Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 31.07.2024 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 7638/2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД в
общ размер на 31 901, 60 лв.
Ищецът А.К.М. заявява, че на 21.08.2018 г. около 21.00 ч., управлявайки
своя мотопед бива блъснат от водач на лек автомобил на столично кръстовище.
Твърди се, че след пътния инцидент бил транспортиран и настанен в М. „С.А.С.“
АД с работна диагноза „контузия на
корем“ като бил приет по спешност в болничното заведение в 21.50 часа със снета
анамнеза, в която е посочено: „Оплаква се от болки в коремната област, ляв крак
и лява ръка“. Твърди се, че при постъпването му е назначена ПКК, КАТ на гръден
кош и корем с малък таз, консултация с неврохирург, травматолог и реаниматор. Твърди се, че в 23.00 часа бил изпратен по
спешност в Клиника по хирургия с лекуващ лекар д-р К.Д.. В исковата молба са
изложени твърдения, че при лечението му в болничното заведение са допуснати
редица диагностични грешки, от които като резултат се забавило предоставянето
на адекватна медицинска помощ и редица пропуски и грешки в последващото
му лечение.
В исковата молба се твърди, че в историята на
заболяването било посочено, че се настанява в Клиника по анестезиология и
интензивно лечение след консултация по телефон с д-р В., което без извършване
на физически преглед и установяване на обективното му състояние застрашавало
здравето и живота му и представлявало нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19 ал.3 от ЗЛЗ Твърди се, че в ИЗ била вписана консултация от Клиника по
неврохирургия, извършена от д-р А./лекар – ординатор/ и д-р А./лекар –
специализант/, подписано само от д-р А., което представлявало нарушение на чл.
80 от ЗЗ вр. с чл. 6 ал.6 от ЗЛЗ вр.
с т.4.3.2.2 от Наредба 3/2015 г., с която са утвърдени общите медицински
стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия,
съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия.
Твърди се в исковата молба, че и в следващия декурсуз на ИЗ-то от 21.08.2018 г., 23.30 ч, били посочени
двама лекари д-р В. К.и д-р С., но декурсуза бил
подписан само от д-р С., за която се твърди, че е била без изяснена
професионална квалификация, но в случай, че била без специалност по
анестезиология и интензивно лечение отново било налице нарушение на действащото
законодателство.
Твърди се, че била направена и консултация в Клиника по
ортопедия и травматология като в декурсуза била
констатирана разкъсно-контузна рана с дълбочина
0,9/0,5 см по задно-медиалната повърхност като в декурсуза
било записано, че е без „Ro и КАТ данни за травматични изменения на двата горни
крайника и долни крайника“. Изложени са твърдения, че нито един от
консултиращите лекари не е назначил образно изследване на горни и долни
крайници, въпреки оплакванията на ищеца и факта, че е пострадал при ПТП.
Твърди се, че след изписването ищецът бил трудноподвижен в резултат на дългия болничен престой,
тежкото състояние, което довело до драстично спадане в теглото му и болезненост
в левия крак. Изложени са твърдения, че болката в левия крак не се редуцирала с
времето, а опитите за раздвижване ставали все по-трудни.
На 20.11.2018 г. ищецът посетил ДКЦ „С.“ ЕООД, при което
бил извършен КАТ на ляво коляно и заключението на специалиста по образна
диагностика било „Фрактура на латерално тибиално
плато, тип Schatzer
II с давност. Малък ставен излив“.
На 18.01.2019 г. ищецът посетил МДЦ „Е.“ ЕООД поради все по-интензивна и
сковаваща болезненост на крайника, като
след проведен преглед му била поставена
диагноза „Счупване на горния край на лява тибия –
латерален кондил, преден отдел“ като поради давността
на травмата, причинена от липсата на диагностика и лечения в МБАЛ „С.А.– София“
АД възможностите за лечение били малки и незадоволителни – консервативно
лечение с хиалуронова киселина и евентуално
коригираща остеотомия. Твърди се, че бил проведен рехабилитационен цикъл от 14 процедури в периода 18.12.2018
г. – 05.02.2019 г.
Изложени са твърдения, че параклиничната
грешка, изразяваща се в пропуск за извършване на образно изследване на леви
крайници нарушавало правата на ищеца като пациент.
Отделно от това, в исковата молба се твърди, че в М. „С.А.С.“
АД поради ненавременно диагностициране и лечение на
перфорация на тънки черва довело до перитонит и опасност за живота при ищеца.
Твърди се, че въпреки, че постъпил в болничното заведение след ПТП и с
оплакване за болки в корема не била извършена консултация с хирург нито на
21.08.2018 г., нито на 22.08.2018 г., което довело до невъзможност за поставяне
на правилна диагноза и ненавременно предоставяне на необходимата медицинска
помощ.
Твърди се, че при проведените лабораторни изследвания,
левкоцитите при ищеца били в норма, лимфоцитите над
норма, а моноцити и гранулоцити
под долната граница. Нивото на хемоглобина било 151, а само час и половина
по-късно кръвната картина била съществено изменена. Левкоцитите и гранулоцитите били съществено увеличени, а лимфоцитите съществено спаднали под нивото на долна
граница, а хемоглобина бил понижен до ниво на 144. Въпреки влошените показатели
обаче не били предприети никакви медицински действия. На 22.08.2018 г. в 10.41
ч. били проведени отново лабораторни изследвания, които показвали влошена
кръвна картина, а в 11.19 ч. след
ултразвуково изследване на коремни органи било отразено „Незначително
количество течност перихепатално“. Отразена била и констатацияза липса на УЗ данни за плеврални
изливи без да е правено образно изследване на бели
дробове. Твърди се, че в ИЗ-то била направена поправка на датата, касаеща консултация от д-р М.М.–
лекар специализант в Клиника по хирургия на 22.08.2018 г., 2015 ч. като в декурзуса било посочено, че пациента има болезненост вляво
и еднократно е повърнал, за което в исковата молба се твърди, че тези симптоми
били пренебрегнати.
Твърди се, че сутринта на 23.08.2018 г., 7.50 ч.,
състоянието на ищеца се влошило, болката в корема продължавала, а повръщанията
се увеличили, а консултацията била извършена от лекар-специализант по хирургия
д-р Х.А., което било противоправно поведение. Изложени
са твърдения, че на 23.08.2018 г. в 13.30 ч. ищецът претърпял оперативна
интервенция, изразяваща се в „Ruptura
intestine kekune traumatica. Peritonitis Diffusa fibrino-purulenta“, която била отразена като спешна. Твърди се, че
наличието на остра или внезапно възникнала промяна в здравето на ищеца била
налице още в момента на хоспитализацията му като въпреки силната болка в корема
и влошаващата се клинична картина не му било извършено компютърно томографско изследване на тънките черва, а едва в
операционна зала чрез лапароскопия била установена руптура на йеюнума с размери 1,5
см, довела д9о дифузен фибрино-пурулентен перитонит.
Твърди се, че забавената оперативна интервенция довела до разгръщане на тежък
перитонит и успешно развитие на три
различни микроорганизма – ешерихия коли, ентеробактер клокае и клебсела пнемония. Твърди се, че
ненавременно предприетите действия към настъпилата руптура
на тънките черва и некачествено извършената оперативна процедура довела до
тежък следоперативен период. Настъпили усложнения, водещи до риск за живота на
ищеца с наличен солиден плеврален излив
и все по-изостряща се дихателна недостатъчност. Твърди се, че се развил панкреатит, описан в ИЗ-то като „постравматичен“.
Поради тежкото състояние на пациента същият бил реинтубиран
и умишлено поставен на апаратна вентилация в продължение на 72 часа, тъй като
съществувал висок риск за живота му. На 31.08.2018 г., десет дни след изписване
от болницата, ищецът бил все още с увредено общо състояние и драстично намалено
телесно тегло – за 20 дни бил свалил 20 кг, а състоянието му след болничния
престой не позволявало да се върне към работните му задължения.
Твърди се, че освен крайно закъсняла оперативната
интервенция била и некачествено извършена. Три – четири месеца след изписване
от болничното заведение, ищецът забелязал подуване на корема, поради което се
консултирал с няколко специалиста по хирургия като всички констатирали наличие
на херния и необходимост от планова оперативна намеса. На 24.02.2020 г. при
извършен преглед от доц. А.в „А.С.К.ДКЦ“ ЕООД му била поставена основна
диагноза „Постоперативна вентрална херния без
непроходимост или гангрена“ като била насрочена планова операция през март 2020
г., впоследствие отложена поради пандемичната
обстановка.
Твърди се, че при престоя в болничното заведение –
ответник на ищеца му било нарушено правото на информираност като същото не
предоставило информация за наличното заболяване, очакваните рискове и
възможности за лечение. Твърди се, че в самата медицинска документация били
налице редица противоречия с действащото законодателство, а издадените
финансови документи във връзка с неговото лечение страдали от редица
недостатъци.
В исковата молба са наведени твърдения, че с оглед
поредицата от противоправни действия и бездействия от
медицинския персонал на ответното дружество ищецът претърпял интензивни и
продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, усещане за обреченост,
панически страх от смъртта, съмнения за бъдещия му живот, съпроводени с
влошаване на физическото му здраве и психическа стабилност. Бил в състояние на
временна неработоспособност в период от 9 месеца заради травмата на левия крак
и трудният следоперативен период. Твърди се, че в този период получавал
обезщетение от НОИ в размер на 80% от полагащото му се трудово възнаграждение
като разликата възлизала месечно на 408 лв. за периода септември – декември
2018 г. и на 560 лв. за периода януари – май 2019 г. Отделно от това поради
допуснатите редица диагностични и терапевтични лекарски грешки се наложило
закупуване на редица медицински консумативи и лекарски продукти на обща
стойност 183, 60 лв., лекарски прегледи на стойност 190 лв. и рехабилитационни процедури на обща стойност 560 лв.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес
от предявяване на исковете и съдът е сезиран с искане да бъде осъди ответника,
да заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 1 901, 60 лв. – обезщетение за имуществени такива. Претендира се
законна лихва върху главниците и сторените в производството разноски.
Ответникът М. “С.А.С.“ АД, редовно уведомен, оспорва
заявените искове чрез процесуален представител в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК и в открито съдебно заседание.
По делото като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирано дружество З. „Л.И.“ АД, редовно уведомено, което
оспорва заявените искове чрез процесуален представител.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. З..
Третото лице помагач на страната на ответника се
представлява от адв. А..
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.1 и ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени медицински документи относно А.К.М.
– епикризи, резултати от медицински изследвания,
направления за хоспитализация, истории на заболяването и др.
Представени са и фактури респ. платежни документи,
установяващи заплащане на медицински прегледи, изследвания, закупени медицински
изделия.
По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.А.П.. В заключението си вещото лице е
посочено, че ищецът е бил настанен в реанимационно
отделени с оглед динамично проследяване на здравния му статус и диагностично
уточняване като е спазен алгоритъмът на медицинско
определение при наличие на пострадал от ПТП. Посочено е, че при приемане на
пострадал от ПТП се извършват конвенционални изследвания – ПКК, биохимия, коагулационен статус, ЕКГ и рентгенография на бял дроб като
допълнителен обем от изследвания на по-късен етап зависи от оплакванията на пациента
и назначаване на специализирани изследвания от консултиращите го
интердисциплинарни специалисти във връзка с конкретните патологични промени в
състоянието му. Вещото лице е посочило, че допълнителните изследвания на корема
се назначават след консултация със специалист по хирургия и включват ехография
на коремни органи, обзорна рентгенография на корем, а при малък процент от
пациентите се провежда КАТ на корема за диагностично уточнение в случаите с
неясно развитие на абдоминален патологичен процес. Вещото
лице е посочило, че при наличие на удар на лявата част на тялото и постоянни
оплаквания на болезненост в левите крайници се назначава консултация със
специалист по ортопедия и травматология, който след щателна анамнеза и статус
на пострадалия определя и назначава необходимите образни изследвания. Посочено
в заключението е, че в конкретния случай е била необходима консултация с
анестезиолог – реаниматор, приемащ болния в реанимационно отделение, а впоследствие консултация с
кардиолог, с оглед евентуално оперативно лечение, а във връзка с конкретните
оплаквания са необходими консултации с ортопед, хирург и невролог. Вещото лице
е посочило, че лабораторните изследвания при ищеца и техните резултати в
първите три дни на хоспитализацията показват тенденция към постепенно
манифестиране и прогресиране на възпалителен процес в организма и индикират наличие на влошаване на състоянието като
конкретния източник на това възпаление следва да се уточни и повлияе с
допълнителни изследвания. Посочено е, че намалената стойност на хемоглобина с
10 пункта не говори за съществено отклонение в състоянието на организма и не би
следвало да се тълкува като резултат на патологичен процес като в тази връзка
не е необходимо предприемане на особени мерки за намиране и отстраняване на
причината за тази промяна. Посочено е, че повръщането е общ симптом, който би
могъл да се дължи на коремни и на извънкоремни
заболявания като важното в случая е динамично проследяване на развитието на
патологичния процес и адекватна диференциална диагноза за установяване
произхода на този симптом. Вещото лице е обосновало извод, че перфорацията на
червата е една от многото причини за развитието на конкретната клинична картина
и за точната диференциална диагноза в случай са повлияли наличието на перитонеални сраствания от предходна операция. Посочено е,
че медицинските диагностично терапевтични действия до пълното манифестиране на
процеса и поставяне на индикации за оперативно лечение са правилни и навременно
извършени. Посочено е, че не може да се прецени точният момент на перфорацията,
тъй като тя може да е настъпила на втория етап след първичното контузионно увреждане на чревната стена от травмата. Вещото
лице е обективирало извод, че при поставените
индикации за оперативно лечение правилно се е започнало с лапароскопия
с оглед ориентация на хирургичния екип за конкретната налична патология като
конверсията от лапароскопска към конвенционална
оперативна намеса е индицирана от наличието множество
сраствания от предходната оперативна интервенция, непозволяващи адекватно
саниране на коремната кухина и в частност тънкото черво. Вещото лице е
посочило, че обективната причина за влошаване на състоянието след оперативния
период е развитието на дифузен перитонит от излива на тънкочревно
съдържимо в перитонеалната кухина при перфорация на
червото, водещо до обща интоксикация и намаляване на съпротивителните сили на
организма. Посочено е, че влошеното състояние на организма, поради
интоксикацията от перитонита налага въвеждането в медикаментозна кома.
Обоснован е извод да липса на данни в медицинската документация за извършено
образно изследване на леви горен и долен крайници. Посочено е, че нанесената
травма на крайника е с давност от момента на ПТП като същата остава на заден
план при диагностиката и лечението на животозастрашаващия перитонит като възможностите за
оперативно лечение на по-късен етап са ограничени, поради лошите оперативни
резултати. Обоснован е извод, че предоставеното медицинско лечение не е в
отклонение на утвърдените медицински стандарти като пропуск следва да се отчете
инсуфициентната диагностика на колянната
травма и непроведеното лечение в срок.
По делото е допусната и изслушана и комплексна СМЕ,
изготвена от вещите лица д-р Ю.Й. /хирургия/, д-р Е.К. /образна диагностика/ и
д-р К.С. /ортопедия/. В заключението си вещите лица са обосновали изводи,
идентични по смисъл и съдържание на тези, обективирани
от първоначалната такава.
В съдебно заседание на 26.04.2021 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Д.А.Т., а в съдебно заседание от 14.03.2022
г. на свидетелите С.Д.К., А. С.и М. И.М..
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието
или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил
работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД
е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е
причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното.
Съобразно указанията,
дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е възложило работата, може да се освободи
от тази отговорност,
ако се установи,
че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите
действия не са виновни и противоправни
или ако вредата
не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
С оглед естеството на заявените претенции, следва да се има предвид и
обстоятелството, че произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод
оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди
всички доказателства за наличието на
вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка
с допуснати противоправни действия или бездействия
от извършителите на работата, изхождайки
от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност /решение 77 от 30.05.2017 г. по гр.д.
2956/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС/.
С оглед фактическите твърдения, в исковата молба са заявени няколко групи
обстоятелства, довели до увреда здравето на ищеца и
същите се изразяват в диагностични лекарски грешки, ненавременно диагностициране и лечение, нарушаване правото на
информираност на ищеца, противоречие в медицинската документация с действащото законодателство,
от които същият твърди да е претърпял неимуществени и имуществени вреди,
предмет на обезвреда в настоящото производство.
С оглед наведените твърдения за пропуски и преправяния в медицинската и
финансовата документация, настоящият съдебен състав намира, че здравословното състояние на физическо лице не
се определя или влияе от не/съставянето или непълнота на документ, медицински
или финансов такъв. Същите, ако бъдат установени, касаят нарушение на
административни задължения на болничното заведение, съобразно разпоредбите на
чл. 55 ал.1 и ал.2 от ЗЗО респ. административно-наказателна отговорност на
болницата с оглед нормата на чл. 93 от ЗЗ.
Съобразно чл. 87 ал.1 от ЗЗ медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. За да бъде получено такова, лекуващият лекар е длъжен да предостави на
пациента информация, относно кръга от обстоятелства, посочени в разпоредбите на
чл. 88 ал.1 от ЗЗ и чл. 92 ал.1 от ЗЗ, която следва да бъде ясна и на достъпен
език по арг. на чл. 86 ал.1 т. 8 от ЗЗ. Процесните по делото медицински интервенции притежават
характеристиката на оперативни такива, поради което и с оглед нормата на чл. 89 ал.1 от ЗЗ тази информация следва да бъде предоставена в
писмена форма. По делото самият ищец е представил фиш за информирано съгласие
на пациента /стр. 69/, информация за пациента /стр. 70- 72/, върху които е
изписано ръкописно неговото име и е положен подпис с ръкописно положени дати. Дали
подписа действително е положен от ищеца, съобразно отразеното в документацията
респ. дали е положен от друго лице с оглед твърденията в исковата молба,
доказателства не са ангажирани респ. настоящият съдебен състав не разполага с
необходимите специални знания да извърши подобна констатация след съпоставка с
други документи, налични в Търговския регистър, каквито са твърденията в
исковата молба.
На следващо място, право на всеки пациент,
гарантирано му от Закона за здравето, е да получи достъпна медицинска помощ,
която да бъде своевременна, достатъчна и качествена като се съблюдават правата
му на пациент по арг. на чл. 81 ал.2 т.1 и т.4 от ЗЗ.
Съобразно твърденията в исковата молба при лечението на ищеца с оглед
установени диагностични лекарски грешки, ненавременно диагностициране
и лечение се е стигнало до увреда на здравословното
му състояние.
Първият пропуск, посочен в исковата молба
касае липсата на извършени изследвания относно оплакванията на ищеца за болка в
левите долен и горен крайник след претърпяно ПТП. Видно от медицинската
документация, рентгенография на тези крайници при ищеца в ответното болнично
заведение не са извършвани, въпреки утвърдените от Българския лекарски съюз
Правила за добра клинична практика в образната диагностика, приети през 2011
г., съгласно които при наличие на костна болка, несвързана с травма /а при
ищеца дори такава е била налице с оглед претърпяното ПТП/ следва да се извърши
образно изследване – рентгенография, което е определено като изследване с
висока степен на препоръчителност и информираност. В
първоначалната СМЕ на д-р П.П., вещото лице отбелязва
липсата на извършена рентгенография като пропуск. В заключението и на
повторната комплексна СМЕ вещите лица са посочили, че е проведена единствено
консултация с ортопед –травматолог и е предприето хирургично обработване и
зашиване на наличната рана без да са предприети действия за извършване на
образни рентгенови изследвания /стр. 556 в делото/. Липсата на извършено рентгенологично изследване като краен резултат е довело до липса
на установяване и непроведено лечение в срок на фрактура на латералнато
тибиално плато респ. е лишило ищецът от право и възможност да проведе оперативно такова на
по-късен етап след овладяване на животозастрашаващото
му състояние, обосновано от гръдно-коремната травма, съобразно правото му,
гарантирано от чл. 19а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ.
По отношение оплакванията в исковата молба,
касаещи ненавременното диагностициране и лечение на
коремната травма: Видно от снетата анамнеза от ищеца, същият е приет в
Интензивно отделение на ответното дружество с оплаквания за коремна болка след
претърпяно ПТП. И в двете изслушани по делото заключения на СМЕ, вещите лица са
посочили, че добрата медицинска практика при прием на такива пациенти включва
извършване на конвенционални изследвания /ПКК, ЕКГ и рентгенография на бял
дроб/ респ. допълнителни такива, които се назначават след консултация със
специалист хирург. Данни за такава консултация при приемането на ищеца в К.по
делото липсват. В изявление на вещото лице П. в съдебно заседание от 14.03.2022
г. се съдържа признание, че такава
консултация при приемането не е извършена, а е извършена „на малко по-късен
етап, когато се усилва коремната симпоматика. Това се
е случило на втория ден“. Идентични изводи се съдържат и в комплексната СМЕ, в
която вещите лица са посочили, че при наличие на оплаквания за болка в корема първо е необходимо да се направи
консултация с хирург. Вещите лица и от първоначалната и от комплексната
експертизи са посочили в заключението си, че допълнителните изследвания, които
следва да се извършат се предприемат след консултация с хирург по повод
съобщената коремна болка от пациента – ехография на коремни органи, обзорна
рентгенография на корем, а в малък процент случай КАТ на корем /първоначална
експертиза/ респ. ро-графия на корем, латерография, ехография, спешна фиброгастроскопия
или фиброколоноскопия, компютърна томография на корем
и малък таз /комплексна експертиза/. По делото данни за извършен набор от
такива изследвания не се съдържат респ. не се коментират и от вещите лица. Вещите
лица от комплексната експертиза са посочили, че при ищеца е извършено
КТ-изследване на гръден кош, корем и малък таз на 21.08.2018 г. в 22.59 ч. и
рентгенография на корем от 23.08.2018 г. – 9.00 часа. Съобразно раздел III т. Б.1 от Наредба 11/18.04.2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Анестезия и интензивно лечение“, мониториране на
интензивно лечение представлява специфичен диагностичен процес в практиката на интензивното лечение, чрез който се осигурява
установяването на факти (клинични симптоми, физиологични и лабораторни показатели, резултати от апаратни
измервания и др.) за състоянието на основните жизнени
функции на пациента и проследяването им в динамика. Горецитираната наредба
съставлява релевантната правна рамка – медицински стандарт по интензивно
лечение към процесния по делото период. Същата е била
отменена с последваща Наредба 10/04.03.2010 г., която
на свой ред е отменена с решение 13406/08.12.2016 г. на ВАС по адм. дело 5339/2016 г., с което предходната наредба е
възстановила своето действие. Съобразно чл. 4.11 б. Г“ на раздел III на наредбата, ръководителят на екипа за
интензивно лечение има правото,
отговорността и задължението
да определя индикациите/ контраиндикациите за приемане/изписване
на пациенти от специализираната структура за интензивно лечение, за времето на
работа на екипа му въз
основа на преценка за
възможностите на методите на интензивното лечение да осигурят благоприятна
прогноза за пациента, а съобразно чл. 2.1 б. „б“ от раздел III на наредбата това са пациенти, които се нуждаят от интензивно наблюдение и проследяване на основните жизнени функции на организма
поради наличието на непосредствена заплаха за тяхното
фатално декомпенсиране. С оглед липсата на назначени задължителни допълнителни изследвания при
обективните оплаквания на пациента респ. липсата на своевременна консултация с
хирург се е стигнало до влошаване жизнените показатели при ищеца, констатирано
от вещото лице по първоначалната експертиза, което е обосновало извод, че продължаващото
олевяване на кръвната картина насочва към развитие на възпалителен процес и
предполага извършване на допълнителни изследвания, за да се уточни конкретния
източник на възпалението /стр. 392/. Нещо повече нуждата от тези допълнителни
изследвания е била спешно необходима с оглед изводите на комплексната СМЕ,
съгласно която „рентгенологичните данни и
неубедителната клинична картина в коремния статус кумулативно е затруднило
диагностичния процес“ /стр. 559 в делото/. Вещото лице Петков, изготвил първоначалната
експертиза, изрично е посочил в заключението си, че важно с оглед състоянието
на пациента е динамичното проследяване на развитието на патологичния процес
чрез динамично наблюдение от хирурзи и назначаване на контролни образни
изследвания и адекватна диференциална диагноза за установяване на произхода на
възникналия симптом – повръщане. Съобразно медицинските данни по делото
консултация с хирург е предприета едва на 23.08.2018 г. с последваща
оперативна лапароскопска интервенция с начало 13.30 ч.
т.е. около 36 часа след приемането му в КАИЛ, което по никакъв начин по мнение
на настоящия съдебен състав не покрива изискванията на своевременна медицинска
помощ и то в условията на интензивно лечение.
За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав кредитира показанията и на свидетеля М.М.
в съдебно заседание от 14.03.2022 г., лекар – хирург при ответното дружество. В
същите, свидетелят е посочил, че съчетаната травма гърди-корем при ищеца е била
преценена като животозастрашаваща, „особено както в
неговия случай беше в лявата половина, където са далак, панкреас, сърце…“ като
свидетелят е посочил, че при „една травма две са нещата, които могат да се
очакват от корема – остро кървене, което е изключено в реанимацията и другото е
напредващ перетонит“ /стр. 405/. В изводите си вещото
лице по първоначалната СМЕ, което е посочило, че перфорацията на червата при
ищеца може да е настъпила на втория етап след първичното контузионно
увреждане на чревната стена от травмата. Вещите лица от комплексната експертиза
на свой ред са посочили, че причините за панкреатит
могат да бъдат – заболявания на жлъчни пътища, злоупотреба с алкохол, директна
травма на панкреаса, постоперативен такъв. Липсват данни за налични заболявания
на жлъчни пътища или злоупотреба с алкохол при ищеца. Вещото лице Й. от състава
на комплексната медицинска експертиза в изявление от 08.04.2024 г. е посочил,
че не може да се посочи точната причина за панкреатит
при ищеца като същият може да е комбиниран – на базата на извършеното при
ответника оперативно лечение, предприето от ответника и на базата на наличната травма.
При съвкупен анализ на тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира,
че липсата на навременна консултация с хирург, който да назначи необходимите
допълнителни образни изследвания при наличната замъглена клинична картина с
оглед животозастрашаваща гръдно-коремна травма в лявата половина при
ищеца в условията на интензивно лечение е довело до влошаване на здравословното
му състояние с оглед разгърналия се перитонит.
С оглед данните по делото и предвид
твърденията в исковата молба, този разгърнал се перитонит е и непосредствената
причина за поселване на три различни микроорганизма /esherichia coli, enterobacter cloacae, klebsialla
pneumonia/, предвид изводите на двете медицински
експертизи за източника на възникването им – излив на
тънкочревно съдържимо респ. контиминация
на гърлото с чревни микроорганизми респ. контиминация
на оперативната рана. Съобразно раздел III чл.4.1 от цитираната по-горе Наредба 11/2005 г.,всеки пациент - обект на интензивно лечение, трябва да се разглежда
и третира като потенциален източник на нозокомиални инфекции, както и че самият той
е високорисков да развие нозокомиална инфекции. Данни за предприети действия, насочени към
предотвратяване на възможността и опасността от развитие на такива инфекции по
делото не се съдържат, а самото наличие на същите е довело до влошеното
състояние на организма, предвид интоксикацията от перитонита, което е наложило
въвеждане на ищеца в медикаментозна кома / стр. 395 в делото, първоначална
СМЕ/.
В исковата молба са изложени твърдения и за
некачествено извършена хирургична интервенция довела като краен резултат до
постоперативна вентрална херния. Вещото лице от
първоначалната експертиза е посочило, че вероятността за нейното развитие е с
оглед изтощение на организма от перитонитната
интоксикация и развитие на инфекциозен процес в предната коремна стена. В
комплексната СМЕ са посочени три групи причини/предоперативни,
оперативни и постоперативни/. Причините от предоперативен
характер са с оглед напреднала възраст на лица от мъжки пол, предхождаща
лъчетерапия, анемия, жълтеница, захарен диабет, недохранване, злокачествени
заболявания, затлъстяване, продължителна употреба на кортекостероиди,
цитостатици. Ищецът е бил в активна младежка възраст
към датата на процесното събитие /пациент на 28
години/ без данни да е страдал от посочените по-горе заболявания, поради което
с голяма степен на вероятност /предвид липсата на категорични изводи в тази
насока/ може да се обоснове извод, че същата не е възникнала по причини,
обусловени от пола, възрастта или здравословното му състояние, предхождащо процесния пътен инцидент, а в тези определени като такива с
оперативен или постоперативен характер.
При тези данни по делото и обосновани изводи
и от двете изслушани по делото медицински експертизи, настоящият съдебен състав
възприема крайните им изводи за оказана навременна и адекватна медицинска помощ
за неубедителни и противоречащи на останалите обективирани
изводи от вещите лица в изготвените заключения, поради което не кредитира
същите в тази им част.
В обобщение на горните съображения, съдът в решаващия му
състав намира, че с поведението си служители на ответното дружество са
извършили вредоносни действия по отношение на ищеца, изразяващи се в липса на
адекватна диагностика и последващо лечение на налична
фрактура на левия долен крайник, несвоевременно диагностициране
и медицинска грижа по отношение на животозастрашаваща
гръдно-коремна травма, разгърнала се в последствие в перитонит, довел до
въвеждането му в медикаментозна кома и налична следоперативна вентрална херния, с което са му причинили като пряка и
непосредствена последица тежки увреди на здравословното състояние, през дълъг
период от време, като са му нанесли значителни и продължителни болки и
страдания, които се установяват и от ангажираните свидетелски показания.
Налице са всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което искът като основателен следва да бъде
уважен.
При определяне на размера на дължимото обезщетение освен
търпените болки и страдания, възрастта на пациента, периодът от време, през
които са търпени, естеството на увредите, настоящият съдебен състав намира, че същият
следва да бъде уважен изцяло до размера
на претендираното обезщетение от 30 000 лв.
Заявено е искане за присъждане на лихва за забава върху
главницата. Мораторната лихва за забава при
непозволено увреждане има характер на компенсаторна такава и се следва от
датата на увредата като размерът й подлежи на установяване
във фазата на изпълнение на решението. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес същата следва да се присъди от датата на депозиране
на исковата молба в съда, както е заявено искането в исковата молба.
С оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че на отхвърляне подлежат искът за репарация на
имуществени вреди, изразяващи се разликата между получаваното трудово
възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за временна неработоспособност
за периода септември 2018 – май 2019 г. Вън от фактическите твърдения в
исковата молба досежно периода на временна нерабоспособност и размера на получавано възнаграждение
доказателства, установяващи тези твърдения не са ангажирани.
По делото са представените по делото платежни документи –
касови бонове и фактури, установяващи закупуване на лекарствени средства респ.
две фактури на стойност 90 лв. /стр. 182 в делото/ от 18.01.2019 г. за първичен
медицински преглед при д-р Василев от „Медико-дентален
център Е.“ ЕООД и фактура на стойност 100 лв. от 11.04.2019 г. /стр. 183/ за
консултативен преглед от доцент, издаден от ДКЦ „С.“ ЕООД, Артроскопска
травматология. Ищецът при негова доказателствена
тежест и въпреки указанията, дадени му в тази връзка с доклада по делото, обективиран в определението от 27.10.2020 г. не е ангажирал
доказателства, досежно обстоятелството дали тези
имуществени разходи са сторени по повод причинените увреждания на пациента за
поправяне на вредите от действията на ответника или са били необходими с оглед
общото здравословно състояние на същия, за да се обективира
извод за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка с действия на
служители на ответника.
По отношение претенцията за извършени рехабилитационни
процедури, обосновани с оглед непроведено лечение на фрактурата на латералното
плато по делото е представена процедурна карта на ищеца – пациент /стр. 121 в
делото/, от която се установява фактът на извършени 14 рехабилитационни
курса, но липсват данни за заплащане на стойността на същите и то в претендирания размер от 560 лв. В тази връзка съдът не може
да гради предположения за тяхната стойност, както и предвид законовоустановената
възможност здравноосигурени пациенти да ползват рехабилитационни
грижи, заплатени по линия на НЗОК.
Предвид което претенциите за обезщетение за имуществени
вреди като недоказани такива подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
на ищеца се следва припадащата се част от сумата за разноски, посочена в
списъка по чл. 80 от ГПК. В същия е посочена сумата от 5 000 лв. – адвокатско
възнаграждение. В договора за правна помощ, приложен към списъка по чл. 80 от ГПК е посочено, че е сключен на 03.01.2024 г. и уговореното възнаграждение да
бъде заплатено в брой при сключване на договора. С оглед използваната словесна
конфигурация “да бъде заплатено“ не дават основание на настоящия съдебен състав
да приеме за установено, че същото реално е било заплатено, при липсата на
други ангажирани доказателства. Припадащата се част от останалите разноски,
посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от исковете
възлизат на сумата от 2 620, 03 лв., които се следват на ищеца на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват
разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част
от исковете, които възлизат на 141, 27 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М. “С.А.С.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв. Т.З. да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на
А.К.М., ЕГН **********,*** офис 1 – адв. К.М. сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 620,
03 лв. – сторени разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на
А.К.М., ЕГН **********,*** офис 1 – адв. К.М. с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД
срещу М. “С.А.С.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв.
Т.З. за заплащане на сумата от 968 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващо се в разлика между получавано трудово възнаграждение и размер на
обезщетение за временна неработоспособност в периода м. 09.2018 г. – месец май
2019 г., сумата от 183, 60 лв. – стойност на закупени медицински консумативи и
лекарски продукти, сумата от 190 лв. - лекарски прегледи и сумата от 560 лв. –
стойност на рехабилитационни процедури.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН **********,*** офис 1 – адв.
К.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на М. “С.А.С.“ АД, ЕИК ******,
със съдебен адрес:*** – адв. Т.З. сумата от 141, 27
лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ответника – З. „Л.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: