О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
22.08.2018 г.
Съдът, на основание чл.130, вр. чл.214, вр. чл.253 ГПК, намира, че производството в частта му по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, е недопустимо по следните съображения:
С исковата молба е предявен иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 78233,20 лв., заедно със законната лихва от исковата молба – 12.06.2017 г. и искане за присъждане на разноските по делото – 3130 лв. платена държавна такса и 2876 лв. адвокатско възнаграждение.
С определението по чл.140 ГПК, постановено в закрито заседание на 13.11.2017 г., съдът поради грешка, неправилно е възприел че е сезиран и с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – съдът е посочил е като цена на иска платената държавна такса от 3130 лв., претендирана от ищеца по чл.78, ал.1 ГПК – като последица от решението. Иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3130 лв. не е предявен с исковата молба. В първото съдебно заседание ищецът е оттеглил искът за главницата и е заявил, че поддържа иска за лихва с молба за изменение на същия – чрез увеличаване на размера за който е предявен – от 3130 лв. на 5313,08 лв. – лихва за периода 11.11.2016 г. – до исковата молба – 12.07.2017 г. Съдът неправилно и поради грешка е приел, че изменението по чл.214 ГПК е допустимо – доколкото липсва предявен иск по чл.86, ал.1 ГПК за лихва за забава върху главницата за период преди предявяване на исковата молба, не е основателна молбата за изменение на този непредявен иск. Поради това определението по чл.140 ГПК в частта му относно проекта за доклад на иск по чл.86 ЗЗД и определението от съдебно заседание от 14.03.2018 г. като погрешно постановени, следва да се отменят на основание чл.253 ГПК. Внесената държавна такса за изменението от 212,53 лв. е недължимо внесена и подлежи на връщане на ищеца.
С оттегляне на иска за главница и прекратяване на делото в тази му част, съдът е десезиран и по искането за присъждане на законната лихва върху главницата от исковата молба до окончателното плащане – законната лихва представлява законна последица от уважаване на главния иск и не е годен предмет за самостоятелно произнасяне при прекратяване на производството в частта по иска за главницата.
Доколкото липсва редовно предявен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава за периода 11.11.2016 г. – до исковата молба – 12.07.2017 г., настоящото производство няма годен предмет и същото следва да бъде прекратено.
По искането на страните по чл.78, ал.4 ГПК – за присъждане на разноските с оглед прекратяване на иска за главницата, съдът намира следното:
Ищецът претендира разноски за прекратената главница, като твърди, че причина за оттегляне на иска е плащане в хода на процеса. Искането е неоснователно, тъй като не е налице плащане в хода на процеса. Предявеният иск срещу ответника е за обезщетение за вреди, който по твърдения на ищеца са възникнали в размер на 78233,20 лв. и представляват вземане, което е останало несъбрано поради неизпълнение на задължение на ответника да не допуска разпореждане със суми от запорирана Б.ова сметка. ***лице противоправни действия на негови служители и твърди правомерно да е изпълнено нареждане на титуляра на сметката. В хода на процеса ищецът е получил изпълнение – задължението е погасено, но не от ответника – с плащане, което по същество да представлява признание за дължимост, а чрез плащане от трето за процеса лице. Ето защо не е налице хипотезата на прекратяване на делото поради признание на иска и изпълнение на претендираното задължение в хода на процеса, в който случай ако ответникът беше дал повод за завеждане на делото, следваше да понесе и разноските. Ответникът процесуално оспорва претендираното вземане да е възникнало и не извършил извънпроцесуални действия, които да са довели до изпълнение на претендираното вземане. Поради оттеглянето на иска, съдът не може да се произнася възникнало ли е процесното вземане – десезиран е със спора по същество. Ето защо не са налице предпоставките на чл.78, ал.1, вр. чл.2 ГПК за присъждане на ищеца на направените разноски при прекратяване на делото.
Налице са предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК – производството по делото е прекратено, в който случай ответникът има право на извършените разноски – в размер на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 09.05.2018 г., с което е даден ход на устните състезания.
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определението по чл.140 ГПК от 13.11.2017 г., 09.05.2018 г., с което е приет проект за доклад по иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3130 лв.
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определението по чл.214 ГПК от 14.03.2018 г., с което е допуснато изменение на иск по чл.86, ал.1 ЗЗД чрез увеличение на размера, като се счита предявен за сумата от 5313,08 лв. и за периода 11.11.2016 г. – 12.08.2017 г.
Внесената държавна такса за изменението, като недължимо внесена, подлежи на връщане.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Е. ООД, ЕИК:**********, да заплати на И.А.БАНК АД, ЕИК:**********, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 150 лв., представляваща съдебни разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
СЪДИЯ:
(Д. Зисова)