№ 28769
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20211110161689 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод заявлението на фирма, ЕИК: ЕИК населено място
адрес (адрес) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И.А.И. ЕГН:
**********. Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната
лихва и законната лихва върху главницата. Касателно претендираната сума- неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1200.48 лева и такса
за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 30 лева съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия
закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на
уговорената допълнителна цена на услуги е налице нарушаване на императивни норми на
ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора,
изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на
падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Макар и оформена като допълнителна услуги, по съществото си предвижданията касаят
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест не е налице
самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Нещо повече, заплащането на
посоченото в споразумението възнаграждение е уговорено предварително и е дължимо без
значение дали тази услуга ще бъде използвана.Това води до нарушение на принципа на
1
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати
такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Всичко изложено навежда на извода за противоречие на искането с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК,
който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито несъмнено са “услугите”
по допълнителния пакет. На следващо място чл. 10а, ал. 4 предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая е предвидено едно общо
възнаграждение за всички евентуални услуги, което е в нарушение на цитираната норма.
Сходни са аргументите и по отношение на претендираната сума от 30 лв. за такса за
извънсъдебно събиране на вземането. Уговорената допълнителна такса в общите условия
към договора е свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността му за разноски,
така както е предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива
реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в
заявлението. Предвид размера на кредита съдът намира, че тези разпоредби се явяват в
пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. В случая, уговореното заплащане на обезщетение за забава под формата на такса
цели именно неправомерния резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на
това основание. Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с
обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата
на длъжника. Това от своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора,
като се наблюдава значително неравновесие в правата на страните.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузата поради противоречието им с
добрите нрави, поради което в тази част, за сумата от 1200.48 лева- възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, и сумата от 30 лв. – такси начислени по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземания, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното СРС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението нафирма, ЕИК: ЕИК населено място адрес (адрес) за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И.А.И. ЕГН: ********** за сумата от
1200.48лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и сумата от 30 лв. –
такси начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания.
Разпореждането за отхвърляне подлежи на обжалване от заявителя, пред СГС, в
едноседмичен срок от връчването му.
УКАЗВА НА ЗАЯВИТЕЛЯ, че може, в едномесечен срок от влизане в сила на
отхвърлителното разпореждане, да предяви осъдителен иск за съответното вземане.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3