Номер 36815.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20203100502460 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно и своевременно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна Д. Ж. Д. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 21612/06.10.2020г., с която юрисконсулт Б. Й.
като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна прави искане за
спиране на производството по делото поради наличието на преюдициален спор от значение
за правилното решаване на делото, както и поради наличието на тълкувателно дело във ВКС
по въпроси, имащи съществено значение за изхода и на настоящото дело.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на Съда
на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание чл. 267
от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
АДВ. Д.: Считам искането за неоснователно.
1
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение.
Искането за спиране се основава и на твърдение, че във ВКС е образувано тълкувателно
дело № 1/2020 г. на Гражданско колегия по следния въпрос: „При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи
приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на член 9, алинея 2 от същата
наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“.
Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС, постановено по
тълк.д.№ 8/2013 г., ОСГТК, спирането на производството по член 229, алинея 1, точка 4 от
ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на
правото на иск. Счита се, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира.
Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Образуваното пред Общо събрание на една от колегиите или на двете колегии на Върховния
касационен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва
да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато
или отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело,
образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на член 229, алинея 1,
точка 4 от ГПК. Първоинстанционният и въззивният съд не могат да спират производството
по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от
значение за спора, с който са сезирани. Единственото основание за спиране на съдебни
производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на член 292 във връзка с
2
член 229, алинея 1, точка 7 от ГПК, а тя не е приложима извън касационното производство.
Това е единствената съдебна инстанция в страната, която е натоварена с осъществяване на
правомощия по уеднаквяване на съдебната практика и осигуряване на точното и еднакво
приложение на закона от всички съдилища и затова тя трябва да отстрани противоречията
между практиката на своите състави на общо събрание на всички съдии от съответната
колегия /колегии/ и преди да стори това, не може да приключи производството по
конкретния висящ пред нея спор. Именно поради това състав на ВКС може да се позове на
основанието по член 292 от ГПК и да спре производството пред себе си, но не може да спре
производството пред себе си първоинстанционният или въззивният съд.
В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл.631 от ГПК, поради
което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл. 631, ал. 1 от ГПК
искането на въззивника, обективирано в молба от 06.10.2020г. за спиране на производството
по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20
образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище с вх. № 21741/07.10.2020г., с което
юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна
заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа депозираната
въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от ОД на МВР-Варна,
чрез ю.к.Б. Й. против Решение № 2654 от 26.06.2020 година, постановено по гр.дело № 17
476/2019 година на ВРС, шестнадесети съста, с което съдът е уважи предявения иск и е
осъдил въззивника да заплати в полза на Д. Ж. Д. , ЕГН **********, както следва: сумата от
3
917.71лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 109 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението , на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т.2 от ЗМВР ; сумата от 100 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, както и сумата от 250 лева, представляваща
дължима държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, в полза на
ВРС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно и
противoречащо на наличните по делото доказателства.Излагат се доводи, според които
съдът превратно е тълкувал както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за исковия период не намира
своето приложение и в тази връзка съдът е допуснал нарушение, обуславящо отмяна на
атакувания съдебен акт.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор от страна на
въззиваемия Д. Ж. Д. , чрез адв. Зл. Н., с които те настояват решението да бъде потвърдено.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника възнаграждение.=
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моля да оставите без уважение искането за извършване на корекция за
прилагане на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:38 часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5