№ 53
гр. Кубрат, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20223320200170 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Н., ЕГН ********** от *** със съдебен
адрес: *** чрез адв.З. М. от АК–Русе против Наказателно постановление (НП)
№ 22-0290-000182/06.06.2022 г. на Началник Група в ОДМВР–Разград, РУ
Кубрат, с което му е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер
на 2000. 00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца“, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Сочи се, че на жалбоподателя са вменени
две административни нарушения – 1/че е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и
2/не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, а в нарушение на процесуалните правила с издаденото НП му е
наложено едно наказание неясно за кое от двете нарушения. Отделно от това,
1
липсвали съществени реквизити свързани с обективни признаци от състава на
нарушението, което също водело до непрецизност и необоснованост на
издаденото постановление и е самостоятелно основание за отмяната му.
Поради това моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 28.05.2022 г., около 18:00 часа в гр. Кубрат, на изхода към гр. Завет, на ул.
„Витоша“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № Р8282КК, собственост на „София Стройгруп 1“ ООД гр. Русе.
Извършена била проверка с техническо средство за наличие на алкохол, като
цифровата индикация отчела 0. След това водачът бил поканен до сградата на
РУ Кубрат за извършване на проба за наркотици. В управлението
жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство дръг чек 5000 за установяване на употребата на наркотични
вещества или техните аналози. В АУАН и в НП се сочи и че е издаден талон
за изследване № 083543, като същият е представен по административно
наказателната преписка. Отбелязано е също, че водачът не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът
констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя,
който впоследствие в 7-дневния срок от връчването му също не е подал
възражение.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства – показания на актосъставителя Н., който дава подробни
обяснения за случилото се. Съдът напълно кредитира показанията на
2
свидетеля като последователни, убедителни и подкрепящи се с останалите
доказателства по делото. Свидетелят Н. Н. пространно разяснява за
извършването на проверката, спирането на водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ и е констатирал извършеният пред него отказ на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Посоченото от свидетеля се потвърждава и
от показанията на св.И. – полицейски служител, присъствал при изпробване
на водача за алкохол и възприел последвалия отказ същият да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотици. Посоченото от свидетеля се
потвърждава и от представения по делото Талон за изследване № 083543, в
който е отразен отказът на жалбоподателя да се тества с техническо средство
и предоставената му възможност да се яви в лечебно заведение – ФСМП –
Кубрат, в случай че желае да даде кръвна проба за изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
тази насока са и показанията на св.И., който пътувал заедно с жалбоподателя.
И. потвърждава обстоятелствата, че В. Н. е отказал да бъде тестван за
употреба на наркотици с мотива, че ще даде кръвна проба. Св. И. посочва, че
полицейските служители са указали на водача: „Върви дай кръв в спешната“.
Необяснимо защо, но той не дал кръвна проба в указаното му от
полицейските служители място – спешния център в Кубрат, а соченото от
разпитания свидетел намерение жалбоподателят да даде кръвна проба в Русе
не се осъществило, защото според някой, с който разговарял „трябвало да има
някакви талончета или стикерчета“. Когато стигнали до спешния център в
Русе и констатирали, че жалбоподателят няма такива талончета, той за това
не дал кръвна проба. На тези показания съдът не дава вяра, тъй като на
въпроса дали е имал необходимите документи за кръвна проба или не, би се
отговорило само ако жалбоподателят беше посетил в указания времеви
диапазон спешен център. Ето защо съдът приема, че показанията на този
свидетел в тази им част са израз на защитната позиция на нарушителя, но в
останалата си част потвърждават категорично, че В. Н. не е дал кръвна проба
за изследване. Не са представени доказателства, оборващи констатациите в
АУАН, като липсват и твърдения лицето да се е явило в посочения в талона
период в лечебно заведение за даване на кръвна проба.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
3
Компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия
орган се установява от приложените по делото Заповед № 3303-1/04.01.2022 г.
и Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по мл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 28.05.2022 г., за нарушение от
28.05.2022 г., а НП – на 06.06.2022 г., тоест преди погасяване на
административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като в АУАН
е посочено, че няма възражения, като впоследствие не е подал и писмени
възражения в дадения 7-дневен срок.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, нормата
съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за
извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на
предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването
на което и да е от горните нарушения ангажира административно
наказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма.
Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, е достатъчно основание за издаването на
АУАН по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
видно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на
нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25 от §6 на ДР на
ЗДвП: „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. Приложимата хипотеза е именно
4
управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по
делото доказателства, както и от събраните свидетелски показания.
В процесния случай, надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на отказ на водача да се тества с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя за наличието на порок при описанието на
нарушението. Нарушението е ясно описано, като е обективиран отказът на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг
Чек 5000 за установяване на наркотични вещества или техни аналози.
Евентуално последващо явяване на лицето и подлагането му на
медицинско и химическо изследване в посочения в талона срок, респ. при
избор да бъде тествано с доказателствен анализатор, би довело до отпадане на
наказуемостта по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този случай, при установяване на
наркотични вещества или техни аналози в кръвта на жалбоподателя, би се
стигнало до иницииране на наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от
НК. Същевременно без значение дали са установени или не наркотични
вещества в кръвта на лицето, с даването на съответната проба ще липсва
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като би била налична
надлежна проверка дали жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Тоест, наказуемостта на деянието
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП обхваща сложен фактически състав, който включва
кумулативното наличие на два акта: –първоначален отказ на лицето да се
тества с техническо средство, който следва да се отрази по надлежния ред в
АУАН; –липса на установяване на концентрацията на алкохол или
наркотични вещества в кръвта по нито един от алтернативно предвидените в
чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози способи.
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова следва да не намери отражение в
него като задължителен елемент от фактическия състав за настъпване
наказуемостта на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и следва да се съобразява
от административно наказващият орган при издаването на наказателно
5
постановление. В настоящия случай правилно е посочено, че жалбоподателят
не се е подложил на такава проверка, доколкото в случай, че беше приел да се
тества по някой от посочените начини, то и не би следвало да отговаря по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, нито срещу него да бъде издавано наказателно
постановление.
Цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя в хода по
същество Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. на ВАС касае наличието
на две нарушения при отказ на водач да се тества както за употреба на
алкохол, така и за употреба на наркотични вещества. Същото не е приложимо
в настоящия случай, доколкото жалбоподателят не е отказвал и е бил тестван
за наличие на алкохол, видно от показанията на свидетеля Н. Н. като
техническото средство е отчело 0, 00 промила алкохол в издишания въздух.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на
АУАН и НП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП с оглед отказа на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози и липсата на последващо такова
установяване по някой от начините по чл. 3а от Наредбата.
Спазени са и изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача да се пробва с
техническо средство е удостоверен в издадения талон № 083543, който е
подписан от жалбоподателя. На водача, видно от талона, е било предложено
да се тества и с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско
и химическо изследване, като впоследствие и двата варианта не са били
изпълнени от него. В талона е указано, че следва водачът да се яви ФСМП –
Кубрат до 45 минути от връчването му, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1
от наредбата, което в последствие не е било сторено.
Неоснователно се явява възражението за неспазване на изискването на
чл. 6, ал. 2 от Наредбата. В случая въобще не се констатира да е била
извършена такава проверка, тъй като лицето е отказало осъществяването й,
поради това и посочването на фабричния номер на техническото средство се
явява безпредметно при липсата на извършена надлежна проверка.
Неоснователно е и възражението, че не са били налице предпоставките
на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., защото нямало външни признаци,
6
поведение или реакция на водача, които да станат повод за извършване на
поверка. Ноторно известен факт е, че с оглед изключително зачестилите
случаи на водачи, управляващи МПС под въздействие на наркотични
вещества, МВР организира редовно множество операции и акции насочени
към установяването и проверката на такива лица.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението е било извършено
виновно, като водачът съзнателно е отказал извършването на проверка за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като
отказът му е бил обективиран с подписа му както в АУАН, така и в Талона за
изследване № 083543, в който изрично било посочено, че в случай на
неизпълнение на предписанието за изследване или за медицинско и
химическо изследване, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ще му бъдат
наложени съответните санкции.
Наказанията са правилно определени, като същите съгласно чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП са в абсолютен размер: наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Въз основа на гореизложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото
следва да бъде потвърдено.
От въззиваемата страна не са претендирани разноски в производството,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0290-
000182/06.06.2022 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ
Кубрат, с което на В. С. Н., ЕГН ********** от *** със съдебен адрес: ***, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8