№ 395
гр. Пазарджик, 15.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.ка МилаД.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220103489 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищеца М. Г. К. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. П.,
редовно упълномощен да го представлява с приложено по делото
пълномощно.
Ответник Л. СТ. К. не се явява, редовно призован. За него се явява адв.
П., редовно упълномощен да го представлява с приложено по делото
пълномощно.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Приели сте всички доказателства.
Във връзка с постъпилия отговор в срока по чл. 131 от ГПК и на основание
чл. 146 от ГПК взимам следното допълнително становище и ангажиране на
доказателства: Заявявам, че оспорвам твърденията, които са посочени в
отговора на исковата молба, така както са формулирани от точка 6 до точка
1
13 включително. Не са верни тези твърдения и оспорвания от ответника, а
именно заявявам, че С. К. и неговите наследници, изобщо семейството му,
никога не са живели в тази къща, в западната къща, масивна сграда от 72 кв.
м и стопанска постройка от 132 кв. м, която е собственост и е построена и
няма спор, че е на брата Г. К. - баща на доверителят ми. В тази къща С. К. е
живял със семейството си един месец и това е през 70-те години, когато са се
изострили отношенията между С. К. и баща му Л. и той ги е накарал да
напуснат къщата. Живяли са един месец, след което са отишли да живеят в
къщата на съпругата
АДВ. П.: Възразявам, ако ще свидетелства адв. П..
АДВ. П.: Това са твърдения, а не свидетелстване.
АДВ. П.: Втората част вече говори за факти.
АДВ. П.: След което живеят в друга къща, собствена във Ветрен.
Оспорвам твърдението, че никой от наследниците не е ползвал изобщо
тази източна част с процесната стара къща от 52 кв. м. Тя е ползвана от Г. К. и
М.К. и в тази връзка сме ангажирали доказателства.
Оспорвам че Л. К. - дядото е изразил воля за това къщата и тази част от
имота да бъде ползвана от всички наследници.
Оспорвам че към имота след смъртта на Л. К. - общият наследодадтел,
някой е изразявал претенции към този имот, с каквито и да е изрични или
конклудентни действия.
Оспорвам твърдението в точка 11, че М.К., освен признанието, че е
обработвал източната част от имота от източната част, не е изразявал към
останалите. Твърдим, че категорично той е изразил намерението си, че ползва
тази част изрично само за себе си.
Оспорваме в точка 12, че всеки от наследниците е заплащал данък.
Никой от наследниците не е плащал данък за този имот. И подробно
становище ще взема във връзка с обстоятелството, че оспорвам всички
приходни квитанции, които са приложени към отговора и подробно ще
посоча след това какво имам предвид с оспорването.
Оспорвам твърдението, че доверителят ми не е придобил по давност
имота. В тази връзка, моля допълнително да имате предвид, следните
обстоятелства: Първо оспорвам приходна квитанция № 046414/31.07.2013 г.,
2
издадена на името на С. Л. К. за платени данъци през 2013 г. на стойност
214.36 лв., с някакво отбелязване „Платил: Л. СТ. К. на 31.07.2013 г.“ и
подпис на неизвестно лице“. В този смисъл на основание чл. 183 от ГПК моля
да задължите ответника да представи оригинала и твърдим и оспорваме, че
подписа е на неизвестно лице. Не може да бъде на С. К., защото той е починал
2004 г. Освен това се касае за партида № 3710103666001, диктувам я, защото
твърдим, че това не е партидата на този имот. За този имот не се дължи и не
може да се дължи 214.36 лв. данък в гр. Ветрен, което е видно и от
оспорваната от мен приходна квитанция с дата 15.04.2021 г. на стойност 57.17
лв., за която се твърди, че за три години са платени 57 лв. и отново се повтаря
плащане за 2013 г., като тази квитанция пък е за партида 3710103666002. Не е
посочен адреса на имота в гр. Ветрен, а е посочено името на С. К., починал
още 2004 г. и на друг адрес ул. „*******, докато настоящия имот е на ул.
„*******. Освен това, в тази втора оспорена квитанция твърдим, че подписът
не е на С. К.. Няма как да се подпише той. В най-долната част пише, че
общата платена сума по квитанциите е 123.25 лв. Явно има и други квитанции
и ние твърдим, че са други имоти. Приходната квитанция е с №
**********/15.04.2021 г. Десет дни преди снабдяването с констативния
нотариален акт.
Оспорвам следващата приходна квитанция с №**********/15.04.2021 г.
Явно това са две последователни квитанции и тази квитанция е на стойност
23.04 лв., като оспорвам тази квитанция, тъй като е на съвсем друга партида, а
именно № 6310Н26153 и е за имот на ул. ******, но е платена и се касае за
партида на Л. С. К., който е братът на Л.К.. Оставам на страни въпроса, че са
платени накуп за години назад, но сборът на тази квитанция с другата
квитанция от суми не прави общо 123.25 лв., както е посочено, а има някаква
квитанция за друг имот, която би трябвало да бъде на стойност 43.04 лв.
Очевидно подписа за „платил“ и за С. К. и за Л. К., е един и същ и ние
твърдим, че това не са подписите на Л.К., за да може да се ползва от тях,
макар плащането на данъци да няма пряко отношение към собствеността. В
долния край на копието, което е дадено на тази квитанция се вижда началото
на предходната квитанция, която завършва с 960. Значи явно това е някаква
поредица от квитанции за плащане и ние твърдим, че тя няма нищо общо с
процесния имот.
Във връзка с горното ще моля на основание чл. 183 от ГПК ответникът
3
да представи всичките квитанции в оригинал. Ако приемете, че това са
официални документи, ще моля ни дадете възможност да поискаме съдебно
почеркова експертиза, дали подписите за „платил“ в тези две квитанции е на
Л., С. или Л. К..
Освен това на основание чл. 192 и във връзка с чл. 183 от ГПК ще моля
да се изиска от Община Септември копие от посочените в приходните
квитанции декларация за притежаване на имоти, а именно: по приходната
квитанция на името на С. К. документ 8465/26.05.1998 г. по този начин ще
установим за кой имот се касае и да се изиска също документа с вх. №
**********/14.04.2021 г., посочен в приходната квитанция за Л. К., кой как е
декларирал имота.
Същото се отнася и за документа, с който е деклариран партидите
371010, 3666001 и 002.
Твърдим, че ответникът никога не е обработвал по какъвто и да е начин,
нито лично, нито чрез членове на семейството си, процесния имот, тъй като в
последните 13-14 години, преди април 2021 г. е живял и работил в чужбина. В
тази връзка, моля да бъде изискана справка от МВР за пътуванията в чужбина
на Л.К. или да ни се издаде съдебно удостоверение, което да послужи пред
ОД на МВР за снабдяване с това удостоверение.
Накрая във връзка с твърденията за живеене и пребиваване в масивната
жилищна сграда и собствеността, която е на Г. К. - наследодател на
доверителят ми, моля да приемете документите, с които е извършено
строителството, а именно протокол № 4/14.06.1958 г., с която е строена,
удостоверение № 712/04.07.1996 г. и Скица с виза от 04.07.1996 г. Това е във
връзка с преустройството на тази сграда, съответно с удостоверението за
родствени връзки, които има. Представям и за колегата.
Във връзка със свидетелите и Вашето определение за това, че ще се
произнесете в днешното съдебно заседание за третия свидетел считам, че е
редно да се посочат имената на свидетелите, защото могат да се повтарят, най
вече с оглед свидетелстванията, аз го слагам в кавичики за снабдяване с
констативния нотариален акт и във връзка с изпратената преписка не
възразявам да бъдат приети и двете преписки, като моля считам, че
преписката, изпратена от нотариус А. И. е непълна, тъй като липсва молбата
декларация, поне аз, в екземплярите за мен, я нямам. Моля да я изискате.
4
АДВ. П.: Не водим днес свидетелите.
АДВ. П.: Сочим свидетелите – А. С. Б. и В. С. Ч., като ако колегата не
води свидетелите ще моля за съвместен разпит.
АДВ. П.: За да спестя време ще започна объркано. Нося оригиналите на
приходните ордери и Ви ги представям. Има пълномощно по делото там е
подписът на Л. С. К., така че има сравнителен материал.
Право на колегата е с оглед развитието на делото да изкаже
твърденията. Счетох, че в конкретния случай има свидетелстване, затова
направих тази реплика, за което се извинявам. Искам да уточня, с оглед
неговото изказване, че част от нещата, които са изложени като твърдения са с
курсив. Тези, които са с курсив са извадени от исковата молба. По отношение
на осмото твърдение, аз съм записал тяхното твърдение, затова е с курсив. А,
вече с нормалният шрифт е изявлението от наша страна. Моля да имате
предвид специално за оспорването в т. 8 и това, което ние правим на това
твърдение с курсива твърдим, че е налице пряко доказателства, че това кой
какво ще ползва е решен през 1957 г., за което се събраха доказателства,
както и в момента има свидетелски показания, които са във връзка с
нотариалния акт, изготвен на името на Г. К.. Трима свидетели говорят едно и
също.
По отношение на другите неща изложени от наша страна, че се
оспорват във връзка с исковата молба, поддържам всичко изложено. Твърдим,
че това е истината.
Моля, с оглед събраното доказателство, свързано с нотариалния акт,
даден от проверката на Г. Л. К., който е брат на С. Л. К. – баща на моят
доверител да ми издадете съдебно удостоверение, на база на което да се
снабдя от Службата по вписвания, евентуално пред Община Септември,
архив, съответно Ветрен, с посочения в протокола, който е част от
изпратената преписка от съдия по вписванията - Б. А., протокол от 09.04.1991
г. по нот. дело № 1272/1991 г. Той е протокол, по който са разпитвани
свидетелите, а най-отдолу пише какво е прието като доказателство. Там е
записано, че има договор за разделяне на парцела от 26.08.1957 г. Именно
този факт всиички свидетели са го споменали. За съжаление обаче е
представен протокола, представена е декларацията, а този договор не е
представен. Може би съдия А. да е пропуснала. Често пъти се случва една
5
страница да е залепена за друга или да е малко по-надолу по делото. Ако
поровим 1991 година напред назад, сигурно ще изскочи. Госпожа И. си
спомни, че такъв договор за разделяне е даден и няма как да не фигурира.
Затова моля за съдебно удостоверение, за да потърся лично в Септември, в
кметството в гр. Ветрен, евентуално там да няма депозиран такъв договор,
във връзка с декларацията. Поддържам писмения си отговор с уточненията,
които направих. Не възразявам по оспорванията, които на прави колегата. Ще
моля да ми се даде възможност да се запозная с тези документи.
По отношение на свидетелите, причината да не ги доведа са две.
Първата е съпругата на моя доверител Р. В. К. Те заминаха за Лондон, защото
имаха проблем с пребиваването. Трябваше вчера да се върнат, но вчера
внезапно заболява съпругата и трябва да престоят там месец. Вторият
свидетел е В. П. Б. ми каза, че не е в състояние да дойде днес.
По доказателствените искания на адв. П. нямам възражения. Да се
приемат всички писмени доказателства. В случай, че му допуснете трети
свидетел, аз също ще помоля за трети свидетел, с оглед равнопоставеност.
Той е платил данъчните задължения на баща си, който е починал. Имота
се води западната част, съгласно този разделителен договор, който е от 57-ма
година се води на неговия баща, така че данъците ги плащат те. През 2013 г.
така ми спомена, че е намерил тази бележка, защото ме е трябвал някакъв
документ и са го задължили да плати, а вече другите документи, които са от
2021 г. ми обясни, че са свързани с изготвянето на констативния нотариален
акт за имота на ул. ******.
АДВ. П.: Не възразявам да бъдат приети и приложени, като заявявам, че
на практика това представлява предявяване на ново доказателство, а именно
приходна квитанция № **********/15.04.2021 г., която вече е на името на
Л.К., тя не беше представена. Считам, че е преклудирано правото на
предявяване, но дори и да се приеме, ще моля да бъде изискан от общината
документа, с който е извършена декларацията под № **********. Тази
другата е 93. Затова моля да не бъде приета тази квитанция.
Относно квитанция 046414, първата малката квитанция, е видно, че на
гърба на приходната квитанция има текст „платил Л. СТ. К.“ и дата
31.07.2013 г. с подпис неизвестно на кого. Оспорваме, че тази част на
хартията е официален документ. Твърдим, че е частен документ, нанесен на
6
гърба на хартията на официален документ. Не е ясно на когото е и в този
смисъл оспорваме, че е на длъжностно лице и че е съставено на 31.07.2013 г.
Поддържам искането си за тези партиди защото се различават.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която е предявен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Твърди се в подадената искова молба, че ищецът и ответника са първи
братовчеди (бащите им Г. и С. К.и са братя) и имат общ наследодател Л. Й.
К., бивш жител на гр.Ветрен, починал на ****.
Твърди се, че общият наследодател притежавал следния недвижим
имот:
Дворно място, находящо се в гр.Ветрен, цялото от 750м2, съставляващо
УПИ III-1677 в кв.39, по плана на гр.Ветрен, общ.Септември, с
административен адрес: улица "******, при съседи на имота: улица;
УПИXIV-1676; УПИXIV-1676; УПИ XV-1677 и УПИ II-за училище, ведно с
построените в източната част от имота полумасивна едноетажна сграда от
52м2 и в западната част от имота масивна жилищна сграда от 72м2 и
стопанска постройка от 132м3.
Твърди се, че общият наследодател живеел и ползвал само
полумасивната едноетажна къща от 52м2, построена на източната част на
имота, а в западната част и в масивната сграда от 72м2 живеел бащата на
ищеца със семейството си, като ползвал и стопанската постройка от 132м3.
След смъртта на Л. К. никой от наследниците не ползвал източната част на
имота с полумасивната едноетажна къща от 52м2.
Твърди се, че на 09.04.1991г. Г. Л. К. (син на Л. К. и баща на М.К.) се
снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност върху 1/2 ид.ч. от описаното по-горе дворно място, с
правото на ползване на западната половина от парцела,ведно с цялата
построена масивна жилищна сграда от 72м2 и стопанска постройка от
132м3.
Твърди се, че същият ден Г. К. и съпругата му П. К.прехвърлили на сина
си М.К. описания имот срещу задължението да ги гледа доживотно и им
7
пре достави правото да ползват една от стаите на сградата.
Твърди се, че веднага след това М.К. започнал да обработва и източната
половина на дворното място - засадил ябълкови (2бр.) и кайсиеви (2бр.)
дървета, като започнал да съхранява и ползва зимнина, инвентар, домашна
посуда и лични вещи в едноетажната полумасивна къща от 52м2.
Твърди се, че в следващите години засадил овощна градина в тази
източна част от дворното място - 22 дървета (ябълки, круши, череши,
праскови, райска ябълка) и 15 лози. От 1997г. поставил в тази източна част на
двора 18 пчелни кошера и отглеждал пчели. Към настоящия момент са
останали 10 пчелни кошера.
Твърди се,че открито и необезпокоявано обработвал цялото дворно
място, вкл. и източната половина и едноетажната полумасивна къща като
свои и събирач плодовете. Никой от наследниците не проявявал интерес, не
посещавал дворното място и къщата, не се противопоставял и изявявал
претенции към тази част от имота.
Твърди се, че това положение продължава и до момента на предявяване
на настоящия иск, т.е повече от 30 години, вкл. с времето на С. К..
Твърди се, че по този начин М.К. придобил по наследство и давностно
владение повече от 30г. описания имот, вкл. и източната половина, ведно с
построена едноетажна полумасивна сграда на 52м2.
Твърди се, че на 01.08.2007г. М.К. и Е. К.даряват дъщеря си П. К.с
двуетажна масивна жилищна сграда от 82м и РЗП 164м2, ведно със
самостоятелен обект гараж, разположен в приземния етаж на същата
жилищна сграда от 20м, която сграда е построена в северозападната част на
описания имот- дворното място, без да прехвърлят собствеността върху
самото дворно място и без неговото ползване.
Твърди се, че братовчед му Л.К. също нямал претенции,тъй като още
около 1970г., при възникнали конфликти, дядото Л. изгонил сина си С. и
семейството му да напусне имота и от тогава то заживяло в друг имот в
гр.Ветрен, като не го посещавали. В последните години Л. и брат му Л.
живеели в чужбина.
Твърди се, че ищецът бил в добри отношения с всички свои роднини, но
все отлагал да се снабди с нотариален акт за придобИ.е на имота по давност и
8
наследство.
Твърди се, че до пролетта на 2021г. се поздравявали с ответника Л.К.,
но от този период последния започнал да го избягва. В един момент от хора в
гр.Ветрен разбрал, че Л. предлагал имота за продажба. Голямо било
учудването на ищеца, защото не бил уведомен за това обстоятелство, още
повече, че продължавал открито да ползва дворното и полумасивната сграда,
без абсолютно никакво противопоставяне и някакви претенции от братовчед
му.
Твърди се, че ищецът извършил справка в СВп и установил, че на
26.04.2021г. Любомир К. се снабдил с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство. За свидетели
по нотариалното дело той посочил и били разпитани като свидетели зет му С.
И. П. и работниците от неговата строителна бригада В. П. Б. и К. П. Б., които
живеели в другия край на гр.Ветрен, били много млади, не познавали имота и
нямали никакъв поглед върху владението му.
Другите наследници на Л. К., който имал 6 (шест) деца, са:
1/ И. Л. Б.а, дъщеря, починала на 17.08.2002г., която нямала деца и
оставила за наследник само съпруга си М. Г.ев Б., починал на 08.08.2004г.,
който след смъртта си оставил за свои наследници: а/ Ц. Г. Х., сестра,
починала още преди това на 10.04.1994г. и оставила за свои наследник
дъщеря си М. И. С.а и б/ И. Г.ев Б., брат, починал на 13.02.2003г., който след
смъртта си оставил за свои наследници: а/ Б. И. Б., син и б/ Л. И. Б., син,
починал на 07.04.2009г. и оставил за наследници Л. И. Б., съпруга, И. Л. Т.,
дъщеря и Ц. Л.ва Б., дъщеря;
2/ Г. Л. К., син, починал на 20.06.2000г. и оставил за наследници: М. Г.
К. и Б. Г.ев К.;
3/ В. Л. Д., дъщеря, починала на 29.07.2005г. и оставила за наследници:
Х. С. Д., съпруг, починал на 22.07.2007г. и Й. Х. К.Д., дъщеря;
4/ М. Л. А., дъщеря, починала на 20.07.2010г. и оставила за на‐
следници: а/ З. С. А., дъщеря и б/ И. С. А., син, починал на 28.05.2009г. и
оставил за наследници: М. И. А., дъщеря, Р. И. А., дъщеря и А. И. А., син;
5/ С. Л. Ч.а, дъщеря,починала на 01.12.1992г. и оставила за наследници
Г. С. Ч., син и В. С. Ч., син;
9
6/ С. Л. К., син, починал на 17.03.2004г. и оставил за наследници: Л. СТ.
К., син и Л. С. К., син;
Сочи се, че изложените факти водят до извода, че Л.К. не е станал
изключителен собственик на описания имот по наследство и давност. По
наследство може да е наследил не повече от 1/12 ид.ч. от него, а по давност не
е придобил останалата част от наследството.
Твърди се, че владението и ползването на имота от М.К. продължава
явно, спокойно и без противопоставяне от наследниците на Л. К. или на други
лица повече от 30 години и той го е придобил по давност и наследство.
Сочи се, че обстоятелството, че и в момента владее имота обосновава
правния му интерес да предяви само установителен иск, че М.К. по
отношение на Л.К. е собственик по наследство и давност на описания имот,
респ. последния не е станал собственик на това основание.
Сочи сее, че извършваните действия по снабдяване с нотариален акт и
желанието да продаде имота обосновават правния интерес на М.К. да предяви
положителния установителен иск за собственост срещу Л.К.. По
изложените причини за ищецът е налице правен интерес да установи, че М. Г.
К. е собственик по отношение на Л. СТ. К. на /2 ид.ч. от дворно място,
находящо се в гр.Ветрен, цялото от 750м2, съставляващо източната половина
от УПИ 111-1677 в кв.39, по плана на гр.Ветрен, общ.Септември, с
административен адрес: улица ******, при съседи на имота: улица; УПИ
XIV- 1676;УПИ XIV-1676; УПИ XV-1677 и УПИ II-за училище, ведно с
построената в източната част от имота полумасивна едноетажна сграда от
52м2, т.е. последния не е станал собственик на СЪЩИЯ ИМОТ (съгласно н.а.
№ 109,т.3,рег.№ 5933,н.д.№ 476/26.04.2021г. на Нотариус № 423-А. И.,
вписан с вх.рег.№ 3177,дв.вх.рег.№ 3165,Акт № 125,т.11 ,н.д.№ 1698/
26.04.2021г. на СВп Пазарджик), респ. на основание чл.537,ал.2 от ГПК
следва да се обезсили този нотариален акт.
Сочи се, че на ищеца му станало известно от нот.дело по снабдяване с
констативен нот.акт от Л.К., че данъчната оценка на имота в атакуваната част
е 2351.30 лева.
Иска се от съда да приеме за установено по отношение на Л. СТ. К.,
ЕГН **********,че М. Г. К., ЕГН ********** е собственик на 1/2 ид.ч. от
дворно място, съставляващо УПИ III-1677 в кв.39,целия от 750м2 по плана на
10
гр.Ветрен,общ.Септември, с административен адрес улица ******, при съседи
на имота: улица; УПИХ1У-1676; УПИХ1У-1676; УПИXV-1677 и УПИ П-за
училище,ведно с построената в източната част полумасивна едноетажна
сграда от 52м2, т.е. Л.К. не е станал собственик съгласно\н.а.№ 109,т.З,рег.№
5933,н.д.№ 476/ 26.04.2021г. на Нотариус № 423-А. И., вписан в с вх.рег.№
3177,дв.вх.рег.№ 3165, Акт № 125,т.Н, н.д.№ 1698/26.04.2021г. на СВп
Пазарджик, и на основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът да обезсили н.а.№
109,т.3,рег.№ 5933, н.д.№ 476/26.04.2021г. на Нотариус № 423-А. И., вписан в
с вх.рег.№ 3177, дв.вх.рег.№ 3165,Акт № 125,т.11,н.д.№ 1698/26.04. 2021г. на
СВп Пазарджик,
Претендират се сторените деловодни разноски.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Сочи се в отговора на исковата молба, че е известно, че положителна
процесуална предпоставка /от рода на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно/ относно
процесуалната допустимост на предявена искова молба е процесуалната
легитимация на страните в процеса. Това понятие означава, че страните в
един граждански спор, при подаване на исковата молба в съда трябва да имат
качествоито на „надлежни страни“ в процеса. Процесуалната легитимация на
страните, определяща ги, като „надлежни страни“ в процеса предполага
следното: В полза на ищеца да съществува право на иск, което определя
неговата активна процесуална легитимация ( искът е предявен от лице,
което не е чуждо на правния спор, носител е на субективното право, титуляр е
на гражданското правоотношение).
Сочи се, че от исковата молба не става ясно в какво точно качество
М.К. подава настоящата искова молба. От една страна твърди, че баща му -
покойният вече Г. К. на 09.04.1994г. се снабдил с КНА за правото на
собственост върху този недвижим имот по давност върху 1/2 ид. част с
правото на ползване на западната половина от парцела, ведно с цялата
построена масивна жилищна сграда от 72 кв.метра и стопанска постройка от
132 кв. метра. В тази връзка, Л. К. твърди, че не знае за този акт, най-вероятно
и останалите сънаследници на този имот не знаят. Сега научава за него. След
11
това М.К. твърди и това е видно от представеното доказателство, че същият
ден покойният му баща и покойната му майка - П. К.са прехвърлили на него
описаният имот срещу задължението да ги гледа доживотно, като той да им
предостави правото на ползване на една от стаите на сградата.
Твърди се, че на 01.08.2007г. той и жена му даряват на дъщеря си П.
К.двуетажната масивна жилищна сграда от 82 кв.метра и РЗП 164 кв.метра,
ведно със самостоятелен обект гараж, разположен в приземния етаж на
същата жилищна сграда от 20 кв. метра, която сграда е построена в
северозападната част на описания имот, без да прехвърлят собствеността
върху самото дворно място и без неговото ползване. И накрая той твърди, че
няма нотариален акт за придобИ.е и на тази част от имота по давност и
наследство, тоест другата 1/2 част.
Сочи се, че от изложеното, категорично обоснова, че в исковата молба
няма ясното кое е неговото качество - собственик на тази част от имота или
М. К. е наследник чрез баща си на общия наследодател на Л. Й. К. и
притежава 1/12 ид. части от имота.
Моли се съдът да върне исковата молба с изрични указания същата да
бъде поправена и ясно да се открои качеството на М.К. в този процес. Не е
все едно дали той предявява този иск като собственик на целия имот или пък
като наследник на 1/12 ид. части от имота.
По допустимостта на обективно съединените искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК (акцесорен иск) счита, че така
предявените искове с посочен ищец М. Г. К. са допустими.
Твърди се, че исковете са неоснователни и като такива съдът следва да
ги отхвърли.
Твърди, че няма спор, че посочения и надлежно описан имот в искова‐
та молба, а именно: Дворно място, находящо се в гр. Ветрен, цялото от 750
кв.метра, съставляващо УПИ III-1677 в кв. 37 по плана на гр. Ветрен, общ.
Септември, с административен адрес: улица „*********, при съседи на
имота: улица; УПИ XIV- 1676; УПИ XIV- 1677 и УПИ II - за училище, ведно
с построените в източната част от имота полумасивна едноетажна сграда от
52 кв.метра и в западната част на имота масивна жилищна сграда от 72
кв.метра и стопанска постройка от 132 кв.метра, са били собственост на Л. Й.
К.. ЕГН **********, бивш жител на гр. Ветрен.
12
Твърди се, че няма спор, че Л. Й. К. е починал на 14.06.1983 г.
Твърди, че няма спор, че процесният имота след смъртта на Л. Й. К. по
закон е останал в наследство на неговите 6 ( шест) деца: 1. И.ка Л. Б.а,
дъщеря, починала на 17.08.2002г.; 2. Г. Л. К., син, починал на 20.06.2000г. ; 3.
В. Л. Д., дъщеря, починала на 29.07.2005г.; 4. М. Л. А., дъщеря, починала на
20.07.2010 г.; 5. С. Л. Ч.а, дъщеря, починала на 01.12.1992г. и 6. С. Л. К., син,
починал на 17.03.2004г.
Твърди, че няма спор, че след смъртта на децата на Л. Й. К., те са
оставили наследници, които подробно са посочени в представените от страна
на ищеца „Удостоверения за наследници” с изх. № 163 от 29.06.2021 г.; изх.
№ 0209 от 22.06.2021г. и изх. № 10-10-232 от 21.06.2021г. Не оспорва тези
удостоверения.
Твърди, че няма спор, че Л.К. и М.К. са първи братовчеди, тъй като
бащите им - С. и Г. К.и са братя и имат общ наследо дател - Л. Й. К..
Твърди, че няма спор, че общият наследодател Л. Й. К. приживе живеел
в имота.
Оспорва се категорично твърдението на ищеца, че той е живеел и
ползвал само полумасивната едноетажна къща от 52 кв.метра. Известно е, че
Л. К. беше човек, който си държеше на имота и реално ползваше всичко и
държеше синовете и дъщерите му да знаят, че той е собственик на този
имот.
Оспорва се категорично, че само бащата на ищеца е живеел в западната
част и в масивната сграда от 72 кв.метра и че само той е ползвал и
стопанската постройка от 132 кв. метра. Л. и моят баща С. К. е живял в тази
къща и е ползвал дворното място и стопанската постройка от 132 кв.метра.
Твърди, че е невярно и е клеветническо, написаното от ищеца на лист 2
от исковата молба по средата: „..че дядото Л. е изгонил сина си С. и
семейството му да напусне имота ...”. Очевидно е, че ищецът клевети, тъй
като не посочва кога според него е станало това, което пак повтаря не е
вярно.
Оспорва се категорично твърдението на ищеца, че: „След смъртта на Л.
К. никой от наследниците не е ползвал източната част от имота с
полумасивната едноетажна къгца от 52 кв.метра”, най-малкото защото баща
13
ми С. К. и после аз сме ползвали това място - източната част и аз лично със
съп ругата ми сме го работили и ползвали необезпокоявани от М.К..
Твърди се, че е напълно изненадан от факта, че бащата на ищеца Г. Л.
К. на 09.04.1994г. се снабдил с КНА за правото на собственост върху този
недвижим имот по давност върху 1/2 ид. част с правото на ползване на
западната половина от парцела, ведно с цялата построена масивна жилищна
сграда от 72 кв.метра и стопанска постройка от 132 кв. метра, при условие, че
между наследниците винаги се е говорило, че имуществените отношения за
този имот ще се решат справедливо и че той ще си ползва неговата 1/6
ид.части и ще е държател на останалите 5/6 ид. части, собственост на
другите наследници. Такава е била и волята на Л. К. - всеки да има нещо от
този имот.
Сочи се, че е показателен факта и моли съдът да цени това признание на
ищеца, изложено в самото начало на лист 2 на ИМ, че същият ден когато Г. К.
се снабдява с КНА, той и съпругата му прехвърлят на сина си М.К. описания
имот срещу задължението да ги гледа доживотно и ще им предостави правото
да ползват една от стаите в имота. Това говори, че най-вече баща на ищец е
искал да заобиколи закона и да направи сина си трети добросъвестен
владелец и скривайки това си действие от останалите сънаследници, да
придобие неправомерно имота в тази му част.
Твърди се, че е спорно, а е и невярно, че : „Никой от наследниците не е
проявявал интерес, не е посещавал дворното място и къщата, не се е
противопоставял и е изявявал претенции към източната част на имота.”
Както и че той открито и необезпокоявано е обработвал цялото дворно
място, включително и източната половина и едноетажната полумасивна
къща като свои и събирал плодовете.
Твърди се, че това е така, тъй като бащата на ответника и самият
ответник след смъртта на баща му са посещавали местото, работили са го и са
предявявали претенции към М.К. да не навлиза в това място, тъй като той
вече достатъчно е завладял и няма право на повече. Твърди се, че интерес към
местото са имали и другите наследници.
Твърди се, че независимо, че М.К. твърди, е обработвал част от тази
източна част на имота, той никога не е заявявал по отношение на останалите
наследници претенциите си за собственост на техните дялове.
14
Твърди се, че всеки от наследниците е заплащал данък върху този имот,
съобразно неговия дял. Неговият баща и ответника също са правили това.
Твърди се, че не е вярно и го оспорва, че М.К. е придобил по наследство
и давностно владение повече от 30 години описания имот, вкл. и сега върху
спорната източна половина, ведно с построена едноетажна полумасивна
сграда от 52 кв.метра.
Счита се, че по този казус следва да се даде отговор на въпроса дали
обстоятелството, че единствено ищеца М.К. е обработвал съсобствения имот
е достатъчно, за да придобие по давност делът на останалите сънаследници и
конкретно на Л.К., в случай, че той (М.К.) докаже първо верността на това
негово твърдение?
Сочи се, че според задължителните указания в Тълкувателно решение
№ 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, при
възникването на съсобственост в резултат на наследяване, съсобственикът,
който единствен упражнява фактическата власт върху общата вещ се счита за
владелец само на своята част и за държател по отношение частите на
останалите съсобственици. Установената презумпция на чл. 69 ЗС, съгласно
която владелецът държи вещта като своя, докато се докаже, че я държи за
други- го, не се прилага в случаите, ири които съсобствеността е възникнала
от наследство. За да придобие някой от сънаследниците правото на
собственост върху целия имот по давност, необходимо е той да извърши
действия, с които да демонстрира по отношение на останалите сънаследници
промяна в своето субективното отношение към вещта. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, сънаследникът трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си, респ. този сънаследник следва да отблъсне
владението на останалите съсобственици, т. е. да доведе до знанието им
намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае
правата им. като не остави у тях никакво съмнение за новото си субективно
отношение към вещта.
Сочи се, че следователно от гледна точка на доказването на
собствеността следва да се установи и намерението на ищеца да държи
чуждата идеална част от имота за себе си /Решение № 239 от 29.05.1996 г. по
15
гр. д. № 91/96 г. на I г. о. на ВС/. Изменението на основанието на владението
следва да достигне до знанието на другите съсобственици, без да е
необходимо след узнаването те да са се противопоставили или да са одобрили
или потвърдили действията на владеещия наследник /Решение № 2831 от
29.10.1979 г. по гр. д. № 1103/79 г. на 1 г. о. на ВС/. Ако всеки от
съсобствениците е имал правната възможност да се ползва от общия имот, но
само един от тях го е направил, това не е достатъчно основание да се
приеме, че владението на останалите е било прекратено. Необходимо е
сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че
фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, и че ако се опитат
да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е
отнело владението върху имота от останалите съсобственици, ако не ги
допуска да го използват по никакъв начин.
Твърди се, че в конкретния случай макар ищецът М.К. да твърди, че е
осъществявал фактическа власт върху процесната източна част от имота,
като я е обработвал лично, което не е вярно и това бе посочено по-горе в
точки: 8, 11, 12 и точка 13, той не е довел до знанието нито до ответника,
нито до останалите сънаследници, промененото си отношение към
наследствения имот. Да не говорил, че няма нищо конкретно за къщата от
52 кв.метра.
Иска се от съда да уважи направеното възражение за недостатъци на
исковата молба и да върне исковата молба за поправка от страна на ищеца.
В случай, че съдът не уважи възражението по параграф I и не върне
исковата молба на ищеца за поправка, то се моли съдът да ги отхвърли -
основния иск и акцесорния такъв като неоснователни и недоказани.
Претендират се направените от ответника разноски по делото.
Категорично се възразява да бъдат допуснати по делото исканите от
ищеца трима свидетели, тъй като така направеното искане е в разрез със
закона - няма посочени имена на тези свидетели и няма конкретика по какви
въпроси те ще свидетелстват, тоест за кои факти и обстоятелства. Моля да
укажете на ищеца да допълни исковата си молба и в тази част или с нарочна
молба да уточни този въпрос.
Не се възразява да бъдат приети по делото, приложените от ищеца
писмени доказателства, като заявява, че ще се ползват от тях.
16
Възразява се по направеното искане за изискване и прилагане на цялото
нотариално дело № 109. н.3, peг. № 5933, н.д. 476/26.04.2021г. на нотариус А.
И., вписан с вх. peг. № 3177, дв.вх. peг. № 3165, акт № 125, т.II, НД № 1698/
26.04.2021г. на СВП-Пазарджик, тъй като в ИМ е посочено в мотивите и
петитума, че първият иск е положителен установителен иск за собственост
против Л.К., тоест ищецът ще доказва, че е собственик на тази източна част
на имота и полумасивната едноетажна постройка от 52 кв.метра, при което
искането така мотивирано е ирелевантно за делото и това доказателство е
неотносимо. Достатъчно за делото е само така посочения нотариален акт.
Към отговора са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
С определението си по реда на чл. 140 от ГПК от 27.01.2022 г., съдът се
е произнесъл по доказателствените искания на страните. Дал е правна
квалификация на предявения иск. Указал е на страните разпределението на
доказателствената тежест, а именно по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В днешното съдебно заседание пълномощникът на ищеца оспори
твърденията на ответната страна, изложени в писменият отговор от точка 6 до
точка 13 включително и направи доказателствени искания във връзка със
същите.
АДВ. П.: Не възразявам по доклада и правната квалификация.
АДВ. П.: Не възразявам по доклада и правната квалификация. Обръщам
внимание на една тафтология. Фактически ние оспорваме техните твърдения
в исковата молба, пък те оспорват това, което ние оспорваме.
АДВ. П.: Във връзка с обстоятелството, че е посочен единият от
свидетелите по констативния нотариален акт охранителното производство,
ще моля или колегата да направи изявление относно обстоятелството, че
свидетелят С. П. е зет на Л.К., т.е. женен е за дъщеря му К. К.П.а, ако не, моля
да ни се издаде удостоверение за родствени връзки между С. П. и Л.К., във
връзка с обстоятелството, че този имот се „знае“ от С. П., едва с факта за
сключване на брак на дъщеря му в периода от 2017 г. - 2020 г. Понеже имаме
общи дела. Той не е посочен сега като свидетел.
АДВ. П.: Искам да уточня, че преди да има брак с К.- дъщерята на моя
доверител, там е сложна история. Преди това той бил женен за друга жена и е
17
контактувал с това семейство, затова много добре е знаел какво е ставало. В
такъв случай С. П. в момента е във втори брак с дъщерята на Л.К., не знам от
кога е брака, но преди това дълги години е имал брак с друга жена. Те са в
близки отношения с К.и и познава имота и другите неща, защото е работил в
имота. Ако представите удостоверение за родствени връзки да се издаде
удостоверение на С. П. за предишен брак.
АДВ. П.: Фактът е неотносим.
АДВ. П.: Има брак след 2017 г. С. П. с К. Л. К. сега П.а.
АДВ. П.: Не искаме издаването на удостоверение, с оглед признаването
на този факт.
АДВ. П.: От приходните квитанции ще се ползвам, от оспорените
приходни квитанции. Моля да ми издадете и още едно удостоверение, на база
на което да се снабдя от гр. Ветрен с данни по отношение на тримата
свидетели, които са били записани в протокола по нотариалния акт от 1991 г.
на Г. Л. К., дали са живи и какви роднински връзки имат и т.н., защото
единият свидетел гледам, че е Б..
АДВ. П.: Считам, че това касае западната половина на имота и не касае
спорния, поради което считам, че е неотносимо към предмета на доказване в
настоящия процес.
АДВ. П.: Коя западна страна?
АДВ. П.: Това е дело за снабдяване с констативен нотариален акт от
1991 г., който сме представили за западната половина, с къщата, строена 1958
г., която е преустроена, дарена и т.н., и която не е предмет на делото.
АДВ. П.: Искам да кажа, че този имот 31677 - спорния има две
половини. Едната половина е тази, която се твърди от ищеца и е записано в
удостоверение за факти и обстоятелства, които са представени от нотариус
И.. Другата половина е тази, която в момента е на моя доверител с
констативния нотариален акт. Това е западната половина. В западната
половина се намира тази полумасивна къща и останалата част. Отделно от
това моля да вземете предвид че във всички скици,издадени от нотариус И.
тази половина се индивидуализира с този имот 31677 точно по този начин –
източна половина, която се владее от Г. Л. К. и западна половина, която се
владее от С. Л. К. и друг имот няма с източна и западната половина.
18
АДВ. П.: Спора е за източната половина. Вие казвате, че спорим за
западната. Този нотариален акт касае заповедната половина. Това е с новата
къща преустроената и дарената на Г. К., намираща се в заповедната половина
по нея няма спор.
АДВ. П.: Лапсуса е мой, говорим за западната половина е собственост
на Г. К., за източната половина, която е била ползвана и е обект на
разделителен протокол. Значи там, навсякъде, където казах „западна“ говоря
за „източната“ половина, която е предмет на настоящото дело. Моля за
корекция. Касае се за твърдения, изложени в тези писмени доказателства,
които се приеха за източната половина от този имот, че е била собственост и
по нея има разделение и се знае, че е била на С. К., т.е. наследодателя на моя
доверител – за източната половина. Поддържам исканията си, защото тези
свидетели те говорят, че е имало разделение на този имот още приживе.
АДВ. П.: Въпросът е какво да направят тези свидетели? Да си
възпроизведат какво са казали в протокола?
АДВ. П.: Договора ще го търсим.
АДВ. П.: Как свидетели – странични, договора на наследодателя на
Вашия доверител?
АДВ. П.: Ще отговоря на въпроса Ви, записано е: „така те си разделиха
парцела още през 1957 година“. Тя говори за нещо, което е видяла. Ако е
жива, ако не е жива ще извикаме някой наследник.
АДВ. П.: Затова казвам, че е неотносимо, защото този протокол по нот.
дело № 1272/1991 г. касае снабдяването на нотариален акт за западната
половина със сградата, която е строена 1958 г., за което Ви представих сега
строителното разрешение и няма нищо общо за снабдяване с действие за
източната половина. Освен това, със свидетелски показания не могат да се
доказват писмени договори. Свидетелят Г. Б., М. Г. и И. А., какъв документ,
какво ще доказват за това, че към 1991 г. Г. К. е притежавал западната
половина и е притежавал къщата, която е строил 1957-58 г. и която 1996 г.
М.К. е преустроил и е направил двуетажна с гаражи. Затова казвам, че е
неотносимо и недопустимо със свидетели да се доказва договор. Ако има
договор не се противопоставям да се издири този договор и да го представи,
но със свидетели да се доказва договор.
19
АДВ. П.: В този протокол и по принцип в самия констативен
нотариален акт в западната половина има достатъчно индикация и за факти и
обстоятелства, свързани с източната половина. Хубаво е, освен договора да
доказваме правно положение, известно на тези свидетели, ако са живи или
техни наследници ако знаят да дадат показания за спорния предмет на делото
– източната половина.
СЪДЪТ по доказателствените искания на страните и по представените и
изпратени писмени доказателства счита следното:
Ще следва да се приемат представените от пълномощника на ответника
в оригинал 3 броя приходни квитанции, приложени в заверени копия към
писмения отговор, с оглед искането на ищцовата страна с правно основание
чл. 183 от ГПК
СЪДЪТ счита, че няма пречка да бъде прието като доказателство по
делото и четвъртата, днес представена приходна квитанция, в оригинал, тъй
като приема, че нейното представяне не е преклудирано и тази квитанция е
представена от пълномощника на ответника, във връзка с направените
оспорвания от ищцовата страна на писмения отговор, представена е и преди
доклада по делото, освен това е свързана с възраженията на адв. П., изложени
в днешното съдебно заседание, че очевидно приходните квитанции са повече
от две, с оглед общата посочена сума, платена по тях. Така че за яснота и за
изясняване на обстоятелствата по делото нейното приемане е относимио към
доказателствата по делото.
Ще следва да се приемат също така представените от адв. П. заверени
преписи от документи, подробно описани от него в момента на тяхното
представяне.
Ще следва да се приемат и изпратените от нотариус А. И. и от
Агенцията по вписванията заверени копия на документите, приложени към
писмото на нотариус И., с входящ номер от 10.02.2022 г. и на съдията по
вписванията с входящ номер от 08.02.2022 г. Във връзка с тези преписки и
предвид изявлението на адв. П., че в изпратеното копие от нототариус И. на
нейно нот. дело № 476/26.04.2021 г. не се съдържа препис от молбата
декларация ще следва да се направи изрично искане с писмо до нотариус И.
за изпращане на тази молба – декларация, в случай че същата се намира към
посоченото нотариално дело.
20
Във връзка с документите от нотариалното дело под №1272/09.04.1991
г., изпратено от Службата по вписванията - Пазарджик ще следва да се издаде
в полза на ответната страна, чрез адв. П. съдебно удостоверение, въз основа
на което да се снабди от службата по вписвания Пазарджик, съответно от
Кметство гр. Ветрен и Община Септември със заверен препис от договора,
който е от 26.08.1957 г.
Във връзка с оспорените приходни квитанции, съдът приема, че ще
следва да се открие производство по оспорване на приходната квитанция от
31.07.2013 г., в частта на отразяването на гърба на същата относно плащане на
Л.К. на датата 31.07.2013 г. и предвид на това, че ответната страна заяви, че
ще се ползва от този документ и не успя да посочи чие е отразяването и чий е
подписа там, а в случая се касае за частен документ и няма данни той да носи
подписа на страната, която го оспорва, в случая на ищеца и на основание чл.
193, ал. 3 от ГПК, доказателствената тежест ще е върху страната, която го
представя, а именно ответната страна.
Във връзка с оспорването на останалите квитанции, съдът намира за
процесуално допустимо, относимо и основателно искането на адв. П. за
изискване на документите, въз основа на които са издадени тези приходни
квитанции и приложените към тях документи, които да се изискат от Община
Септември.
Ще следва да се допуснат посочените днес от страните свидетели, а
именно А. Б. и В. Ч. на ищцовата страна и Р. К.и В. Б. на страната ответник
Към настоящия етап и преди разпита на тези свидетели съдът счита, че
не следва да се допускат повече свидетели на страните и не следва да се
уважава искането им за разпит на трети свидетел, като по това искане съдът
ще се произнесе, след разпита на тези четирима свидетели.
За неотносимо съдът намира искането на адв. П. за изискване на данни
по отношение на свидетелите, чийто показания са отразени в протокола към
нотариалното дело от 1991 г., тъй като това дело касае имот, който не е
предмет на разглеждане в настоящото производтсво. Освен това в случай, че
на ответната страна им бъде уважено искането и за разпит на трети свидетел,
биха могли да поискат едно от тези лица като свидетел.
По така изложените съображения и по доказателствата, Съдът
21
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото оригинал на приходна квитанция
№046414/31.07.2013 г., оригинал на приходна квитанция
№**********/15.04.2021 г., приходна квитанция ********** от 15.04.2021 г.,
приходна квитанция № ********** от 15.04.2021 г. и приходна квитанция №
********** от 15.04.2021 г.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 193, АЛ. 1 ОТ ГПК ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО по оспорване на приходна квитанция № 046414/31.07.2013
г. в частта, в която на гърба на същата е направено отразяване заплатил две
точки Л. СТ. К., датата 31.07.2013г. и е положен подпис, като на основание
чл. 193 ал. 3 от ГПК указва на страните, че доказателствената тежест е за
страната, която е представила тази приходна квитанция, а именно ответната
страна.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Община Септември и се изиска изпращането
на заверени копия от следните документи: документите по партиден №
3710103666001 и партида номер № 3710103666002 на името на С. Л. К., в т.ч.
и документ № 8465/26.05.1998 г., както и партида № 6310Н26153 на името на
Л. С. К. в т.ч. и документ № **********/14.04.2021 г., партида № 6310Н26153
на името на Л. СТ. К. в .ч. и документ **********/14.04.2021 г.
ПРИЕМА като доказателства по делото днес представените от
пълномощника на ищеца адв. П. писмени документи, а именно заверено
копие от удостоверение за родствени връзки № 713/04.07.1996 г. за лицето Г.
Л. К., удостоверение № 712/04.07.1996 г., издадено от Кметство с. Ветрен обл.
Повдивска, Протокол № 4 за дадена строителна линия и ниво от 14.06.1958 г.,
проект на името на Г. Л. К. за имот в с. Ветрен и Скица 118 от 04.07.1996 г.
ПРИЕМА изпратеното от нотариус А. И. и приложено към писмо вх. №
3073/10.02.2022 г. заверено копие на документите приложени по нейно нот.
дело № 476/26.04.2021 г.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до нотариус А. И. и се изиска изпращането на
заверено копие от молбата декларация, приложена по нейно нот. дело №
476/26.04.2021 г.
ПРИЕМА изпратеното от съдията по вписванията с писмо вх.
№2876/08.02.2022 г. копие на документи, приложени по нот. дело
22
1272/09.04.1991 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, в полза на ответника, чрез пълномощникът му адв.П.
съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от Служба по
вписванията при РС – Пазарджик, респ. от Кметство гр. Ветрен и Община гр.
Септември със заверено копие на Договор за разделяне на парцела от
26.08.1957 г., описан в протокола съставен по нот. дело №1272/09.04.1991 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата А. Б. и
В. Ч., както и като свидетели на страната ответник Р. К.а и В. Б., при режим
на довеждане от страните в следващото съдебно заседание.
ПОСТАНОВЯВА съвместен разпит на четиримата свидетели, който да
се извърши в следващото съдебно заседание.
По искането на страните за допускане до разпит на по още един
свидетел, съдът ще се произнесе в хода на производството по делото, след
разпита на допуснатите вече четирима свидетели и при необходимост от
събиране на гласни доказателства за останали неизяснени по делото,
обстоятелства.
АДВ. П.: Имам нужда да се консултирам с доверителя си и да взема
становище по представените от ищцовата страна документи в следващото
съдебно заседание и евентуално да направя искане до кадастъра.
АДВ. П.: Не възразявам.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да вземе становище по днес
представените от страната ищец писмени доказателства.
АДВ. П.: Имам молба към съда, ако евентуално колегата също има
някаква идея по въпроса, евентуално двамата са говорили за споразумение,
като от нас зависи това да стане.
АДВ. П.: Да доверителят ми каза, че ответникът му е предложил да му
се плати сума.
АДВ. П.: В тази връзка ако стигнем до там да спрем делото за един
период.
АДВ. П.: Сега не можем да го спираме.
23
АДВ. П.: Вас чакаме само да кажете, тъй като Вашият клиент е казал, че
чака Вашето мнение.
АДВ. П.: Разбира се.
СЪДЪТ по доказателственото искане на ищцовата страна за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред ОД на МВР за събиране
данни относно Л.К. и отсъствието му от страната, намира същото за
допустимо и основателно, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищеца, чрез пълномощникът му адв. П.,
поисканото съдебно удостоверение, което да му послужи пред ОД на МВР -
Пазарджик.
За събиране на днес допуснатите гласни и писмени доказателства,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 10.05.2022 г. от 13:30 часа, за
която дата и час страните уведомени чрез процесуалните си представители.
Свидетелите при довеждане от страните.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12:31 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
24