№ 11463
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110140061 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Н. И. В.
срещу /ФИРМА/, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за установяване на недължимост
на сумата от 1317,43 лева, представляваща дължима сума
за В и К услуги за период от 29.03.2012 г. до 25.06.2015 г., за
имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер **********,
поради изтекла погасителна давност.
Ищецът Н. И. В. твърди, че дружеството претендирало
суми, за които била изтекла погасителната давност.
Поддържа, че на 22.01.2021 г., е подал молба до ответника
за прилагане на погасителна давност за процесните
дължими суми, доколкото се касае за период, обхващащ
издадени счетоводни документи от 29.03.2012 г. до
25.06.2015 г. Сочи, че в отговор, ответникът му заявил, че
1
не може да отпише задълженията му, тъй като, съгласно чл.
120 ЗЗД, давността не се прилагала служебно. Искането към
съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като
неоснователен. Изложени са съображения, че титуляр на
абонатен номер ********** е ищеца. Твърди, че е
начислило процесната сума в съответствие с нормативните
изисквания, а сумата е реално дължима. Сочи, че давността
за процесното вземане е прекъсвана на основание чл. 116,
б.“а“ ЗЗД, чрез извършване на периодични плащания на
задълженията по партидата от страна на ищеца. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът Н. И. В., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно
заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата заедно и
поотделно на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое
вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Иска е допустим, като предявен от лице, което отрича
2
съществуването на едно претендирано от ответника
притезание, а именно вземане за доставени в имота на
ищеца ВиК услуги.
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да докаже
основанието въз основа на което претендира процесното
вземане от ищеца. Установяването на основание
предполага ангажиране на доказателства за
правопораждащия правото на вземане юридически факт,
т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на
вода и водоснабдителни и канализационни услуги (В и К
услуги),обема на доставените на ищеца услуги през
процесния период, както и че стойността им възлиза
именно на спорната сума; при релевирани твърдения от
ищеца за изтекла в негова полза погасителна давност, в
доказателствена тежест на ответника е да докаже
основание за спиране/прекъсване течението на давностния
срок.
Ответникът оспорва осъществяването на релевантния
за спора факт и обстоятелства на които е основан иска, с
твърдения, че давността е прекъсвана с регулярни
плащания от ищеца.
Няма спор между страните по делото, че между
страните е налице валидно сключено към процесния
3
период правоотношение по доставка на ВиК услуги в имот,
представляващ ет.1 от триетажна сграда, находяща се в
/АДРЕС/ с клиентски номер **********.
По делото е прието писмо от /ФИРМА/ до ищеца с вх.
№ О/Ж-87 от 22.01.2021г., в което е посочено, че натрупания
по партидата дълг възлиза на сумата от 1373,62 лева и
обхваща период за издадени счетоводни документи от
29.03.2012г. до 25.06.2015г., като е видно от писмото, че по
молбата на ищеца за отписване на процесните задължение
като погасени по давност е отговорено отрицателно, с
аргумента, че давността не се прилага служебно. Видно е
също така, че ищецът е заплатил, чрез /ФИРМА/ сума по
фактура № ********** от 25.01.2021г. в размер на 48,54
лева. Приети са по делото и два констативни протокола,
съответно № 0007138/2021г., в който е обективирано, че
задължението на ищеца е в размер на 1317,43 лева, от които
180,14 лева са просрочени, като е посочено, че следва
преустановяване на водоснабдяването на 13.07.2021г. и №
0001081/2021г., в който е обективирано, че задължението на
ищеца е в размер на 1325,08 лева, от които 180,14 лева са
просрочени, като е посочено, че следва преустановяване на
водоснабдяването на 24.03.2021г.
Ответникът релевира възражение, че претендираната
от ищеца за установяване като изтекла погасителна
давност е многократно прекъсвана с извършени отделни
плащания, за което по делото е приета Справка за дълг и
4
извършени плащания.
Потребителите на ВиК услуги заплащат цената й на
месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумирана вода
представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време – месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност,
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на /АДРЕС/ към потребителите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на /АДРЕС/ се погасяват, започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй
като в общите условия на ищеца е предвидено, че
плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са
отчетени. Съгласно посоченото от самия ответник в писмо
с № О/Ж-87 от 22.01.2021г., касае се за дълг в размер на
5
1373,62 лева, обхващащ периода от 29.03.2012г. до
25.06.2015г. Това означава, че вземането за м.03.2012г.,
съгласно посочения процесен период, става изискуемо на
30.04.2012г., а последното за м.06.2015г. на 30.07.2015г.
Съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с
признаване вземането от длъжника. Действително ако едно
задължение е изплатено изцяло към момента когато вече е
станало изискуемо заплащането му е признание, че се
дължи. Представената справка от ответника за задължение
по абонатния номер, извършени корекции и справка за
плащания, според съда не съставлява признание на ищеца
за дължимост на процесните суми. Съдът указа на
ответника с определението си постановено по реда на чл.
140 от ГПК, че не сочи доказателства за спиране и
прекъсване течението на давността. Той не ангажира
доказателствени искания, например за изслушване на
ССчЕ, при която вещото лице да компактизира и
анализира посочените справки и счетоводните отразявания
в счетоводството на ответника, за да се установи безспорно
в производството, всяко плащане коя фактура касае и кой
период. Освен това видно е, че плащанията датират от дата
22.07.2015г., като не е ясно това плащане по коя фактура е,
кой период касае, с оглед преценка на съда за
изискуемостта на съответното вземане и дали давността за
него е изтекла, а именно с плащането погасено ли е то
изцяло, за да се обоснове признание на същото, или
частично. Видно е от справката, че корекцията на дълга
6
касае суми, датиращи по фактури от 2009г., като за съда
остана недоказано, с кое от плащанията по коя фактура
каква сума се погасява. Не се установява, ищецът да е
искал от ответника разсрочване на плащанията /въпреки,
че самото разсрочване също не прекъсва/спира давността/,
нито да е отправил писмено изявления за признание на
дълга до ответника. Напротив, от доказателствата по
делото се установява активно поведение от страна на
ищеца с молба до ответника за отписване на сумите по
давност. В подкрепа на гореизложените доводи е и
Определение № 440 от 19.10.2018 г. по т. д. № 697/2018 г. на
ВКС, ТО, в което се приема, че признанието на
задължението от длъжника по смисъла на чл. 116, б. "а ЗЗД
следва да обективира изрично потвърждаване
съществуването към момента на конкретния размер на
задължението /респ. на остатъка от дълга/, че частичното
изпълнение или обещание за регулярно плащане не
съставлява признание за съществуването на целия
непогасен остатък.
Видно е обаче от представената справка, а в тази
връзка е изложеното в отговора на исковата молба, че след
корекции по фактури № 40275843/17.12.2012г.; №
409801/23.01.2013г.; 41537993/23.02.2013г.; №
42183562/27.03.2013г.; № 42797095/25.04.2013г.; №
43044752/15.05.2013г.; № **********/27.06.2013г.; №
44595570/25.07.2013г.; № 45089841/22.08.2013г.; №
7
45726475/26.09.2013г.; № 46294616/22.10.2013г.; №
46962451/26.11.2013г.; № 47616598/19.12.2013г.; №
48229593/29.01.2014г.; № 48818180/25.02.2014г.; №
49287407/20.03.2014г.; № 50013195/23.04.2014г.; №
50669675/30.05.2014г.; 51292047/28.06.2014г.; №
51845718/26.07.2014г.; № 58559796/23.06.2015г. и №
58593703/25.06.2015г., дълга е на стойност от 885,27 лева, от
които 768,44 лева главница за периода от 17.12.2012г. до
25.06.2015г., и лихва от 116,83 лева, за горепосочения
период. Този факт съдът приема, че е установен по делото,
доколкото е неизгоден такъв за ответника и следва да бъде
кредитиран от съда. В отговора на исковата молба той
потвърждава, че тези суми са изисквани за заплащане от
ищеца и не касаят корекциите на дълга по партидата на
ищеца, а съда констатира, че писмото, получено от ищеца с
№ О/Ж-87 е от дата 22.01.2021г., а корекцията на дълга е
към дата 06.12.2021г. и доколкото на основание чл. 235, ал.3
от ГПК, съдът при решаване на делото следва да вземе в
предвид и фактите, настъпили след предявяване на
исковата молба, то съдът намира, че иска следва да бъде
уважен до размера на сумата от 885,27 лева, а за сумата от
432,16 лева, разликата над уважената сума от 885,27 лева,
до размера на пълно предявената от 1317,43 лева, иска
следва да бъде отхвърлен. Безспорно вземането с дата
25.06.2015г. е погасено по давност към датата на
предявяване на иска- 08.07.2021г. За останалата сума,
представляваща разликата над уважената сума до размера
8
на пълно предявената, ищецът не доказа че е текла давност
и за кои точно вземания, по които фактури.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни, с оглед уважената и отхвърлена
част от исковете на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ищецът претендира за присъждане разноски за държавна
такса в размер на 53,00 лева и сумата от 400,00 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение, за реалното
заплащане на което съгласно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, са налице доказателства на л.24
по делото. Така на ищеца съобразно уважената част от иска
следва да му се присъдят разноски в размер на 304,40 лева.
Ответникът претендира за присъждане разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за правната помощ, и съобразно цената на иска и правната
и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че
делото приключи в едно заседание, съдът определя
възнаграждение в размер на 150,00 лева, или на ответника,
съобразно отхвърлената част от иска, следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 49,20 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от Н. И. В., ЕГН ********** срещу
9
/ФИРМА/, ЕИК *********, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Н. И. В. не
дължи на /АДРЕС/, сумата в размер на 885,27 лева,
представляваща дължима сума за В и К услуги, за периода
от 17.12.2012 г. до 25.06.2015 г., за имот, находящ се в
/АДРЕС/, абонатен номер **********, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 432,16 лева, разликата над уважената
сума от 885,27 лева, до размера на пълно предявената от
1317,43 лева, за периода от 29.03.2012г. до 16.12.2012г.
ОСЪЖДА /АДРЕС/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Н. И. В., ЕГН **********, сумата в размер на 304,40 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/АДРЕС/, ЕИК *********, сумата в размер на 49,20 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10