О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 451
гр.
Шумен, 05.07.2019 г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на пети юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Лидия Томова
Членове:1. Зара Иванова
2.
Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Цветанкова в.ч.гр.д. №238 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С.., представлявано от М.Д.Д.чрез юрисконсулт А.Д.срещу
Решение №304/04.04.2019г. с характер на определение /номер за определение 1770
от 04.04.2019г./, постановено по гр.д. 2390/2018г. по описа на РС Ш.. С
обжалвания акт производството по делото е прекратено като недопустимо поради
липса на процесуална легитимация на ищеца.
В
частната жалба са изложени подробни съображения, поради които жалбоподателят
счита обжалвания съдебен акт е неправилен. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и съдът да се произнесе по същество на спора като уважи исковата
претенция.
В
срока по чл.276, ал.1 от ГПК, насрещната страна М.Ж. Р. чрез назначения му особен
представител адв. Е.Г. ***, е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище, че постановеното Решение е правилно и законосъобразно и като такова
моли да бъде потвърдено.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за
основателна по следните съображения:
Производството
по гр.д. №2390/2018г. по описа на РС Ш. е образувано по искова молба подадена
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.Ж. Р., с която е предявен иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. С обжалваното решение, съдът е прекратил
производството по делото. С оглед определяне характера на жалбата, въз основа
на която е образувано настоящото въззивно производство, настоящият състав намира
за необходимо да посочи, че непрецизно районният съд е прекратил производството
с акт наименуван „Решение“. Възможно е делото да бъде прекратено частично като този
случай няма пречка определението за прекратяване да се съдържа в постановения
акт по същество- съдебното решение. Когато обаче делото се прекратява изцяло, какъвто
е настоящият случай, актът на съда следва да е определение. Поради това независимо
от факта, че обжалваният акт е обозначен като
„Решение“, същият представлява определение за прекратяване на делото.
Последното обуславя и естеството на жалбата подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД като с оглед разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, съдът
приема, че се касае за частна жалба. В този смисъл правомощията на въззивния съд
се ограничават до възможността да отмени обжалваното определение за
прекратяване на делото и да го върне за продължаване на съдопроизводствените
действия или да остави частната жалба без уважение, но не и да разреши правния
спор по прекратеното гр.д.№2390/2018г. по описа на РС Шумен по същество,
каквото искане се съдържа в частната жалба .
Видно
от мотивите на обжалвания акт, районният съд приема, че ищецът не е активно
процесуално легитимиран да предяви иска, т.е. липсва положителна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. Този извод
първоинстанционният съд обосновава с обстоятелството, че цесията, по силата на
която ищецът е станал носител на процесното вземане не е съобщена надлежно на
ответника, имащ качеството на длъжник. Изложени са подробни съображения във
връзка с възможността цесията да бъде
съобщена, както от стария кредитор /цедента/, така и от цесионера. РС Шумен е
изложил съображения, въз основа на които е направил извод, че преди подаване на
исковата молба нито един от двамата не извършил надлежно уведомяване на
длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Изложено
е становище, че уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД не е осъществено и в хода на
делото. Независимо, че към исковата молба е приложено изходящо от цедента
уведомление, съдът е изложил доводи, че доколкото ответникът има назначен
особен представител, връчването на исковата молба, не може да има за последица
уведомяването на длъжника. В заключение е стигнал до извод, че ищецът не е
провел доказване на релевантния факт- уведомяване на ответника за прехвърляне
на вземанията, а дори и да беше доказано това обстоятелство, ищецът няма да е
материално легитимиран да претендира изпълнението им, което води до
недопустимост на производството поради липса на процесуална легитимация на
ищеца.
От
цитирания абзац е видно, че първоинстанционният съд е допуснал смесване между
процесуална и материална легитимация, което е обусловило неправилен извод за
недопустимост на съдебното производство. Процесуалната легитимация се преценява
с оглед твърденията на ищеца. В настоящия случай ищецът твърди, че е кредитор с
изискуемо парично вземане и тези твърдения обуславят и надлежната активна
процесуална легитимация. Въпросът за действителното осъществяване на твърдяното
правоотношение, за действителното притежание на претендираните права
предпоставя материално- правната легитимация по спора, респ. неговата
основателност, а не допустимост. В Определение
№ 186 от 19.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 557/2011 г., II т. о., ТК, се коментира въпросът за активната
процесуална легитимация, произтичаща от твърдения за придобиване на вземане по
силата на цесия, за която са въведени възражения, че е недействителна. ВКС
приема, че въпросът дали Договор за прехвърляне правото на вземане /цесия/ е
действителен е такъв по същество на правния спор и обуславя основателността му.
Приема се, че дори и да се установи, че цесията е недействителна, т.е. ищецът
не е придобил претендираното вземане, това не води до недопустимост на претенцията,
а евентуално до неоснователност. След като се приема, че недействителната цесия
не води до ненадлежно упражняване на правото на иск от цесионера, по аргумент
за по- силното основание, такъв извод следва и за ищец, който е придобил
вземането по силата на действителна цесия, която единствено не е съобщена на
длъжника. В случая именно констатацията на съда за ненадлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия е обусловила извод за недопустимост на
производството. В тази връзка съдът намира, че обжалваното решение с характер
на определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото върнато на РС
Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поради
изложените по- горе мотиви, а именно, че преценката извършена от
първоинстанционния съд относно съобщаване на цесията рефлектира върху
разрешаване на правния спор по същество и тъй като съставът, постановил
обжалвания съдебен акт е формирал и изложил съображенията си в тази насока-
приел е, че не е извършено уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД, въззивният съд
счита, че следва делото да бъде разгледано
от друг състав на РС Шумен.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение
№304/04.04.2019г. с характер на определение /номер за определение 1770 от
04.04.2019г./, с което е прекратено производството по гр.д. 2390/2018г. по
описа на РС Ш., поради недопустимост и връща делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на РС Шумен.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.