МОТИВИ
към Решение
по НАХД № 7121/2015г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл.375 и
сл. от НПК.
С
постановление от 28.10.2015г. Районна прокуратура гр.Пловдив е внесла в ПРС
материалите по досъдебно производство № 260/2015г. по описа на VІ РУ при ОД МВР гр.Пловдив, водено срещу М.А.С.,
ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК, за
това, че за периода от края на месец юни 2014г. до 10.09.2015г. в гр. Пловдив,
като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол – А. А. Й., ЕГН **********, ненавършило 16-годишна възраст, с
Предложение ПРС да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание по смисъла на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието, като предлага на съда да признае обвиняемия за
виновен, но да не го наказва, предвид обстоятелството, че междувременно
последният е сключил брак с А. А. Й..
Обвиняемият, редовно призован, се
явява лично в съдебно заседание, не признава вина, дава частични обяснения.
Моли да не бъде наказван.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият М.А.С. е роден на ***г***, Б., български гражданин, женен, с
основно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Обв.М.С. живеел със семейството си в гр.Пловдив. Св.А.Й. била
родена на ***г. Тя живеела със своите родители в гр.П.. На 14.02.2014г.св.Й. се
запознала с обвиняемия. По това време същата вече била навършила 14 г., като
била ученичка в осми клас. Св.Й. и обв.С. се харесали и започнали да се срещат,
като поддържали приятелски отношения. Постепенно отношенията им се задълбочили
и те запознали взаимно своите родители. Първоначално св.Й. представила обв.С.
на нейните родители – майка й – св.М. А. и баща й – св.А. Й.. Те харесали
обвиняемия и одобрили тяхната дружба. Впоследствие се запознали с родителите на
обвиняемия – с неговия баща – св.А. С. и майка му – З. С.. Родителите били
съгласни децата им да се оженят, но решили това да стане, след като св.Й.
завърши основното си образование. След като завършила училище св.Й. отишла в
края на м.юни 2014г. в дома на обв.С. ***, като се обадила на своите родители,
че от този момент ще живее на семейни начала с обвиняемия в неговия дом, което
и сторила. Съжителството между двамата станало известно на всички техни познати
и съседи. Св.Й. не работела, вършела домашната работа, докато обвиняемия
работел и се грижил за прехраната на семейството. Св.Й. доброволно
осъществявала полови контакти с обвиняемия. На 21.04.2015г. св.Й. родила дете,
а впоследствие на 02.07.2015г. и 03.07.2015г. биила направена сватба според
обичаите на етноса, към който принадлежали двамата.
Според заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза св.А.Й. е психично
здрава, към инкриминирания период е била в ясно съзнание, адекватна, без данни
за психопатологична симптоматика, с целесъобразни действия и подредено
поведение. Същата може да възприема и възпроизвежда факти от значение за делото
и да дава достоверни показания за тях, както и може пълноценно да участва в
качеството на свидетел, както и може да разбира и ръководи постъпките си.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по безсъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени
материали – от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – свидетелските показания, справки за лица български граждани,
свидетелство за основно образование, социален доклад, заключение на СПЕ,
справка за съдимост и характеристична справка за обвиняемия, както и събраното
в хода на съдебното следствие писмено доказателство - заверено копие от
удостоверение за сключен граждански брак.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по
безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на
настоящото производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
За
да стигне до този извод съдът анализира показанията на свидетелите А. А. Й., М.
С. А., А. Д. Й., А. В. С. и З. Г. С., като намери същите за подробни,
изчерпателни, последователни и правдиви, поради което и ги възприе при
постановяване на решението. В тази връзка, същите хронологично, последователно
и в дисонанс едни спрямо други изясняват факти и обстоятелства, така както са
им станали известни в съответни моменти от развитието на процесния казус, които
са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Гласните
доказателства кореспондират и на писмените такива, които съдът кредитира в
цялост като обективни, достоверни и неоспорени от страните. Съдът възприе и
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като същото е изготвено
компетентно, с необходимите професионални знания и опит.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си обвиняемият е
осъществил състава на престъпление по чл.191, ал.1 от НК, за това, че за
периода от края на месец юни 2014г. до 10.09.2015г. в гр. Пловдив, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски
пол – А. А. Й., ЕГН **********, ненавършило 16-годишна възраст.
От обективна страна в инкриминирания
период в гр. Пловдив, обвиняемият е съживял на съпружески начала с А. А. Й.,
без тя да е била навършила 16 години.
От субективна страна
деяниято е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно както досежно
обстоятелството, че А. Й. не е навършила 16-годишна възраст, в която връзка и
не би могъл да сключи граждански брак, така и с обстоятелството, че заживяват
като съпрузи. Обвиняемият е съзнавал, че деятелността му е противоправна и
наказуема, като умисълът му се обективира от действията му, описани
по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени
доказателства.
След
като Съдът прие, че обв.С. от обективна и субективна страна е осъществил
визираното в чл.191, ал.1 от НК престъпление, то и го призна за виновен в
извършване на същото. Същевременно, обаче, намери, че наказуемостта на деянието следва да отпадне, тъй като по
делото са налице писмени доказателства – заверено копие от удостоверение за
сключен граждански брак № 1338 от 28.10.2015г. между М.А.С. и А. А. Й., от
които се установява, че към момента на приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд обв.С. и св.Й. са сключили граждански брак, което е и
предпоставка за приложението на привилегированата разпоредба на чл.191, ал.4 от НК, въз основа на която обвиняемият не се наказва.
Причините за извършване на престъплението са незачитането
на установения законов ред, занижен самоконтрол и ниска правна култура.
По делото няма приложени веществени
доказателства.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ДТ