотоепилация.
Свидетелката не може да каже къде са били оставени на съхранение тези машини, но била
чувала, че били в гаража на З. и В. в тяхната къща в "Св.Св.Константин и Елена". Според нея не
били в козметичния център във Варна или в София. В медицинския център във Варна имало други
машини; някои от тях се повтаряли, но били други.
По думите на свидетелката след развода в имота е останала В., а З. нямал достъп.
Според нея собственик на „Продерма Клиник“ бил З. , с управител д-р Ю. С.; не й било
известно да е имало период, в който Зведелин да е заключвал помещенията, да не е допускал
някого и принудително да е преустановявал работата на клиниката. От две години клиниката била
затворена, не знае къде се намира оборудването и обзавеждането. Имало клиника „Продерма„ в
София, която тя не била посещавала.
Свид.И.Г. /сочена от отв-ка/ излага, че познава С., Я., З. и В. от началото на 2013г,
откогато датират взаимоотношенията й с ищеца Я.П., с когото живели заедно до 2017г в
наследствената къща на В. П.а - от баща й и от дядо й в КК„Св.Св.Константин и Елена“. Свид.Г.
сочи, че е работила в „Продерма“ ООД като търговски представител, а когато работела към
МЦ„Продемра клиник“ била на длъжност заместник- управител. Свидетелката описва уредите,
които са се използвали в МЦ във Варна - уреди с различни размери и за различни козметични и
11
естетични процедури. Когато започнала работа, машините не били в медицинския център. Те били
закупени от съдружниците на „Продерма“ В. и З.П.и от Дубай, понеже пристигнали в клиниката с
товарителници, опаковани с кашони. Същите тези машини тя била виждала в новооткритата
клиника в София на ул."***" № * * в кв.“Лозенец“, но няма представа как е пътувало до София
това оборудване. От разговор от управителката на клиниката във Варна–д-р Ю.С. през м.02.2018г
разбрала, че З. бил запечатал клиниката и д-р С. не можела да влезе.Т.к. свидетелката тогава не
живеела във Варна, не разбрала каква е причината. Пак по нейните думи З.П. имал достъп до
имота във Варна в КК"Св.Св.Константин и Елена", както и че от пролетта на 2018г свидетелката
не била посещавала имота.
Свид.Р. Ч. /сочена от ответника/ излага, че се познава много добре З. и покойната му
бивша съпруга В., т.к. била учителка на сина им Я.. Свидетелката разказва, че празнувала 70-тата
си годишнина в Дубай по покана на П.и и на техни разноски. В. се върнала окончателно от Дубай
през 2018г. Там тя правила ботокси и козметични операции. В България също имала клиника, но
не се занимавала. Същата свидетелка твърди, че в гаража на В. и З.П.и не можело да се минава от
чували от спортни пътеки, много работи. В. П.а казала на Ч., че е донесла всичко от Дубай,
споменала и за „машините ми„.
След като съпрузите се разделили, В. се върнала да живее в жилището. З. не бил взел
машините, той въобще не идвал. Това знаела понеже известно време стояла при В., понеже тя
много пиела, но свидетелката се отказала понеже била вече възрастна и не можела да я гледа.
Казва, че никой не поглеждал В..
Свид.Д.Б. /сочена от ищеца Я.П./ заявява, че нейна приятелка е д-р Ю.С. и че знаела за
съществуването на „Продерма клиник". През 2018г З.П. не бил допускал д-р С. в клиниката и това
наложило свидетелката да помогне на д-р С. да си вземе нещата оттама, и че за това подписала
констативен протокол. Клиниката „Продерма“ била много добре направена и оборудвана и след
като д-р С. била освободена, клиниката продължила да работи.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
С оглед пределите на въззивното обжалване съдът следва да изложи мотиви само досежно
спорните за въззивното производство обекти, както следва:
По отношение на вилната сграда с идентификатор ……1583.1.
Не е спорно между страните, че в процесния ПИ ….1583 има изградена ЕДНОФАМИЛНА
ВИЛНА СГРАДА НА ТРИ ЕТАЖА с идентификатор 10135.2564. 1583.1 със ЗП от 144кв.м. и РЗП
от 432кв.м., състояща се от: на приземен етаж състоящ - четири помещения на различни коти 45-
50кв.м., на първи етаж – две гаражни помещения, две спални, дрешник, баня – тоалетна, тераса, на
втори етаж – всекидневна, кухня, трапезария, тераса.
Спори се доколко въззивникът Зв.П. се легитимира като съсобственик на процесната вилна
сграда и ако е така, то в какъв обем.
Приетият като доказателство по делото КНА № 116/4.06.2013г обективира констатациите на
нотариуса в две части, като следва
12
- в първата част явилите се пред нотариуса В. и З. Протопопопови, към него момент все още
в брак, са били признати за собственици на дворното място – ПИ с идентификатор….1583, заедно с
построената в него еднофамилна вилна сграда на два етажа с идентиф…...1583.2 със застроена
площ от 46кв.м. и обща разгъната застроена площ от 92кв.м. за последната се установи, че към
момента тя не съществува и затова не е предмет на делбата
- във втората част В. П.а е призната за изключителен собственик на придобития по
наследство и дарение процесната еднофамилна ВИЛНА СГРАДА НА ТРИ ЕТАЖА с
идентиф…….1583.1 със ЗП от 144кв.м. и РЗП от 432кв.м.
КНА е бил оспорен от З. П..
На първо място.
От съдържанието на самия КНА е видно, че е съставен по искането и с участието на двамата
все още в брак към него момент съпрузи В. и З.. Така частта, с която е била призната В. П.а за
изключителен собственик на спорната вилна сграда, обективира признанието на настоящия
въззивник за този факт.
На следващо място.
Съгласно ТР на ОСГК на ВКС № 11/21.03.2013 по тълк.д.№ 11/2012 при оспорване на
признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без
да намира приложение редът по чл.193 ГПК.
В настоящия случай оспорването не е проведено успешно. Видно от самия КНА, същият е
бил съставен въз основа на представените пред нотариуса документи, касаещи процесната вилна
сграда, а именно: КНА № 128/1994г, НА № 187/23.05.2012 за дарение и НА № 25/19.10.2012 за
дарение.
КНА № 128/1994г не е оспрван, а останалите два НА обективират деривативни придобивни
основания – чрез правни сделки и затова не попадат в приложното поле на горецитираното ТР.
При това положение следва да се приеме, че процесната вилна сграда е била придобита от В.
И. П.а по наследство и чрез дарение. Освен това, въз основа на неоспорения КНА № 128/1994г
може да се направи изводът, че към датата на съставянето му през 1994г процесната вила вече е
съществувала и се е състояла от избено помещение, кухня, бокс, две стаи, сервизни помещения,
гараж, първи етаж - две стаи и две ниши и втори етаж - две стаи и сервизно помещение.
Останалите събрани по делото доказателства подкрепят този извод. Сградата не е била
събаряна ; това касае другия обект в същия имот с идентиф.…..1583.2, на чието място е изградена
новата постройка с идентиф.…..1583.3/.
Пристрояването започнало още през 1991г и завършило преди 31.03.2001г. Пристрояването
и надстрояването е било незаконно и затова по-късно П. се е снабдил с удостоверение за
търпимост.
Установи се, че приземният етаж не може да бъде обособен като самостоятелен обект.
13
Първият и втори жилищни етажи не представляват принадлежност към приземния и също не могат
да бъдат обособени като самостоятелни обекти.
От изложеното се налага крайният извод, че Зв.П. няма качеството на съсобственик по
отношение на спорната вилна сграда и затова следва да бъде изключен като съделител от нейната
делба, както правилно е постановил ВРС. Затова решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на движимите вещи – 4 бр козметични машини.
За същите е необходимо да бъде установено, че са били придобити в СИО и че към датата на
постановяване на първоинст.решение в първата фаза по делбата, същите съществуват и в чие
държане се намират.
Съобразно правилата на чл.154 ГПК установяването на тези обстоятелства е в тежест на
въззивника, поискал включването им в делбената маса.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал не може да бъде направен
категоричен извод за тяхното наличие в момента и местонахождението им
Дори да се приеме, че действително бившите съпрузи като съдружници са закупили
процесните козметични машини в Дубай, където са имали козметична клиника и с тях са били
извършвани козметични процедури, след закриването на дейността им там /по думите на
свид.В.Й., свид.И.Г., свди.Ч./, В. ги е транспортирала до България, което станало в края на 2017 -
началото на 2018г, когато и тя самата окончателно се е завърнала, не може да се установи с
категоричност тяхното съществуване понястощем и местонахождението им. Свид.В.Й., която от
2010г е била назначена във фирма “Продерма“ /собственост на съдружниците/ и досега
продължавала да работи там, сочи, че машините не се намирали в клиниката в гр.Варна, нито в
гр.София. В МЦ във Варна имало други машини. Сама тя не била посещавала клиниката в София.
Свид.Д.Б. говори, че клиниката била много добре направена и оборудвана. Очевидно се има
предвид тази във Варна, предвид че неин управител била д-р С., след чието освобождаване,
клиниката продължила да работи. От това, обаче, не отново става ясно с категоричност дали
процесните козметични машини се намират в клиниката във Варна. Единствено свид.Г.,
съжителствала с ищеца Я.П. до 2017г и работила за „Продерма“ООД и в МЦ“Продерма клиник“
през периода 2013-2017г, говори, че същите тези машини била виждала в новооткритата клиника в
София на ул."***" № * * в кв.“Лозенец“. От последното също не може да се направи извод за
пълната индивидуализация на процесните дв.вещи и в чие държане са към момента.
Представените по въззивното дело 3 бр. споразумения за продажба на дялове и приемане на
нови съдружници и изменение на учредителен договор от 20.03.2014г, от 01.06.2016г, и от
16.05.2015г и Търговски лиценз, издаден от Департамент за Икономическо развитие също не
установяват наличието на процесните козметични машини, както и тяхното местонахождение , т.е.
в чие държане са.
При това положение спорните движими вещи не следва да бъдат допуснати до делба.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на РС в обжалваните части.
14
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХІVс-в № 260887/26.10.2020г по гр.д.№ 19301/2018г
на ВРС–42с-в в частите му, с които
З.И. П. ЕГН ********** с адрес : гр.София 1618 ул. „Българска легия“ №2 е изключен като
съделител от допуснатата до делба ЕДНОФАМИЛНА ВИЛНА СГРАДА на три етажа с
идентификатор 10135.2564.1583.1 по КККР, построена в ПИ с идентиф.10135.2564.1583, със
застроена площ от 144кв.м. и РЗП от 432кв.м., състояща се от : на ЕТАЖ ПРИЗЕМЕН (избен) —
кабинет, избено помещение, склад за дърва; на ЕТАЖ ПЪРВИ — гаражно помещение, две спални,
дрешник, баня — тоалет и тераса и на ЕТАЖ ВТОРИ - всекидневна, кухня, трапезария и тераса
/съгл. скица № 15 -166998/25.2.2019г на АГКК-Варна/, по отношение на която съделители са :
С. М. М. ЕГН ********** – с 1/2ид.ч.
Я. З. П. ЕГН ********** – с 1/2ид.ч
както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на З. И. П. ЕГН ********** за включване в
делбената маса следните движими вещи:
1. Козметична машина „Микродермабразио”, модел Bioervi Skin, механичен пилинг за
кожата на лицето, сериен номер 2A6-2152NT11;
2. Козметична машина „IPL Pulsar”, модел Silk, сериен номер 29983/01L, фото епилация за
премахване на косми;
3. Козметична машина „Е-Matrix”, модел еМах Bi-polar, сериен номер Х6В2003014027, за
заличаване на белези от акне;
4. Козметична машина „LPG” CelluM6 Integral, сериен номер INTIA0508764/650, за борба с
целулита, на осн.чл.34 ЗС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
в едномесечен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15