РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Карлово, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320100532 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „И. Ф;” ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ №**,
партер, със законен представител Б. И. Н., чрез пълномощника юрк. А. Г.
против Б. Д. И., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „И. В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*.
В исковата молба се твърди, че на 14.07.2020 г., ищцовото дружество,
в качеството на кредитодател, сключило с ответника по делото, в качеството
на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
303796. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.
Посочва се, че сключването на самия договор се извършва въз основа
на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.*********. На същия
електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно ОУ, сключването на договора ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно
приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се
съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако
кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по
следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четирицифрен, уникален, код. Той
получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след
1
отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди
извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от
него телефонен номер, като разговорът се записвал. По този начин той отново
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен
номер: ********* и следния имейл: ***************. Активиращият код бил
*****.
Ищецът посочва, че сключването на договора чрез електронната
платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9
от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ, бил
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014г. Съдът следвало при преценка на доказването на
факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Към
исковата молба ищецът прилага по два броя дискове - за съда и за ответната
страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит,
съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. В хода на кандидатстване
кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било
видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото нямало сигнал,
че документът за самоличност е откраднат, то било явно, че именно
ответницата е предоставила снимките. Изпратена била и снимка за сравнение.
От нея било видно, че лицето на личната карта съвпада със снимката за
сравнение. Изпратена била и снимка от приложението „Вайбър“. От нея било
видно, че лицето от личната карта е титуляр на приложението, а телефонният
номер, с което е регистрирано приложението бил номерът, с който е
кандидатствано.
Видно било, че етапите за сключване изискват множество действия
от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с
обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит.
Следователно ответникът знаел в какво правоотношение встъпва. Видно
било, че същият доброволно е предоставил документ за самоличност. По този
начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на
което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 2 000 лв., която
била преведена по банкова сметка с титуляр Б. И. И., а именно: в „О. б. б.“ АД
с IBAN: **********************, BIC: ***************.
От чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит било видно, че вземането за
главница в размер на 2000 лв. е разпределено на 24 вноски, първите 23 от
които в размер на 83.33 лв. и последна 24-та в размер на 83.41 лв., за периода
13.08.2020 г. – 04.07.2022 г.
Вноската за главница в размер 83.33 лв. с падежна дата 05.04.2022 г.
2
не била погасена, поради което ищецът подал заявление за издаване на
заповед по чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №77/2023 г. по описа на РС
К. била издадена заповед за изпълнение, с която заявлението било уважено.
Срещу заповедта било подадено възражение от длъжника, което обуславяло
правния интерес на заявителя от предявяване на настоящия установителен
иск.
Ищецът моли съда да признае за установено съществуването на
вземане на „И. Ф.“ ЕООД по отношение на ответника Б. Д. И., за което по ч.
гр. д. №77/2023 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 89.33 лева – главница с падежна дата 05.04.2022г. по
договор за кредит № 303796 от 14.07.2020 г.;
- сумата от 6.64 лева – договорна лихва за периода 05.04.2022г. –
16.01.2023г.;
- законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането.
Претендират се и разноските по делото, включително и тези в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
В проведеното на 10.07.2023 г. открито съдебно заседание
ответницата се явява лично и признава дължимостта на претендираните от
ищеца суми. Моли съда да постанови решение при условията на чл.237 ГПК и
прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК приема
следното:
С исковата молба и допълнителна такава ищецът изрично е поискал
съдът да се произнесе при условията на чл.237 ГПК, ако са налице
предпоставките за това.
Предвид направеното от ответника признание на иска, съдът намира,
че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите
доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно
решение, като го основе на признанието на иска. Предявеният иск е допустим,
доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от
търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание, представляващо по същество
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение
на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно
положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което
от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни
пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на чл. 237,
3
ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание
предявената искова претенция.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното производство. Съдът
намира за основателно възражението за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 300 лева, което се претендира в исковото
производство. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
направеното признание на иска, съдът намира за справедливо
възнаграждението за юрисконсулт да бъде в размер на 100.00 лева, съгл.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ.
Така дължимите от ответницата разноски са 150.00 лева в исковото
производство (50.00 лева държавна такса и 100.00 лева възнаграждение за
юрисконсулт) и 75.00 лева в заповедното производство (25.00 лева държавна
такса и 50.00 лева възнаграждение за юрисконсулт).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Д. И., ЕГН: **********, от гр.
С., ул. „И. В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*дължи на „И. Ф.” ЕООД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ №**,
партер, със законен представител Б. И. Н. следните суми, за които по ч. гр. д.
№77/2023 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- 89.33 лева – главница с падежна дата 05.04.2022г. по договор за
кредит № 303796 от 14.07.2020 г.;
- 6.64 лева – договорна лихва за периода 05.04.2022 г. – 16.01.2023 г.;
- законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Б. Д. И., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „И. В.“ № **,
съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ №* да заплати на „И. Ф.” ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ №**, партер,
със законен представител Б. И. Н. сумата от 225.00 лв. (двеста двадесет и пет
лева), представляваща разноски по делото, от които 150.00 лева в исковото
производство и 75.00 лева в заповедното производство.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова
сметка: IBAN: ******************, BIC: *************** в „Ц. К. Б.“; на
каса на „И. П.“ АД, микросметка с кл. № **************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5