Р Е Ш
Е Н И Е
№ 210
гр. Бургас,
30.08.2019
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЪБЧО СЪБЕВ
СТЕФАН СТОЙКОВ
Секретар:
ЛЕНА ДИМИТРОВА
Прокурор:
РУСИ РУСЕВ
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВНОХ дело № 932 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 141 от 12.09.2018 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 6053/ 2017 г., Бургаският районен съд признал
подсъдимия А.Г.А., ЕГН ********** за виновен в това, че на 1.10.2016 г. по
главен път гр. Приморско - гр. Бургас и в гр. Бургас по бул. „Тодор
Александров“ в съучастие като извършител с Е. М. С., ЕГН **********, също
извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно
подпомогнал, като превозвал група от 21 /двадесет и един/ чужденци, граждани на
******, както следва:
1. H. L. T. /Х. Л. Т./, роден на *** г., в
гр. Н. - ******;
2. R. S. M. /Р. С. М.д/, роден на ***год.
в гр. Н. - ******;
3. M. L. N. /М. Л. Н./, роден на *** г. в
гр. Н. - *****;
4.I. H. S. /И. Х. С./, роден на ***год. в
гр. Н. - ******;
5. J. A. M. /Д. А. М./, роден на *** г. в
гр. Б. – *****;
6. N. H. M. /Н. Х. М./, роден на *** г. в
гр. Н. – *****;
7. I. A.M. /И. А. М./, роден на *** г. в
гр. Н. – ******;
8. H. S. Z. /Х. Ш. З./, роден на *** г. в гр. П. – *****;
9. I. S. N./И. С. Н./, роден на *** г. в
гр. Н. – ******;
10. S. A. Q. /С. А. К./, роден на *** г. в
гр. Л. – ******;
11. Z. S. M. /З. С. М./, роден на *** г. в
гр. Н. – *****;
12. F. G. A. /Ф. Г. А./, роден на *** г. в
гр. Н. – *****;
13. Z. H. M./З. Х. М./, роден на *** г. в
гр. Н. – *****;
14. H. A. S. /Х.А. С./, роден на *** г. в
гр. Н. – *****;
15. I. N. S. /И. Н. С./, роден на ***год.
в гр.Х. - *****, гражданин на ******;
16. S. N. A./Ш. Н. А./, роден на *** г. в
гр. П. - *****, гражданин на *****;
17. I. A. A. /И. А. А./, роден на *** г. в
гр. К. – *****;
18. A. P. J. /А. П. Д./, роден на *** г. в
гр. Н. – ******;
19. М. B. S. /М. Б. Ш./, роден на *** г. в
гр. Н. – *****;
20. A. A. M. /А. А. М./, роден на *** г. в
гр. Н. – *****;
21. L. I. A. /Л. И. А./, роден на *** г. в
гр. М. - ******,
сред които и ненавършили ******-годишна
възраст, както следва:
1. M. L. N. /М. Л. Н./, роден на ***г. в
гр. Н. - *****,
2. I. H. S. /И. Х. С./, роден на *** г. в
гр.Н. - ****,
3. N. H. M. /Н. Х. М./, роден на *** г. в
гр.Н. - *****,
4. Z. S. M. /З. С. М./, роден на *** г. в
гр. Н. - ******,
5. Z. H. M./З. Х. М./, роден на *** г. в
гр. Н. - *****,
да преминават в страната в нарушение на
закона - чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ /Закон за чужденците в Република България/
„Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през
нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:
редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както
и виза, когато такава е необходима, съгласно (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от
15.03.2001 г.“ и чл. 22, ал. 1 „Пребиваването на чужденците в Република
България се осъществява въз основа на: 1. издадена виза по чл. 9а, ал. 2; 2.
Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение на
службите за административен контрол на чужденците“,
чрез извършване на превоз към вътрешността
на страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използването
на моторно превозно средство - лекотоварен автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„Вито“, с peг. № ***** и лек автомобил, марка „Крайслер“, модел „Вояджер“ с peг.
№ *****, извършено по отношение на лице ненавършило **-годишна възраст и по
отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 281, ал. 2,
т. 1, т. 4 и т. 5, вр, чл. 281, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК го
осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при
първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 5000 лв.
На основание чл. 68, ал. 1 НК районният
съд привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година
и четири месеца, наложено по н.о.х.д.№ 759/2013 г. на СГС, като определил на
основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 281, ал. 3 вр. ал. 2, т.
1 НК съдът отнел в полза на държавата лек автомобил, марка „Крайслер“, модел
„Вояджер“ с peг. № *****, 1 брой връзка с контактен ключ за автомобила и 2 броя
дистанционни управления за централно заключване, собственост на подсъдимия А.А.
и М. Н. Н.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК
районният съд отнел в полза на държавата собствените на подс. А.: 1) 1 брой
мобилен телефон марка „NOKIA“, модел 6300, SIM карта № 893590322000-***** и батерия за телефона; 2)
1 брой мобилен телефон марка „SAMSUNG“, модел GT-190601/DS“, ведно с батерия; 3) 1 брой микро SD карта 4 GB, 1 брой SIM карта на
„Теленор“ и 1 брой черен калъф за телефон.
Накрая районният съд се произнесъл по
въпроса за разноските по делото, които възложил на подсъдимия.
Недоволство срещу така постановената
присъда е изразил защитникът - адв. З.К. от БАК, който в подадената жалба е заявил,
че намира съдебния акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован и моли за
неговата отмяна. В писмено допълнение към жалбата са изложени твърдения за
недоказаност на обвинението. Според жалбоподателя районният съд неправилно не
уважил искането за прочитане на показанията на Е. С., дадени пред съдия на
досъдебното производство в качеството на свидетел, избирателно прочел и
кредитирал обясненията на С. на досъдебното производство и изобщо не обсъдил
показанията му, дадени на съдебното следствие.
Същевременно съдът дал вяра на показанията на 15 свидетели, които
незаконно били преминали държавната граница и били без документи за самоличност,
при това показанията им от досъдебното производство били приобщени, без да
бъдат изчерпани всички възможности за призоваването на тези свидетели в съда. По
този начин се обезсмислил проведеният процес. Още повече че полицейските
служители не допринесли с нищо за изясняване на обективната истина, а и съдът
безпричинно заличил като свидетел полицейския служител П. И.Ч.. Не станало ясно
колко чужди граждани били превозени от подсъдимия А. и от свидетеля Е. С.– по
обвинителния акт техният брой бил един, а според първоинстанционния съд - друг.
Предвид наличието на остър доказателствен дефицит, обвинението не било доказано
изобщо, поради което се претендира отмяна на присъдата и постановяване на
решение, с което подсъдимият А. бъде оправдан. При условията на алтернативност
се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище
за неоснователност на жалбата. Според него жалбата на моменти е неясна, а на
моменти – неправилна, като не излага конкретни съображения за това твърдение.
Защитникът поддържа жалбата по изложените
в нея аргументи.
Подсъдимият А. моли да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната
присъда, прие следното:
Въз основа на събраните по делото
доказателства районният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя приетите за установени от първия съд
фактически положения, поради което намира за ненужно да ги преповтаря.
От приложената по делото справка от АИС
„Пътна карта“ (т. 1, л. 124 от ДП) и от показанията на свид. Г. К. е
установено, че на 1.10.2016 г. в 14:48 часа управляваният от подсъдимия А.А.
лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджер“ с рег. № *** и лекотоварният
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.№ *****, управляван от свид. Е.
С., напуснали гр. София. Двете превозни средства се придвижвали заедно от гр.
София до кв. Крайморие, гр. Бургас, където са били в 18:10 ч. Според данните в
справката л.а. „Крайслер“ продължил движението си в посока за гр. Китен, като в
19:16:51 ч същият бил отчетен на контролна точка в гр. Приморско. Последвало
обратното движение на автомобила в посока гр. Бургас. Обстоятелството, че
контролните камери на АПИ не са отчели и заснели регистрационните табели на
другия автомобил е обяснено от свид. К. с плътното движение на двете коли в
„пакет“ (л. 176 гърба от н.о.х.д.№ 6053/17г.). В подкрепа на тези показания са
данните от протокол № 451/ 21.12.2016 г. за извършена техническа експертиза,
изследвала 1 брой DVD-R с обем 4.7 GB, съдържащ записи
от камера на бензиностанция „Лукойл“ с. Атия на главен път гр. Бургас – гр.
Созопол (т. 2, л. 115-121 от ДП). Видно от отразеното точно време на записа,
двата автомобила са били в района на бензиностанцията от 18:13 ч до 18:20 ч.
Около 19:30 часа, след пътния възел на кв.
Крайморие, движещите се непосредствено една след друга две коли не спрели на
подадения им сигнал със стоп палка от служители на Гранична полиция и
продължили движението си с висока скорост. Полицаите ги последвали с два
служебни автомобила и ги настигнали на светофара на бул. „Тодор Александров“ в
гр. Бургас. При потеглянето на колоната от автомобили, в близост до отбивката
за Пристанище Запад, единият полицейски автомобил предприел изпреварване на управлявания
от С. автомобил „Мерцедес“, като свид. Е. Д. подал сигнал на водача да спре.
Свид. Е.С.се опитал да избяга, при което ударил полицейската кола от дясната
страна. Свидетелите Х. И. и Е. Д. го задържали и при проверка на лекотоварния автомобил
установили в него шестнадесет лица от мъжки пол без документи за самоличност,
отговарящи на профила за незаконни мигранти.
След подадения зелен сигнал на светофара
на бул. „Тодор Александров“ другият полицейски автомобил се изравнил с
управлявания от подсъдимия А. л.а. „Крайслер“. Свид. Я. Г. подал на подсъдимия
сигнал със стоп палка и светлинно-звуков сигнал от устройството на служебната
кола. А.А. не спрял, отклонил автомобила през тревните площи в посока
Пристанище Запад, след което се включил в отклонението за ул. „Крайезерна“.
Полицейските служители Я. Г. и Д. Д. преустановили преследването, като
уведомили колегите си В. Д. и И. Я., които по същото време били в района на пл.
„Трапезица“. По-късно л.а. „Крайслер“ бил установен на затворена улица в
близост до кръстовището на ул. „Одрин“ и бул. „Проф. Яким Якимов“. В автомобила
нямало други лица освен подсъдимия.
По делото е установено, че подс. А. също е
превозвал мигранти. В тази насока твърде красноречиви са показанията на свидетелите
Я. Г. и Д.Д., които лично са възприели наличието на човек на предната дясна
седалка в л.а. „Крайслер“ по време на движението му по бул. „Тодор Александров“
(л. 129-130 от н.о.х.д.№ 6053/17г.). Към задните седалки на автомобила не е
имало видимост, тъй като задните стъкла били затъмнени- обстоятелство, което се
потвърждава от данните в протокола за оглед на веществено доказателство. Видно
от посочения протокол, лекият автомобил „Крайслер“ с рег. № ****, сив на цвят,
бил със затъмнени задно и странични стъкла, с демонтирани задни седалки от два
реда, върху захватите за автомобилни седалки били наредени парче балатум и
автомобилни постелки от гума и мокет (т. 2, л.16-17 и фотоалбум към протокола
л. 18-25).
Именно поради обстоятелството, че
полицаите били забелязали друг човек в л.а. „Крайслер“, последвало обхождане на
района, за да бъде установено къде са били разтоварени мигрантите. В търсенето
се включили и полицаи от Второ РУ - гр. Бургас, които забелязали група от
петима мигранти на бул. „Проф. Яким Якимов“ в близост до бл. 36 и бл. 37 в ж.к.
„Славейков“. Последните били превозени до бензиностанция „Ромпетрол“ и
предадени на свидетелите В. Д. и И. Я.. Непосредствено след това мигрантите
били транспортирани до сградата на РД“ Гранична полиция“ - гр. Бургас, където
обяснили, че са били повече, но петимата са заспали, а другите са тръгнали
(спр. показания на свид. Я.- л. 131, абзац 1).
На досъдебното производство са били
разпитани като свидетели девет от мигрантите, шест от които пред съдия. В хода
на съдебното следствие районният съд е положил необходимите усилия, за да
установи местонахождението на чужденците и след като изчерпал всички възможни
начини за това (вж. писма от ДАБ, директора на ОДМВР – гр. Бургас, началника на
ГПУ – гр. Бургас, началника на отдел „СДВНЧ - Любимец“, директора на Транзитен
център - с. Пъстрогор, директора на РПЦ - гр. Харманли – л. 83-84, л. 140, л. 145, л. 160-161,
л.168-169, л. 171) на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК прочел показанията на
свидетелите Ф. Г. А., С. А. К., Д. А. М., А. П. Д., И. А.А. и Л. И. А., дадени
пред съдия на досъдебното производство (л. 177 гърба). От показанията на
посочените свидетели е установено, че групата от незаконни мигранти се състояла
от 34 човека, които се качили в две моторни превозни средства, за да бъдат
превозени до гр. София – в миниван, сив на цвят и в микробус, тъмносин на цвят.
Свидетелите А. Д., И.А. и Л. А. пътували в минивана. При влизането им в голям
град шофьорът на автомобила им казал на развален английски език, че има полиция
и трябва веднага да слязат. Три-четири часа по-късно част от пътуващите в
минивана чужденци били задържани и отведени в полицейско управление (т. 1, л.
50-60 от ДП).
Подсъдимият А. обяснява, че със свид. С.
тръгнали за гр. Приморско с цел закупуване на въглища. Когато пристигнали в
града, той видял, че нямало камиони и каруци с въглища и затова се обадил по
мобилния телефон на свид. С. да му каже, че ще се прибират в гр. София. По
обратния път към гр. Бургас не спирал автомобила, като категорично отрича да е
превозвал хора (л. 178).
Районният съд обосновано е приел, че
обясненията на подсъдимия са недостоверни. Същите не се подкрепят дори от
показанията на свид. Е.С., който, след прекратяване на наказателното
производство срещу него на основание чл. 24, ал. 3 НПК, проявява нескрит
стремеж да помогне на подсъдимия. Според показанията на този свидетел мястото,
откъдето трябвало до купят въглища било „някъде до Приморско“, тоест не в самия
град, както твърди А.. Когато се връщали, двамата с подсъдимия спрели на
някакъв път да уринират (като първи спрял подсъдимият) и в това време някакви
хора се качили в колата на С. (л. 125). Версията за изненадващото нахлуване на
мигрантите, които незнайно как са се намирали точно на мястото, избрано от
подсъдимия за спиране, е напълно неправдоподобна.
На следващо място, обясненията на
подсъдимия се опровергават от самите му действия – А. два пъти не спрял
автомобила при подаден от полицаите сигнал със стоп палка. На твърдението му,
че такива сигнали не е имало, е достатъчно да се противопостави
обстоятелството, че същият отклонил автомобила от пътя и преминал през тревни
площи – действие, ясно илюстриращо намерението му да избегне полицейската
проверка.
С оглед на изложените съображения,
въззивният съд прие, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен
начин, поради което същият правилно е бил признат за виновен. Приемайки, че
деянието му е съставомерно по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 НК, районният съд е приложил правилно материалния закон. В тази
насока съдът е изложил подробни съображения, като изведените правни изводи не
се нуждаят от допълнителна аргументация.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на защитника за допуснато противоречие между броя на
превозваните чужденци, посочени в обвинителния акт и тези, отразени в
присъдата. Обвинението се отнася само за задържаните чужди граждани, които са
били 21 на брой. Според прокурора десет от тях не са били навършили 16 години
към момента на извършване на инкриминираното деяние. Видно от посочените в
обвинителния акт рождени дати на чуждите граждани, ненавършилите **-годишна
възраст чужденци са били петима. Констатираната грешка в прокурорския акт е
била отстранена от съда с присъдата, което по никакъв начин не може да бъде
окачествено като допуснато противоречие.
При определяне вида и размера на наложените
наказания районният съд е спазил стриктно разпоредбите на чл. 54 НК. Отчел е
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е наложил наказание лишаване от
свобода към специалния минимум – за срок от 1 година и 6 месеца, и глоба в минималния
предвиден размер от 5000 лв. Така определените наказания са съответни на
конкретно извършеното престъпление и степента на обществена опасност на
подсъдимия, като въззивният съд не намери основание за намаляване размера на
наказанието лишаване от свобода. Режимът за изтърпяване на наказанието е
правилно определен, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“в“ ЗИНЗС.
Мотивиран от изложените съображения и при
липса на основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Бургаският
окръжен съд на основание чл. 338 НПК
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 141 от 12.09.2018
г., постановена по н.о.х.д.№ 6053/2017 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.