Р
Е Ш Е
Н И Е
**, 18. 05. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети
май през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1269 по
описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД **, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника Основно училище „Васил Левски“ ** за сумата от 5 569, 97 лв., от които 5 275, 59 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2016
год. до 31. 03. 2016 год.
и сумата 294, 38
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 03. 2016
год. до 19. 12. 2016
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
с определение, постановено по ч. гр. д. № 9660/ 2016 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника.
Твърди се, че в срока по чл. 414 от
ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената
заповед. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415
ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за
установяването на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена
топлинна енергия срещу ответника за негов
топлоснабден имот, находящ се в **, **, с аб. № 40511. Твърди се, че
основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца
са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в **,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответника
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007
год. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год.
и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като
на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответникът е
ползвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 01. 2016
год. до 31. 03. 2016
год. и не е
погасил задължението си. Твърди се, че сградата на
адрес **, **, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответника,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с топлофикационното дружество. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника вземането за сумата 5 569, 97 лв., от които 5 275, 59 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2016
год. до 31. 03. 2016 год.
и сумата 294, 38
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 03. 2016 год. до 19. 12. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 9660/ 2016 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна.
Видно е, че ответникът
Основно училище „Васил Левски“ ** ползва имот, находящ
се в **, **, с аб. № 40511. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на
потребителите /така опр. № 1200- 2013- ІІІ г. о/. В случая е безспорно, че
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-
Плевен” ЕАД на потребители в ** са публикувани в броя на вестник „Нощен труд”
от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответника
като ползвател на процесния топлоснабден имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение
купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия
член/. За
установяване на задълженията на ответника в хода на съдебното
дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза. От заключението на същата е видно, че ответникът дължи на
„Топлофикация- Плевен” ЕАД ** сумата от 5 275, 59
лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 01.
2016 год. до 31. 03.
2016 год., като лихвата за забава върху тази
сума възлиза на 294, 38
лв. От заключението са установява, че на 01. 04. 2017 год.
ответникът е заплатил в полза на ищцовото дружество сума в размер на
5 861, 45 лв., с която са погасени главницата и деловодни разноски.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че положителният
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен в размер на 294, 38 лв., която сума представлява лихва за забава за периода от 02. 03. 2016
год. до 19. 12. 2016 год. За разликата до 5 569, 97 лв. искът следва да се отхвърли като
погасен чрез плащане.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на исковото
производство деловодни разноски за вещо лице в размер на 120 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ **, БУЛСТАТ *********, с адрес **, **, представляван
от **, че същият дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **, Източна индустриална зона № 128, представлявано
от **, сумата
от 294, 38 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 03. 2016
год. до 19.
12. 2016 год., като за разликата до 5 569, 97 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ **, БУЛСТАТ
*********, с адрес **, **, представлявано от **, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от **, сумата от 120, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: