Р Е
Ш Е Н И Е
№146/13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на втори март през две хиляди двадесета и трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№249/2022г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на „Р*** И*** “
ООД гр.Монтана, ул.“К*** О*** “ №* , ет.* , ап.* , представлявано от А*** Г***
Г*** , подадена чрез пълномощника му адвокат Р., срещу Уведомително писмо за
плащане вх.№01-2600/2846 от 19.05.2022г. на Изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.С*** , с което е отказана верификация на разходи в размер
на 48854,02 лв, от които 23949,72 лв безвъзмездна финансова помощ и 24904,30
собствено финансиране. В жалбата се излагат доводи, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като са
развити доводи, че е нищожен, алтернативно за допуснати нарушения на
материалния закон и административнопроизводствените правила, които са нарушили
правото на защита на оспорващия. По същество на спора, оспорващия, чрез
пълномощника си адвокат Р. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като
претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й. оспорва жалбата и поддържа, че
оспорения административен акт е законосъобразен, като претендира присъждане на
разноски по делото.
Встъпилия
по делото прокурор дава мотивирано писмено заключение, че жалбата е
основателна.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Уведомително писмо за плащане вх.№01-2600/2846 от
19.05.2022г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.С*** , с
което е отказана верификация на разходи в размер на 48854,02 лв, от които
23949,72 лв безвъзмездна финансова помощ и 24904,30 собствено финансиране.
Административния орган е приел в мотивите си, че на първо място разходите не са
заявени и липсва правен интерес от страна на бенефициера, а от друга страна не
е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ.
От фактическа страна по делото е
безспорно следното:
От фактическа страна
по делото е установено, че на основание чл.24 ал.1 и чл.37 ал.3 от ЗУСЕСИФ и
във връзка с оценителен доклад от 19.12.2017г. по Процедура BG14MFOP001-2.006,
одобрен на 29.12.2017г. от Ръководителя на Управляващия орган на Програмата за морско
дело и рибарство 2014-2020г. (УО на ПМДР), между Заместник министъра на
земеделието, храните и горите и Ръководител на УО на ПМДР и бенефициера е
сключен административен договор № МДР- ИП-01-20/14.03.2018 г. за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по програма за морско дело и рибарство
2014-2020г./л.36/, с който Ръководителят на УО на ПМДР предоставя на
бенефициера БФП по ПМДР за изпълнението на проект № BG14MFOP001-2.006-0043, с
наименование „Изграждане на ферма и риболюпилня за интензивно отглеждане на
африкански сом в рециркулационна система в УПИ VI, кв.56, с.Д*** Б*** ,
общ.Монтана, обл.Монтана – сектор „Рециркулационни системи“, а бенефициера
приема БФП и се задължава да изпълни проекта, съгласно Формуляра за
кандидатстване, при спазване на изискванията и условията на Условията за
кандидатстване по процедурата, правото на ЕС и националното законодателство
(така т.1 от договора). В т.3 от договора е посочено, че проектът е на стойност
1733740.71 лева, като БФП е в максимален размер до 849 933,65 лв., която
представлява 49,02% от общите допустими разходи за изпълнение на проекта.
Според т.4 максималният размер на БФП по т.3, която се предоставя на
бенефициента е равен на размера на верифицираните разходи за изпълнение на
проекта, но не повече от размера по т.3. В т.5 от договора подробно са описани
основните дейности по проекта, а в т.6 индикаторите по проекта. Съгласно т.7
срокът за изпълнение на проекта е от 14.03.2018г. до 14.09.2019г. (18 месеца),
но не повече от максималния срок, предвиден в т.18 от Условията за
кандидатстване, като срокът започва да тече от датата на подписване на
договора. Между Ръководителя на УО и бенефициера е сключено допълнително
споразумение към договора от 27.11.2019г., в което са отразени изменения на
сключения договор, като е изменен т.9.1.1 от Договора, а именно окончателното
плащане се извършва при условията и по реда на т.2.3 от условията за изпълнение
въз основа на искане за окончателно плащане в максимален размер до 100% от БФП,
но не повече от 849 864,65лева, подадено в срок не по-късно от един месец
след изтичане на срока по т.7 от АДБФП. Променя се също така „Таблица за
одобрените разходи", неразделна част от проекта и посочена в т.20.5.
На 29.11.2019г. бенефициера
е подал искане за
плащане№1/29.11.2019г. по административен договор № МДР-
ИП-01-20/14.03.2018г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
програма за морско дело и рибарство 2014-2020г., с който Ръководителят на УО на
ПМДР предоставя на бенефициера БФП по ПМДР за изпълнението на проект №
BG14MFOP001-2.006-0043, с наименование „Изграждане на ферма и риболюпилня за
интензивно отглеждане на африкански сом в рециркулационна система в УПИ VI,
кв.56, с.Д*** Б*** , общ. Монтана, обл. Монтана – сектор „Рециркулационни
системи.
Подаденото
искане за окончателно плащане възлиза на сума в размер на 825 863,82лв., ведно
с финансов отчет към него,която сума е изплатена на бенефициера на 20.12.2019г. Останали са
неверифицирани суми в размер на 38 374.60 лв. за изготвяне на технически
проекти по договор с „ Кондера“ ЕООД, които не са заявени във финансовия
отчет и не са отразени на съответния бюджетен ред „Разходи за
изработване на технически проекти във всички части“ в ИСУН 2020 и за същите не
са представени разходооправдателни документи, като са отказани разходи в размер
на 10 479.42 лв. за изготвяне на технологична схема и
описание по договор с „Модерни стратегии и знания“ ЕООД тъй като не
са заявени във финансовия отчет , не са отразени на съответния бюджетен
ред „Разходи за изготвяне на технологична схема и технологично описание“ в ИСУН
2020 и за същите не са представени разходооправдателни документи към подаденото
искане за плащане.
На 11.02.2021г.,
бенефициера е подал искане за
плащане №2/11.02.2021г., като отчетните документи са със статус
„отхвърлен“ в ИСУН 2020 ,доколкото искането е подадено след срока предвиден в
допълнително споразумение от 22.08.2019г., с което е удължен срока по основния
договор – от 14.09.2019г на 14.12.2019г. /т.І от споразумането/, а съгласно
т.13.3 от Общите условия към финансираните по ПМДР 2014-2020г.
административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
процедура BG14MFOP001- 2.006 „Продуктивни инвестиции в аквакултурите",
искането за окончателно плащане са подава не по-късно от един месец след
изтичане на срока за изпълнение на инвестицията, предвиден за окончателно
плащане, съгласно допълнително споразумение за БФП след процедура за избор на
изпълнител на дейностите по проекта,т.е. е следвало да бъдат заявени до
14.01.2020г., тоест не е спазен срока за подаването им.
Пълнотата на разбора на фактите
по делото изисква да се отбележи, че с Решение №14768 от 30.11.2020год. на ВАС по
адм. дело №8590/2020год. е отменено
постановено Решение №194 от 12.05.2020г. по адм. дело №104/2020г. по описа на Административен съд Монтана и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на съда.При новото разглеждане на делото с Решение№55 от
10.02.2021г. по адм.д.№514/2020г. по описа на Административен съд Монтана /приобщено към настоящето
дело/, е отменено Уведомително писмо за извършени плащания с
Изх.№ 01-2600/70 от 08.01.2020г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.С*** . С Решение
№3422/11.04.2022г. по адм.дело №12497/2021г. на ВАС е отменено Решение №442/28.10.2021г.
постановено по адм.дело №273/2021г. на Административен съд Монтана и е отменено
Уведомително писмо за извършени плащания изх.№01-2600/2485 от 26.04.2021г. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.С*** и
административната преписка е върната на административния орган за ново
произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Оспореният в настоящето съдебно производство е издаден във връзка с
влязло в сила Решение №3422/11.04.2022г. по адм.дело №12497/2021г. на ВАС, като
видно от известие за доставяне на л.18 по делото е връчен на оспорващият на
25.05.2022г., тоест жалбата с вх.№01-2600/2846#2 от 02.06.2022г., с която е оспорено, е подадено
в законоустановеният срок.
От събраните по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-икономическа и допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, съдът стига до следните правни изводи:
Административния акт
е издаден от компетентен орган, Изпълнителният директор на "Държавен фонд "Земеделие"-
РА, като неговата компетентност се следва от разпоредбата на чл.20а, ал.2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Оспорения акт е в
писмена форма, спазени са основните изисквания за съдържанието на акта,
предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно
оспорващия поддържа, че в административния акт не са изложени мотиви, които са
мотивирали издаването му. В тази връзка, настоящият съдебен състав отбелязва,
че с посочените по-горе решения на ВАС, административната преписка е връщана
два пъти на административния орган за излагане на фактически и правни основания
при произнасянето, но без да се дават изрични указания по прилагането на
материалния закон. В случая с настоящият административен акт е посочено точно и
категорично, че е
отказана верификация на разходи в размер на 48854,02 лв, от които 23949,72 лв
безвъзмездна финансова помощ и 24904,30 собствено финансиране, като ясно и
категорично в мотивите на оспореният административен акт е посочено, че на
първо място разходите не са заявени и липсва правен интерес от страна на
бенефициера, а от друга страна не е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от
ЗУСЕФСУ. Настоящият съдебен състав отбелязва, че доводите за нарушено право на
защита на оспорващият не могат да бъдат споделени, тъй като спора между
страните е изясняван в описаните по-горе съдебни производства и не може да се
приеме, че оспорващият не е наясно по отношение на кое негово искане и на какво
основание се произнася административният орган, още повече при надлежно
изложените мотиви в оспореният в настоящето съдебно производство
административен акт.
Не се установява в
процедурата по издаване на обжалваното уведомително писмо да са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи участието на оспорващия в административното
производство. Административният акт е постановен във връзка с влязло в сила Решение №3422/11.04.2022г. по адм.дело
№12497/2021г. на ВАС, като оспорващият е ангажирал доводите и доказателствата
си в хода на образяваното административно производство.
По разбиране на
настоящият съдебен състав, административния акт е издаден в съответствие с
приложимия материален закон. С оглед изясняване на предмета на спора по делото
е приета съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертиза
изготвена от вещото лице П*** Х., които не се оспорва от страните по делото
и се кредитират от настоящият съдебен състав като обективни, компетентно
изготвени и безпристрастни. Вещото лице установява, а и това установяване е
съответно на събраните по делото доказателства, че на 29.11.2019г. чрез ИСУН
2020 е подадено искане №1 на бенефициера за окончателно плащане, съгласно
сключения административен договор. Вещото лице установява, а това се установява
и от събраните по делото писмени доказателства, че сумата от 38374, 60 лв за
изготвяне на технически проект с „К*** “ ЕООД не е заявена от бенефициера и не
е отчетена като разход по съответния бюджетен ред. Вещото лице е категорично в
заключението си, а и същото се установява от доказателствата по делото, че
бенефициера не е приложил и не е отразил
разходооправдателни документи за сумата от 38374,60 лв по проекта. Вещото лице
е категорично, а и същото се установява от събраните по делото доказателства,
че за сумата по договора с „Модерни стратегии и знания“ ООД в размер на
10479,42 лв не са приложени и отразени разходооправдателни документи по проекта,
като вещото лице прави изрично уточнение, че в ред „Актуален бюджет“ са
заложени като одобрени 0 лв от Управляващия орган, в ред „Разходи за отчетния
период“ също е записано нула, а също и в ред „Общо разходи с натрупване“ е
отразено нула. При тези ясни установявания, настоящият съдебен състав
отбелязва, че бенефициера е сключил Допълнително споразумение от 22.08.2019г.
към действащият административен договор, в което е предвиден краен срок за
реализиране на проекта 14.12.2019г., като срока за възстановяване на разходи за
„Разходи за изработване на технически проект във всички части“ и „Разходи за
изготвяне на технологична схема и технологично описание“, които са заявени с
искане №2 от 11.02.2021г., е следвало да бъдат заявени в срок до 14.01.2020г.
При наличието на това безспорно установяване, което се установява от събраните
по делото доказателства, приетата и кредитирана съдебно-икономическа експертиза
и допълнителна съдебно-икономическа експертиза следва да се приеме, че
законосъобразно административният орган е отказал верификация на разходи в размер на 48854,02 лв,
от които 23949,72 лв безвъзмездна финансова помощ и 24904,30 собствено
финансиране.
Настоящият съдебен състав
отбелязва, че макар и с лаконични мотиви, административният орган е отбелязал
релевантните фактически и правни основания, които са го мотивирали да откаже
верификация на разходи в размер на 48854,02 лв, от които 23949,72 лв
безвъзмездна финансова помощ и 24904,30 собствено финансиране. В тази връзка
следва да се посочи, че горните констатации по фактическата обстановка свързана
с подадените искания за плащания са установени и от вещото лице В*** по
приетата по адм.дело №273/2021г. по описа на Административен съд Монтана, която
макар и да не е приложима към настоящето съдебно производство е ясна индиция,
че фактите по делото такива каквито са установени от административния орган и
от настоящият съдебен състав са категорични, че следва да се откаже верификация
на разходи в размер на 48854,02 лв, от които 23949,72 лв безвъзмездна финансова
помощ и 24904,30 собствено финансиране, тъй като реално тези разходи не са
заявени в предвидения срок 14.01.2020г. и за бенефициера липсва заявен интерес
с предвидения срок, както и не са спазени изискванията на чл.57, ал.1,т.2 от
ЗУСЕФСУ.
На последно място, настоящият
съдебен състав отбелязва, че административният акт не е нищожен, тъй като той е
издаден от административен орган с надлежна компетентност, при спазване на
съответната форма. Действително, с две съдебни
решения на ВАС на административният орган е изпращана административната
преписка за ново произнасяне, но и двете влезли в законова сила съдебни решения
са мотивирани с наличието на установени пороци свързани с формата на издадения
административен акт, като в тях не са давани указания на административния орган
за прилагането на материалния закон. При събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че макар и с лаконични мотиви,
административният орган е обосновал кое го е мотивирало да откаже
верификация на разходи в размер на 48854,02 лв, от които 23949,72 лв
безвъзмездна финансова помощ и 24904,30 собствено финансиране. При наличието на
няколко съдебни производства, които са се произнесли със съдебни актове в които
е описан предмета на спора и е изяснено становището на страните, не може да се
възприеме разбирането, че правото на защита на оспорващият е нарушено, тъй като
той упражнява правата си да оспори административен акт, който макар и лаконично
мотивиран му дава яснота за фактическите и правните
основания, които са мотивирали издателя му.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт
на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника
юрисконсулт Й. за присъждане
разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр.С***
разноски по делото
изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство осъществено
от юрисконсулт Й., което на основание чл.78, ал.8 от Гражданско процесуален
кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в размер на
заявеното от пълномощника на ответника 360 лева, както и разноски в размер на
400 лева за внесен депозит за вещо лице или общо разноски в размер на 760 лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното „Р*** И*** “ ООД гр.Монтана, ул.“К***
О*** “ №* , ет.* , ап.* , представлявано от А*** Г*** Г*** , подадена чрез
пълномощника му адвокат Р., срещу Уведомително писмо за плащане
вх.№01-2600/2846 от 19.05.2022г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.С*** , с което е отказана верификация на разходи в размер на
48854,02 лв, от които 23949,72 лв безвъзмездна финансова помощ и 24904,30
собствено финансиране е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати
разноски по делото предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК,
І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р*** И*** “
ООД гр.Монтана, ул.“К*** О*** “ №* , ет.* , ап.* , представлявано от А*** Г***
Г*** , подадена чрез пълномощника му адвокат Р., срещу Уведомително писмо за
плащане вх.№01-2600/2846 от 19.05.2022г. на Изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.С*** .
ОСЪЖДА „Р*** И*** “ ООД гр.Монтана, ул.“К*** О*** “ №* , ет.*
, ап.* , представлявано от А*** Г*** Г*** , ЕИК * да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.С*** разноски по воденото съдебно производство в
размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: