№ 328
гр. Габрово, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100365 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 775/26.02.2021 г. предявена от "ВИК" ООД,
ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” № 6 срещу С. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” № 42. Ищецът твърди, че депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за
сумата 548.33 лв.- цена на ползвани от ответника В и К услуги за обект № 06378801,
кл. № 063702, за недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******” № 18, ап. 7,
за периода 16.06.2017 г. – 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.09.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 118.36 лв. - обезщетение
за забава върху главницата за периода от 30.09.2017 г. до 31.08.2020 г.. По предявеното
заявление било образувано ч. гр. дело № 1448/2020 год. по описа на РС Габрово и била
издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 ГПК,
поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба
за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за
посочените суми.
Ищецът сочи, че ответникът е потребител на услугите за доставка на вода и е
използвал доставената вода през исковия период, като до момента обаче не бил
погасил задълженията си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи процесната сума – главница и
1
мораторна лихва, като му се присъдят и разноските за производството.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът чрез назначения
му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил справка за формиране на задълженията на по клиентска
партида № 063702, с административен адрес: град Габрово, ул. „*******" № 18, ап. 7
за претендирания период, видно от която до 31.08.2020 г. е начислено потребление на
вода на обща стойност 548.33 лева, като върху това задължение е начислена и лихва за
забава в размер на 118.36 лева. За титуляр на партидата е записан С. М. М.. За
процесния период 16.06.2017 г. – 13.12.2018 г. са издадени съответните фактури на
стойност 548.33 лева, посочена в справката за задълженията на абоната.
От представения карнетен лист за адрес: гр. Габрово, ул. „*******" № 18, ап. 7
се установява, че на 16.06.2017 г. е отчетено показание на водомера 263 м3 като в
графа код обр. е вписан код 9, на 19.09.2018 г. в графа код обр. е вписан код 12 и
отчетено показание 478 м3, а на 16.11.2018 г. е отчетено показание на водомера 481
м3 като в графа код обр. е вписан код 75. Видно от номенклатурата на състоянието на
водомера код 12 означава разход по данни на клиента, код 9 – служебен разход, а код
75 – без разход за периода. Като титуляр на партидата е вписан С. М. М..
От представената заповед № 2298/17.11.2014 г. на Кмета на Община Габрово, се
установява, че на основание чл.44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 14, ал. 4 вр. чл. 15, ал. 3
НУРУЖННОЖ ответникът С. М. М. и членовете на нейното семейство са настанени в
жилище, собственост на Община Габрово, находящо се в град Габрово, ул. „*******"
№ 18, ап. 7.
Представено е заявление, вх. № 5527/10.12.2014 г. за смяна на партида на
физически лица, с което заявителят С. М. М. поискала смяна на партида за ползване на
водоснабдителни и канализационни услуги за обект № 06378801 от името на стария
абонат на нейно име. Към заявлението е приложен настанителна заповед и декларация
от 10.12.2014 г. от ответника, че в жилището, находящо се в гр. Габрово, ул. „*******"
№ 18, ап. 7 живеят 4 човека.
Видно от заповед № 1846/13.09.2019 г. на Кмета на Община Габрово, се
установява, че е прекратено наемното правоотношение между Община Габрово и С. М.
М., възникнало с договор № 795-ОССД-16 от 21.07.2016 г. за отдаване под наем на
недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ жилище, с
административен адрес: гр. Габрово, ул. „*******" № 18, ап. 7.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
2
Ивелина Върбанова Иванова, показанията на която съдът кредитира в цялост, като
вътрешно непротиворечиви и основани на преките й впечатления. От показанията се
установява, че по времето, когато е работила като инкасатор в ищцовото дружество е
извършвала проверки за отчитане на водомера на жилището, находящо се в гр.
Габрово, ул. „*******" № 18, ап. 7. Свидетелят посочва, че през 2018 г. е информирала
домоуправителя на жилищния блок, че има теч в някое от жилищата, тъй като е
констатирала разлика в общия водомер, като впоследствие е установено, че течът е в
процесния имот. Излага, че на 17.08.2018 е извършен реален отчет на водомера,
съответно подписи на карнетния лист срещу отчетено показание на водомера има в
случаите когато й е бил предоставен достъп до жилището.
С определение от 22.06.2020 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за
служебноизвестен фактът, че общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор са обявени на сайта на „ВИК" ООД, Габрово на
адрес: http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените
осъдителни искове.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая, претенцията на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен
фактически състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите:
съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на
ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К)
за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 548.33 лева и
неизпълнение на задължението от страна на ответника да заплати, като насрещна
престация паричната стойност на доставеното им благо.
В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска
следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е
възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на В и К
услуги, реално доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната
стойност възлиза на претендираната сума.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /В и К/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
3
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения. Няма спор между страните, че недвижимият имот,
находящ се в гр. Габрово, ул. „*******" № 18, ап. 7 е водоснабден. Предоставянето на
В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори,
като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва
тази дейност – по аргумент от чл. 198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. Габрово, е ищцовото
дружество "ВиК" ООД, със седалище гр. Габрово.
В § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги се съдържа легална дефиниция на понятието "потребители
на В и К услуги, като според б. "а" от посочената разпоредба това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на В и К
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от
Наредбата. В частност е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани.
По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от
наредбата. Поради изложеното, съдът приема, че през исковия период страните са били
обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за
предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВИК" ООД – гр.
Габрово.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1
4
предвижда тези услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на
сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите
условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата възражения срещу определено заплащане
на изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7-
дневен срок от изтичането на срока за плащане. Съгласно чл. 23, ал. 4 от общите
условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват
трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет. Потребителят е длъжен да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитимираните длъжностни лица на В и К оператора
за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на
индивидуалните водомери. Достъпът до помещенията, в които са монтирани
водомерите, се осигурява от потребителя за времето, посочено в съобщението от В и К
оператора по чл. 23, ал. 5. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради
отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е
съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане - чл. 24, ал.1 – 3 от общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от общите условия, В и К операторът издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Възражения срещу
определената дължима сума за използвани В и К услуги могат да се правят писмено
пред В и К оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата - чл. 34, ал. 1 от
общите условия. При неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на В и К оператора - чл. 44 от общите условия. Изложеното сочи, че
приложимите общи условия на оператора възпроизвеждат уредбата, съдържаща се в
Наредбата.
Въз основа на неоспорения карнетен лист и показанията на свидетеля Иванова,
съдът приема за доказана извършената от оператора доставка на ВиК услуги в
5
отчетеното количество за процесния период. В тази връзка съдът намира, че стойността
на услугите следва да бъде определена съгласно количествата, определени като
разлика в показанията на водомера /481 м3 - 263 м3 = 218 м3/, като стойността й при
съобразяване на действащата утвърдена от ДКЕВР цена се равнява на сумата от 548.33
лв.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от
потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за него обстоятелства, а
именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
Оспорванията на карнета като частен документ касаят извършваните записвания.
Действително частните документи не се ползват с материална доказателствена сила, но
това не означава че не съставляват документ, който отразява осъществени в правната
действителност факти. Не е установено документът да е неавтентичен, затова съдът
следва да го обсъжда наред с останалите събрани в производството доказателства. В
случая следва да се приеме, че документът е съставен в съответствие с разписаната в
приложимите към възникналото между страните правоотношение общи условия
процедура, като ответникът С. М. М. за процесния период е регистрирана да живее на
адреса. Ноторен е фактът, че ежедневните потребности на всяко живо същество
изискват потребяването на питейна вода.
На следващо място, по отношение на количеството и качеството на доставената
вода потребителят разполага с възможност за рекламация при условията на Общите
условия, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и
не се доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане
на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото
качество.
При така действащата нормативна уредба и общите условия, доставените В и К
услуги са отчетени и фактурирани, като не се установява от ответника да е депозирано
възражение в 7-дневен срок от изтичане срока за заплащането им и това бездействие
съдът разглежда като извънсъдебно признание на количеството В и К услуги, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени. Ето защо, съдът приема, че за
ответника е възникнало право на вземане за сумата 548.33 лева - стойност на
доставени му В и К услуги за периода 16.06.2017 г. – 13.12.2018 г., която сума не се
установява да е погасена чрез плащане или друг способ, поради което и главният
установителен иск до поддържания му размер е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
6
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главно вземане в размер на 555.74 лева за
цена на доставени В и К услуги, което парично задължение е изискуемо - с настъпил
падеж, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите към правоотношението общи
условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране и ответникът не е доказал да е
погасен чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл.
86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, всяко от месечни задължения е срочно, тъй като
изискуемостта му е настъпила с изтичане на 30-дневен срок от издаване на данъчната
фактура, като покана от страна на кредитора "ВИК" ООД не е била необходима,
съответно ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на 30-я ден от
издаването на фактурата.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от датата на падежа на съответните фактури
за периода от 30.09.2017 г. до 31.08.2020 г., възлиза на сумата 118.95 лева, определено
на основание чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна програма, но при съобразяване
на факта, че ищецът поддържа акцесорното вземане в размер на 118.36 лева, то този
иск следва да бъде уважен до тази сума в приложение на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
7
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените разноски
възниква за ищеца, който е доказал извършени в заповедното производство разноски в
размер на 26.20 лева – внесена държавна такса, която сума, следва да му се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. За настоящото производство на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 685 лева – разноски за исковото производство, формирани от
заплатената държавна такса (25 лева), адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева
и внесен депозит за особен представител в размер на 300 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ВИК" ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” № 6, представлявано от Владимир
Георгиев Василев срещу С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул.
„********” № 42, обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума
в размер на 548.33 лева (петстотин четиридесет и осем лева и тридесет и три стотинки)
- главница, представляваща стойност на доставени В и К услуги за периода 16.06.2017
г. – 13.12.2018 г. в недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******” № 18, ап. 7,
заедно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 25.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 118.36 лева (сто и
осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки) - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.09.2017 г. до 31.08.2020 г., за които суми в производството
по ч. гр. д. № 1448/2020 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” №
42 да заплати на "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул. „********” №
6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 685 лева (шестстотин осемдесет и пет лева) -
разноски за исковото производство и сумата 26.20 лева (двадесет и шест лева и
двадесет стотинки) - разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8