№ 279
гр. П. , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102257 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Ц.П., против С.
Т. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „П. В.“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 1, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 499,73 лева /четиристотин деветдесет
и девет лева и седемдесет и три стотинки/ - главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
435830, сключен на 7.08.2015 г.; 334,52 лева /триста тридесет и четири лева и петдесет и
две стотинки/ - договорна лихва за периода от 26.09.2016 г. до 06.04.2018 г.; 110,03 лева /сто
и десет лева и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 06.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 27.11.2018 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г. на основание чл. 99 ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 03.05.2019 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019
1
г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между С. Т. Т. и
„Аксес Файнанс“ ООД, Договор за кредит „Бяла карта“ № 435830/ 7.08.2015 г., е
прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за
потребителски кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди, че съгласно рамковия договор за цесия, „Агенция за събиране на вземания“, в
качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което ищецът имал изрично пълномощно. Сочи се, че
в изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника С.Т. е
изпратено, по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-АФ/ 435830
от 22.05.2019 г. и Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-АФ/ 435830 от 22.05.2019 г. от
името на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Двете писма били
изпратени едновременно до длъжника чрез „Български пощи“. Обратната разписка е се е
върнала с отбелязване „Непотърсена пратка“.
Направено е искане приложените уведомления за извършените цесии да бъдат
връчени на ответницата, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Сочи се, че по силата на Договор за кредит „Бяла карта“ с № 435830/07.08.2015 г.,
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 500,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а
кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Твърди се, че съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят
извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита,
сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с
подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент - кредитна карта с № 435830, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след
активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение
на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и
Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна
карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитната карта. Твърди се, че съгласно договореното от страните,
кредитополучателят получава от кредитодателя месечно извлечение за извършените с
картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
Кредитополучателят на посочената в ИМ интернет страница. По този начин се сочи, че
ответникът е изразил съгласието си да получава на личния си акаунт всички съобщения във
2
връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен
европейски формуляр, общи условия към договора за кредит, информация за извършени
транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за
блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Кредитът бил предоставен при следните условия - срок на договора неопределен;
фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Било уговорено, че върху усвоения
размер на кредита ответникът дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като
лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за
изчисляването й се приемало, че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен
процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %; обща сума, дължима от ответника съгласно
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК била сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва
върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата.
Посочено е, че ответникът е усвоил заемни суми по дати, както следва: 300 лева на
21.08.2015 г.; 100 лева на 11.09.2015 г.; 20 лева на 14.09.2015 г.; 80 лева на 02.10.2015 г.; 10
лева на 30.10.2015 г.; 200 лева на 08.07.2016 г.; 200 лева на 19.07.2016 г.; 50 лева на
23.07.2016 г.; 20 лева на 28.07.2016 г.; 11.36 лева на 01.08.2016 г.; 18.97 лева на 03.08.2016 г.,
или обща сума в размер на 1010,33 лева. Страните били договорили, че върху усвоената
сума по кредита, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се
начислява ежедневно. Във връзка с горното се твърди, че на ответника поради забава при
заплащането на текущото задължение е начислена договорна лихва в размер на 552,24 лева,
за периода от 22.08.2015 г. до 06.04.2018 г.. Посочено е, че не са извършвани плащания.
Сочат се доказателства. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество при редовност на призоваването не се явява
и не изпраща законов или процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи
изцяло исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер.
Ответникът признава, че е сключен процесния договор, но твърди, че сумата е
частично върната от него.
Твърди се, че не е уведомен за прехвърлянето на вземането, чрез сключения между
цедента и цесионера договор за цесия, който бил приложен към ИМ. Сочи, че договора за
цесия не отговарял на задължително условия по чл.99 ЗЗД - липсва размера на
задължението за което претендират, не е цитиран номера на договора по който е
кредитополучател. Сочи, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на процесния
кредит. Направил е доказателствено искане.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 257/19.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 485/2020 г., съдът е разпоредил длъжникът С. Т. Т., да заплати на
кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата в размер на 499,73 лева –
главница; договорна лихва е размер на 334,52 лева за периода от 26.09.2016 г. до 06.04.2018
г.; обезщетение за забава в размер на 110,03 лв. за периода от 06.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, законна лихва от подаване на заявлението в районен съд –
14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; както разноски по делото за
държавна такса в размер на 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. В
срока по чл. 414 ГПК, длъжникът С.Т. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от приложеното на л. 6-10 от делото заверено от страната копие на договор за
кредит „Бяла карта”, че на 07.08.2015 г. „Аксес Файнанс” ООД и С.Т. са сключили договор
за кредит, по силата на който „Аксес Файнанс” ООД се е задължило да предостави на
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa. От своя страна ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число
на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец, което съобразно чл.3,
ал.3 от договора се определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните
суми: усвоена и непогасена гладница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена
непогасена договорна лихва върху горните две суми – на основата на посочения в договора
лихвен процент годишен лихвен процент; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. Уговорен е
годишен лихвен процент от 43,2 % и ГПР от 45,9 %. В чл.12, ал.1 е предвидено, че при
непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-
дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това представи допълнително
обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: да е лице
над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева, да работи минимум от 6
месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма
кредитна история в Централния кредитен регистър или да има кредитна история със статус
401 „Редовен”, да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен
заем с „Аксес Файнанс” ООД /чл. 16/. Предвидено в чл.16, ал.4 е, че задължението на
кредитополучателя за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки
отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според
предвиденото в чл.21 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави
допълнително обезпечение в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото
4
задължение, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено в чл.22 от договора е, че в случай
на неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата от
одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора става автоматично предсрочно
изискуемо, като страните са се съгласили кредиторът да не дължи уведомяване на
кредитополучателя за това обстоятелство. При настъпила предсрочна изискуемост
договорна лихва не се начислява – чл.22, ал.2, но кредитополучателят дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на
лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението /чл.22, ал. 5/. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за
забава /чл.22, ал.3/. Наред с това в ал.4 на чл.22 е предвиден задължение на
кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от
15% от максималния кредит лимит, като задължението за заплащане на такса разходи
отпада, в случая, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от
максималния кредит лимит, но дължи неустойка в размер на 10 %.
Видно от Анекс към Приложение № 1 от 27.11.2018 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК
********* и е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
вземанията произтичащи от договори за заем, описани в Приложение № 1.
Видно от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019 г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията произтичащи от
сключения между С. Т. Т. и „Аксес Файнанс“ ООД, Договор за кредит „Бяла карта“ №
435830/ 7.08.2015 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
По силата на пар.4, т. 4.5 от договора от 11.11.2016 г., „Аксес Файнанс“ ООД е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да изпраща писмени
уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на първото
дружество, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения.
По силата на пар.4, т. 4.5 от договора от 03.05.2019 г., „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е упълномощила „Агенция за събиране на вземания“ ООД
да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора от
името на първото дружество, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните
задължения.
Представени са по делото уведомителни писма от ищцовото дружество действащо
5
като пълномощник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, адресирани
до ответника за извършено прехвърляне на вземания /цесия/. Съобщението не е получено,
тъй като е отразено в приложената разписка, че е непотърсено.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че ответника е
усвоил сума в размер на 1010,33 лева – главница, от която е останала непогасена в размер на
499,73 лева; непогасена договорна лихва в размер на 334,52 лева, а размерът на законната
лихва за периода от 06.04.2018 г. до 14.02.2020 г. е в размер на 94,39 лева. Вещото лице
изяснява също, че размерът на непогасените задължения към 06.04.2018 г. са както следва –
главница – 499,73 лева, дължима договорна лихва – 334,52. Посочило е й какви суми е
внасяла ответницата – 2839 лева, с който е погасила 510,06 лева главница, 217,72 лева
договорна лихва; 1218,18 лева неустойки по чл.21 от договора и 892,50 лева разходи за
събиране по чл.22, ал.4 от договора.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ 485/2020 г., по описа на РС П., че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжника С.Т. в срок е подадено
възражение. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което
обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта,
респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване
да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и
ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната
сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия,
по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в
качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., приложение № 1/03.05.2019 г., с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по договор за кредит № № 435830. Също се установява,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е сключила валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2018 г., приложение №
1/27.11.2018 г., с който е прехвърлено вземането на кредитодателя по процесния договор.
Съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
6
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и
в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото
прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез
плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията,
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д.
№12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за
цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил
доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че С.Т.
е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата
молба, което съгласно чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда. Тези
съображения налагат извода за неоснователност на направените от ответника възражения за
ненадлежно съобщаване на цесията.
С оглед качеството потребител на ответника, съдът дължи да провери за
неравноправни клаузи в процесния договор.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е константната практика на ВКС. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Според
практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищеца е предоставена в
заем сума от 500 лева, при уговорен ГЛП в размер на 43,20 % и ГПР в размер на 45,90 %.
Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата
7
на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал.4 и ал.5 на чл.19 от ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР
от 45,90%, не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на
договора от 10,00%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0,01%/ и 10 пункта
надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби
на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради
което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би
означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този
смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение №
906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015
г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят
десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,01%.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 43,20 %
годишно е повече от четирикратно по-висок от размера на законната лихва. Наред с горното
в настоящия случай според клаузите на договора при отпуснат кредит в размер на 500 лева,
претендираната възнаградителна лихва е в размер на 334,52 лева, което е повече от
половината от размера на кредита. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката
противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/
и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за ищеца, поради което и исковата претенция
за сумата в размер 334,52 лева, представляваща договорно възнаграждение следва да бъде
отхвърлена и на това основание. /В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС -
П. по в. гр. д. № 93/2020 г./.
Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен между
ответника и „Аксес Файненс” ООД договор за кредит „Бяла карта“ от 07.08.2015 г., по
силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на
заемополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата на
разрешен кредитен лимит. От заключението на вещото лице се установи, че сумата по
8
кредита е усвоена от ответника, поради което и за същия е възникнало задължение да погаси
до 2-ро число на месеца текущото си задължение, формирано от усвоената в периода по
чл.3, ал.3, т.1 от договора сума и начислената договорна лихва по чл.4, ал 1, т.2 върху
усвоената главница.
Предвид изложеното основателна се явява претенцията за главница в размер на
499,73 лева. Поради непогасяване на задължението в срок частично основателна се явява и
претенция за лихва за забава. В този смисъл и отчитайки заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ, съдът намира, че претенцията на ищеца за лихва за забава следва да бъде
уважена до размера от 94,39 лева, а до претендирания размер от 110,03 лева следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение на възражението на ответника, че не е уведомен за предсрочната
изискуемост на процесния кредит, съдът намира същото за неоснователно по следните
съображения:
Установено е по делото, че на 07.08.2015 г. между кредитора „Аксес Файнанс“ ООД
и длъжника С. Т. Т. е сключен договор за кредит „Бяла карта“. Договорът е револвиращ.
Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество РС следва да поясни
правната природа на „револвиращия кредит“, усвояван чрез издадена кредитна карта.
Най-същественото за този вид кредит е неговата възстановителна функция и начина,
по който кредита се усвоява. При този кредит, кредитора отпуска на кредитополучателя
парична сума до определен размер. Кредита се усвоява чрез кредитна карта по два начина –
или чрез теглене на суми в брой от банкомат, или чрез плащания при покупки на стоки.
Усвояването на кредита не може да надминава кредитния лимит. Ползването на кредита е
поставено в зависимост от възстановяване на усвоените суми. Възстановяването на
усвоените суми може да бъде пълно /погасяване на цялата усвоена сума/ или частично
/погасяване на част от усвоената сума/. Частичното погасяване не може да бъде по-малко от
минимално установена по договора погасителна вноска. Едва след пълното или частичното
погасяване на усвоените средства за кредитополучателя възниква правото отново да ползва
кредита до установения кредитен лимит. В това се състои „револвиращата“ или
„възстановителната„ функция на този вид кредит. Поради възстановителната си функция
този вид кредит се нарича още „отворен“ кредит. Правната природа на този вид кредит не
позволява погасяването му чрез предварително изготвен от кредитора погасителен план.
Това е така, тъй като предварително не е известно на кредитора кога и каква сума ще бъде
усвоена от кредитополучателя, ще бъде ли възстановена усвоената сума и в какъв размер, за
да се револвира отново кредита.
Поради тези характеристики на револвиращия кредит районният съд счита, че при
този вид кредит не може да се говори за „предсрочна изискуемост“ на кредита.
9
В текста на чл.22, ал.1 от договора е посочено, че ако кредитополучателя в
продължение на два последователни месеца забави плащането с повече от 10 дни на
минималната погасителна вноска или не погаси минимум 15% от лимита по договора,
кредитора има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо.
Тази разпоредба от договора е неприложима по отношение на револвиращия кредит. На
револвиращия кредит е чужда природата на предсрочната изискуемост на вземането. Това е
така, тъй като с усвояване на лимита по картата или на част от лимита за кредитополучателя
автоматично възниква задължението да погаси усвоената сума или да внесе минималната
погасителна вноска, т.е вземането на кредитора става автоматично изискуемо с усвояване
на сумата. Възстановяването на усвоената сума или на част от нея има значение единствено
за револвирането на кредита, т.е. за възстановяване правото на кредитополучателя отново да
усвоява суми по картата до разрешения кредитен лимит. Ако усвоената сума или част от
нея не бъде възстановена за кредитора възниква правото да блокира картата до
възстановяване на сумата /чл.23, ал.1 от договора/. Предсрочната изискуемост означава
правото на кредитора да отнеме преимуществото на срока, уговорен в полза на длъжника и
да направи кредита изискуем, така сякаш е настъпил крайния срок на договора.
Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника. При револвираща
/възстановителна/ функция на кредита, поставена в зависимост от пълното или частичното
погасяване на усвоената сума по кредитната карта, не може да се говори за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като с усвояването на лимита по картата или на част от лимита,
изискуемостта настъпва автоматично с усвояването на сумата. За предсрочна изискуемост
се говори, когато имаме краен срок за погасяване на кредита. При револвиращия кредит
нямаме краен срок за погасяване на кредита поради неговото периодично погасяване, за да
се възстанови действието на кредита. Може да има краен срок на договора, което е различно
от краен срок за погасяване на кредита. /В този смисъл Решение от 06.04.2021 г. по в.гр.д.
№ 104/2021 г. на ОС П../
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът С.Т.
следва да бъде осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сторените в
хода на настоящото производство и заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете претенции, като общият размер на същите
възлиза на 408,98 лева.
Ответникът не е отправил искане за присъждане на разноски.
Воден от горното, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”,
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу С. Т. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. П., ул. „П. В.“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 1, че ответникът дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, сумите, както следва: 499,73 лева /четиристотин деветдесет и девет лева и
седемдесет и три стотинки/ - главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 435830,
сключен на 07.08.2015 г.; сумата от 94,39 лева - обезщетение за забава за периода от
06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 257/19.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д. № 485/2020 г., по описа на РС
П., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 94,39 лева - обезщетение за забава за периода
от 06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, до претендирания
размер от 110,03 лева, както и иска за заплащане на договорна лихва в размер на 334,52 лева
/триста тридесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ за периода от 26.09.2016 г. до
06.04.2018 г..
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „П. В.“ № 6, вх. А,
ет. 6, ап. 1, да заплати „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 408,98 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11