№ 4130
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110145709 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Б.А.
Я.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“Х.С.“ ...против „Ф.и.ЕАД,ЕИК
..,със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Х.И. с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не
дължи сумата от 1000 лева главница и 325 лева лихва за просрочие за периода
03.08.2017 г. до 03.08.2021 г.,произтичащи от договор за кредит № FIB-...
г.,сключен между ищцата и „П.и.б.“АД,вземанията по който са прехвърлени с
договор за цесия от 08.06.2021 г. от „П.и.б.“АД на „Ф.и.ЕАД.
В исковата молба се твърди,че ищцата Я. е уведомена за прехвърляне на
вземането по реда на чл.99 от ЗЗД. Ищцата оспорва дължимостта на
паричните суми – твърди се,че същите произтичат от договор за
кредит,настъпила е изискуемост на 14.05.2009 г.,което означава,че към
14.05.2014 г. вземането е погасено по давност. Предвид погасяване на
главницата по давност ищцата оспорва и дължимостта на акцесорното
задължение за мораторна лихва,начислено за периода 03.08.2017 г. до
03.08.2021 г. Ищцата моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за частична недопустимост на иска,а ако бъде възприет за допустим – за
неоснователност на същия. Твърди се,че макар срокът на договора да е до
14.05.2009 г.,страните са постигнали съгласие за автоматично подновяване
неограничен брой пъти освен ако кредитополучателят заяви искане за
прекратяването му. Оспорено е твърдението на ищцата,че договорът е
прекратен през 2009 г. и се твърди,че изискуемост на вземането е настъпила
на 21.02.2020 г.,когато е връчено уведомление за предсрочна изискуемост.
Ответникът счита,че искът за мораторна лихва за периода 03.08.2017 г. до
19.08.2020 г. в размер от 241,67 лева е недопустим,защото в този период
ответникът не е бил титуляр на вземането за лихва. Ответникът моли съда да
1
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД „П.и.б.“АД уведомява Б.А. Я.,че
на основание договор за цесия от 08.06.2021 г. вземанията,произтичащи от
договор за банков кредит № FIB-... г. са прехвърлени на „Ф.и.ЕАД.
Представен е договор за издаване на кредитна карта № ... г.,сключен
между „П.и.б.“АД и Б.А. Я. при уговорен кредитен лимит от 1000 лева със
срок за ползване до 14.05.2009 г.
Приети са заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист,издадени по ч.гражд.дело № 38474/2020 г.,според които Б.А. Я. е
осъдена да заплати на „П.и.б.“АД сумите,както следва : 1000 лева просрочена
непогасена главница по договор за кредит в просрочие от 19.01.2010 г.,сумата
от 3856,86 лева непогасена договорна лихва за периода от 19.04.2010 г. до
10.08.2020 г., сумата от 2038,56 лева непогасена наказателна лихва за периода
19.11.2010 г. до 19.07.2015 г.,сумата от 2,24 лева лихва за забава за периода
11.08.2020 г. до 18.08.2020 г.,сумата от 60 лева такса за връчване на покана за
предсрочна изискуемост.
Представен е договор за цесия,сключен между „П.и.б.“АД и
„Ф.и.ЕАД,както и потвърждение за цесия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата Я.,че не дължи парични суми,които не
са заплатени,съдът приема,че за ищцата съществува правен интерес от
предявяване на отрицателните установителни искове. Макар ответникът да
оспорва допустимостта на иск за мораторна лихва за част от периода с
довод,че такова вземане не му е прехвърлено,съдът намира,че този довод се
явява неоснователен,защото макар вземане за мораторна лихва да е
претендирано със заявлението по чл.417 от ГПК за различен времеви
период,това не означава,че ответното дружество не е носител на вземане за
мораторна лихва,тъй като банката не е прехвърлила вземането
си,произтичащо от договора за банков кредит до размера,до който банката се
е снабдила с изпълнителен лист,а според сключения договор за цесия банката
и ответното дружество се съгласяват да бъдат прехвърлени
вземания,произтичащи от договори за банков кредит,т.е. тези вземания
включват и начисляването на лихви за просрочие върху незаплатена
главница,поради което и предвид това,че с договора за цесия са прехвърлени
всички вземания – за главница и акцесорните такива,отрицателният
установителен иск,целящ отричане съществуване на вземане за главница и за
мораторна лихва е допустим. Следва да бъде отчетено,че според установената
съдебна практика отрицателен установителен иск е допустим,ако е предявен
от страната преди да й бъде връчена заповед за изпълнение – в този смисъл са
определение № 154/27.02.2014 г. по ч.гражд.дело № .../2014 г. по описа на
ВКС, определение № 207/31.07.2015 г. по ч.гражд.дело № .../2014 г. по описа
2
на ВКС. В конкретния случай с писмения отговор ответното дружество
признава,че изпълнително производство не е образувано,което означава,че не
е връчена покана за доброволно изпълнение,респективно не е започнал да
тече срок за подаване на възражение,поради което предявеният от ищцата Я.
отрицателен установителен иск е допустим.
По основателността на исковата претенция :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,основан на твърдения
за настъпила погасителна давност, в тежест на ответника е възложено да
проведе доказване,че вземането може да бъде реализирано чрез способите на
принудително изпълнение. Това означава,че доказателствената тежест е
възложена на ответника и ответникът трябва да проведе пълно доказване,че
вземането може да бъде реализирано по принудителен ред. Погасителната
давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на
настъпила погасителна давност,ако в определен период от време след
възникване изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Приложимата
погасителна давност за вземания,произтичащи от договор за издаване на
кредитна карта е общата петгодишна давност,защото договорът за издаване
на кредитна карта е разновидност на договора за банков кредит,при който
банката се задължава да издаде и предаде на насрещната страна кредитна
карта с уговорен лимит,а страната картодържател има възможността да
ползва парични суми в рамките на уговорения кредитен лимит,който следва
да връща след усвояването им като заплаща месечно поне парична сума в
минималния размер на месечната вноска,каквато при сключване на договора
за издаване на кредитна карта страните са уговорили. Софийският районен
съд счита,че исковата претенция установяване недължимост на главницата от
1000 лева подлежи на уважаване. Страните не спорят,а и от доказателствата
по делото се установява,че договорът за издаване на кредитна карта е
сключен на 14.05.2007 г.,а същевременно според представената от ответното
дружество заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК кредитът е в
просрочие,считано от 19.01.2010 г.,което означава,че към тази дата –
19.01.2010 г. ищцата Я.,като заемополучател и картодържател не е внесла
парична сума в размер поне на минималната дължима вноска при наличието
на ползвана парична сума в рамките на кредитния лимит. Това означава,че
при липсата на проведено доказване от страна на ответника да са
предприемани действия по реализиране на вземането,които по смисъла на
чл.116 от ЗЗД прекъсват давността,вземането се явява погасено по давност
към 20.01.2015 г.,респективно исковата претенция за недължимост на
главницата подлежи на уважаване изцяло. Макар ответникът да релевира
доводи в писмения отговор,че изискуемост е настъпила,когато е връчена
поканата до ищцата Я.,т.е. на 21.02.2020 г.,този довод се явява неоснователен.
Както беше посочено,когато е ползвана парична сума от кредитния лимит,за
страната картодържател възниква задължение,считано от месеца,следващ
усвояване на паричната сума да прави погашения поне в размер на
минималната вноска,уговорена според договора за издаване на кредитна
карта. Това означава,че усвоената парична сума става изискуема с
настъпването на падежа за погасяването й – изцяло,отчасти или поне в размер
на минималната вноска и ако в петгодишен период от настъпването на
изискуемостта кредиторът не предприеме действия да събере вземането
3
си,длъжникът може да се позове на настъпила погасителна давност. С оглед
обстоятелството,че кредитът е в просрочие от м.01.2010 г.,независимо дали
срокът на договора е продължаван автоматично,давността за усвоените преди
м.01.2010 г. парични суми е изтекла към м.01.2015 г. и изпращането на покана
в по-късен момент – на 21.02.2020 г. не променя извода,че вземането за
главница по договора за кредитна карта в размер от 1000 лева е погасено по
давност.
Предвид това,че съдът приема за основателен искът в частта за
главницата,основателен се явява и искът за признаване недължимост на
мораторна лихва за периода 03.08.2017 г. до 03.08.2021 г. в размер от 325 лева
поради погасителна давност. За да счете,че исковата претенция е
основателна,съдът взе предвид,че с погасяване на главницата по давност се
погасяват и акцесорните задължения върху същата. С оглед
обстоятелството,че лихвата за просрочие представлява акцесорно по своя
характер вземане,недължимостта на главницата обосновава недължимост и на
мораторната лихва. Предвид това,че чрез изчисление с лихвен калкулатор
съдът установи,че размерът на мораторна лихва върху главница от 1000 лева
за периода 03.08.2017 г. до 03.08.2021 г. възлиза на 406,11 лева,както и при
съобразяване диспозитивното начало на гражданския процес съдът приема,че
отрицателният установителен иск за признаване недължимост на паричната
сума от 325 лева подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 300 лева – внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „Ф.и.ЕАД,ЕИК ..,със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Х.И.представлявано от Л.Д.,че Б.А. Я.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Х.С.“ бл.13,ет.4,ап.14 не дължи чрез способите на
принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от
1000 лева ( хиляда лева ) главница и 325 лева ( триста двадесет и пет лева )
лихва за просрочие за периода 03.08.2017 г. до 03.08.2021 г.,произтичащи от
договор за кредит № FIB-... г.,сключен между Б.А. Я. и
„П.и.б.“АД,вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
08.06.2021 г. от „П.и.б.“АД на „Ф.и.ЕАД.
ОСЪЖДА „Ф.и.ЕАД,ЕИК ..,със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Х.И.представлявано от Л.Д. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Б.А. Я.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Х.С.“ ...сумата от 300 ( триста ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5