№ 4315
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В.
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В. Гражданско дело № 20221110138285
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. Л. да заплати на
„.........“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 784.23 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ ателие №
11, находящо се в гр. София, ул. „Средна гора“ № 95, ет. 6 надпартерен, сумата от 102.79
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2020г. до 27.06.2022г., сумата от 40.56 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 7.86 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 27.06.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 15.07.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „.........“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период
до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в
сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
1
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения клиентът изпаднал
в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, в който са изложени твърдения за заплащане на процесните задължения в хода на
настоящото производство. Ответницата оспорва да е станала повод за образуване на делото,
респ. да дължи разноски по него, доколкото преди образуването му не е знаела за
процесните задължения, тъй като в отношенията й с топлофикационното дружество била
представлявана от своя баща, който починал на 12.01.2021г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ.
праводателя му, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „.........“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение,
изразяваща се в пропусната полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая ответницата е заплатила предявените по делото вземания за главници и за
обезщетения за забава, заплатената от ищеца държавна такса за разглеждане на исковете му,
както и законната лихва, изтекла за периода от подаване на исковата молба до датата на
плащането, като последното е потвърдено от ищеца, а и се установява от представеното с
отговора преводно нареждане, приложено на л. 56 от делото и надлежно приобщено като
писмено доказателство. Извършеното извънсъдебно погасяване на процесните задължения
представлява по правната си същност конклудентно признание на неизгодно за ответницата
обстоятелство- съществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното
в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни
за страната факти представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в
българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с
всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание
на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически
факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и
за обезщетение за забава.
Наред с горното, с оглед конкретните твърдения и доводи в отговорите на исковата
молба с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички пораждащи
спорното материално право обстоятелства.
По делото не се спори относно датата на извършеното плащане- на 18.03.2023г.- след
образуване на производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал.
3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
2
които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в
цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащанията разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуеми парични
вземания от ответницата, които последната е следвало да погаси преди това, но не е сторила,
поради което с поведението си е дала повод за завеждане на делото срещу нея. Ирелевантно
при преценката за разпределянето на отговорността за разноските е, че в отношенията си с
ищеца ответницата е била представлявана от баща си, доколкото упълномощаването на
последния не променя обстоятелството, че задължено лице спрямо топлофикационното
дружество е купувачът по договора за продажба на топлинна енергия, в случая- Е. Л., който
следва своевременно- съобразно уговореното в приложимите общи условия на ищеца, да
заплаща паричните си задължения към кредитора, като доводите, касаещи узнаването на
ответницата за възникването и размера на дълга й съставляват единствено житейско
обяснение за липсата на плащане в срок, но не са годни да променят правния извод, от
значение за разпределяне на отговорността за разноските, че същата (лично или чрез
упълномощено от нея лице) е станала повод за образуване на делото, бидейки носител на
неплатени в срок парични задължения.
Установява се, че с плащането в хода на процеса ответницата е погасила както
задълженията, предмет на исковете, така и заплатената от ищеца държавна такса, поради
което същата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца единствено следващото се
на последния юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер
от 100.00 лева съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. Л.- гражданин на ......, родена на 21.07.1974г., да
заплати на „.........“ ЕАД, ЕИК ......, сумите, както следва: сумата от 784.23 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ ателие № 11, находящо се в гр. София, ул. „Средна гора“ №
95, ет. 6 надпартерен, сумата от 102.79 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 27.06.2022г.,
сумата от 40.56 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2019г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.86 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
31.07.2019г. до 27.06.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
15.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е. В. Л.- гражданин на ......, родена на 21.07.1974г., да заплати на „.........“
ЕАД, ЕИК ......, сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнагарждение за
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4