Р Е Ш Е Н И Е
№ 262132 02.08.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при участието на
секретаря: Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2777 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М.А.Н., ЕГН **********
против „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор
за паричен заем от ***, по силата на който получила 1200 лева, платими на 14
двуседмични погасителни вноски, при уговорен лихвен процент в размер на 3,34 %
и годишен процент на разходите в размер на 48,862 %, който бил недействителен
на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, чл. 19, ал. 4, чл. 33 ЗПК и за нарушаване на добрите
нрави.
Поради недействителност на договора, съответно
клаузата за неустойка, получената за нея сума над главницата била без правно
основание. Моли се за присъждане на 698,28 лева – недължимо платена по клауза
за неустойка за периода 27.02.2015 г. – 03.08.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва претенцията.
Оспорва да са извършени плащания по договора, както
и същият да е недействителен на сочените основания.
Клаузата за възн. лихва не
противоречала на добрите нрави. Ограничението за трикратен размер на лихвата,
сочено от ищеца, произтичало от отменени закони, като същевременно този
критерий не отговарял на настоящите пазарни условия и принципа на свобода на
договарянето. Изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК били спазени.
В ГПР не следвало да бъде включен
размерът на договорената неустойка, док. това би противоречало на чл. 19, ал.3,
т.1 ЗПК. Противоречие с добрите нрави не било налице, нито заобикаляне на
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Евентуално прекомерният размер на
неустойката би могъл да доведе до възможност за длъжника да упражни правото си
да иска намаляването й, но не и да обуслови извод за нищожност. Предвид
изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че: между страните е бил сключен договор за паричен заем от 19.01.2015 г., по
който предоставената сума от 1200 лева е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261027/18.09.2020 г. – л.23-24/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги
съпостави с приетите писмени доказателства.
В чл. 8 от договора е предвидена дължимост на
неустойка от 814,66 лева за непредоставяне на обезпечение. Клаузата за дължимостта
й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка,
поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените
разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост
на неустойка, съдът следи и служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая,
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора –
поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили
неустойка. Размерът й представлява 67,89
% от този на заетата сума от 1200 лева /(814,66/1200)*100/.
Следва да се
посочи, че ответникът, върху когото лежи док. тежест за установяване
валидността на оспорената клауза, не провежда пълно и главно такова, док. ОУ, в
които е уговорено да са предвидени условията на неустойката, съгл. чл. 8, не са
представени. При това положение, следва да се изхожда от размера й при преценка
валидността, който е определен в договора. Срокът за предоставянето й е твърде
кратък, при което за потребителя се създава допълнителна тежест, водеща до
значително затруднение в осигуряването й, предвид необходимостта от технологично
време и чуждо съдействие. С оглед изначалното предвиждане на неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, съгл. представения погасителен план /л.7
гръб/, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита,
като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема
към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на
обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката
всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата
сума. Размерът на неустойката представлява повече
от половината от заетата сума.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за
преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и
санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе
си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване
на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с
всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя
драстично нарушава принципа на справедливост и не
държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74
от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Тъй като противоречието между неустойката и добрите
нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността е пречка за
възникване на задължение.
Ето защо, искът е доказан. Относно размера:
От приетия погасителен план към договора /неоспорен/
е видно, че от страна на потребителя са извършени плащания, изрично
удостоверени до дата 08.06.2015 г. вкл. Документът носи подпис за ответника.
Отделно, като писмено доказателство е прието удостоверение от ответника за
липса на задължения /неоспорено в о.с.з. от процесуалния представител на
дружеството/, в което изрично е посочено, че към 14.01.2021 г. ищцата няма
задължения към „Сити кеш“ ООД, произтичащи от сключени с дружеството договори
за потребителски кредит. То представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, чрез който
категорично се опровергава становището му за липса на каквито и да е извършени
плащания от ищцата по договора. Щом според погасителния план, такива са налице,
т.е. плащания са започнали и е имало, предвид сключения договор /за което
възникване на правоотношение спор няма/. Впоследствие се сочи, че ищцата няма
непогасени задължения по договори за кредит към 14.01.2021 г. /към която дата
падежите на всички вноски по процесния са настъпили/, при което следва логичният
извод, че всички начислени суми са били погасени. Да се застъпи различен извод
противоречи на идеята за предоставяне на потребителски кредити, чиято цел е
след усвояване на кр. сума, същата да бъде върната на кредитора. Ако отразеното
в удостоверението не отговаря на действителното положение, но и плащания
всъщност не са извършвани, то следва, че ответникът е предоставил сумата от
1200 лева, но не желае връщането й, което противоречи на вида и характера на
сключения договор за кредит /който не е такъв за дарение/.
Ето защо, съдът приема, че плащания по договора са
извършвани, като същевременно и всички суми по него /вкл. начислената
неустойка, съгл. пог. план/ са платени от потребителя, предвид изрично
удостовереното от самия кредитор.
В тази връзка следва да се допълни и следното –
според заключението на приетата ССЕ, по договора не били осчетоводени плащания.
В о.с.з.обаче вещото лице изрично подчертава, че първични документи не са й
били предоставени, като при запитване е била уведомена, че в системата на
ответника нямало отразени плащания и нямало записи, които да се предоставят. На
експерта не са били предоставени данни и достъп до счетоводството на
дружеството, при което заключението се базирало само на твърдения на отв. и
тяхна справка, без да са извършвани проверки в счетоводството. Това заключение
не може и не следва да бъде ценено като док. средство, ползващо ответното
дружество и установяващо негови твърдения в ОИМ, т.к. самата страна не е
осигурила нужното съдействие на ВЛ за пълна и всестранна проверка по
поставените му задачи, като не е предоставила достъп до счетоводството си и по
този начин е създала пречки за
изследване и проверка на относими данни за обективно изясняване на фактите по
делото. Както се посочи, на тези изводи на ВЛ, всъщност противостоят
представените по делото и неоспорени писмени доказателства – пог. план и
удостоверение за липса на задължения, които доказват, не само че плащания има,
но и, че всъщност няма неплатени суми, т.е., че всички начислени задължения са
погасени.
Отделно и предвид допускането на повторна ССЕ, на
ответника двукратно бяха давани изрични указания – да съдейства на вещото лице
за извършване на проверка в счетоводството му относно процесния договор, като
бяха указани и последиците по чл. 161 ГПК, че предвид създадените пречки за
събиране на доказателства, съдът ще приеме, че ищцата е платила именно
твърдяната сума за неустойка по договора за исковия период /л.89 – получено
редовно/. Въпреки това, ответникът не оказа съдействие на вещото лице – според
неговите изявления в о.с.з. – въпреки многократните опити, отв. дружество
отказало предоставяне на информация, поради което и изготвяне на експертизата е
препятствано от страната.
С оглед изложеното, събраните писмени доказателства,
анализирани поотделно, в съвкупност и взаимовръзка, както и процесуалното
поведение на ответника, препятстващо възможността за събиране на допуснати и
относими доказателства, съгл. чл. 161 ГПК, съдът приема за доказани твърдените
от ищеца факти за плащане на процесната сума за неустойка по договора 698,28
лева за периода 27.02.2015 г. – 03.08.2015 г. /12 вноски сп. пог. план*58,19
лв./. Ответникът следва да понесе неблагоприятните последици от неизпълнението
на дадените изрични указания, т.к. е създал пречки за установяване на всички
релевантни факти по делото, като същевременно, собствените му твърдения в ОИМ
за липса на плащания, се опровергават от изходящи от него документи, които не
са оспорени. Съдът приема иска за доказан /за периода на плащане до 08.06.2015
г. вкл. – предвид отразеното в погасителния план, а до края на исковия –
предвид представеното удостоверение за липса на задължения и с оглед
приложението на чл. 161 ГПК/.
Ето защо, претендираната сума следва да бъде
присъдена, т.к. е недължимо платена, ведно със законната лихва като последица.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на: 50 лева – ДТ и 30 лева – деп. ССЕ.
Претендира
се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да
бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.
2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.1, вр. с ал. 9 НМРАВ и предвид регистрацията по ДДС,
за което са налице доказателства, възлиза на минимума от 960 лева, който следва
да се присъди на дружеството - пълномощник.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Сити
кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да плати
на М.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 698,28 лева /шестстотин деветдесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки/ – получена без основание за неустойка по договор за паричен заем от
19.01.2015 г. за периода 27.02.2015 г. – 03.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на исковата молба в съда – 19.02.2020 г. до окончателното погасяване, както и
общо 80 лева /осемдесет лева/ - разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Сити
кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, на основание
чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на Адвокатско дружество „***“,
Булстат ***, с адрес: ***, представлявано от адвокат С. Г., сумата от 960 лева /деветстотин и шестдесет лева/
- разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца М.А.Н. в производството по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова сметка, ***, съгл. чл.
236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
IBAN:
*** – “УниКредит Булбанк“ АД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ