РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
I-во Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две
хиляди и осемнадесета година в състав
Съдия
: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 452 по описа
за 2018 г. и
РЕШИ:
[1] ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати следните суми:
1. на С.С.И.:
- 3 000,00 лева
на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.
251,
ал. 1 от НК по досъдебно производство № 513ЗМИП-5153/2015 г. по описа на СДВР и
пр. пр. 3-136/2014 г. на СРП плюс законната
лихва от 11.02.2016 г. до окончателното изплащане;
-
500,00 лева на
основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.
251,
ал. 1 от НК по досъдебно производство № 513ЗМИП-5153/2015 г. по описа на СДВР и
пр. пр. 3-136/2014 г. на СРП плюс законната
лихва от 11.02.2016 г. до окончателното изплащане
- 210,00 лева
разноски на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;
2. на адвокат Ю. - 80,69 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ.
[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С.И. срещу П.на
Р.Б.:
-
иска за имуществени вреди за разликата
над 500,00 лева до пълния предявен
размер от 1 000,00 лева;
-
иска за неимуществени вреди за разликата над 3 000,00 лева до пълния
предявен размер от 500 000,00 лева.
[3] Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищецът обжалва
решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса
по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[5] В искова молба от 01.02.2018 г. С.И. е заявил, че през януари 2013 е бил
повикан в ГД „БОП“, за да даде обяснения във връзка с договор и споразумение между ХАД „АКБ К.“ (К.)
и „Д.К.“ АД, Панама, които е
сключил през 2006 г., като
изпълнителен директор на К.. Впоследствие е бил разпитван за същото като
свидетел, привлечен като обвиняем на 19.06.2015 г. и срещу него е бил внесен
обвинителен акт в СРС. Той е бил оправдан с присъда, която е влязла в сила на
11.02.2016 г.
[6] С.И. е претърпял
1 000,00 лева имуществени вреди за
адвокатско възнаграждение от наказателно производство, водено срещу него. Също
така сериозно се е влошило здравословното му състояние; изживял е притеснения,
страдания, срам и душевно безпокойство; било е уронено доброто му име и
авторитет. С.И. оценява тези вреди на 500 000,00 лева. Затова той моли
съда да осъди П.да му заплати:
а) 1 000,00 лева
обезщетение за имуществени вреди;
б) 500 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и законната лихва върху
обезщетенията от 11.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и разноските,
направени по настоящето дело (исковата молба, л. 2-6).
2.
На
ответника
[7] П.оспорва предявените искове. Тя заявява, че:
1. не се дължи обезщетение на С.И.,
защото той е бил оправдан поради декриминализиране на
деянието;
2. той не е претърпял
твърдените вреди;
3. търсеното обезщетение е
прекомерно (писмения отговор, л. 44-48).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Не се спори, че С.И. е бил роден
на *** г. През ****г. той е завършил висше
образование по специалността инженер геолог-геофизик, а през 1976 г. му е била
присъдена научната степен кандидат на икономическите науки (дипломите, л. 30-31).
През 2011 г. С.И. е започнал да преподава на студенти във ВСУ „Любен Каравелов“
(договорите, л. 32-38). Той е бил честен и нормален човек, добър съпруг и баща
(показанията на свидетелката И., л. 72-73).
[9] На
30.06.2015 г. на С.И. е било предявено постановление за привличане на обвиняем
за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК (постановлението, л. 10-11). На
15.10.2015 г. СРП е внесла обвинителен акт в СРС (обвинителния акт, л. 12-15). Не
се спори, че с изменението на НК, обн. ДВ бр.
74/26.09.2015 г., е било декриминилизирано деянието,
за което е било повдигнато обвинение на С.И.. На 11.02.2016 г. е влязла в сила
присъда, с която СРС е признал С.И. за невиновен по повдигнатото му обвинение
(присъдата, л. 17).
[10] В
наказателното производство С.И. е бил представляван от адвокат, на когото е
заплатил 500,00 лева (пълномощното, л. 18. От пълномощното на л. 19 не става
ясно за какво е то. Затова съдът приема, че то не е било за представителство по
наказателното дело). След образуването на наказателното производство срещу него,
С.И. се е затворил в себе си, като е подържал връзка само с двама от приятелите
си, притеснявал се е да не се разчуе за това, криел е от роднините си за
воденото срещу него наказателно производство. Той е бил депресиран, нервен и
неадекватен (показанията на свидетелката Илиева, л. 72-73). Той е боледувал от
рак на кожата, който не е бил предизвикан от воденото срещу него наказателно
производство (заключението на д-р М., л. 65-66; показанията на д-р М., л.
68-72).
[11] Не се спори, че П.не е заплащала обезщетение на ищеца. С.И. е заплатил 10,00 лева държавна
такса (л. 40) и 200,00 лева за вещо лице (л. 54). Той е бил представляван
безплатно от адвокат (пълномощното,
л. 39). П.не е направила разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[12]
С.И. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично
основателен.
1.
По
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
[13] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление. Държавата отговаря за това в два случая. Първо, когато лицето
бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2.
извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Обезщетението за неимуществени вреди включва и
обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража” или „домашен арест“.
[14]
Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1.
ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било
образувано наказателно производство срещу него;
2.
ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено
поради една от изброените по-горе причини;
3.
ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно
производство;
4.
ответникът да не му е заплатил обезщетение.
[15] Съдът установи, че:
- срещу С.И. е било повдигнато обвинение, по което
той е бил оправдан
- от образуваното наказателно производство той е претърпял
неимуществени вреди, за които
П.не му е заплатила обезщетение. Налице са предпоставките за уважаването на
иска.
[16] Ответникът е възразил, че на С.И. не се дължи обезщетение, защото той е бил
оправдан поради декраминализиране
на деянието. Обезщетение по
ЗОДОВ се дължи дори ищецът да е бил оправдан поради декриминализиране на деянието
(решение на ВКС 104-2018-III Г. О. по гр. д. 2 782/2017 г.). Ето защо възражението на ответника е неоснователно.
[17] Съдът следва
да определи размера на дължащото се обезщетение. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени
вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:
1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;
2. вида на наказателното
производство - дали е приключило в досъдебната фаза
или е проведено и съдебно производство;
3. продължителността на наказателното производство (като период от време);
4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането,
момент на задържането.
[18] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение
се е отразило на личността на увредения
и включва:
1. има ли разгласяване чрез медиите;
2. има или влошаване на здравословното състояние на увредения;
3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда,
изобщо обстоятелствата
относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О.
по гр. д. 593/2010 г.).
[19] Третият фактор е практиката
на по-високостепенни съдилища за присъждане
на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането
по разглежданото дело. Макар настоящият
съд да не е обвързан от тези размери, голямото
му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие
към съдебната система. Затова
освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените
лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени
вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено
в извършването на по-леко
наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното
производство е продължило по-кратко
.
[20] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи
представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения
стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването
на накaзателното производство спрямо
ищеца . Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата,
съотнесен към по-ранни периоди,
размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни
периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.
[21] Съдът установи, че на 30.06.2015 г. С.И. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, за което се е предвиждало
наказание лишаване от свобода до
пет години или глоба в размер
на една пета от стойността на предмета на престъплението. Към този момент той е бил на 70 години, не е бил
осъждан, работил е и като преподавател във висше учебно заведение. С.И. е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение, като наказателното производство срещу
него е преминало през досъдебна и съдебна фаза и е продължило седем месеца и 11
дни.
[22]
Наказателното производство не е било разгласявано в медиите. Вследствие на него
С.И. се е затворил в себе си, като е подържал връзка само с двама от приятелите
си, притеснявал се е да не се разчуе за това, криел е от роднините си за
воденото срещу него наказателно производство. Той е бил депресиран, нервен и
неадекватен.
[23] В сайта на ВКС и правно-информационната
програма Сиела съдът не откри решения на ВКС, чиито предмет е бил обезщетяването на вреди от незаконно
обвинение за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, които са
приключили в период, близък до процесния.
[24] Съдът
отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне
на обезщетението. Затова съдът приема, че 3 000,00
лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
Той е претърпял и имуществени вреди за 500,00 лева. Ето защо съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1 000,00
лева. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и 3 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 500 000,00 лева.
2.
По
разноските
[25]
Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 210,00 лева и е бил
представляван безплатно от адвокат.
[26] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът
осъжда П.да заплати на С.И. 210,00 лева разноски по делото, а на адвокат Ю. 80,69
лева адвокатско възнаграждение (501 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х3 500,00/501
000,00).
Съдия: