Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2083/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Енджой
ю лайф“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к.“Св.
Св. Константин и Елена“, ул.“50-та“, бл.24, ет.1, ап.3, представлявано от О. Д.
, чрез адвокат Д.К. срещу Решение № 469 от 09.08.2021г., постановено по
н.а.х.д. № 20213110201928/2021г. по описа на Районен съд гр. Варна, шести
състав. Жалбоподателя намира обжалваното решение за неправилно и несъобразено
със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Иска се съдът да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна с депозирана чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Дарина Ошавкова молба с.д. № 1287/27.01.2022г. оспорва касационната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С НП № 03-012376 от 02.01.2020г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за извършено
нарушение по чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
е установил от фактическа страна следното: На 29.11.2019г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сред
които св. М. М. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
в козметичен салон „Варна Козметолоджи“, находящ се в гр. Варна, ул.“Иван
Драсов“ № 11А. В хода на проверката проверяващите установили, че в обекта се
осъществява дейност от две ЮЛ, едно от които въззивното дружество. По време на
проверката, проверяващите предоставили на всички работници намиращи се в
момента в обекта да попълнят декларации по чл.402 от КТ. Една от установените
работнички била Е. Г. М. , която
декларирала, че работи за въззивното дружество, че има сключен трудов договор.
В хода на документалната проверка проверяващите установили, че М. родена
на ***г., ЛНЧ ********** била гражданка на Руска Федерация, както и че същата
работела в козметичното студио, като административен секретар от 20.06.2019г.,
по трудов договор № 5/19.06.2019г. сключен с въззивното дружество в качеството
му на работодател, с определено работно място козметичен салон „Варна Козметолоджи“,
с определено работно време от 10.00ч. до 14.00ч., с уговорено трудово
възнаграждение 280 лв. месечно, с два почивни дни седмично – събота и неделя, с
почивки в работния ден – 15 минути. Установено било също така, че от Агенция по
заетостта за Е. Г. М. не е давано разрешение за достъп до пазара на
труда в Република България. Изискана била справка от Областна дирекция на МВР
гр. Варна, от която било установено, че М.
има статут на продължително пребиваващ
в Р България чужденец на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. При тези констатации
на 20.12.2019г. св. М. съставила срещу въззивното дружество акт за установяване
на административно нарушение, въз основа на който било издадено процесното
наказателно постановление.
С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил
наказателното постановление, като е приел, че при съставяне на АУАН и
издаването на НП са спазени изискванията, визирани в императивните разпоредби
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е още, че както в АУАН така и в наказателното
постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, както и доказателства,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Така постановеното решение е правилно. Същото
е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в
касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния
си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е
била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на предположения.
Категорично установено по делото е, че касаторът е извършил вмененото му
административно нарушение по чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. Установен по делото е и факта, че дружеството в качеството
на работодател е приело на работа лице-гражданин на трета държава със статут на
продължително пребиваващ чужденец на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ да
предоставя работна сила, като изпълнява трудови функции на административен
секретар, въз основа на сключен с „Енджой ю лайф“ ЕООД трудов договор /Трудов
договор № 5/19.06.2019г./, без да има съответно разрешение или регистрация в Агенция
по заетостта за достъп до пазара на труда. Съдът е извършил цялостна проверка
на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
като въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени в
решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното
постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени
като неоснователни са възраженията на санкционираното лице, като в изпълнение
на чл.339, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН съдебното решение съдържа
подробни мотиви защо не се приемат изложените в жалбата доводи, които мотиви
настоящата инстанция не намира за необходимо да повтаря съобразно разпоредбата
на чл.221, ал.2 от АПК. Правилни са изводите на въззивния съд и относно липсата
на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Установените данни от страна на
районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на
което законосъобразно административнонаказващият орган e ангажирал
административнонаказателната му отговорност.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 лева.
С оглед горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на осн. чл.
221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 469 от 09.08.2021г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110201928/2021г.
ОСЪЖДА „Енджой ю лайф“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, к.к.“Св. Св. Константин и Елена“, ул.“50-та“,
бл.24, ет.1, ап.3, представлявано от О. Д. , да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: