№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 30.09. 2021 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна
Бахчеван
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1305 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .
Образувано е по
жалба на „К.К. “ ООД, представлявано от управителя Камен Пламенов
Костов, против решение № 260567/ 28.04.2021 г. по НАХД № 5126/2020 г. по описа на ВРС, с което
е потвърдено издаденото от началник отдел „Оперативни
дейности“-Варна НП № 462383-F503398/9.09.2019 г. и дружеството е осъдено да заплати на НАП
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
С развити в жалбата доводи за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на
процесуалните правила и за материална незаконосъобразност на обжалваното
решение , поради недоказаност на визирано в обжалваното НП адм. нарушение и
непроизнасяне от въззивния съд по наложената имуществена санкция , която е в
размер на 800 лв. , а не 500 лв., се иска постановяване на касационно решение за отмяна
на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото
за отмяна на НП. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения
адвокат З. , включително с искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът ТД
на НАП– Варна, с представената от упълномощения юрисконсулт П. Н. молба с.д.
13742/20.09.2021 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът
намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество
тя е основателна.
С обжалваното
НП е наложена на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС на настоящият касатор имуществена санкция в размер на 800 лв. за нарушение
на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
За да потвърди обжалваното пред него НП , районният
съд е
приел съставомерност на деянието по
цитираният в НП административно-наказателен състав на чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, както и че законосъобразно органът бил наложил имуществена санкция в законоустановеният
размер от 500 лв.
Касационният
съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати от въззивния съд
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1 ,т 2 от НПК, които за разлика от становището на
касатора водят до недопустимост на решението
и поради това налагат неговото обезсилване с връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС.
Допуснатото
от ВРС съществено процесуално нарушение е
различно от това описано в касационната жалба, което има предвид
провеждане на съдебното заседание от 17.03.2021 г. в отсъствието
на адвокат З. – според касационния съд, правилно молбата на същият адвокат за отлагане на това заседание не е
била уважена , тъй като предходното заседание вече е било отложено по същата причина, използването
на която за втори път недвусмислено сочи на злоупотреба с права от страна на
пълномощника на „К.К. “ ООД, т.е. като
не е уважил молбата, ВРС не е допуснал
нарушение на процесуалните правила.
Видно от
съдържанието на НП, със същото е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. , но както в мотивите ,
така и в диспозитива на въззивното решение, ВРС се е произнесъл по
отношение на имуществена санкция в размер на 500 лв. Доколкото очевидната
фактическа грешка представлява разминаване между действително изразената в
мотивите воля на съда и тази отразена в диспозитива на постановеното от него
решение, то такава не е налице, тъй като както в
мотивите, така и в диспозитива ВРС се
произнася относно имуществена санкция в размер на 500 лв. Съгласно чл.57, ал.1,
т.7 от ЗАНН , административното
наказание представлява съществен елемент от съдържанието на НП, а в случая ВРС
не се е произнесъл по него както то е било наложено с обжалваното НП.
Произнасяйки се по размер на имуществената санкция, различен от този определен
в НП , въззивният съд се е произнесъл по различен спорен предмет , което освен че нарушава
съществено правото на защита на наказаното ЮЛ, тъй като го лишава от
възможността да оспори справедливостта на наложеното адм. наказание, води и до
недопустимост на обжалваното решение по смисъла на 221, ал.3 от АПК. С оглед
последното, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на ВРС, който следва да обсъди приложението на
материалния закон като се произнесе по спорния предмет, включително
имуществената санкция, така както
размерът на същата е определен в обжалваното НП.
При този
изход на делото, разноски не следва да се присъждат в касационното
производство, като такива следва да бъдат определени по реда на чл.226, ал.3 от АПК.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 260567/ 28.04.2021 г. по НАХД № 5126/2020 г. по описа на ВРС и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: