№ 1743
гр. Варна, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502874 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЯНК. В. В., представлявана от адвокат В.В., срещу
определение № 265971/ 22.10.2021г. постановено по гр.д.№ 11994/ 2020г. на Варненски районен
съд, с което производството по делото е прекратено поради некомпетентност на съда, на основание
17, вр. чл.8 от Регламент №2201/ 2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003г., относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност.
Изложени са фактически и правни аргументи в подкрепа на становището за неправилност
на съдебния акт. Позовавайки се на конкретни разпоредби от Регламент № 2201/2003/ ЕО/ на
Съвета от 27.11.2003г., ТР № 46/ 08.04.1960г. на ВС и Постановление № 4/ 06.12.1962г. на Пленума
на ВС , частният жалбоподател счита, че единствено компетентен да разгледа спора за
родителските права е българския съд, предвид българското гражданство на родителите и техните
деца. Отправя искане за отмяна на определението и разглеждане на делото от компетентния съд-
Районен съд-Варна.
С писмен отговор от ответника Д. Н. Б., представляван от назначен особен представител-
адвокат Д.Д., частната жалба е оспорена като неоснователна. Развити са съображения, обосновани
с разпоредбата на чл. 8 от Регламент /ЕО/ 2201/ 2003г. на Съвета от 27 ноември 2003г., за
компетентност на съда на държавата-членка, в която детето има обичайно местопребиваване по
времето, когато е сезиран. Позовава се на изложените в исковата молба обстоятелства относно
местопребиваване на децата Николай Димитров Николаев и Виолета Д. Николаева в Ирландия,
заедно с техния баща, където са интегрирани в семейна и социална среда
Съдът, предвид доказателствата към делото, приема следното:
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба на ЯНК. В. В.
против Д. Н. Б., с искане съдът да й предоставени упражняването на родителските права на децата
Николай Димитров Николаев и Виолета Д. Николаева, съответно да определи местоживеенето на
двете деца при майката, режим на лични отношения на бащата с децата, и да присъди месечни
издръжки, които бащата ще заплаща в полза на децата, считано от датата на иска до настъпване на
законно основание за тяхното изменение или прекратяване.
Според изложените обстоятелства страните са имали кратко съжителство в с.Любен
Каравелово, след което заминават с двете им деца в Ирландия. На 12.09.2017г. ищцата се
завърнала в България сама, след множество проблеми от поведението на ответника, - системна
употребена на алкохол и наркотични вещества, упражняван психически и физически тормоз нея,
индиректно и към децата. Твърди, че от четири години не ги е виждала, а от две години няма
телефонна връзка с тях.
1
С отговора на исковата молба ответникът Д.Н. Ванчев, представляван от назначен от съда
особен представител / с определение № 264297/ 19.05.2021г./ , е направено възражение за
некомпетентност на сезирания районен съд по спора за родителска отговорност, на основание
чл.12, ал.3 от Регламент /ЕО/ № 2201/ 2003г. Позовал се е на посоченото от ищцата местоживеене
на другия родител и двете деца в Ирландия, определящо според Регламента обичайното им
местопребиваване на територията на друга държава-членка, и съответната компетентност на
ирландските съдилища да се произнесат при спор за родителска отговорност, ако не са налице
изключенията по чл.9,10 и 12 от Регламент /ЕО/ 2201/ 2003г.
С определение № 265971/ 22.10.2021г. на Районен съд-Варна, производството по делото е
прекратено по съображения за некомпетентност на сезирания съд да разгледа и реши повдигнатия
спор за родителски права, на основание чл.17 вр. чл.8 от Регламент № 2201/ 2003/ ЕО на Съвета от
27 ноември 2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност.
Частната жалба е процесуално допустима, предявена в законния срок от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съображения на разглеждащия състав по основателността на искането:
Упражняването на родителските права по силата на отечественото право на страните е
възложено на двамата родители- български граждани, на основание чл.123, ал.1 и 2 от Семейния
кодекс. Предявеният иск повдига спор за родителските права, който по националното
законодателство е квалифициран с основанието по чл.127,ал.2 от Семейния кодекс, и се разглежда
по общите правила на Гражданския процесуален кодекс.
Твърдяното в исковата молба продължително отсъствие на страните и децата от Република
България, поради установяването им в друга държава, индиректно се подкрепя от служебно
изисканите данни в писмо вх.№ 4648/ 24.02.2022г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР. Приложената справка установява, че на 17.09.2014г. е регистрирано излизане на родителите
и двете деца, което кореспондира с посоченото от ищцата местоживеене на децата в Ирландия и
настоящ адрес - Esker Pines 11, Ballyhaunis, Ireland.
Изложеното обосновава извод за наличие на международен елемент в спора за родителска
отговорност, при който родителите и техните деца са български граждани, но обичайното
местопребиваване на децата към датата на образуваното съдебно производство е в Ирландия.
Съобразено с този факт следва да бъде извършена преценка за наличието на компетентност за
разрешаването на конкретния спор, определяща допустимостта на производството.
В случай, че местоживеене на децата е на територията на Северна Ирландия, то съгласно
чл.67, §1 , б.“в“ от Споразумението за оттегляне на Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия , одобрено с
Решение/ЕС/ № 2020/ 135 на Съвета от 30.01.2020г., в държавите членки в ситуации, засягащи
Обединеното кралство по отношение на съдебни производства, образувани преди края на
преходния период, се прилагат разпоредбите относно компетентността от Регламент /ЕО/ № 2201/
2003г.
Съгласно Споразумението преходният период приключва на 31.12.2020г.
В конкретния случай производството по чл127, ал.2 от СК е образувано преди
приключване на този период и съответно приложение следва да намерят разпоредбите на
Регламент /ЕО/ № 2201/ 2003г. на Съвета. Според §12 от Преамбюла на Регламента основанията за
определяне на компетентността по делата за родителска отговорност , са оформени в светлината на
висшия интерес на детето и особено на критерия за близост.
По тези съображения компетентността следва да се отнася първо към държавата-членка на
обичайното пребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на местопребиваването или
по силата на споразумение между носителите на родителска отговорност.
Задължителен елемент на уредената в чл.8, параграф1 от Регламента обща компетентност
по делата, свързани с родителската отговорност, е обичайното местопребиваване на детето по
времето, когато съдът е сезиран. Прилага се при спазване на условията по чл.9, чл.10 и чл.12.
С Решение на Съда на ЕО от 28 юни 2018г. по дело С-512/ 17 по преюдициално запитване,
е дадено тълкуване на „обичайното местопребиваване“ на детето, по смисъла на разпоредбата, като
„ мястото, което на практика е център на живота му „ според съвкупността от фактически
2
обстоятелства с определящо значение. Между изброените в решението е обстоятелството, че от
раздялата на двойката, родителят , който упражнява родителските права върху детето, на практика
ежедневно пребивава с него на това място и там упражнява професионалната си дейност.
В случай, че Регламент /ЕО/ № 2201/ 2003г. не намира приложение, предвид
горепосочените условия, ще намерят приложение разпоредбите на Конвенцията за
компетентността , приложимото право , признаването ,изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана от
Република България със закон, приет на 18.01.2006г.
Според уредената в чл.5 от Конвенцията международна компетентност въпросът за
родителските права следва да бъде разрешен от съда по обичайното местопребиваване на детето.
При произнасяне за наличие на този критерии следва да се има предвид дефиницията дадена в
чл.48, ал.7 от КМЧП- нормативен акт уреждащ частно правни отношения с международен
елемент, според която това е “мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване“
Позицията на ищеца- частен жалбоподател, за настоящото местоживеене на двете деца,
след раздялата на страните, поражда еднозначен извод за това, че обичайното им
местопребиваване е на територията на Ирландия / Северна Ирландия/ като определящ критерии в
преценката за подведомственост на спора за родителски права.
С изложените мотиви определението следва да бъде потвърдено.
Съдът , на основание чл.278 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265971/ 22.10.2021г. по гр.д.№ 11994/ 2020г. на
Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено поради некомпетентност
на съда, на основание 17, вр. чл.8 от Регламент №2201/ 2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003г.,
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3