№ 5155
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело №
20221100104062 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от Н. Ц. Ч. срещу Прокуратура на
Република България, обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, относно осъждането на ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лв. за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпяване на мерките за
процесуална принуда „задържане под стража“ за период от 8 месеца и
„домашен арест“ за периода от 12.01.2013г. - 09.07.2013г., много
неприятности и болка, силно чувство за безпокойство, несигурност и
несправедливост, тревога за бъдещето на децата му и за собственото му
здраве, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
6278 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди, изразяващи се от пропуснати ползи от липсата на получаване на
трудово възнаграждение в периода от 14.06.2012г. до 24.02.2014г. и сумата от
2300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения в хода на наказателния
процес, които главници се претендират ведно със законната лихва върху
всяка една от тях, считано от 26.06.2019г., до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че му било повдигнато
обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК за
това, че от неустановена дата през месец януари 2012 г. до 12.05.2012 г. е
ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел
извършване на престъпления по чл.195, ал.1 от НК и по чл.215, ал.1 от НК
/кражба на МПС и придобиване на МПС и части от тях/ с цел да набавят за
1
себе си имотна облага, за които ръководителят и участниците в ОПГ
предполагали, че са придобити чрез престьпление, като групата е създадена с
користна цел - печалба. Второто обвинение било с правна квалификация чл.
215, ал.2, т.1, вр. чл. 215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че за времето от
21.03.2012 г. до 11.05.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага - участници в ОПГ, и в съучастие като съизвършител с
лицето К.С., придобил чужда движима вещ, за която предполагал че е
придобита от друго, неустановено лице, чрез престъпление по чл. 346 от НК,
и вещното укривателство е в големи размери. Двете обвинения били внесени
в Специализирания наказателен съд, като за първото обвинение се
предвиждало наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет до петнадесет
години; а за второто – „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години и
глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Твърди, че с присъда от 16.05.2017 г. по НОХД № 1126 от 2015 г., на
СпНС, 12 състав, влязла в законна сила на 26.06.2019 г., е признат за невинен
и оправдан изцяло и по двете повдигнати обвинения. Сочи, че след
образуване на наказателното производство, със заповед за задържане на лице
на ОД на МВР- Перник, е бил задържан двукратно в рамките на 24 часа на
дати 11.05. и 12.05.2012 г.; спрямо него била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” за периода: 12.05.2012 г. - 11.01.2013 г., изменена в
„домашен арест ” от АпСпНС, за периода 12.01.2013 г. - 18.07.2013 г., и
променена в “подписка” по ЧНД № 955/2013 г. по описа на СпНС, 12 с-в, в
сила от 18.07.2013 г. При задържането му е извършен и обиск на жилището
му на 12.05.2012 г., което му създало име на престъпник пред всички съседи.
Ищецът излага и твърдения, че задържането под стража се отразило
изключително неблагоприятно върху психическото и здравословното му
съС.ие - на няколко пъти получавал обостряне на заболяването му -
артериална хипертония умерена степен сьрдечна форма, едноклонова
коронарна болест, голяма коронарна аневризма в дистален сегмент на ДКА,
систолна и дистолна дисфункция, което наложило транспортирането му по
спешност до УМБАЛСП "Н.И.Пирогов". В ареста получил недобра грижа и
отказ от медицинска експертиза за изясняване на здравословното му съС.ие.
Бил изключително разстроен и месеци след освобождаването му не могъл да
се отърси от преживения шок, тъй като в миналото не е имал
противообществени прояви и, съответно - история с контролни или
правосъдни органи.
Сочи, че в продължение на години в средствата за масово осведомяване
е спряган за ръководител на ОПГ и снимката му многократно е публикувана в
пресата. Твърди, че задържането под стража се отразило изключително
неблагоприятно и на двете му деца на невръстна възраст към онзи момент, и
като цяло на семейството, поради липса на възможност за предоставяне на
родителска и на финансова помощ от негова страна, а това притеснявало и
него самият.
Твърди, че за времето на задържането си останал без работа, като след
освобождаването му дълго не могъл да си намери поС.на работа, предвид
лошото име, което средствата за масова информация и органите на СДВР му
2
създали в обществото. Със значителни трудности го приели отново на работа
на същото работно място. Трудовият му договорът бил прекратен на
14.06.2012 г., поради фактическа невъзможност да изпълнява задълженията
си, а отново започнал работа чак на 24.02.2014 г., поради което останал без
работа общо 20 месеца и пет работни дни, като за този период не е получавал
трудово възнаграждение от общо 6 278.00 лв.
Ищецът излага твърдения, че съдебното производство продължило през
изключително дълъг период от време, като от незаконосъобразните действия
на прокуратурата бил злепоставен в семейството и близкия си кръг, и в
обществото като цяло, причинени са му имуществени и морални вреди, много
неприятности и болка, силно чувство за безпокойство, несигурност и
несправедливост, тревога за бъдещето на децата му и за собственото му
здраве. Ищецът счита че оправдателната присъда обуславяла незаконност
както на повдигнатите обвинения, така и на незаконното му задържане под
стража.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000 лева,
обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразно повдигане на обвинение и водене на наказателен процес
против него, включващо задържане под стража и домашен арест. Претендира
имуществени вреди, както следва: 6 278 лева - неполучено трудово
възнаграждение от за период от 20 месеца и 5 работни дни за времето между
14.06.2012 г. и 24.02.2014 г. както и 2 300 лева, представляващи адвокатски
хонорари в досъдебното производство и съдебната фаза на процеса
Претендира и законна лихва, начислена върху всяка от сумите, за периода от
26.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и направените
по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът
Прокуратура на Република България е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. В него се навеждат доводи, че
няма доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното
обвинение и твърдените вреди. Оспорва се размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не
съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-
икономическите условия в страната. Твърди, че наказателното производство е
проведено в разумен срок, в две фази и на три инстанции в съдебна фаза, като
продължителността е обусловена от усложнената фактическа и правна
обстановка по делото. Оспорва доказаността на началния момент, от който се
твърди да са търпени вредите, както и за периодите, в които мерките за
неотклонение са наложени. Твърди, че възможните вреди от мерки за
неотклонение, не са причинени единствено вследствие действия на
Прокуратурата. Оспорва наличието на противоправност на дейността по
налагане на мерките за неотклонение, доколкото същите не са признати за
незаконосъобразни със съответен акт по реда на инстанционния контрол.
Актовете по задържане по реда на ЗМВР представляват дейност на различен
орган, поради което отговорността на ответника за тях не следва да бъде
3
ангажирана. Сочи, че не се представят доказателства относно претендираните
неимуществени вреди. Твърди, че приложените статии от вестници не
съдържат изявления на Прокуратурата. Спори да е налице пряка причинно-
следствена връзка между повдигнатите обвинения и прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящото
производство.
В съдебното заседание, ищецът не се яви лично, той беше
представляван от процесуалния му представител адв. Д., който моли съда да
уважи предявените искове по изложените в исковата молба съображения, като
претендира за разноските по делото.
В съдебното заседание ответникът се представлява от прокурор Стоев,
който оспорва предявените искове по изложените в отговора на исковата
молба възражения и отново релевира възражение за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в
съдебното заседание, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към настоящото дело НОХД № 1126/2015 г. по описа
на Специализиран наказателен съд, 12 състав се установява, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем с постановление на Специализирана прокуратура -
София на 12.05.2012 г. по ДП № С - 113/2012 г. по описа на СДВР и обвинен
в престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр.ал.1, пр.2 НК за това, че от
неустановена дата през месец януари 2012 г. до 12.05.2012 г. е ръководил
организирана престъпна група -структурирано трайно сдружение от повече от
три лица, като групата била създадена с користна цел и с цел извършване на
престъпления по чл.195, ал.1 НК, и по чл.215, ал.1 НК /кражба на МПС и
придобиване на МПС и части от тях/ с цел да набавят за себе си имотна
облага, за които ръководителят и участниците в ОПГ предполагали, че са
придобити чрез престъпление, като групата е създадена с користна цел -
печалба.
В хода на досъдебното производство второто обвинение е било
променено в по-тежко по чл.215, ал.2, т.1, вр.чл.215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, а
именно: за това, че за времето от 21.03.2012 г. до 11.05.2012 г. в гр.София
обвиняемият, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага -
участниците в ОПГ и в съучастие като съизвършител с обвиняемия К.С.
придобил чужда движима вещ, за която предполагал че е придобита от друго,
неустановено лице, чрез престъпление по чл.346 НК, и вещното
укривателство е в големи размери.
Внесен е обвинителен акт с тези обвинения в Специализирания
4
наказателен съд, като на два пъти, с разпореждания от 12.04.2013 г. по
образуваните НОХД № 491/2013 г., и от 22.06.2015 г. по НОХД №653/2015
г., и двете по описа на СпНС, 12-ти състав, съдебното производство е
прекратявано и делото връщано на прокуратурата за отстраняване на
съществени процесуални нарушения. Указанията на съда не са изпълнени, и в
съда е внесен същия обвинителен акт, по който е образувано НОХД
№1126/2015 г. по описа на СпНС. С Присъда от 16.05.2017 г., ищецът е бил
признат за невинен и оправдан изцяло и по двете обвинения. Оправдателната
присъда е влязла в законна сила на 26.06.2019 г.
Ищецът Ч. е бил задържан първо със Заповед за задържане на лице peг.
№91 от 11.05.2012 г. изд. от ОД на МВР - Перник за срок от 24 часа. Със
заповед за задържане на лице № 160 от 12.05. 2012 г. изд. от СДВР, отново за
срок от 24 часа. След това спрямо него е повдигнато обвинение и е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража" - в периода: 12.05.2012г. -
11.01.2013 г., която е изменена в „домашен арест" от Апелативен
специализиран наказателен съд, относно периода 12.01.2013 - 09.07.2013г., а
накрая е изменена в „подписка".
Видно от приетата като писмено доказателство по делото служебна
бележка рег.№ 3152/ 23.02.2023 г., издадена от МП - ГД"ИН", „Областна
служба изпълнение на наказанията" - София, ищецът Ч. е бил настанен в
ареста на ул.******* при ОСИН, считано от 12.05.2012 г., до 11.01.2013 г.,
когато мярката му е била изменена от АпСпНС по ВНЧД No 7/2013 г. в
„домашен арест". Същото обстоятелство се установява и от Справка рег.№
15665/ 11.10.2022 г., изходяща от МП - ГД "ИН", „Областна служба
изпълнение на наказанията" - София. С Определение на Апелативния
специализиран наказателен съд от 04.07.2013 г., влязло в сила на 09.07.2013
г., взетата спрямо подсъдимия Ч. мярка за неотклонение „домашен арест" е
била изменена в „подписка".
От приетата като доказателство по делото Справка за съдимост от
18.09.2015г. е видно, че към датата на издаването й ищецът е бил неосъждан,
а от удостоверения за раждане на М.Ч. и К. Ч. се установява, че те са деца на
ищеца и към момента на задържането му под стража са били малолетни.
Видно от Протокол за претърсване и изземване от 12.05.2012 г. на 03 РУ -
СДВР, жилището на ищеца е било претърсено на същата дата.
Видно от трудова книжка серия Р, № 506935 и трудов договор № 13 от
01.05.2011 г. нщп 12.05.2012г., считано от 02.05.2011 г. ищецът е работил на
длъжност „касиер" в „М." ООД, с основна заплата от 307 лв. Трудовият му
договор е бил прекратен на 14.06.2012 г. на основание чл.325 от КТ. След
прекратяването на това трудово правоотношение, ищецът е започнал работа
отново на 24.02.2014г.
От приетите като писмени доказателства по делото три броя договори за
правна защита и съдействие сключени между ищеца и адв.В., Д. и Д. в хода на
5
досъдебното и съдебните производства се установява, че той е заплатил на
адвокатите за получените услуги свързани със защитата му в наказателния
процес общо 2300 лв.
Според показанията на свидетеля Я.А. се установи, че той разбрал за
задържането на ищеца и за извършения обиск в апартамента му от медиите,
общи познати и от жената, с която ищецът живее на семейни начала.
Свидетелят сочи, че в следствие на задържането му и повдигането на
обвинение, ищецът се е почувствал изключително зле, защото неговата
репутация била опетнена, всичките им приятели били шокирани, че са се
случили такива неща. Сочи, че преди задържането му ищецът е работил като
касиер на автомивка при техен общ познат.
От показанията на свидетеля Д. се установи, че той се запознал с ищеца
в ареста на ул.“Майор Векилски“. Килиите им били една срещу друга и
заедно били извеждани навън според режима в ареста. Там ищецът споделял
на свидетеля, че не се чувства добре и има проблеми със сърцето. Свидетелят
сочи, че ищецът поС.но тропал на вратата и искал медицинска помощ, но там
било малко трудно да се предостави такава. Споделял е, че не му дават
достатъчно лекарства, но било много сложно, защото лекарствата трябвало
да бъдат донесени отвън, но има някаква процедура и те стоят в един шкаф,
и не може да са при всеки задържан в килията му. Лекарствата се давали,
когато задържаните се извеждат на двора. Затова не е било възможно някой
да получава лекарства през два часа, ако така трябва да се пият. Сочи, че му е
известно, че една вечер ищецът е бил закаран в болница.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза се установи, че ищецът Ч. страда от следните
заболявания: - Артериална хипертония (от 13 год. възраст); - Исхемична
болест на сърцето, Едноклонова коронарна болест с голяма коронарна
аневризма в крайният сегмент на дясната венечна артерия, Миокарден
инфаркт; Левокамерна дисфункция (09л1.2019г); - Дислипидемия
(09.11.2019г); Неинсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия
(неизвестна давност); - Двустранна гонартроза (2021 г); - Лумбална
спондилоза, остеохондроза (2021 г). За периода 12.05.2012г. - 11.01.2013 г.
липсва медицинска информация за влошаване на общото здравословно
съС.ие на ищеца. За периода 12.01.2013 - 18.07.2013г. е налице един
медицински документ отразяващ необходимост от поС.но наблюдение и
контрол на лечението при влошено здравословно съС.ие от дата 04.06.2013 г.,
без да се посочва в какво се изразява влошаването, липсват данни за
проведени изследвания и консултации, както и прием в болница в тази
връзка. Обективно влошаване на здравословното съС.ие на ищеца се
наблюдава през 2019 г., когато е установено развитие на инфаркт на сърцето.
Болните с артериална хипертония и захранен диабет следва да спазват
хигиенно-диетичен режим свързан с ограничаване на вноса на готварска сол с
храната, богата на протеини храна с намален внос на животински мазнини,
контрол на въглехидратния прием, контрол на артериалното налягане и на
6
кръвната захар, редовен прием на лекарства по схема и др. Вещото лице сочи,
че в кориците на делото липсват обективни данни за влошаване на
здравословното съС.ие на ищеца по време на ареста му. Заболяванията при
него са с хроничен ход, свързани с теоретично и практически очакваемо
влошаване в хода на живота на пациентите с такива заболявания. При данни
за отказ за лечение и диагностика на ищеца, или за непълно по обем лечение и
диагностика от страна на органите постановили задържането и
осъществяващи самото задържане, би могло да се посочи причинно-
следствена връзка между ареста и влошеното съС.ие на лицето, а такива
данни не се установяват в кориците на делото. Ищецът е бил в трайно съС.ие
на хипертонични стойности на артериалното налягане. В продължение на 4
месеца след м. май ма 2012г. има периодични, чести, контролни прегледи,
вероятно продиктувани от влошаване на съС.ието. Буквално в рамките на дни
през ден, два, три в условията на ареста той е извеждан за преглед в
лекарския кабинет. Установиха се и данни за три извеждания за прегледи в
лечебни заведения, не в условията на ареста, а в болницата на Затвора и
болницата на МВР, където е преглеждан и от кардиолог. От всичките данни
по делото се установява, че лицето е било през цялото време със завишени
стойности на артериалното налягане. При всички положения тези стойности
явно са провокирали необходимост от търсене на медицинска помощ. Вещото
лице не може да каже, че има влошаване заради условията на ареста, а се
наблюдава поС.на тенденция за поддържане на високо кръвно налягане.
Ищецът на практика не е имал значителни периоди на подобрение, т.е. да има
период, в който е добре с нормално кръвно налягане и да е имал период на
влошаване. Това влошаване може да се приеме като част от общото
заболяване, което е диагностицирано още преди ареста, но условията на
ареста не са особено благоприятни за хора с такива заболявания. Повишената
стресогенна среда на ареста, а такава има в условията на местата за
задържане, като се започне от самите материални условия, психо-климат и
всякакви други субективни условия са неблагоприятни. Вещото лице сочи, че
за хора с такива заболявания има чисто физиологично обяснение защо се
влошават и не се лекуват достатъчно добре в подобна среда, независимо от
това, че си вземат лекарствата, които са им предписани. Артериалната
хипертония, както и лекарствата за диабет изискват поС.ен прием на
лекарства, и ако пациента не ги приема за някакъв период от време, това
задължително се отразява негативно върху неговия здравен статус.
От така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от
незаконосъобразни действие на правозащитните й органи е обективна. За
ангажирането й ищецът следва да установи, че действията на правозащитните
7
органи на държавата по повдигането и поддържането на обвинението са
незаконосъобразни и че в резултат на тях, са настъпили посочените
неимуществени вреди.
С влизането в сила на оправдателната присъда или постановление за
прекратяване на наказателното производство се осъществява фактическия
състав на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3, пред. I от ЗОДОВ (в този смисъл и
ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС) и Прокуратурата дължи обезщетение за
всички преки и непосредствени неимуществени вреди, които ищецът е
претърпял в хода на наказателното производство.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които
твърди, че е претърпял поради незаконното обвинение в извършване на
умишлено престъпление от общ характер. Основава иска си на твърдения за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни,
психически емоции, притеснения, стрес, душевни болки и страдания.
Съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за осъждането на Прокуратурата да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 60 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие на повдигнатото му обвинение за частично основателен.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпления по по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и чл.215,
ал.2, т.1, вр.чл.215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, за които се предвиждат наказания
лишаване от свобода лишаване от свобода от пет до петнадесет години и
лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 5 хиляди до 7 десет
хиляди лева, като тези престъпления са тежки съгласно чл.93, т.7 НК.
Установи се, че във връзка с обвинението спрямо ищеца е била взета
най-тежката мярка за неотклонение, търпял я е за периода от 12.05.2012г. до
11.01.2013 г., т.е. до допустимия срок от 8 месеца, с което правата му са
били засегнати в максимална степен. След това за периода от 12.01.2013г. -
09.07.2013г. той е търпял мярката „домашен арест“, а след това до
оправдаването му с влязла в сила присъда мярката „подписка“.Предвид
изложеното съдът счита, че спрямо ищеца е осъществена висока по
интензитет процесуална принуда, което е довело до сериозно засягане на
неговите права, съответно до силно чувство за безпокойство, несигурност и
несправедливост, тревога за бъдещето на децата му и за собственото му
здраве.
От показанията на свидетелите А. и Д. се установи, че ищецът се е
чувствал зле в следствие на повдигнатите му обвинения и задържането му
под стража, както и че в ареста е имал здравословни проблеми и притеснения
във връзка с тях.
От приетата експертиза се установи, че средата в ареста не е подходяща
за ищеца предвид заболяванията, от които страда, но и в следствие на престоя
му там не се наблюдава влошаване на здравословното му съС.ие. Такова е
8
настъпило чак през 2019г. и не може да се счита, че то е в следствие на
престоя в ареста.
Предвид изложеното, съдът намира, че в производството по делото не
се установи влошаване на здравословното съС.ие на ищеца в следствие на
задържането му под стража, но се установи, че предвид заболяванията му,
престоя му там не е бил подходящ, както и че той е изпитвал сериозни
притеснения за здравословното си съС.ие.
В производството по делото не се установи, че отразяването на ищеца в
средствата за масово осведомяване като ръководител на ОПГ и
публикуването на снимката му са довели до претърпяване от негова страна
на неимуществени вреди, като тези факти не са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с действията на ответника по повдигането на обвиненията и
наложените мерки за процесуална принуда.
По отношение на задържането за 24 часа на ищеца по реда на ЗМВР,
следва да се посочи, че то е осъществено от органите на МВР и преди
повдигането на обвинение, поради което за претърпените от ищеца вреди в
следствие на това задържане ответникът не носи отговорност.
Следва да се отбележи, че самото осъзнаване от едно лице на
обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено
на ограничения в правната му сфера или срещу него неоснователно са
повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и само по себе
си подлежи на обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото И. и др.
срещу България (съединени жалби №4473/02 и №34138/04) на Европейски
съд по правата на човека, Решение от 10.02.2011 г. по делото Р. срещу
България (жалба №18382/05).
Поради това, а и поради обстоятелството, че ищецът е търпял в
продължение на 8 месеца мярката за процесуална принуда „задържане под
стража“ и почти 6 месеца мярката „домашен арест“ се налага извода, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ, състоящи се в
претърпени негативни, психически емоции от престоя в ареста и
повдигнатото му незаконно обвинение, които представляват душевни болки и
страдания. Съдът счита, че в производството се установи, че ищецът е
изпитвал тези негативни емоции със силен интензитет за периода на
задържането му (8 месеца) и по време на изтърпяване на мярката „домашен
арест“ за срок от 6 месеца, и с по-слаб такъв за периода на протичане на
наказателното производство, т.е. за период от над 5 години.
Продължителността на наказателното производство в досъдебната и
съдебната фаза развила се пред първоинстанционния, въззивния и
касационния съд, настоящият съд намира, че не излиза извън рамките на
разумните срокове. Фактическата и правна сложност на производството и
броя на обвиняемите и в последствие подсъдими лица, предполагат
9
извършването на множество процесуални действия, а това отнема време.
Няма данни по делото, че поведението на ищеца или защитникът му са
допринесли осезателно за продължителността на наказателното
производство.
С оглед на всички тези обстоятелства и при прилагането на принципа на
справедливост за определяне на размера на обезщетението, съобразявайки
периода на развилото се наказателно производство и отражението му върху
личността и начина на живот на ищеца и при отчитане на вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането му, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на
сумата от 25 000 лева. Относно претенцията от над 25 000 лв. до 60 000 лв.,
съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което в
тази му част той следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск за осъждането на ответник да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на
6278 лв., изразяващи се от пропуснати ползи от липсата на получаване на
трудово възнаграждение в периода от 14.06.2012г. до 24.02.2014г., съдът
намира, че също е частично основателен, досежно периода от 14.06.2012г. до
09.07.2013г. Ищецът не е имал възможмостта в този периода да полага
възмезден труд поради наложените му мерки за процесуална принуда,
съответно беше установено, че до момента на задържането му е работил по
безсрочен трудов договор при договорено месечно възнаграждение от 307 лв.
Липсват доказателства или данни, от които да се налага извода, че ищецът не
би имал възможността да работи в този период и да получава това трудово
възнаграждение, поради което единствено задържането му е довело до така
претърпяната от него имуществена загуба, която е в размер на 3939,83 лв.
Поради това, този иск следва да бъде уважен до размера от 3939,83 лв. и за
периода от 14.06.2012г. до 09.07.2013г. Съдът намира, че между повдигнатите
обвинения, задържането по стража и домашния арест на ищеца и
обстоятелството, че последният не е работил в периода от 10.07.2013г. до
24.02.2014г. не се установява пряка причинно-следствена връзка и затова за
размера от над 3939,83 лв. до 6278 лв. този иск следва да бъде отхвърлен.
Платеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното
производство е в причинна връзка с неоснователното обвинение срещу
ищеца, тъй като при липса на наказателно производство не би се наложило и
ангажирането на адвокатска защита за него и съответно - ищцовата страна не
би извършила разходи за нея. Безспорно се установи от приетите като
доказателства по делото три броя договори за правна защита и съдействие, че
ищецът е заплатил на защитавалите го в различните фази на наказателния
процес трима адвокати общо 2300 лв. Настоящият съд намира, че заплатените
от ищеца адвокатски възнаграждения в досъдебното и първоинстанционното
и въззивното съдебно производство не надвишава разумния и обичаен размер
на дължимото възнаграждение, нито пък имущественото увреждане е
настъпило в следствие на вина на подсъдимия и ищец в настоящото
10
производство, поради което не е налице причина, искът за претърпените
имуществени вреди в размер на 2300 лв. да бъде отхвърлян изцяло или
частично. Той следва да бъде уважен изцяло. По отношение на тези разноски
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е неприложима.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на решението
или оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент
държавните органи изпадат в забава и дължат обезщетение в размер на
законната лихва върху размера на присъденото обезщетение (В този смисъл и
т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). По тази
причина обезщетенията за претърпените неимуществени и имуществени
вреди следва да се присъди ведно със законната лихва считано от 26.06.2019
г. до окончателното им изплащане.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Настоящият съд намира, че в негова полза следва да бъдат присъдени
разноски за държавна такса от 10 лв. и 400 лв. за внесен депозит за вещите
лица. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение, което изчислено съразмерно с
уважената част от иска възлиза на 1198,06 лв. Възражението за прекомерност
на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 2630 лв. е неоснователно, тъй като този размер на
възнаграждението надвишава само с 60 лв. предвидения към датата на
сключване на договора минимум, а делото се отличава със средна степен на
фактическа сложност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на Н. Ц. Ч., ЕГН ********** сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнати му обвинения за
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и чл.215, ал.2,
т.1, вр.чл.215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, по които е бил оправдан с Присъда от
16.05.2017 г., постановена по НОХД №1126/2015г. по описа на СпНС, влязла
в сила на 26.06.2019г., които неимуществени вреди се състоят в изтърпяване
на мерките за процесуална принуда „задържане под стража“ за период от 8
месеца, „домашен арест“ за периода от 12.01.2013г. - 09.07.2013г., много
неприятности и болка, силно чувство за безпокойство, несигурност и
несправедливост, тревога за бъдещето на децата му и за собственото му
здраве, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2019г. до
11
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Ц. Ч., ЕГН ********** срещу
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в ЧАСТТА относно осъждането на ответника да заплати
на ищеца обезщетение в размер от над 25 000 лв. до 60 000 лв. за причинени
неимуществени вреди, в следствие на повдигнати му обвинения за
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и чл.215, ал.2,
т.1, вр.чл.215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, по които е бил оправдан с Присъда от
16.05.2017 г., постановена по НОХД №1126/2015г. по описа на СпНС, влязла
в сила на 26.06.2019г., които неимуществени вреди се състоят в изтърпяване
на мерките за процесуална принуда „задържане под стража“ за период от 8
месеца, „домашен арест“ за периода от 12.01.2013г. - 09.07.2013г., много
неприятности и болка, силно чувство за безпокойство, несигурност и
несправедливост, тревога за бъдещето на децата му и за собственото му
здраве, ведно със законната лихва върху сумата от над 25 000 лв. до 60 000
лв., считано от 26.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на Н. Ц. Ч., ЕГН ********** сумата от 3939,83 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в следствие на
повдигнати му обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал.
1, пр. 2 от НК и чл.215, ал.2, т.1, вр.чл.215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, по които е
бил оправдан с Присъда от 16.05.2017 г., постановена по НОХД №1126/2015г.
по описа на СпНС, влязла в сила на 26.06.2019г. и изтърпяване на мерки за
процесуална принуда „задържане под сража“ и „домашен арест“, изразяващи
се от пропуснати ползи от липсата на получаване на трудово възнаграждение
в периода от 14.06.2012г. до 09.07.2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 26.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Ц. Ч., ЕГН ********** срещу
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в ЧАСТТА относно осъждането на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер от над
3939,83 лв. до 6278 лв., изразяващи се в пропуснати ползи от липсата на
получаване на трудово възнаграждение в периода от 10.07.2013г. до
24.02.2014г., в следствие на повдигнати му обвинения за престъпления по чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и чл.215, ал.2, т.1, вр.чл.215, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 НК, по които е бил оправдан с Присъда от 16.05.2017 г.,
постановена по НОХД №1126/2015г. по описа на СпНС, влязла в сила на
26.06.2019г. и изтърпяване на мерките за процесуална принуда „задържане
под стража“ и „домашен арест“, ведно със законната лихва върху сумата от
над 3939,83 лв. до 6278 лв., считано от 26.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
12
на Н. Ц. Ч., ЕГН ********** сумата от 2300 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на повдигнати
му обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от
НК и чл.215, ал.2, т.1, вр.чл.215, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, по които е бил
оправдан с Присъда от 16.05.2017 г., постановена по НОХД №1126/2015г. по
описа на СпНС, влязла в сила на 26.06.2019г., изразяващи се в разходи за
заплащане на адвокатски възнаграждения в хода на наказателния процес
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на Н. Ц. Ч., ЕГН ********** сумата от 1608,06 лв., представляваща
разноски по делото за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13