Р Е Ш
Е Н И Е
№
261525 20.05.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8206 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
Д.Б.Д., ЕГН **********, против „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 72.51 лева,
представляваща неправомерно платена възнаградителна лихва за периода от 29.02.2016
г. до 29.09.2016 г. по нищожна клауза за възнаградителна лихва по Договор за
кредит от 29.02.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба.
В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен Договор за паричен заем на 29.02.2016 г., по силата на който на ищцата
била предоставена сумата от 750 лева, при годишен процент на разходите в размер
на 41,68% и фиксиран лихвен процент -35% и обща сума за плащане 822.51 лева.
Твърди се, че с влязло в сила решение,
постановено по гр. дело № 13259/2019 г.
по описа на РС – Пловдив, договорът за потребителски кредит от 29.02.2016 г.
бил обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Ищецът бил платил по процесния договор главница –
750 лв. и 72.51 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.02.2016 г.
до 29.09.2016 г..
Тъй като процесният договор бил прогласен за
нищожен с влязло в сила решение по гр. дело № 13259/2019 г. по описа на РС -
Пловдив, ответникът е получил без правно основание сумата от 72.51 лева,
представляваща възнаградителна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Относно
клаузата за възнаградителна лихва посочва, че същата е действителна и не
противоречи на ЗПК и на добрите нрави. Изразява становище, че договорът за
паричен заем не е нищожен, тъй като клаузите му не са неравноправни. С
допълнителна молба, ищецът излага съображения, че поведението на ищеца,
инициирайки настоящото производство представлява злоупотреба с право и опит за
обогатяване на ищеца. В тази насока навежда доводи, че предявения осъдителен
иск е неоснователен, тъй като ищецът, преди постановяване на решението по гр.д.
№ 13259/2019 г. по описа на РС - Пловдив, е завел настоящото производство с
искане, идентично с искането по посоченото дело. В тази връзка сочи, че е
налице пълен субективен идентитет по исковете по двете дела, както и на пълен
обективен идентитет – основание по двете дела е едно и също – Договор за
паричен заем. Твърди, че след постановяване на решението по гр.д. № 13259/2019
г. по описа на РС – Пловдив, е изразил желание и е направил множество опити за
връзка с ищеца, с цел извънсъдебно уреждане на спора, в т.ч. чрез заплащане на
получените без основание суми по прогласения от съда нищожен договор. Сочи, че
дружеството не е дало повод за завеждане на настоящото производство, напротив –
изразило е желание за доброволно плащане на търсените в настоящото производство
суми, но ищецът не им е оказал съдействие за реализацията на задължението на
ответното дружество. Ищецът не му бил изпратил покана за доброволно плащане, а
дори напротив – отказал получаването на изпратените уведомления, целящи
доброволно плащане. Сочи, че ищецът, с пасивното си поведение и въпреки направените
опити за връзка с него, не оказал съдействие на ответника да предостави банкова
сметка ***, за да бъдат уредени доброволно отношенията, предмет на настоящото
производство. Излага, че ответното дружество, бидейки институция по чл. 56а, ал.
3 ЗКИ и поради наличие на интерес, направил справка за налична информация за
сметка на ищеца, чрез достъпа си в Регистъра на банковите сметки и сейфове,
воден при БНБ и заплатил доброволно по сметката на ищеца сумата от 61.34 лева
за лихва по Договор за паричен заем № *****/29.02.2016 г. В тази насока
представя писмени доказателства. Поради изложеното, искането е да се отхвърли
предявения иск, както и искането за присъждане на разноски на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 29.02.2016 г. между страните е сключен договор за паричен
заем № *****, по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е предоставило на ищцата
сумата в размер на 750 лева.
Страните по делото не спорят, а и от изисканото за
послужване гр.д. № 13259/2019 г. по описа на РС – Пловдив, се установява, че с решение
№ 1213/10.04.2020 г., по гр.д. № 13259/2019 г. на РС – Пловдив, е признато за
установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен
заем № *****/29.02.2016 г. е недействителен, на основание чл. 22. Не е спорно,
а и от отбелязването върху същият се установява, че съдебният акт е влязъл в законна
сила на 05.06.2020 г.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетото по делото и неоспорено от страните,
заключение по съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че платената по
договора за кредит от 29.02.2016 г. от ищцата главница е усвоената такава в
размер на 750 лева, а платената от ищцата
възнаградителна лихва, за периода от 29.02.2016 г. до 29.09.2016 г., е в
размер на 61.34 лева.
От представеното преводно нареждане /л.67/, се
установява, че ответното дружество е превело по сметка на ищцата, на 13.01.2021
г., сумата от 400.38 лева, с посочено основание за плащане „възст. по дог.*****
– 61.34 лева за лихва и 399.04 лева – за неустойка“. Ето защо, съдът приема, че
от представения преводен документ, неоспорен от ищцата, се установява, че
недължимо платената сума за възнаградителна лихва по процесния договор в размер
на 61.34 лева, е била възстановена на ищцата с платежно нареждане от 13.01.2021
г.
Плащането е станало в хода на процеса и следва да
бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Недоказано остана в настоящото производство, че
ищцата е заплатила на ответното дружество възнаградителна лихва в размер на
72.51 лева. От приетото по делото и неоспорено от страните, заключение по
съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че платената по договора за
кредит от 29.02.2016 г. възнаградителна лихва, за периода от 29.02.2016 г. до
29.09.2016 г., е в размер на 61.34 лева.
Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв, в полза на адв. Е.И. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото плащането и
всички писма за доброволно уреждане на спора са след постъпване на исковата
молба на 13.07.2020 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.Д.,
ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, иск за
осъждането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да заплати на Д.Б.Д., сумата от 72.51 лева /седемдесет и два
лева и петдесет и една стотинки/ - получена без основание за възнаградителна
лихва, за периода от 29.02.2016 г. до 29.09.2016 г., по недействителен Договор за паричен заем № *****
от 29.02.2016 г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното погасяване, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********, сумата
от 50 лева /петдесет лева/- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Е.Г.И.,***, със служебен адрес – гр. П. ****, сумата от 300 лева /триста лева/ – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Д.Б.Д. по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ