№ 1341
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209404 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от управителя
***, срещу наказателно постановление (НП) № 29-2400043/10.06.2024 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 79, ал.4, вр.
чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ),
за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, поради допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, липса на компетентност на
актосъставителя и наказващия орган и липса на форма на АУАН и НП. Твърди
се, че между дружеството и лицето *** никога не е имало трудови
правоотношения. Изтъква се, че в деня на проверката чужденецът се е
намирал в офиса на ръководителя на строежа, за да обсъди потенциално
сключване на трудов договор. Оспорва се констатацията в НП, че лицето *** е
извършвало СМР – кофраж на четвърта етажна плоча. На следващо място,
според жалбоподателя посочената в АУАН декларация, подписана от ***, не
1
може да служи като доказателство за съществуване на трудово
правоотношение, тъй като лицето говори арабски, но не владее български
език – нито говоримо, нито писмено, а не му е бил осигурен преводач на
разбираем за него език, поради което се навежда довод за нарушение,
ограничаващо правото на защита. Отделно от това са изложени съображения в
подкрепа на твърдението, че е налице неправилна правна квалификация на
деянието. Заявява се, че по отношение на лицето *** са меродавни
разпоредбите на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като същото е
лице в процедура по търсене на закрила по този закон. Претендира се, че е
нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН относно възможността за
постигане на споразумение в рамките на производството преди издаване на
наказателното постановление. По изложените аргументи се отправя искане
към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление. Тезата се поддържа и в депозирани писмени
бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата по изложените в същата съображения и направените
искания и моли съда да отмени наказателното постановление. Прилага
писмени бележки и списък с разноски в размер на 840 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален
представител, който моли съда за потвърждаване на наказателното
постановление, като оспорва жалбата. Приложени са писмени бележки и е
направено възражение за прекомерност на претендираните от насрещната
страна разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Възразява
се по прекомерност на адвокатско такова.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство
и разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ) на 29.03.2024 г. около 16.00 часа,в обект на контрол: жилищна
сграда с К.К.=10М., К.К.=12М., К.К.=15М. и подземни гаражи, находящ се в
гр. София, район Триадица, местност „Кръстова вада“, планоснимачен № 847,
кв. 102, УПИ V-1631, на който са извършвани строително-монтажни работи от
2
„***“ ЕООД, и от 03.04.2024 г. до 25.04.2024 г. по документи в сградата на ИА
„ГИТ“ е установено следното:
„***“ ЕООД, в качеството си на местен работодател по смисъла на
параграф 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е приело лицето *** – гражданин
на Сирия, да предоставя работна сила за работодателя, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
При извършената проверка в обекта на контрол, от проверяващите е
направена констатация за това, че лицето *** е извършвало СМР, като
кофражист на 4 (четвърта) етажна плоча. Лицето е представило на
контролните органи регистрационна карта, издадена от Държавна агенция за
бежанците към МС, валидна до 05.06.2024 г. В собственоръчно подписана
декларация същото е посочило, че работи за „***“ ЕООД в посочения обект, с
работно време: от 8.00 до 17.00 часа и месечно трудово възнаграждение в
размер на 933 лева, почивни дни: събота и неделя, както и обстоятелството, че
има сключен трудов договор. Декларацията е попълнена от *** С., началник
на отдел в ИА „ГИТ“. Съставен е констативен протокол.
С писмо с изх. № 24024817/08.04.2024 г. е изискана информация от
Министерството на вътрешните работи, Дирекция „Миграция“ и Агенция по
заетостта относно статута на лицето ***, издадени разрешения за пребиваване
и работа, регистрация на заетостта му.
С писмо с вх. № 24039238/15.04.2024 г. от Министерството на
вътрешните работи, Дирекция „Миграция“ е предоставена информация, че за
*** няма данни за предоставено право на пребиваване и работа съгласно
разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.
С писмо с вх. № 2404427/22.04.2024 г. Агенция по заетостта
декларирала, че за *** не са издавани разрешения за достъп до пазара на труда
по трудово правоотношение или като командировани в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Република България и до този
момент за дружеството „***“ ЕООД няма подавани и не са извършвани
регистрации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
С писмо с изх. № 24022894/02.04.2024 г. е изискана информация за ***
от Държавна агенция за бежанците. В АУАН и НП е отбелязано, че „от
3
полученото писмо с вх. № 24034524/05.04.2024 г. е видно, че *** е
регистриран като търсещо международна закрила лице на 16.11.2023 г., като
по молбата му за международна закрила има издадено решение за
предоставяне хуманитарен статут в Република България с № 4792 от
25.03.2022 г. на председателя на ДАБ при МС. Решението е връчено на
чужденеца на 04.04.2024 г. и все още не е влязло в сила. В писмото е посочено
и че към настоящия момент статусът му в Автоматизираната информационна
система (АИС) „Бежанци“ е кандидат-бежанец.“ Налице е допусната грешка в
изписването на текста от страна на актосъставителя, съставил АУАН,
съответно наказващия орган, издал процесното НП, тъй като видно от
съдържанието на писмо с вх. № 24034524/05.04.2024 г., по отношение на
лицето *** е посочено, че „***, ЛНЧ **********, роден на 01.01.2000 г.,
гражданин на Сирия, е регистриран като търсещо международна закрила лице
на 05.03.2024 г. Към настоящия момент лицето е с неприключило
производство по реда на ЗУБ и статусът му в АИС „Бежанци“ е кандидат-
бежанец.“ В писмото е посочено и че не са налице обстоятелствата по чл. 29,
ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а именно, че чужденецът има
право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до три
месеца от подаването на молбата му за международна закрила поради
независещи от него причини и статусът му е кандидат-бежанец. Нарушението
е извършено на 29.03.2024 г., а е констатирано при приключване на проверката
по документи на 25.04.2024 г.
До момента на приключване на проверката не е постъпила информация
за наличие на документ за разрешен достъп до пазара на труда за лицето ***.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
Свидетелят В. Г. С. съставила и връчила надлежно акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 29-2400043/25.04.2024 г. Срещу
акта в законоустановения срок от страна на управителя на дружеството „***“
ЕООД е постъпило възражение, в което са изложени твърдения за това, че към
момента на проверката лицето *** не е бил служител в „***“ ЕООД и не е
извършвал СМР на 4 етажна плоча. Посочено е, че в средата на месец март
2024 г. е започнала процедура по сключване и регистриране на трудов договор
между дружеството и лицето ***, като на 27.03.2024 г. било подадено
4
уведомление в НАП по чл. 62, ал. 2 от КТ, което е отхвърлено, вследствие на
което на 29.03.2024 г. отново е подадено уведомление до НАП, което също е
отхвърлено. Изтъкнато е обстоятелството, че лицето *** не владее писмено
български език и не би могло да подпише документи на български без
преводач. Във връзка с възражението е изготвено становище от главен
инспектор ***, в което е посочено, че възражението е неоснователно.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление /НП/ № 29-2400043/10.06.2024 г., с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл. 79,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на св. В. Г. С., показанията на св. Д. С. Д.,
АУАН № 29-2400043/25.04.2024 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК,
идентификационна карта, протокол за извършена проверка №
ПР2412368/25.04.2024 г., писмо с изх. № 24022894/02.04.2024 г., писмо с вх. №
24034524/05.04.2024 г., писмо с изх. № 24024817/08.04.2024 г., писмо с вх. №
24039238/15.04.2024 г., писмо с вх. № 2404427/22.04.2024 г., декларация от
лицето от 29.03.2024 г., констативен протокол от 29.03.2024 г., регистрационна
карта, издадена от ДАБ към МС, валидна до 05.06.2024 г., писмено
възражение вх. № 24057199/02.05.2024 г. срещу акт за установяване на
административно нарушение № 29-2400043/25.04.2024 г., становище по
постъпило възражение с № ДОК 24006940/15.05.2024 г., заповед № 3-
0861/17.10.2022 г., писмени бележки, както и от останалия доказателствен
материал по делото. По делото е проведен разпит, в качеството на свидетел, на
актосъставителя В. С., от показанията на която става ясно, че именно
свидетелят С. е съставила процесния АУАН по повод на извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство и на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. Свидетелят посочва, че по време на проверката лично е
възприела, че лицето *** е полагало труд на обекта, както и че не говори друг
език, освен арабски, поради което подписаната от него декларация
чужденецът превел и прочел чрез „Гугъл преводач“ на разбираем за него език.
В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят Д., който твърди в
показанията си, че в деня на проверката проверяващите са раздавали
въпросници на работещите на обекта сирийски граждани, като последните не
5
разбират български език и са използвали телефоните си, за да си преведат
съдържанието на документите. По отношение на *** свидетелят посочва, че
лицето не е имало трудов договор с „***“ ЕООД. Съдът кредитира
показанията на свидетеля относно времето, мястото и резултатите от
извършената проверка. Съдът цени писмените доказателства, събрани и
приобщени по делото по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт,
поради което същата е процесуално допустима.
По съществото на спора:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН е
съставен, а НП – издадено от оправомощени лица, съгласно заповеди за
компетентност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, актовете за установяване на
нарушения се съставят от държавните контролни органи, към които
съгласно чл. 67, ал. 2 от КТ се числи и ИА „ГИТ“, съответно нейните
подразделения и служители, какъвто е актосъставителят В. С. – главен
инспектор в ГД „ИТ“. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели,
съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, и с участието на представител
на дружеството по пълномощие, с връчване на препис от същия. Въз основа на
така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално
компетентен орган, съгласно чл. 79, ал. 4 вр. чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ и Заповед
№ ЧР-528/26.04.2024 г. на главен секретар на ИА „ГИТ“. Атакуваното
наказателно постановление също е издадено от компетентен орган,
съгласно Заповед № 3-0861/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя и на АНО.
Претенцията, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН относно възможността за постигане на споразумение в рамките на
производството преди издаване на НП също се явява неоснователна,
доколкото съгласно посочената разпоредба: „При подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва
6
датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят
се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение
до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство.“ Видно от съдържанието на
АУАН /л. 3/, същият съдържа текст за писмено уведомяване на дружеството за
правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за
сключване на споразумение. По преписката липсва такова предложение, с
оглед на което не става ясно защо жалбоподателят счита, че посочената
процедура не е била спазена. Спазен е визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок
за издаването на наказателното постановление.
В хода на административнонаказателното производство на
жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото
НП, се изразява в това, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател, е
нарушило разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, като в полза на същото,
работник – чужд гражданин е предоставял работна сила без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Разпоредбата на чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ предвижда, че наказанието по ал. 1 се налага и на
работодател - физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или
е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на
работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2
000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Субектът на
нарушението по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е особен и може да бъде само
физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател. По
смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател. В случая от доказателствата по делото не се
установява жалбоподателят да има качеството на работодател по отношение
на лицето ***, гражданин на Сирия, притежаващ регистрационна карта,
7
издадена от ДАБ към МС. За осъществяване на нарушението по чл. 75а, ал. 2
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е необходимо да се
установи и предоставянето на работна сила от чужденец. Няма пречка
контролните органи, които са извършили проверка на място и са възприели
релевантни факти, да дадат свидетелски показания относно тези факти с цел
разкриване на обективната истина – арг. от чл. 117 от НПК. В случая в деня на
извършената проверка свидетелят В. С. лично е възприела лицето *** да
извършва СМР като кофражист на 4 етажна плоча. Безспорно това са
конкретни действия, които влизат в обхвата на понятието „предоставяне на
работна сила“ по смисъла на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. По преписката е
приложена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, но предвид спецификата на
спора, съдът приема, че същата е попълнена и по реда на чл. 68, ал. 1, т. 3 от
ЗТМТМ. Видно от материалите по делото е, че лицето ***, гражданин на
Сирия, не е владеел български език – нито писмено, нито говоримо. Този факт
е станал известен и на проверяващите органи, но вместо да бъде назначен
преводач, декларацията е попълнена от лицето *** С., след което е подписана
от ***, като се твърди, че същият е използвал „Гугъл преводач“, за да преведе
съдържанието на документа. В тази връзка съдът намира за основателни
възраженията в жалбата, че лицето не е разбирало съдържанието на
декларацията. Доколкото достоверността на превод, направен с „Гугъл
преводач“, може да се постави под съмнение, то следва, че действително
липсва достоверно знание за това, дали лицето *** е било наясно, какъв
документ подписва и какво е съдържанието на същия. В случая изводите на
наказващия орган се явяват недоказани по надлежния ред и със съответните
безспорни доказателства касателно квалификацията, под която е подведено
констатираното нарушение. Липсата на назначен правоспособен преводач на
подписания от страна на лицето *** писмен документ опорочава издадените
АУАН и НП, тъй като лицето не владее български език и по този начин АУАН
и НП са били издадени въз основа на нередовно доказателство, посочено
изрично както в АУАН, така и в НП – декларация по чл. 402, ал. 1 от КТ,
имаща характера на декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, предвид
спецификата на спора, поради което настоящият съдебен състав намира, че
проверката е започнала изначално с недействително доказателство, което няма
как да бъде ценено като такова от съда. При това положение съдът намира за
недоказано в настоящото производство, че лицето ***, гражданин на Сирия, е
8
предоставяло работна сила за „***“ ЕООД. В тежест на наказващия орган е да
установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. По делото не са събрани достатъчно данни, че *** е полагал труд
именно за дружеството-жалбоподател. В хода на проверката не е представен
трудов договор или справка за регистриран такъв. При това положение съдът
намира за недоказано в настоящото производство, че лицето ***, като
чужденец, е предоставял работна сила за „***“ ЕООД без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по
категоричен и безспорен начин жалбоподателят да е осъществил така
вмененото му нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за което е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира, че
неоснователно е бил санкциониран.
С оглед на всичко изложено съдът приема вмененото на жалбоподателя
нарушение за недоказано, поради което процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят, а искането на въззваемата страна в тази връзка следва да
бъде отклонено като неоснователно. От представения договор за правна
защита и съдействие се установява, че уговореното и заплатено от страна на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 840 лева, като
договорът служи за разписка. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна обективира възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Макар съдът да не е обвързан от размерите на минималните адвокатски
възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /с оглед Решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22/, то прие същите за ориентир относно
справедливото заплащане на адвокатския труд. Съгласно Наредбата, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
9
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв.
до 10 000 лв. е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 440 лв. Съдът отчете, че по делото са проведени две съдебни
заседания, делото не се отличава със значителна фактическа или правна
сложност, поради което и с оглед обема на извършената от процесуалния
представител на жалбоподателя дейност намира, че претендираното
възнаграждение в размер на 840 лева е прекомерно и в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 440 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 29-2400043/10.06.2024 г.,
издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ), за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
НЕ УВАЖАВА искането на вззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „***“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – град София в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10