Р Е Ш Е Н И Е № 362
11. ХІ.
2011 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на единадесети октомври,
две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело
№1218 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Установителен
иск с правно основание чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс.
С първоначалната искова молба и последващото изменение и
уточнение на иска, Л.М.М. ЕГН **********,***,
Ракитовска община на ул. ***, Р.М.М. ЕГН **********,***, Ракитовска община на ул.
*** и М.М.М. ЕГН **********, живеещ на същия адрес, всички с адрес за призоваване във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №19
чрез адвокат Ю.П., искат да бъде постановено съдебно решение, с което
съдът да приеме за установено по отношение на ответниците И.А.У. ЕГН**********,***, Ракитовска община на ул. ***,
М.А.А. ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. ***, А.О.Р. ЕГН **********,***,
Ракитовска община на ул. *** и А.О.Р. ЕГН **********,***, Ракитовска община, на
ул. ***, че ищците са собственици на ⅓ идеални части от имот с планоснимачен
№116, целият състоящ се от 270 м2, за когото е отреден парцел V
заедно с имот с планоснимачен №117 в квартал 12 по плана на гр. Костандово,
Ракитовска община, при граници и съседи: улица, А.И. и А.Р. и на построения в
нея гараж с площ от 40 м2. Ищците претендират и за
разноските по делото.
Ответниците оспорват иска, като твърдят, че искът е
недопустим. Спорът между страните с предмет процесния имот е решен с влязло в
сила решение. Ответниците сочат още, че искът е неоснователен:
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Според приложени по делото удостоверения за
наследници №№130 и 131, издадени от кметство град Костандово, Ракитовска
община, на 21. Х. 2010 година и на 22. ХІІ. 2009 година под №129, А.Р., бивш
жител ***, Ракитовска община, умира на неизвестна дата и оставя като наследници
синовете си О.А.Р. ЕГН**********, Б.Б.Р., роден на 03. ХІ. 1923 година и М.А.Р.
ЕГН**********.
О.А.Р.
умира на 11. ІІ. 1993 година и оставя като наследници синовете си А.О.Р. ЕГН**********
и А.О.Р. ЕГН********** и дъщеря си А.Р.А. ЕГН**********. А.Р.А. умира на 08.
ІХ. 2010 година и оставя като наследници сина си М.А.А. ЕГН********** и дъщеря
си И.А.У. ЕГН**********. Наследниците на О.А.Р. ответници по делото.
Б.Б.Р.
умира на 23. І. 1957 година и оставя като наследници съпругата си Ф.Ю.Р. ЕГН**********,
също починала на 19. І. 2008 година, дъщерите си З.М.М. ЕГН********** и А.М.К.
ЕГН********** и синовете си Р.Б.Р. ЕГН********** и Л.Б.Р. ЕГН**********. З.М.М.
умира на 22. V. 1999 година и оставя като наследници съпруга си М.М.М. ЕГН**********,
сина си Р.М.М. ЕГН********** и дъщеря си Л.М.М. ЕГН**********. Наследниците
на З.М.М. са ищци по делото. А.М.К. умира на 03. ІХ. 2006 година и
оставя като наследници съпруга си Ю.А.К. ЕГН**********, дъщеря си Н.Ю.М. ЕГН**********,
синовете си К.Ю.К. ЕГН********** и А.Ю.К. ЕГН**********. А.Ю.К. умира на 24.
ХІІ. 2005 година и оставя като наследници съпругата си Л.К.К. ЕГН**********,
дъщерите си А.А.К. ЕГН********** и Н.А.К. ЕГН********** и сина си Ю.А.К. ЕГН**********.
М.А.Р.
(Я.Б.Р. според удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено
от кметство град Костандово, Ракитовска община на 03. ІХ. 2010 година под №103)
умира на 30. VІІ. 2000 година и оставя като наследници съпругата си А.А.Р. ЕГН**********
и синовете си А.Я.Р. ЕГН********** и А.Я.Р. ЕГН**********. А.Я.Р. умира на 12.
ІХ. 2007 година и оставя като наследници съпругата си Б.Я.Р. ЕГН********** и
синовете си М.А.Р. ЕГН********** и Б.А.Р. ЕГН**********.
Съдът
намира, че ако тримата братя О.А.Р., Б.Б.Р. и М.А.Р. са били съсобственици на
процесния имот, то ответниците са съсобственици по силата на чл. 5, ал. 1 от
Закона за наследството на ⅓ идеални части от него. Ищците обаче следва да
са съсобственици върху ⅓ идеални части от дела на майка си. Тя самата е
наследила ¼ идеални части от дела на баща си по силата на чл. 5, ал. 1
от Закона за наследството, тъй като има една сестра и двама братя.
Следователно, ако тримата братя са били съсобственици на имота, наследодателката
на ищците е наследила ¼ идеални части от ⅓ идеална част на баща си
или 1/12 идеални части. За това, че тримата братя О.А.Р., Б.Б.Р. и М.А.Р. са
били съсобственици на имота не се спори между страните. Това обстоятелство се
доказва както от писмените, така и от гласните доказателства по делото.
Според
приложено
по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
издадено от кметството в град Костандово, Ракитовска община, на 28. ХІІ. 2009
година под №99, З.М.М. ЕГН********** и К.Б.М. са едно и също лице.
На 09. ІІ. 1990 година
Велинградският районен съдия Наташа Иванова Даскалова издава приложен
по делото нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим
имот на основание обстоятелствена проверка №25, том І, дело №31 от 09. ІІ. 1990
година, с който признава правото на собственост на наследодателката на ищците К.Б.М. (З.М.М.) върху ⅓ идеални части от имот с планоснимачен №116,
целият състоящ се от 270 м2, за който е отреден парцел V заедно с
имот с планоснимачен №117 в квартал 12 по плана на гр. Костандово, Ракитовска
община, при граници и съседи: улица, А.И. и А.Р..
По
делото са разпитани трима свидетели: Л.Б.Р. ЕГН**********, А.Я.Р. ЕГН**********
и М.А.Ч. ЕГН**********,***, съответно на ул. ***, на ул. *** и на ул. ***.
Първите двама свидетели са роднини на страните по делото.
От
показанията и на тримата свидетели е видно, че първоначално имотът се е владял
общо от тримата братя наследници на А.Р. - О.А.Р., Б.Б.Р., и М.(Я.)А.Р.. Към
общия имот били добавяни части от други имоти, закупени от братя Р.. Тъй като
парцел V е отреден за два имота с планоснимачни номера 116 и 117, третият свидетел
не може да даде точни сведения кой от наследниците коя част е владял.
Свидетелят
Л.Б.Р., брат на покойната З.М.М. и шурей на ищеца М.М.М.,
заявява в показанията си, че останалите наследници на Б.Б.Р. са й прехвърлили
своите дялове от наследствената ⅓ идеална част от имота чрез
покупко-продажба, осъществена през 1967 година. Според чл. 18 от Закона за
задълженията и договорите, договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни
права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Според
чл. 164, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс свидетелски показания се
допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на правни сделки, за действителността на
които закон изисква писмен акт. Поради горното, съдът намира, че свидетелските
показания на Л.Б.Р. са недопустими относно придобиването чрез
покупко-продажба на 3/12 идеални части от наследодателката на ищците. Те обаче
са допустими относно обстоятелството кой е владял имота. Свидетелят сочи, че
всеки от братята О.А.Р., Б.Б.Р. и М.А.Р., а в последствие и наследниците им са владели
по ⅓ идеални части от процесния имот и че след 1967 година З.М.М. и
семейството й са владели изцяло дела на баща й, в който е попадал и процесният
гараж.
Свидетелят
А.Я.Р. е наследник на М.А.Р. и братовчед на ищците Л.М.М. и Р.М.М.. Потвърждава показанията на
свидетеля Л.Б.Р., като заявява, че имотът е владян първоначално от
тримата братя Р., а в последствие и от наследниците им, като всеки от братята е
владял по ⅓ идеална част.
Третият
свидетел е съсед на процесния имот. Твърди, че той е част от по-голям имот и е
ограден с ограда. Сочи, че ищецът М.М.М. е построил в процесния имот гараж.
Сочи, че наследодателят на ответниците О.А.Р. също си е построил къща в
процесния имот. Накрая заявява, че къщите на М.М.М. и О.А.Р. са различни,
построени в различни имоти, оградени с огради, като всеки от тях владее имота
си от години явно и спокойно.
С мотиви
на решение по гражданско дело №296 по описа на Велинградския районен съд за
2004 година е прието за установено между страните по делото, че ответниците по
настоящото дело са собственици на дворно място от 220 м2,
съставлявало имот с планоснимачен №116 в квартал 12 по обезсиления план на гр.
Костандово от 1975 година при съседи: имоти с планоснимачни номера 117 и 118 и
улица с о. т. 38-37. С диспозитива на решението съдът се е произнесъл относно
премахването на построен в имота гараж, предмет и на настоящото дело.
С
решение по гражданско дело №200 по описа на Велинградския районен съд за 2004
година е прието за установено между страните по делото, че ответниците по
настоящото дело са собственици на дворно място от 220 м2,
съставлявало имот с планоснимачен №116 в квартал 12 по обезсиления план на гр.
Костандово от 1975 година при съседи: имоти с планоснимачни номера 117 и 118 и
улица с о. т. 38-37, отреден заедно с имот с планоснимачен №117 в общ парцел
V-117, 116 в квартал 12 по плана на град Костандово, Ракитовска община.
Решението на Велинградския районен съд е потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд
с решение №157, постановено през 2005 година по въззивно гражданско дело №54 по
описа на последния съд за 2005 година. С решение №1298/06, постановено на 28.
ХІ. 2006 година по гражданско дело №1639 по описа на ІV Гражданско отделение на
Върховния касационен съд на Република България за 2005 година, решението на
Велинградския районен съд е обезсилено по отношение на ищците по настоящото
дело.
Велинградският
районен съд се е произнесъл по делото с определение №202 от 28. ІІІ. 2011
година, с което е приел, че искът е недопустим, тъй като вече е решен със
силата на присъдено нещо с решение по гражданско дело №200 по описа на същия
съд за 2004 година. С определение №479, постановено на 24. VІ. 2011 година по
въззивно гражданско дело №543 по описа за 2011 година Пазарджишкият окръжен съд
е отменил определението на Велинградския районен съд и е приел, че между двете
дела няма пълно съвпадение на страни, основание и искане. Пазарджишкият окръжен
съд е приел още, че постановяването на съдебно решение относно премахването на
незаконно построен гараж не е пречка за установяване по съдебен ред кой е
неговият собственик.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По допустимостта на иска съдът вече се е произнасял с
определение, отменено от по-горна инстанция. С определението си Пазарджишкият
окръжен съд е приел, че с решението по гражданско дело №200 по описа на Велинградския
районен съд за 2004 година се установява грешка в кадастралната основа по
отношение на процесния имот по плана от 1994 година, а не към настоящия момент.
Това решение е и обезсилено по отношение на ищците.
Съдът приема, че по реда на наследяването
ищците могат да претендират най-много за 1/12 идеални части от процесния имот
по изложени по-горе доводи. Пак поради доводи, посочени по-горе, съдът не
приема за установено сключването на сделка, с която братята и сестрата на З.М.М.
са й прехвърлили своите получени в наследство дялове от процесния имот.
Ищците
се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност. За да се приеме, че
в тяхна полза е изтекъл давностен срок, следва да са налице следните
предпоставки: ищците да са упражнявали фактическа власт върху процесния
недвижим имот с намерение да го държат като свой постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно през изискуемия от закона период от време. Съдът
стига до този извод, макар че в сега действащия Закон за собствеността не е възпроизведен текстът
на чл. 302 от отменения Закон за собствеността, имуществата и сервитутите (брой
29 на Държавен вестник от 1904 година), според който владението е законно,
когато съдържа шест признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена. Няма
съмнение, че тези признаци намират отражение в сега действащия чл. 68 и
следващите от Закона за собствеността. В същия смисъл е и решение № 304,
постановено на 4. V. 1995 г. по гражданско дело
№ 75 по описа за 1995 г. на I Гражданско отделение на
Върховния касационен съд на Република България, с докладчик съдията Тодор
Стоилов.
От
събраните по делото гласни доказателства е видно, че ищците владеят процесния
имот – те извършват фактически действия на използване по предназначение на
вещта (построили са къща и гараж в нея). Освен това се представят и за
собственици на процесния имот, като наследодателката им се е снабдила с
нотариален акт, от което може да се направи извода, че го държат за себе си и с
цел да го своят. От изложеното следва, че в случая са налице и обективният, и
субективният признак, които сочат ищците като владелци на процесния
имот. Съдът счита, че те са недобросъвестни владелци. Според
изискването на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността един владелец е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Както е видно от приложения
нотариален акт, наследодателката на ищците е призната от Велинградския районен
съдия Наташа Иванова Даскалова за собственик поради изтекла в нейна полза
придобивна давност, като са се позовала на давностно владение в продължение на
повече от 10 години. От изложеното дотук следва, че ищците са недобросъвестни
владелци на процесния имот и биха могли да придобият право на собственост върху
него с изтичането на десет годишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 от Закона
за собствеността, т. е. ако са владели процесния имот постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да го държат като свой собствен от
1994 година до 2004 година.
Съдът
намира, че ищците са владели процесния имот през посочения период от време. В
такава насока са показанията на двама от свидетелите. Те заявяват дори, че
ищците и наследодателката им са владели ⅓
идеални части от процесния имот още от 1967 година. Само третият свидетел
твърди, че ищците не са владели имота. Свидетелят заявява в показанията си
“Този имот го купиха една част, а една част е тяхна. Целият имот е купен. Само
знам една част от кой е купен. Говорим за тази част, за която в момента се води
делото”. И той обаче заявява, че страните по делото живеят в съседство и между
тях до сега не е имало спорове относно собствеността и ползването на имота. Тъй
като в парцел V е отреден за имоти с планоснимачни номера 116, предмет на
настоящото дело, и 117, съдът намира, че свидетелят говори за целия парцел, а
не само за имот №116, поради което показанията му по същество не противоречат
на показанията на другите двама свидетели.
Поради
горното съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен.
На ищците следва да бъдат присъдени разноски по делото, както следва: 50 лева
за държавна такса и 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.А.У. ЕГН**********,***,
Ракитовска община на ул. ***, М.А.А. ЕГН**********,***, Ракитовска община, на
ул. ***, А.О.Р. ЕГН **********,***, Ракитовска община на ул. *** и А.О.Р. ЕГН **********,***,
Ракитовска община, на ул. ***, че Л.М.М. ЕГН **********,***, Ракитовска община
на ул. ***, Р.М.М. ЕГН **********,***, Ракитовска община на ул. *** и М.М.М.
ЕГН **********, живеещ на същия адрес, всички
с адрес за призоваване във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №19 чрез адвокат Ю.П.,
са собственици на ⅓ идеални части от имот с планоснимачен №116, целият
състоящ се от 270 м2, за когото е отреден парцел V заедно с имот с
планоснимачен №117 в квартал 12 по плана на гр. Костандово, Ракитовска община,
при граници и съседи: улица, А.И. и А.Р. и на построения в нея гараж с площ от
40 м2.
ОСЪЖДА И.А.У. ЕГН**********,***, Ракитовска община на ул. ***,
М.А.А. ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. ***, А.О.Р. ЕГН **********,***,
Ракитовска община на ул. *** и А.О.Р. ЕГН **********,***, Ракитовска община, на
ул. *** да заплатят на Л.М.М. ЕГН **********,***, Ракитовска община на ул.
***, Р.М.М. ЕГН **********,***, Ракитовска община на ул. *** и М.М.М. ЕГН **********,
живеещ на същия адрес, всички с адрес за
призоваване във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №19 чрез адвокат Ю.П., разноски
по водене на делото в размер на 200 (двеста) лева.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс,
озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :