Присъда по дело №626/2010 на Окръжен съд - Стара Загора

Обвинението е против подсъдимия З.М. и е по три обвинения: за престъпление по чл.256, ал.2, вр. с чл. 256, ал.1 от НК; престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1 т. 6 и т.7, вр. с чл. 26, ал.-1 от НК, и престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1 т.2 от НК като първоначалното обвинение е било изменено в съдебно заседание.

С обвинителния акт от 26.10.2010г. Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора обвинява подсъдимия З.М. в това, че през периода 14.04. – 13.08.2008год., в Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, като управител и едноличен собственик на капитала на „В.п ” ЕООД Стара Загора чрез използване на неистински документи и на документи с невярно съдържание и на неистински документи е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 292 478,11 лв. - престъпление по чл.256 ал.2 във вр. с чл.256 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, както и за това, че на 31.03.2009 г. пред ТД на НАП гр. Ст.Загора в гр. Ст.Загора като управител и едноличен собственик на капитала на "В.П." ЕООД гр. Ст.Загора с ЕИК по БУЛСТАТ …………, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери - 21 5 61.93 лева като потвърдил неистина – декларирал, че дължимия корпоративен данък за 2008 г. от страна на "В.П."ЕООД е в размер на 5221.93 лева вместо действително дължимия в размер на 26 783,86 лева в подадена декларация - Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния и финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с вх.№ 24-7266/31.03.2009г. на "В.П."ЕООД – престъпление по чл.255 ал. 3 във вр. с чл.255 ал.1 т.2 от НК.

С направеното изменение на обвинението в съдебно заседание на 20.09.2011 година с оглед наличието на основания за съществено изменение на обстоятелствената му част, което е в интерес на подсъдимия, ОП- Стара Загора обвинява подсъдимия З.М. в това, че в периода 14.04.2008 г.- 12.05.2008 г. в гр.Стара Загора, като управител и едноличен собственик на капитала на "В.П." ЕООД – гр.Ст.Загора чрез използване на документи с невярно съдържание за периода 01.03.-31.03.2008 г. е получил от държавния бюджет неследващата се парична сума в особено големи размери - 61 131,56 лв., възстановена му с АПВ № 801547 /12.05.2008г. от ТД на НАП – гр.Стара Загора – престъпление по чл.256, ал.2 във вр. с чл.256 ал.1 от НК, както и за това, че в периода 01.05. - 13.08.2008 г. в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за месеците май, юни и юли 2008 г. в особено големи размери - сумата от 231 346, 55 лева като при представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП- Стара Загора, е използвал документи с невярно съдържание и неистински документи, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит- престъпление по чл. 255 ал.3, вр. с ал.1 т. 6 и т.7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, а също и за това, че на 31.03.2009г. пред ТД на НАП гр.Стара Загора като управител и едноличен собственик на капитала на "В.П."ЕООД гр.Стара Загора, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери - 21 561.93 лева, като в подадена декларация - Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2008 г. на дружеството е потвърдил неистина, декларирайки, че същият е в размер на 5 221.93 лева вместо действително дължимия в размер на 26 783, 86 лева- престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с чл.255, ал.1, т.2 от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че "В.П." ЕООД е било вписано в търговския регистър на СтОС със съдебно решение № 3741/14.12.2004г. по фирмено дело № 3741 /14.12.04г., като основен предмет на дейност на дружеството е търговия.

Управител и едноличен собственик на капитала на дружеството от вписването му до 18.05.2009г. е бил З.М., роден на .............., работещ като търговски представител в „И.И.” ЕООД Стара Загора. Впоследствие, с договор за продажба на дялове от 18.05.2009г. подсъдимият М. продал на И. Г. 50 дружествени дяла, всеки от които с номинална стойност сто лева, като с пълномощно от 18.05.2009 г. Г. упълномощил М. да го представлява в качеството на управител.

"В.П."е регистрирано по ДОПК в ТД на НАП Ст.Загора с ЕИК по БУЛСТАТ ………. на ……….. г., като от …… г. е регистрирано по ЗДДС по реда на чл.100 ал.1 от ЗДДС.

Във връзка с извършена ревизия на дружество с обхват задължения по ЗДДС за данъчен период 18.03.- 30.06.2008 г., приключила с издаване на РА 24-0800628/03.12.2008 г. (Том I), на дружеството не бил признат данъчен кредит в размер на 223 379, 44 лева по фактури, издадени от "О. 2002" ЕООД гр. София с предмет на доставката ламарина.

С Решение на ДОУИ (том Х), РА бил отменен, като въз основа на същото решение, на търговското дружество била извършена нова ревизия за същия данъчен период, приключила с издаване на РА № *********/28.12.09 г. (Том XI), в който били констатирани задължения по ЗДДС в размер на 106 774.87 лв. по непризнат данъчен кредит във връзка с декларирани от страна на "В.П."ЕООД вътреобщностни доставки за периода с предмет на доставката ламарина.

Във връзка с извършена ревизия на дружеството, приключила с издаване на РА №*********/02.02.09г. (том IX) с обхват задължения по ЗДДС за данъчен период 01.07.-31.07.2008 г., били установени задължения на "В.П."ООД в размер на 69 098.67 лв. 3адължението произтичало от непризнат данъчен кредит по декларирани в периода доставки по фактури издадени от "Р.Б." ЕООД София с предмет на доставката ламарина.

От същите се установява, че в качеството си на собственик и управител на дружеството подсъдимият М. за посочените в обвинителния акт сделки/ предмет на разследване и по ревизионното производство/ решил да се облагодетелства неправомерно, като получи доход, без да извършва търговска дейност. За част от тях/сделките по п.1 на измененоото обвинение/ той дори е получил неследваща парична сума от държавния бюджет, във връзка с което обвинението е изменено/. За целта той използвал в счетоводството фактури за фиктивни покупки, респ. продажби от различни търговски субекти – т.е. водил счетоводство с невярно съдържание, описвайки оборотите от сделки по тези фактури в месечните справки– декларации, подавани от дружеството за възстановяване на данъчен кредит и отразявал фактурите в дневниците за покупки и продажби към справките – декларации по ЗДДС, в които сочел недействителни сделки. По този начин ползвал документи с невярно съдържание пред ТД на НАП – Стара Загора и получил от държавния бюджет неследваща му се парична сума.

На 14.04.2007 год. пред ТД на НАП – Стара Загора подс. М. подал справка – декларация по ЗДДС № 24000987224, в която декларирал неверни данни и описал неистински документи – фактури за несъществуващи сделки. По този начин, за данъчен период от 01.03.2008 г. до 31.03.2008 г., подс. М. декларирал, в качеството си на управител на "В.П."ЕООД, ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 61133,23 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 61 133, 23 лв. Общият размер на данъчни основи за облагане с ДДС е 329074, 97 лв., всички със ставка 0% за ВОД.

В дневника си за покупки за периода подс. М. включил 10 бр. фактури с предмет на доставката ламарина с доставчик „О. 2002" ЕООД гр. София с ЕИК ………., като данъчният кредит формиран от тези доставки е както следва:

В дневника си за продажби за същия данъчен период, подс. М. отразил фактура №1/31.03.2008г. с размер на данъчна основа 329 074, 97 лв., издадена от "В.П." ЕООД на Goeleta Storitveno Podjerje DOO-Словения, с предмет на доставката ламарина - също включена в СД за периода.

С АПВ № 801547/12.05.2008 г. на " В.П." бил възстановен ДДС в размер на 61133,23 лв. на основание чл. 92, ал. 2 от ЗДДС.

Със справка декларация с вх.№ 24000996558/11.06.2008 г. за данъчен период от 01.05.2008 г. до 31.05.2008 г., подс. М. начислил ДДС с право на пълен данъчен кредит 110 472,52 лв., като в клетка 81 на СД отразил ДДС за възстановяване в размер на 110 472,52 лв..

В дневника за покупки на дружеството подсъдимият отразил фактури с доставчик „О. 2002" ЕООД , формиращи данъчен кредит, както следва:

В дневника за продажби на " В.П." били регистрирани фактури № **********/19.05.2008 г., № **********/22.05.2008 г. и № **********/ 29.05.2008 г. с общ размер на данъчни основи 620414,71 лв., ставка 0% за ВОД издадени от дружеството на Goeleta Storitveno Podjerje DOO Словения. Предмет на доставките отново била ламарина.

Описаните сделки не били реални по смисъла на чл. 6 и 7 от ЗДДС, а за доказването им били използвани документи с невярно съдържание и били направени некоректни счетоводни записвания.

Със справка декларация с вх.№ 24001007260/14.07.2008 г., подадена пред ТД на НАП Ст.Загора за данъчен период от 01.06.2008 г. до 30.06.2008 г. подс. М. декларирал общ размер на данъчни основи за облагане с ДДС - 297281,60 лв., всички със ставка 0% за ВОД, като бил начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 51948,38 лв.. В клетка 81 на СД бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 51 948,38 лв..

От дневник за покупки се установява, че данъчния кредит бил формиран по следните фактури с доставчик „О. 2002" ЕООД:

В дневника за продажби били регистрирани ф-ри № **********/23.06.2008 г. и № **********/30.06.2008 г. с общ размер на данъчни основи 297281,60 лв., всички със ставка 0% за ВОД с предмет на доставките ламарина. Получател по сделките е АВОТА Storitveno Podjerje DOO Словения.

Със справка декларация с вх.№ 24001011789/13.08.2008 г. за данъчен период 01.07.-30.07.08г., подс. М., като управител на "В.П."ЕООД декларирал в клетка 81 ДДС за възстановяване в размер на 69098.67 лв.

Видно от дневника за покупки данъчния кредит бил формиран по следните фактури с доставчик „Р.Б." ЕООД София:

За данъчни периоди от 01.03.2008 г.-31.03.2008 г., 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г., 01.06.2008 г. - 30.06.2008 г. и 01.07.2008 г. - 31.07.2008 г. „В.П." ЕООД за доказване на сделки е използвало документи с невярно съдържание, направени са не коректни счетоводни записвания т. е. не са налични данни за реална сделка по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от ЗДДС. Неправомерно приспаднат ДК от "В.П." ЕООД гр. Ст. Загора, по данъчни периоди и общо за периода м. март 2008 г., м. май 2008г., м. юни 2008 г. и м. юли 2008 г. е в размер на 292478,11 лв./двеста деветдесет и две хиляди четиристотин седемдесет и осем лв. и 11 ст./ от доставчици и по данъчни периоди както следва:

Недекларираният дължим ДДС от данъчен субект "В.П." ЕООД гр. Ст. Загора, по данъчни периоди и общо за периодите м. март 2008 г., м. май 2008 г. и м. юни 2008 г. по декларирани ВОД за периодите, е в размер на 86 933,35 лв./осемдесет и шест хиляди деветстотин тридесет и три лв. и 35 ст./, по данъчни периоди както следва:

На 31.03.2009 год., подс. М. подал годишна данъчна декларация (ГДД) с № 24 7266. В нея посочил положителен финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 52 219,34 лв. При това той не увеличил тази сума с размера на разходите от фактури с невярно съдържание по недействителните сделки, както и не го намалил с размера на приходите по ВОД. Поради това подс. М. избегнал установяването и плащането на корпоративен данък за 2008 год. в размер на 26 783,86 лв., а вместо това декларирал данък в размер на 5 221,93 лв., като размера на недекларирания от него корпоративен данък възлиза на 21 561,93 лв..

С оглед на което в обвинителния акт е отразено, че по описания начин, през периода 14.04. – 13.08.2008 год., в Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, като управител и едноличен собственик на капитала на "В.П."ЕООД Стара Загора, подс.З.М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на чл.256 ал. ІІ вр. чл.256 ал. І във вр. с чл. 26 ал. І от НК, като получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 292 478,11 лв. чрез използване на неистински документи и на документи с невярно съдържание.

Описаното деяние е извършено в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, извършени от подс. М. осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление по гл. VІІ от НК на РБългария, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите.

Също така ОП- Стара Загора обвинява подс.М., че на 31.03.2009 год. в Стара Загора, от обективна и от субективна страна, е осъществил състава на чл.255 ал.3 във вр. с чл.255, ал.1, т.2 от НК, като избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери – 21 561,93 лв., като потвърдил неистина в подадена декларация- Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния и финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с вх.№ 24 - 7266 /31.03.2009г. на "В.П."ЕООД- Стара Загора относно дължимия корпоративен данък за 2008 г. на дружеството, в която е потвърдил неистина, декларирайки, че същият е в размер на 5 221.93 лева вместо действително дължимия в размер на 26 783, 86 лева.

В обвинителния акт е посочено, че горните деяния са извършени виновно от подсъдимия, при пряк умисъл на вината.

Това обвинение е изменено в съдебно заседание на 20.09.2011 г.като е придобило следния вид: ОП обвинява подс. М. в това, че :

І. В периода 14.04.2008 г.- 12.05.2008 г. в гр.Стара Загора, като управител и едноличен собственик на капитала на "В.П."ЕООД – гр.Ст.Загора с ЕИК по БУЛСТАТ ………….., чрез използване на документи с невярно съдържание за периода 01.03.-31.03.2008 г. -СД по ЗДДС за м. март с вх.№ 24000987224 /14.04.2008г. и дневник за покупки и дневник за продажби на "В.П."ЕООД, фактура № 1 /31.03.2008г. издадена от "В.П."ЕООД на Goeleta Storitveno Podjerje DOO – Словения, и на неистински документи - 10 броя фактури за покупки на "В.П."ЕООД от доставчик "О. 2002"– гр.София с ЕИК по Булстат ********* с номера, както следва: № 55 / 20.03.2008г.; № 57 /21.03.2008г.; № 60 /22.03,2008г; № 63 /24.03.2008г.; № 65 / 24.03.2008г.; № 66 /25.03.2008г.; № 69 /26.03.2008г.; № 71 /27.03.2008г.; № 74 / 28.03.2008г. и № 75/31.03.2008г., е получил от държавния бюджет неследващата се парична сума в особено големи размери - 61 131,56 лв.,/шестдесет и една хиляди сто тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ възстановена му с АПВ № 801547 /12.05.2008г. от ТД на НАП – гр.Стара Загора, престъпление по чл. 256, ал.2 във вр. с чл.256 ал.1 от НК.

ІІ. В периода 01.05.-13.08. 2008 г. в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за месеците май, юни и юли 2008 г. в особено големи размери- сумата от 231 346, 55 лева/ двеста тридесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ като при представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП- Стара Загора, е използвал документи с невярно съдържание-СД, дневници за покупки и продажби на "В.П."ЕООД- Стара Загора, и неистински документи, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, а именно:

1. В периода 01.05.-11.06.2008 г, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- в размер на сумата от 110 472,52 лева/сто и десет хиляди четиристотин седемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ като при представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП- Стара Загора, е използвал документи с невярно съдържание - СД по ЗДДС за м. май - вх.№ 24000996558 /11.06.2008г., дневник за покупки и дневник за продажби на "В.П." ЕООД, фактури с номера: № 2 / 19.05.2008г.; № 3 /22.05.2008г. и № 4 /29.05.2008г., издадени от "В.П." на Goeleta Storitveno Podjerje DOO – Словения, и неистински документи - 3 броя фактури за покупки на "В.П."ЕООД от доставчик "О. 2002" – гр.София с ЕИК по Булстат *********, с номера: № 77 /17.05.2008г.; № 80/ 20.05.2008 и № 83 /28.05.2008г., с общ размер на данъчната основа 552 362, 60 лв. и дължим ДДС 110 472, 52 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в този размер,

2. В периода 01.06.-14.07.2008 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- в размер на сумата от 51 775, 36 лева /петдесет и една хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ като при представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП- Стара Загора, е използвал документи с невярно съдържание – СД по ЗДДС за м. юни вх.№ 24001007260 /14.07.2008г., дневник за покупки и дневник за продажби на "В.П." ЕООД; фактури с номера: № 5 / 23.06.08 и № 6 /30.06.08г. - издадени от "В.П."издадени на Abota D.O.O – Словения, и неистински документи - 5 броя фактури за покупки на "В.П."ЕООД от доставчик "О. 2002"–гр.София с ЕИК по Булстат ………. с номера: № 96/ 19.06.2008г.; № 101 /21.06.2008г.; № 103 / 26.06.2008г; № 106 /28.06.2008г. и № 109 /30.06.2008г., с общ размер на данъчната основа 258 876,80 лв. и ДДС 51 775, 36 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в този размер,

3. В периода 01.07. - 13.08.2008 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- в размер на сумата от 69 098, 67 лева/шестдесет и девет хиляди и деветдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ като при представяне на информация пред органите по приходите- ТД на НАП- Стара Загора е използвал документи с невярно съдържание – СД по ЗДДС за м. юли вх.№ 24001011789 /13.08.2008г., дневник за покупки на "В.П." ЕООД и включени в тях 14 броя фактури с доставчик "Р.Б."ЕООД - гр.София с ЕИК по Булстат ********* с номера: № 34 / 01.07.2008; № 35 /02.07.2008г.; № 36 / 03.07.2008г; № 37 /04.07.2008г.; № 38 / 05.07.2008г.; № 39 /07.07.2008г.; № 40 /08.07.2008г.; № 41 /09.07.2008г.; № 42 / 10.07.2008г.; № 43 /11.07.2008г.; № 44 /12.07.2008г.; № 45 /14.07.2008г.; № 46 / 15.07.2008г. и № 47 / 16.07.2008г., с общ размер на данъчната основа 345 493,37 лв. и ДДС 69 098, 67 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в този размер- престъпление по чл. 255 ал.3, вр. с ал.1 т.6 и т.7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, и в това че:

ІІІ. На 31.03.2009г. пред ТД на НАП гр.Стара Загора като управител и едноличен собственик на капитала на "В.П."ЕООД - гр.Стара Загора, с ЕИК по БУЛСТАТ …., е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери - 21 561.93 лева /двадесет и една хиляди петстотин шейсет и един лева и деветдесет и три стотинки/, като в подадена декларация - Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния и финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с вх.№ 24 - 7266 /31.03.2009г. на "В.П." ЕООД- Стара Загора относно дължимия корпоративен данък за 2008г. на дружеството е потвърдил неистина, декларирайки, че същият е в размер на 5 221.93 лева вместо действително дължимия в размер на 26 783, 86 лева, - престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с чл.255, ал.1, т.2 от НК.

По това обвинение както и по измененото обвинение подс. Зоран М. на ДП и по време на съдебното следствие не се признава за виновен, а в с.з. на 20.09.2011г. и на 02.12.2011г. дава обяснения, в които заявява, че всички сделки по процесните доставки са действителни и за тях е заплатено при покупката на продавача в брой, а при продажбата- чрез платежни нареждания и на ръка, като за някои от продажбите е имало отложени плащания. За което имал документи, че бил изтеглил парите от свои сметки в РМакедония и отделно други- от осъществен внос в Турция, за което бил представил доказателства по делото. Освен това заявава, че при сключването на сделките с купувача, представители на словенските фирми са идвали лично в складовата база на «Илиенци- «Военна рампа», документите са били изготвени там лично от него и той е присъствал при товаренето на стоката, където същата е претеглена, съставени са необходимите документи и стоката е изнесена от страната. Заявява, че е закупил въпросните каличества ламарина от продавачите «О.» и «Р.б.» от този склад, където тя се е намирала, и на тези фирми тези продажби са били признати за действителни. Поради което не разбира защо на него му е отказано признаването им за такива. Не дава обяснения защо след като ламарината се е намирала според него в този склад и не е напускала същия предходния му доставчик е заявил, че стоката е извозена с камиони на "В.П."през м. август 2008 г., за което са представени приемо- предавателни протоколи. Заявява, че след поискване от ревизиращите органи е направил всичко необходимо, за да представи необходимите документи чрез счетоводната къща на св. А.Й.- «В. к.”, в офиса на която е изготвяна документацията и са осъществени контактите с контрагентите, но тя отказала да му сътрудничи, поради което той бил претърпял вреди и в момента бил завел гражданско дело срещу нея. Счита, че по отношение на продажбите на словенските фирми тъй като бил посредник по тези сделки, нямал задължение да проследи как е натоварена стоката, кога е напуснала склада, където е била съхранявана, какви документи са съставени за това. Същевременно твърди, че е присъствал на натоварването на стоката, което е станало на датите, посочени в приемо- предавателните протоколи, превозването е станало с камиони на купувача, за което е съставил инвойс-фактури въз основа на представените от шофьорите на камионите ЧМР-та. Счита, че ако превозвачите са извършили някакви нарушения, това не е негов проблем. По отношение заплащането по сделките заявява, че както винаги към момента на сключване на сделките, е разполагал с достатъчно парични средства от търговски сделки както и от продажбата на имоти. Заявява, че тъй като бил извършил проверка във фирмения регистър на Република Словения, в който фирмите фигурирали като редовни, за което бил представил оригинални документи по делото, за него сделките са действителни. Относно експертизата заявава, че същата не е направена качествено, тъй като не била извършила проверка в новото счетоводство на фирмата му, което било на друг адрес и се водело от друг счетоводител, и не бил сигурен дали по тази причина някои от документите не са проверени от вещите лица. Същевременно признава, че няма други документи, които да не са били представени на ревизиращите органи и да не са приложени по делото.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото и изменено в съдебно заседание обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано с оглед събраните по време на съдебното следствие доказателства и факти по обвинителния акт. Счита, че от същите по един безспорен и категоричен начин се установява както извършването на самото престъпление, така и извършването му от подсъдимия М.. Намира, че тезата на подсъдимия, че е осъществил действително сделките по инкриминираните фактури и е начислил ДДС по тях е недоказана. Предлага подсъдимия М. да бъде признат за виновен изцяло по предявеното му обвинение, като му се наложи съответното предвидено в закона наказание „Лишаване от свобода” под средния размер – при превес на смекчаващи вината отговорността обстоятелства, а също така и „конфискация на имуществото”, която предлага да бъде в размер на Ѕ. Не взема отношение относно начина на низтърпяване на наказанието от НК от подсъдимия и наличието или не на предпоставките по чл. 66, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимия М. – адв. Коев счита, че събраните по делото доказателства са недостатъчни с оглед признаване на подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираните деяния и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Счита, че тъй като извършената проверка от данъчните органи за наличие на редовен купувач от страна на словенските фирми не касае момента на сключване на сделките, тези данни не са безспорни. Поради което следвало да се приеме, че с оглед представените от подсъдимия документи, доказващи осъществяването на износ, сделките следва да бъдат признати за действителни, а подзащитния му да бъде оневинен. Алтернативно взема становище в случай, че подсъдимия бъде признат за виновен, да му бъде наложено едно справедливо наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства, каквото е чистото му съдебно минало, и и да бъде приложен института на чл. 66, ал.1 от НК, като бъдат наложени и кумулативно предвидените взакона наказания „конфискация” в справедлив размер и „лишаване от право да упражнява търговска дейност”.

Подсъдимият З.М. поддържа казаното от защитника си, като в обясненията си пред съда заявява, че сделките, отразени в инкриминираните фактури са реални и в цялата си търговска практика не е имал такъв проблем.

По делото е предявен, но не е допуснат за съвестно разглеждане граждански иск от Министъра на Финансите на Република България, като представляващ Държавата, като същият не е конституиран като граждански ищец по делото.

Подсъдимият З.М. с ЕГН ...., е роден на ....., работещ като търговски представител в „И.И.” ЕООД Стара Загора. Същият е управител и едноличен собственик на капитала на дружество "В.П.", което пък е регистрирано по ДОПК в ТД на НАП Ст.Загора с ЕИК по БУЛСТАТ ….. на 22.12.04 г., а от 18.03.2008 г. и по ЗДДС по реда на чл.100 ал.1 от ЗДДС. Същият е останал такъв до 18.05.2009г., когато с договор за продажба на дялове от 18.05.2009г. е продал на лицето И.Г. 50 дружествени дяла, всеки от които с номинална стойност сто лева. С пълномощно от 18.05.2009г. Г. е упълномощил подсъдимия М. да го представлява в качеството на управител. За инкриминирания период същият е бил управител и едноличен собственик на ДЗЛ "В.П." ЕООД- Стара Загора.

В качеството си на собственик и управител на дружеството подсъдимият М. решил да се облагодетелства неправомерно, като получи доход, без да извършва търговска дейност. За целта той използвал в счетоводството на ДЗЛ фактури за фиктивни покупки, респ. продажби от различни търговски субекти– т.е. водил счетоводство с невярно съдържание, описвайки оборотите от сделки по тези фактури в справките – декларации, подавани от дружеството за възстановяване на данъчен кредит и отразявал фактурите в дневниците за покупки към справките – декларации по ЗДДС, в които сочел недействителни сделки. По този начин ползвал документи с невярно съдържание пред ТД на НАП – Стара Загора и получил от държавния бюджет неследваща му се парична сума.

Видно от приложеното данъчни досиета на фирма "О. 2002" ЕООД гр. София, и фирма „Р.б.”ЕООД-гр. София, както и от материалите по ДП, в рамките на данъчната ревизия на "В.П."ЕООД- Стара Загора, са били извършени насрещни проверки на фирмите доставчици, при които е констатирано, че декларираните сделки са фиктивни, а обективиращите ги фактури не отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСчетоводството. В счетоводната отчетност на дружеството са използвани документи с невярно съдържание, изразяваща се това, че в подаваните от дружеството месечни справки декларации и придружаващите ги дневници за покупки и в дневници за продажби с описани в тях фактури, отразяват фиктивни сделки, като в тях лъжливо е документирано, че доставките са получени и е платен дължимия ДДС, респ. извършени са ВОД с 0 % ставка, поради което има право на данъчен кредит.

От материалите по приложеното ревизионно производство се установява, че във връзка с извършена данъчна ревизия на дружество с обхват задължения по ЗДДС за данъчен период 18.03.-30.06.2008 г., която приключила с издаване на РА 24-0800628/03.12.2008 г. (Том I), на дружеството не бил признат данъчен кредит в размер на 223 379,44 лева по фактури, издадени от фирма "О. 2002" ЕООД гр. София с предмет на доставката ламарина.

С Решение на Д”ОУИ” (том Х), РА бил отменен, като въз основа на същото решение, на търговското дружество била извършена нова ревизия за същия данъчен период, приключила с издаване на РА № *********/28.12.09 г. (Том XI), в който били констатирани задължения по ЗДДС в размер на 106 774.87 лв. по непризнат данъчен кредит във връзка с декларирани от страна на "В.П."ЕООД вътреобщностни доставки за словенски фирми за периода с предмет на доставката ламарина.

Във връзка с извършена ревизия на дружеството, приключила с издаване на РА № *********/02.02.09г. (том IX) с обхват задължения по ЗДДС за данъчен период 01.07.-31.07.2008 г., са били установени задължения на "В.П." ООД в размер на 69 098.67 лв. 3адължението произтичало от непризнат данъчен кредит по декларирани в периода доставки по фактури издадени от друга фирма, а именно фирма "Р.Б." ЕООД София отново с предмет на доставката ламарина.

Видно от съставения първоначален ревизионен акт РА 24-0800628/ 03.12.2008 г. ( приложен по ДП, том I), касаещ извършените от ДЗЛ „В.П.” ЕООД сделки с контрагента фирма „О. – 2002” ЕООД, при извършената насрещна проверка на тази фирма е установено за периода 01.03.-31.03. 2008г. по издадени общо 10 бр. фактури за покупка на ламарина от този доставчик е установено, че тази фирма макар и регистрирана по ДДС, е осъществила недействителни сделки по тези фактури и същите са с невярно съдържание. При извършената насрещна проверка е било установено, че фирма „О. – 2002” ЕООД няма офис, няма заведено счетоводство, където да бъде извършена проверка за оригинални фактури с оглед представените заверени копия с оглед на което не може да бъде установена тяхната идентичност, поради което данъчните органи са отказали да признаят съставените документи, които не могат да се ползват с доказателствена сила от гледна точка на данъчното законодателство. Прието е, че доставчикът не е доказал и наличие на свой предходен доставчик. Липсва обосновка за доставката на процесното количество ламарина за периода на фирма „О. – 2002” ЕООД, който е декларирал, че доставката е извършена с вагони, за което представя фактура, издадена от „БДЖ” ЕАД, но при проверката в информационната систева на ТДД на НАП е установено, че в дневника за продажби на „БДЖ” ЕАД такава фактура не е издавана, поради което е прието, че е налице противоречие между доставчика и купувача, относно транспортирането на стоките. От изисканите документи е установено, че фирма „О. – 2002” ЕООД не разполага и с необходимите складови помещения. За доказване на продажбата по посочените фактури „О. – 2002” ЕООД е представил извлечение по сметка № 501, но не е представил първичните счетоводни документи. На това основание е отказано признаването на доставките за действителни. За фирма „В.П.” ЕООД при извършената ревизия е установено, че макар и да е декларирал, че е изплатил сумите с РКО, не разполага с касови книги и с касов апарат. Освен това при анализа на транспорта, осъществен между двете фирми, е установено, че същият е бил за сметка на „В.П.” ЕООД, но не са представени от продавача „О.– 2002” ЕООД съпътстващи превоза документи, относно транспортирането на ламарината. „В.П.” ЕООД пък е декларирал, че стоките не са напускали склада на „О. – 2002” ЕООД като същевременно е представил приемо-предавателни протоколи от 19.05., 22.05. и 29.05.2008г., в които е отразено, че доставката на ламарина е извършена с камиони. Същото е видно и от приложените в том 2/от 3/на ДП-л. 37 и 38/ четири броя приемо- предавателни протоколи от 30.06.2008 г., 23.06.2008 г., 31.03.2008 г. и 29.03.2008г.между „О – 2002” ЕООД с представител Р.Г. Спасов и „В.П.” ЕООД , за когото не е посочен представител в самия протокол, но подсъдимият не оспорва, че съставянето им е станало в негово присъствие. Освен това същият е представил и договор за доставка от 01.03.2008 г. и приемо- предавателен протокол от 22.05.2008г., подписани лично от него като представител на „В.П.” ЕООД /л.74 от т.2/от 3/ по ДП/. От заключението на назначената по ДП и изслушана по делото съдебно- почеркова експертиза се установява, че подписите върху реквизита „издател” на всички фактури от фирма „О. – 2002” ЕООД с категоричност не са изпълнени от преставителя и Р. Г. С.. Което последният потвърждава и в разпита си пред органа на ДП и пред съда.

Установена е липса на данни за достатъчна кадрова обезпеченост на двете дружества, тъй като „О.– 2002” ЕООД в инкриминирания период е декларирал, че разполага с два действащи трудови договора, а „В.П.” ЕООД само с един такъв, от което е направен извод, че и двете дружества нямат достатъчна техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставки и продажба на ламарина в големи количества, каквито са фактурирани. Поради липсата на издадени първични счетоводни документи и на цялостно отразяване на сделката в счетоводството на доставчика, данъчните органи са приели, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС и посочения данък във фактурите е дължим по смисъла на чл.25, ал.5 от ЗДДС. Прието е също така, че притежаването на безкасови данъчни фактури от страна на фирма „В.П.” ЕООД не поражда право на приспадане на данъчен кредит.

За периода 01.05.-31.05. 2008г. с посочения ДРА данъчните органи на същото основание и при горните констатации също са отказали признаването на право на данъчен кредит на „В.П.” ЕООД по отношение на сделките с този доставчик/ инкриминираните три броя фактури/. Освен това са посочени и други мотиви за отказ, а именно: прието е, че по отношение на съхраняване на стоките, за които се твърди, че са закупени от склад на „О.– 2002” ЕООД, е бил представен договор за наем за този склад с наемодател „К.” ЕООД, но не и документи за плащане на наем. Не е установена идентичност между ползването на склад под наем от 100 кв.м при фирма „Софстрой технологично оборудване”, тъй като липсва договор между „К.” ЕООД и тази фирма, а освен това посочената площ в договора за наем от 100 кв.м. е недостатъчна за съхраняване на такъв обем ламарина, поради което тези обстоятелства пораждат съмнение относно мястото на покупката на ламарината, прехвърлянето на собствеността и предоставянето и на ДЗЛ. Относно плащанията, извършени от фирма „В.П.” ЕООД на „О. – 2002” ЕООД, също е констатирано, че тъй като ДЗЛ не разполага с касови книги и касов апарат същия не може да установи декларираното във фактурите, че същите са извършени с РКО. Относно транспорта също е прието, че поради липса на каквито и да е първични документи не може да се установи точно с какъв вид транспорт са транспортирани стоките, както и дали реално е бил осъществен някакъв транспорт между двете фирми. Липсват данни за достатъчна кадрова обезпеченост на двете дружества като „О. – 2002” ЕООД разполага с два действащи трудови договора, а „В.П.” ЕООД с един такъв за периода, от което е направен извод, че и двете дружества нямат достатъчна техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставки и продажба на ламарина в големи количества, каквито са фактурирани. Като краен извод и за този период е прието, че за доказване на реалното наличие на доставка е необходимо не само издаване на първичен счетоводен документ /фактура/, както и включването им в дневника за покупките /от клиента/ и в дневника за продажбите /от доставчика/, но цялостно отразяване на сделката в счетоводството на доставчика, а такова в случая не е налице. Поради което е прието, че „В.П.” ЕООД няма право да упражни право на приспадане на данъчен кредит по тези сделки.

За периода 01.06.-30.06.2008г. по издадените общо 5 бр. фактури за извършените пет броя доставки на ламарина от „В.П.” ЕООД от „О. – 2002” ЕООД със сходни мотиви е прието, че не може да се докаже по безспорен начин произхода на стоката по тези фактури, както и основание за приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ на „В.П.” ЕООД. Поради липсата на необходимите складове на доставчика „О. – 2002” ЕООД, липсата на РКО на „В.П.” ЕООД,установяващи плащане в брой, наличието на противоречия между двете фирми относно плащанията и транспорта между тях, липсата на кадрова и техническа обезпеченост и на двете фирми недаваща възможност за доставката и съхранението на такива големи количества ламарини, извършените сделки не са признати за действителни.

По възражение на „В.П.” ЕООД срещу горния ревизионен акт и представено от него „Допълнение” към Протокол за извършена насрещна проверка, получена на 17.11.2008г. от пълномощник на „О. – 2002” ЕООД Л.П.А., е извършена проверка от ревизиращия орган по приходите в лицето на Г.В.Т., от която е установено, че констатациите в това „Допълнение” са противоположни на първоначалните, но не могат да бъдат приети за достоверни, като не е представен оригинала на допълнението към този протокол, и се предполага неистинност на същия. Поради което са счели, че констататациите в ревизионния акт и ревизионния доклад за „В.П.” ЕООД не следва да се променят. Във връзка с дадените обяснения от ТДД на НАП офис Център – гр.София оправомощеното лице Г.Т. /разпитана и като свидетел по настоящото дело/, заявява, че не е извършвала последваща проверка на оригиналните документи на дружеството и не е изготвяла въпросното Допълнение към Протокола за извършване на насрещна проверка от 15.09.2008г.. Това частично е установено и със заключението на назначената по ДП и изслушани в с.з. по делото съдебно- почеркова експертиза от 19.01.2010 г./ 125- 130 от ДП, т.V/, както и с това от 18.05.2009 г./ на л.66-67 в т.2/ от 3/по ДП. Тъй като не е представен оригиналния документ по този въпрос заключението не е категорично, но пък с оглед показанията на св. Г.В. Т. по ДП и пред съда следва да се приеме, че действително този подпис не е изпълнен от оторизираното лице от данъчната администрация и същия не е годно доказателство за установяване на вписаните в него обстоятелства.

Горният ревизионен акт е бил предмет на проверка по жалба на ДЗЛ пред Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив. /приложеното решенеие на ДОУИ № 106 /12.02.2009г. на л.6 – л.9 по ДП , т.ІХ/. Със същото е прието, че с оглед представения Протокол за допълнение към ПИНП № 10-23-00-24-176 /15.09.2008г. и изпратеното запитване до ТД на НАП офис”Център”, относно това дали е извършвана нова проверка на доказателствата и отговора, че не е извършвана такава проверка, и не е издавано допълнение към първия протокол, това „Допълнение” се явява спорно. Но с оглед представените други документи от дружеството за отчетност е разпоредено да се извърши нова проверка на място като се провери редовността на водената счетоводна отчетност и другите „липсващи факти и документи” описани в ПИНП от 15.09.2008г. на „О. – 2002” ЕООД. Прието е и, че задължително следва да се извърши проверка и на посочения адрес на офиса на фирмата на ул.”С.С.” № 30 в гр.София, като са дадени и други допълнителни указания.

С последващ Ревизионен акт с № ********* /28.12.2009г. на ТД на НАП – гр.Стара Загора на „В.П.” ЕООД е било установено данъчно задължение по ДДС в размер на 106 774,87лв. по непризнат данъчен кредит във връзка с декларарини от „В.П.” ЕООД вътрешнообщностни доставки за периода с предмет доставка на закупеното количество ламарина. В съответствие с изискванията на чл.125, ал.2 от ЗДДС представителят на ДЗЛ, подсъдимият М. е подал освен справка декларация въз основа на отчетния регистър по чл.124 от ЗДДС, и VIES декларация, изискваща се за ВОД. Представил е и международни товарителници/ЧМР/, в които като превозвач е вписан INTEREUROPA Traska cesta 53 Maribor, както и 12 броя инвойс фактури за доставка на ламарина. В хода на ревизията обаче е било установено, че липсват фактури и платежни документи за извършен транспорт от страна на „В.П.” като представителят и е твърдял, че превоза е бил за сметка на купувача „COELETA SPOR. POD.D.O.O.– Словения. В представените справки-декларации и в дневника за продажби обаче са вписани фактури с получател Goeleta Storitveno Podjerje Doo с адрес Kraljevic Mark Ulika 19, Maribor, с адрес Kraljevic Mark Ulika 19, Maribor, Slovenia. Представени са и международни товарителници/CMR/, в които получателя е записан с търговско наименовение „Сoeleta spor. pod.d.o.o”на същия адрес и DDV. От представените CMR-та не е виден идентификационния номер на превозвача. Същото се отнася и за другата словенска фирма, посочена като получател по тези фактури, а именно „A. D.O.O. Плащането по инвойс фактурите е отразено в счетоводството на ДЗЛ като платено в брой. Представени са и валутни митнически декларации и документ за плащане от „Сoeleta spor. pod.d.o.o” на „В.П.”. Във връзка с установяване реалното извършване на сделки със словенските фирми получатели по тези ВОД е открита административна процедура за обмен на информация между компетентните органи ниа РСловения и РБългария по молба за сътрудничество от българска страна в съответствие с чл. 5 от Регламент/ЕО 1798/2003/. /формуляр „SCAC 2004”, т.ХІ по ДП/.

От извършената справка от данъчната администрация на Словения е констатирано, че за въпросните две фирми с посочени индификационни номера е получен отговор въз основа на запитване от запитващия орган Словения за обмен на информация относно измамите, че същите са „липсващ търговец”. Освен това е установено, че относно превозните средства не е представена документация при извършената проверка, относно превозните средства, имената на превозвачите, фактурираните суми по издадените фактури и предмета на доставките. Действително от предоставената информация от банката е установено, че словенския данъкоплатец е теглил пари в брой през 2007г. и 2008г. в размер на 1 291 605.30 евро, но не са извършени плащания към „В.П.” ЕООД. Установено е, че до местните данъчни подразделения е подавана информация, че са получавали фактури от клиенти до словенския данъкоплатец, но тези фактури не касаят стоките, които са отразени във фактурите, издадени от „В.П.” ЕООД на „COELETA SPOR. POD.D.O.O. – Словения, както и на „ABOTA D.O.O. – Словения.

С оглед на което не са били потвърдени декларираните ВОД между данъчно-задълженото лице и словенските фирми контрагенти посочени във инвойс фактурите. С този ДРА е прието, че всички инвойси, издадени от купувачите „COELETA SPOR. POD.D.O.O. - Словения и „A. D.O.O. – Словения, са фиктивни и че последните са типичен „липсващ търговец” с фиктивен директор, който не декларира никакви отчети и е без никакви документи за доставки от България. Освен това при извършената проверка всички превозвачи са заявили, че превозите, базирани на издадените ЧМР листове никога не са били извършвани фактически. Те никога не са чували за словенските фирми „COELETA SPOR. POD.D.O.O. – Словения и „A. D.O.O. – Словения и са заявили, че печатите на документите са фиктивни.

При новата данъчна проверка е било изпълнено и указанието за извършване на проверка на офиса на фирма „О. – 2002” ЕООД на посочения адрес от ДЗЛ, а именно: гр.София, ул.”С.С.” № 30, като е констатирано, че такъв номер няма. С цел проверка на осъществявания внос на ламарина от „О. – 2002” ЕООД в ревизионното производство са изпратени искания до Агенция „Митници” – гр.София за конкретните периоди, искане за проверка до АИС „Граничен контрол” за проверка на посочените товарни автомобили със словенска регистрация. При извършената проверка от АИС „Граничен контрол”е установено, че за инкриминирания период не са рагистрирани задгранични пътувания на посочените автомобили на транспортна фирма INTEREUROPA. Предвид което ревизиращите органи са приели, че няма извършена ВОД, и тъй като същите са отразени в счетоводството на ДЗЛ/ хрон. сметка 304 Стоки/, от момента, в който това е направено за тях се дължи ДДС като за сделка с място на изпълнение територията на страната. Това се отнася за неначисления данък върху тези сделки за месеците март, май и юни 2008 г.. С този ДРА е било прието, че общият установен неначислен данък за периода по тези ВОД е в размер на 106 774, 87 лева..

Във връзка с извършена друга ревизия на дружеството, приключила с издаването на РА № *********/02.02.09г. (том IX, л. 19-25) с обхват задължения по ЗДДС за данъчен период 01.07.-31.07.2008 г., били установени задължения на "В.П." ООД в размер на 69 098.67 лв. 3адължението произтичало от непризнат данъчен кредит по декларирани в периода доставки по фактури издадени от друга фирма, а именно фирма "Р.Б." ЕООД София отново с предмет на доставката ламарина. В ДРА е отразено, че сделките не се признават за действителни, тъй като не са представени документи за съхранение и за превоз на стоката, за която е декларирано, че е закупена от доставчика "Р.Б.” с представените приемо-предавателни протоколи. В изготвената от представителя на ДЗЛ е посочено, че закупената през м. юли и налична по сметка 304 „Стоки” към 31.07.2008 г. стока се съхранява в склад на „Военна рампа”-склад на „С.” АД гр. София от момента на покупката и до извозването и до Словения, но такива доказателства няма. Освен това е поставено под съмнение обстоятелството че са извършени такива сделки, тъй като фактурирането на процесната ламарина е извършено в периода 01.07.-16.07.2008 г., а приемо- предавателните протоколи за ламарината са от 04.08.-15.08.2008 г.,т.е. налице е разминаване в датите и не може да се определи кога точно е възникнало данъчното събитие.Установено е и разминаване на мястото на възникване на данъчното събитие, видно от стр. 4 на този ДРА.

Във връзка с така установените разминавания е била извършена насрещна проверка на доставчика "Р.Б." ЕООД- София. При същата са потвърдени и констатирани нови разминавания на декларираното от двата данъчни субекта: относно датите на издадените фискални бонове и осчетоводяване плащанията от "Р.Б." ЕООД София, относно декларирането дали стоката е била превозена за сметка на купувача или се е намирала на склад и не е напускала същия, приемо- предавателните протоколи, които установяват доставка на ламарина с камиони. Установени са и некоректни счетоводни записвания по сметка 304 „стоки”, с оглед липсата на аналитични записвания по видове стоки с количества и стойност като същите са само хронологични. Поради което е прието, че не са изпълнени изискванията на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и данъкът е изискуем на основание чл. 25, ал.5 от ЗДДС.

В хода на разследването по настоящото дело при проведеното съдебно следствие са били потвърдени горните констатации на ревизиращите органи. Назначена бе допълнителна и тройна съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ДЗЛ „В.П.” ЕООД и по разплащателните му сметки в банки, обсъдила е всички представени в ревизионното производство и по ДП данъчни и счетоводни документи, изискани бяха допълнително такива документи от съответните компетентни служби и лица.

От всички събрани на ДП и по време на проведеното съдебно следствие доказателства съдът приема за установено, че за процесните данъчни периоди подсъдимият в качеството си на представител и единствен собственик на капитала на „В.П.” ЕООД неправомерно си е присвоил правото на пълен данъчен кредит по декларираните от него покупки от фирмите „О. – 2002” ЕООД и "Р.Б." ЕООД София, и извършени продажби/ВОД/ към словенските фирми за периода, без да са били осъществени реални сделки по тях, отразявайки в счетоводството си некоректни записвания въз основа на ползваните от него документи с невярно съдържание- СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби, и на неистински първични документи. По този начин същият е получил от държавния бюджет неследваща му се парична сума и се е облагодетелствал неправомерно с цел да получи такава неследваща се парична сума без да извършва реална търговска дейност.

Така с оглед на всички събрани по делото доказателства съдът приема, че по безспорен начин е установено, че на 14.04.2007 год. пред ТД на НАП – Стара Загора, подсъдимият М. е подал справка – декларация по ЗДДС № 24000987224, в която е декларирал неверни данни и описал неистински документи – фактури за несъществуващи сделки. По този начин за данъчен период от 01.03.2008 г. до 31.03.2008 г. подсъдимият М. е декларирал в качеството си на управител на "В.П."ЕООД, че има право на на пълен данъчен кредит ДДС в размер на 61133,23 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 61133,23 лв. Общият размер на данъчните основи за облагане с ДДС е 329074,97 лв., всички със ставка 0% за ВОД.

В дневника си за покупки за периода подсъдимият М. включил 10 бр. фактури с предмет на доставката ламарина с доставчик „О. 2002" ЕООД гр. София с ЕИК *********, като данъчният кредит формиран от тези доставки е както следва:

В дневника си за продажби за същия данъчен период, подс. М. отразил фактура №1/31.03.2008г. с размер на данъчна основа 329074,97 лв., издадена от "В.П." ЕООД на Goeleta Storitveno Podjerje DOO-Словения, с предмет на доставката ламарина - също включена в СД за периода.

Видно от заключението на назначената по ДП съдебно- счетоводна експертиза, изслушана в съдебно заседание, се потвърждава извода на данъчните органи, че описаните сделки не са били реални по смисъла на чл. 6 и 7 от ЗДДС, а за доказването им са били използвани документи с невярно съдържание и били направени некоректни счетоводни записвания. Вещото лице е мотивирало изводите си с обстоятелството, че ДЗЛ "В.П." не разполага с касови апарати, поради което суми от продажби от клиенти не би следвало да постъпват в каса в брой. Също така е прието, че в тази връзка от оборотната ведомост не е ясен произхода на плащанията извършени на доставчици в брой от каса. Потвърдени са и изводите, че с оглед записванията в оборотната ведомост, търговецът не разполага със собствени дълготрайни активи, не ползва наети дълготрайни активи за извършване на търговска дейност, по трудова заетост е разполагал само с едно лице. Поради което е направен извода, че „В.П.” ЕООД няма ресурс за извършване на търговска дейност в големи размери и че счетоводните данни по оборотната ведомост дават основание да се счита, че записванията по отделните сметки не отразяват реално извършени стопански операции.

Конкретно е установено, че за данъчния период от 01.03. – 31.03.2008г. по подадена Справка-декларация с изх. № 22101043194 /11.04.2008г. включените в дневника за покупки общо 10 бр. фактури с доставчик „О. – 2002” ЕООД не отразяват реални данъчни събития.

За този период ДЗЛ е декларирало, че общия размер на данъчните основи за облагане с ДДС е 329 074, 97лв., всички с 0 % за ВОД, осъществени със словенски фирми, и начислен ДДС на пълен данъчен кредит в размер на 61 133, 23лв. и в този размер ДДС за възстановяване. С акт за прихващане и възстановяване № 801547 /12.05.2008г. на ДЗЛ е възстановен ДДС в този размер на основание чл.92, ал.2 от ЗДДС.

От протокола за извършване на насрещна проверка № 800553-6965 /15.09.2008г. на ТД на НАП – гр.София, офис „Център” обаче е установено, че „О. – 2002” ЕООД – гр.София не е открито на адреса за кореспонденция, а представеното Допълнение към горния протокол за извършване на насрещна проверка не е съставено от служителя на ТД на НАП-София Г.В.Т.. Същата служителка, разпитана в съдебно заседание на потвърждава, че никога не е извършвала и не е подписвала такова допълнение към този протокол.

Във връзка с отговора на въпроса относно реалност на доставките от фирма „О. – 2002” ЕООД е установено, че по представените от страна на дружество „О. – 2002” ЕООД документи за произход на стоката– копие от митническа декларация от 04.02.2008г. и дневник за покупките е включена митническа декларация от друга дата и с друг номер, т.е. липсва идентичност с представеното копие от митническа декларация и декларираното в дневника за покупките. Т.е. видно е, че представените документи за произход от страна на „О. – 2002” ЕООД са недостоверни. Освен това е налице разминаване и между доставчиците по товарителниците и представената инвойс фактура № 795 / 16.01.2008г. като по товарителница това е „АЙРОЛ МЕТАЛС”, а по фактура „МЕТАЛ УКР”. По представената фактура това е „БДЖ” ЕАД- поделение ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – София. Различен е и превозвача. Представените ксерокопия от товарителници с изпращач „АЙРОЛ МЕТАЛС” и получател „О. – 2002” ЕООД са на „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ” ЕООД – гр.София. Плащането е декларирано като такова в брой, като са приложени РКО от „О. – 2002” ЕООД за всички фактури, отразени в дневника за покупки във „В.П.” ЕООД. Вещото лице обяснява, че съгласно Закона за счетоводството прихода на касата следва да се запише на основание ПКО, а РКО следва да състави получателя по фактурата „В.П.” ЕООД. Описаните счетоводни данни не е следвало да се отразяват като постъпили по разплащателната сметка на „В.П.” ЕООД, тъй като търговеца е декларирал, че не разполага с касови апарати, и суми от продажби не би следвало да постъпват в каса в брой. Поради което вещото лице счита, че е неясен произхода на плащанията на доставчика в размер на 1 260 664,80лв. предимно в брой от каса. Потвърден е изводът на ревизионните органи, че „В.П.” ЕООД не разполага със собствена търговска база и не е използвал наета търговска площ, поради което не може да извършва доставки на ламарина в големи размери. Фигуриращият по делото договор между „О. – 2002” ЕООД и фирма „Х.” ЕООД /с предишно наименование „К.” ЕООД/ е между въпросните дружества, но не са открити други документи за договореност за преотдаване на трето лице. Освен това липсват доказателства за платения наем от „В.П.” ЕООД за този склад.

ДЗЛ не е представило първични счетоводни документи за извършване на плащания в брой, както и касова книга или хронологичен дневник по месеци по сметка № 501-„каса”. С оглед на което вещото лице счита, че горепосочените обстоятелства дават основание да се направи извод, че за доказване на сделките през м.март, м.май, м.юни и м.юли 2008г. са използвани документи с невярно съдържание и не са налични данни за реална сделка по смисъла на чл.6 и чл.7 от ЗДДС.

За доставките за м.май 2008г. по инкриниминираните 3 бр. фактури, а именно фактури: № 77 /17.05.2008г.; № 80 /20.05.2008г. и № 83 /28.05.2008г. с общ размер на данъчната основа в размер на 552 362,60лв. и начислен ДДС в размер на 110 472,52лв. по подадена Справка-декларация с вх.№ 24000996558 /11.05.2008г., и приложени към нея дневник за покупки на дружеството подсъдимият отразил фактури с доставчик „О. 2002" ЕООД, формиращи данъчен кредит, както следва:

В дневника за продажби на "В.П." били регистрирани фактури № **********/19.05.2008 г., № **********/22.05.2008 г. и № **********/ 29.05.2008 г. с общ размер на данъчни основи 620414,71 лв., ставка 0% за ВОД издадени от дружеството на Goeleta Storitveno Podjerje DOO Словения. Предмет на доставките отново била ламарина.

За доставките за м.юни 2008г. по инкриниминираните 5 бр. фактури за извършени доставки от доставчика „О. – 2002” ЕООД, СД по ЗДДС за м. юни вх.№ 24001007260 /14.07.2008г., дневник за покупки и дневник за продажби на "В.П." ЕООД"; а именно: №№ 96 /19.06.2008г.; 101 /21.06.2008г.; 103/ 26.06.2008г; 106/28.06.2008г. и 109/ 30.06.2008г., ДЗЛ е декларирало ДДС за възстановяване в размер 51 775,36 лева.

В справката декларация с вх.№ 24001007260/14.07.2008 г., подадена пред ТД на НАП Ст.Загора за данъчен период от 01.06.2008 г. до 30.06.2008 г. подс. М. декларирал общ размер на данъчни основи за облагане с ДДС - 297281,60 лв., всички със ставка 0% за ВОД, като бил начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 51948,38 лв.. В клетка 81 на СД бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 51 948,38 лв..

От дневник за покупки се установява, че данъчния кредит бил формиран по следните фактури с доставчик „О. 2002" ЕООД:

В дневника за продажби били регистрирани ф-ри № **********/23.06.2008 г. и № **********/30.06.2008 г. с общ размер на данъчни основи 297281,60 лв., всички със ставка 0% за ВОД с предмет на доставките ламарина. Получател по сделките е АВОТА Storitveno Podjerje DOO Словения.

Вещото лице въз основа на представените документи и проверки в счетоводството на ДЗЛ е установило, че от копия от 2 броя протоколи/заверени/ от 23.06. и от 30.06.2008 г. се установява, че през м. юни 2008 г. „В.П.” ЕООД е получило от „О. 2002” ЕООД 14 240 кг ламарина. Представени са РКО от „О. 2002” ЕООД за извършени плащания в брой за всички фактури, регистрирани в дневника за покупки на „В.П.” ЕООД.

На основание констатациите за предходни данъчни периоди за нередовни касови документи за плащания в брой на „В.П.” ЕООД, за липса на транспортни документи, и търговски площи, и трудов персонал, не са доказани реални сделки за покупката на посочените големи количества ламарина от този доставчик. Поради което е дало заключение, че за доказване на сделките през м. юни ДЗЛ е използвало документи с невярно съдържание, направени са некоректни счетоводни записвания, и не са налични данни за реални сделки по смисъла на чл.6 и и чл. 7 от ЗДДС.

Освен това от насрещната проверка на доставчика „О. – 2002” ЕООД, е установено, че фактурите са отразени в Дневника за продажби на доставчика като предходен доставчик за който в анализа за предходни данъчни периоди е установено, че е представил неистински документи за покупката на ламарина.

За данъчен период от 01.07. – 31.07.2008г. по СД по ЗДДС вх.№ 24001011789/13.08.2008 г., дневник за покупки на "В.П." ЕООД и включени в тях 14 броя фактури с доставчик "Р.Б."ЕООД гр.София с номера: №№ 34 /01.07.08; 35 /02.07.08г.; 36 /03.07.08г; 37 /04.07.08; 38 /05.07.08; 39 /07.07.08; 40 /08.07.08; 41 /09.07.08; 42 /10.07.08; 43 /11.07.2008г.; 44 /12.07.08; 45 /14.07.08; 46 /15.07.08 и 47 /16.07.2008г., с общ размер на данъчната основа 345 493, 37 лева и дължим ДДС в размер на 69 098,67 лева.

Със справка декларация с вх.№ 24001011789/13.08.2008 г. за данъчен период 01.07.-30.07.08г., подс. М., като управител на "В.П."ЕООД декларирал в клетка 81 ДДС за възстановяване в размер на 69098.67 лв.

Видно от дневника за покупки данъчния кредит бил формиран по следните фактури с доставчик „Р.Б." ЕООД София:

Вещото лице е посочило, че представените копия на фактури са с касови бележки за плащане в брой, но „В.П.”EООД не е представил първични документи за извършени плащания в брой. От извършената насрещна проверка на доставчика "Р.Б." ЕООД София е установено, че фактурите са отразени в дневника за продажби на същотоза съответния данъчен период като за негов предходен доставчик е посочено дружество „О.”ЕООД, за което в анализа за предходни данъчни периоди е установено, че е представил неистински документи за покупка на въпросните количества ламарина. Не е потвърдено чрез представяне на документи за превоз декларираното от управителя на "Р.Б." ЕООД София св.Георги Нешев, че транспорта на 289 340 кг ламарина е за сметка и с превоз на „В.П.” ЕООД. В представените по ДП четири броя приемо-предавателни протоколи между двете дружества е вписано, че „В.П.” ЕООД е извършил доставката с посочените транспортни средства/камиони/. От гореизложеното е видно, че „В.П.” ЕООД не притежава транспортни средства, не е наемал такива и не е представял фактури за транспорт. Освен това не притежава търговски складови площи за съхранение на стоки, не е представил и договори за наети площи към периода на доставката. С оглед на което вещото лице от назначената ССЕ дало заключение, че за този период също са използвани документи с невярно съдържание, направени са некоректни счетоводни записвания, и не са налични данни за реални сделки по чл.6 и чл.7 от ЗДДС.

Въз основа на горните констатации общо за четирите данъчни периода по фактурите за извършени доставки от фирмите „О. – 2002” ЕООД и "Р.Б." ЕООД София с общ размер на данъчната основа 292 478,11 лв. вещото лице е посочило, че ДЗЛ е отразило в дневниците за покупки нереални сделки.

Във връзка с извършените покупки на ламарина съдът напълно възприе заключението на ССЕ, като напълно компетентно, коректно и добросъвестно, а освен това подкрепено от всички останали доказателства по делото. Въпреки представените допълнителни доказателства от подсъдимия и извършените повторни проверки в счетоводството на ДЗЛ и по разплащателните сметки на търговеца в банки, същото не претърпя никакви изменения.

За същият този период в дневниците за продажби „В.П.” ЕООД е отразил извършени ВОД със стоките предмет на покупките от горните дружества по данъчни периоди, както следва:

- за данъчен период 01.03. - 31.03.2008г. по справка декларация с вх. № 2400-0987224/ 14.04.2008 г. на "В.П." ЕООД в дневника

си за продажби за същия данъчен период, представителя на „В.П.” ЕООД подсъдимият М. отразил фактура № 1/31.03.2008г. с размер на данъчна основа 329 074,97 лв., издадена от "В.П." ЕООД на „Goeleta Storitveno Podjerje” DOO-Словения, с предмет на доставката ламарина - включена в СД за периода с 0% ставка за ВОД. За същите и при проверката в счетоводството на ДЗЛ вещото лице е установило, че за доказване на сделките са представени международни товарителници /ЧМР/ с посочен превозвач транспортна фирма INTEREUROPA. В ЧМР-тата получателят е записан с друго наименование „Сoeleta spor. pod. d.o.o” със същия адрес и DDV. Вещото лице е посочило, че с оглед получената информация от Словения по открита административна процедура по обмен на инфомация м/у компетентните органи на РБългария и РСловения в съответствие с чл. 5 от Регламент/ЕО 1798/2003/,словенската фирма с посочено наименование и идеттификационни данни е типичен „липсващ търговец”– няма търговски помещения, транспортни средства, счетоводни книги и не подава ДДС декларации. При извършената проверка от АИС”Граничен контрол”/съгласно справка от ОД на МВР с вх. № 5781/ 04.08.2009 г./ е установено, че за инкриминирания период не са рагистрирани задгранични пътувания на посочените автомобили на транспортна фирма„INTEREUROPA”. Горното представлява основание за непризнаване на извършените ВОД и за третираните на описаните в СД доставки с място за изпълнение – вътре в страната, съответно с дължим ДДС 20 %. При данъчна основа 329 074,97лв. дължимия ДДС е в размер на 65 814,99 лв. Тъй като за процесния период ДЗЛ си е присвоило право на пълен данъчен кредит в размер на 65814,99лв., от които е внесло само 4 681,76лв., с акт за прихващане и установяване на ДЗЛ са възстановени 61 133,23 лева. С оглед горните констатации обаче за м.март 2008г. следва да бъдат възстановен ДДС в размер на 65 814,99лв..Така за данъчен период 01.05.31.05.2008г. по Справка –декларация вх. № 24000996558 /11.06.2008г. ДЗЛ е декларирало в дневника за продажби регистрирани фактури № 2 /19.05.08; № 3 /22.05.08 и № 4 /29.05.08г., издадени от "В.П." на „Goeleta Storitveno Podjerje” DOO – Словения, с общ размер на данъчната основа 620 414,71лв. с 0 % ставка за ВОД и превозвач „INTEREUROPA” с предмет на доставката ламарина, вещото лице е посочило, че са валидни констатациите, направени за предходния данъчен период. При данъчна основа 620 414,71лв. следва да се начисли ДДС в размер на 124 082, 94лв., който е дължим. При начислен ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит 110 472,52лв. и неначислен ДДС 124 082,94 лв. ДЗЛ дължи за внасяне в бюджета 13 610,42лв..

За данъчен период 01.06.–30.06.2008г.-Справка–декларация вх.№24001007260/14.07.2008г. в Дневника за продажби на "В.П." ЕООД; са регистрирани фактури с номера: № 5 /23.06.08 и № 6 /30.06.08г. издадени на Abota D.O.O – Словения с общ размер на данъчната основа в размер на 297 281,60лв. всички съставка 0 % за ВОД, с превозвач фирма „FEGTRA”-D.O.O. TRZASKA 37/a 2000 Maribor Slovenia, с предмет на доставките ламарина, вещото лице с оглед изисканата от данъчните органи справка във връзка с обмена на информация между РБългария и РСловения, е посочило, че „Abota”D.O.O– Словения е типичен „липсващ търговец” с фиктивен директор, който не декларира никакви отчети. А по данни от АИС „Граничен контрол” представените от „В.П.” ЕООД международни транспортни документи с печати на фирма „FEGTRA”-D.O.O. са недействителни, тъй като не са извършвани задгранични пътувания за периода с посочените транспортни средства. С което са препотвърдени констатациите на данъчните органи в по-горе разгледания данъчно ревизионен акт. Съдът напълно възприема това заключение и намира, че е правилен извода за липса на действителни ВОД за периода към купувача „Abota” D.O.O – Словения. Описаните сделки не са реални по смисъла на чл.6 и чл.7 от ЗДДС, а за доказването им били използвани документи с невярно съдържание и били направени некоректни счетоводни записвания. Тъй като ДЗЛ е декларирало за периода м.06.2008г. по СД вх.№ 24001007260/14.07.2008г. право на пълен данъчен кредит в размер на 51 948,38 лева по начислен ДДС в размер на 59 456,32лв. се установява резултат ДДС за внасяне в размер на 7 507, 94лв.. Съдът не възприема довода на защитата във връзка с неприемане резултатите от тази проверка по обмена на информация, в съответствие с чл. 5 от Регламент/ЕО 1798/2003/. /формуляр „SCAC 2004”, т.ХІ по ДП/, тъй като счита, че макар и тя да е извършена в периода след осъществяване на сделките, данните от нея се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства. Освен това Република България е страна по договорите с ЕС и като такава не може да оспорва коректността на резултатите от една такава проверка, която е единственият начин да бъде установена валидност на износа към държави- членки на ЕС с оглед евентуално елиминиране на съществуващи схеми за ДДС измами. Предвид което прие, че общият размер на дължимия ДДС по декларирани ВОД за горепосочените периоди- м. март 2008 г., м. май 2008 г. и м. юни 2008 г., който не следва да се признае по тези сделки, е в размер на 86 933, 35 лв. както следва:

Недекларираният дължим ДДС от данъчен субект "В.П." ЕООД гр. Ст. Загора, по данъчни периоди и по декларирани ВОД за периодите, е в размер на 86 933,35 лв./осемдесет и шест хиляди деветстотин тридесет и три лв. и 35 ст./, по данъчни периоди както следва:

Освен това при подаването на Годишната си данъчна декларация на 31.03.2009 год./ с вх.№ 24 7266/, предвид гореизложенвото подс. М. не е имал право да посочи в същата положителен финансов резултат за данъчно преобразуване в размер на 52 219,34 лв.. При това деклариране той не увеличил тази сума с размера на разходите от фактури с невярно съдържание по недействителните сделки, както и не го намалил с размера на приходите по ВОД. Поради това подсъдимият М. е избегнал и установяването и плащането на корпоративен данък за 2008 год. в размер на 26 783,86 лв., а вместо това декларирал данък в размер на 5 221,93 лв., като размера на недекларирания от него корпоративен данък възлиза на 21 561,93 лв..

С оглед заключението на ССЕ, назначена по ДП и изслушана в с.з./в отговора по пета задача/ посоченият в ГДД положителен финансов резултат за данъчно преобразуване от 52 219, 34 лв. следва да се увеличи с размера на разходите от фактури с невярно съдържание по недействителни сделки и да се намали с размера на приходи по ВОД като дължимия корпоративен данък 10% е 26, 783,86 лв.. Като е потвърдил неистина, че същият е в размер на 5 221,93 лв. вместо действителния в размер на 26, 783,86 лв., същият е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗКПО в особено големи размери- 21 561,93 лв., която е дължима.

В тази насока съдът взе предвид и събраните по ДП и по време на проведеното съдебно следствие гласни доказателства, чрез които се потвърждават горните констатации на финансовите и разследващи органи, а именно показанията на свидетелите: Л.П.А., свидетеля Х.Б., св. Гергана Трайкова, св.Р.Г.С., св.Е. И. О., и св.Г.Н.Г. – Г., св.Ж.И. М., св.Н.Е. И., св.Н.И., на св. Ю.Т.В., както и частично от показанията на св. Ю.Н., св.В.К.В., и дори от показанията на св. А.Й. и св. А.М. и св. Г. Н.. Показанията на последната група свидетели, съдът прецени като частично достоверни, имайки предвид възможната тяхна заинтересованост поради горното им качество.

Така свидетелят Х.Б. заявява, че никога не е бил упълномощаван от управителя на фирма „О. 2002” ЕООД- София за каквото и да е било и не знае дори кой е собственика на това дружество, не се е занимавал с носенето на документи, удостоверяваща търговска дейност на „О. 2002” ЕООД- София, не знае кой е собственика, нито къде е печата на това дружество. Заявява, че не познава лице на име Румен Горанов и за първи път чува за фирма „О. 2002” ЕООД- София. Сигурен е, че не е носил документи на фирма „О. 2002” ЕООД- София на ТД на НАП, нито такива на фима „МК Трейд” ЕООД – София. Заявява, че не познава лице на име А.М.. У него не са налични нито копия, нито оригинали на каквито и да е документи на това дружество. Познава само лице на име А. С. като управител на „С. к.”, в офиса на която работил в периода 2004-2005г. като поддържал компютрите и помагал за носене на документи в данъчното, за което получавал нареждания от управителя. Нямал е работно място, но офисът на фирмата бил в гр.София, ул.”Дондуков” № 86. Разпознава А. С. и А.Й. като едно и също лице, което посочва за присъстващо в съдебната зала. Освен това заявява, че не е имал взаимоотношения с фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора и не познава лице на име Зоран М. от гр.Стара Загора.

Св.Румен Горанов Спасов, вписан като формален собственик на фирма „О. 2002” ЕООД- София в разпита си на ДП, както и пред съда, заявява, че не познава подсъдимия. Описва по какъв начин е станал собственик на фирмата като заявява, че лице на име Иван по прокяр „К.” от гр.Бяла Слатина, в едно заведение срещу „Шератон” в гр.София му предложил да му прехвърли тази фирма срещу месечна заплата. Той се съгласил и пред нотариус подписал някакви документи, но никакви документи за фирмата, нито печати не му били дадени, а „И. „К.” му заплатил само веднъж сумата от 100 лв.. За тази фирма е бил получил само 2 бр. наказателни актове. Заявява, че не познава лица на име А.М., Г.Н., Н.И., както и лице на име Х.Б.. Никога не е издавал фактури от името на фирмата; не са му известни фирмите: „Воал Консулт 1” ЕООД- София , „Соал Консулт” София и „МК Трейд” ООД София. Не е издавал пълномощни на никога и не познава лице на име Л.А.. Търговска дейност фирмата никога не е извършвала. Не познава лице на име Г. Н.и никога не е извършвал сделки с фирма „Р.Б.”ЕООД София. Не познава лице на име А. Й..

Заявява, че бил заплашван по телефона да не се явява като свидетел и че по тази причина и тъй като се страхувал за себе си и за детето си, се е наложило да се укрива и да бъде обявен за общодържавно издирване.

Не е представил никкави документи на фирмата. Такива документи в хода на ревизионното производство са предоставени от свидетелите Албена Йорданова, А.М. и Л.А., пълномищници на О. 2002” ЕООД и служители на счетоводна къща „Воал Консулт 1” ЕООД- София.

Св.А.Й., собственик и управител на счетоводна къща „Воал консулт 1”ЕООД-София заявява, че не е била упълномощавана, от собственика на „О. 2002” ЕООД да извършва каквито и да е действия от нейно име, но тъй като ревизията на тази фирма се е извършила в нейния офис, и са ползвали услугите на нейната фирма за разчитане на счетоводните документи, е запозната с дейността на тази фирма. Самата свидетелка опровергава показанията си като заявява уклончиво, че не знае дали нейни служители не са носили документи в данъчното от името на фирма „О. 2002” ЕООД- София. Същата заявява, че „не може да си спомни” дали е казвала на свои служители да осчетоводяват документи, носени и от представители на „О. 2002” ЕООД- София и „В.П.” ЕООД Стара Загора. Въпреки това признава, че нейна колежка /а всъщност служителка/- св.А.М., е била упълномощена от представителя на „О. 2002” ЕООД- София да носи документи в данъчното, във връзка с извършвани насрещни проверки. Не може да си спомни обаче дали и подсъдимият М. им е носил документи във връзка с насрещни проверки на негови съконтрахенти, както и дали те са били на фирма „О. 2002” ЕООД- София. Признава обаче, че собственикът на „В.П.” ЕООД Стара Загора, подсъдимият М., също е идвал в счетоводната къща и св.А.М. е била упълномощена да носи негови документи в данъчното. Не отрича, че реално е водила счетоводството на предходния достачвчик на „В.П. ЕООД- фирма „Р.Б.”ЕООД с управител св.Георги Нешев. По тази причина служители от нейната фирма са носили в ТД на НАП документи на фирма „Р.Б.”ЕООД, като справки-декларации и др., които са се изисквали при насрещните проверки.

Заявява, че не е възможно в офиса им да са останали счетоводни данъчни документи от фирмата на подсъдимия, тъй като те са ги връщали веднага след като е приключвала проверката.

С оглед противоречивостта на тези показания съдът не възприема същите в частта им, в която същата заявява, че не е водила счетоводството на фирма „О. 2002” ЕООД- София, и намира, че именно чрез нейната счетоводна къща реално се е осъществявала счетоводната дейност на това дружество, която всъщност е била фиктивна, и е била насочена към префактуриране на парични потоци, неотразяващи реални сделки с една едиствена цел- неправомерно реализиране на право на данъчен кредит. Освен това показанията и в тази им част не се подкрепят от показанията на свидетелите А.М. и св.Х.Б..

Свидетелката А.М. заявява, че е упълномощавана да представлява фирма „О. 2002” ЕООД - София с пълномощно, издадено през 2006 или 2007г., докато е работила във фирма „Воал Консулт 1” ЕООД- София без пълномощното и да е било нотариално заверено, но не може да представи същото. Заявява, че представители на фирмата са и носили документи в дружеството, които тя е представяла в данъчното. Макар и да твърди, че според нея счетоводството на тази фирма не се е водило в счетоводната къща „Воал Консулт 1” ЕООД- София, признава, че никой от данъчните документи, които е носила, не са и предавани лично, а са и били оставяни на бюрото от управителя на счетоводната къща А.Й.. Не е поддържала отношения с представители на фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора и не знае кой е представил в счетоводната къща документите във връзка с насрещна проверка на „О. 2002” ЕООД- София, които е занесла в ТД на НАП. Разпитана в съдебно заседание, заявява, че със св.Х.Б. се е запознала отвън пред съдебната зала, не го познава лично, но същевременно заявява, че е възможно да го е виждала и в счетоводството на фирмата, макар и да не си спомня да е контактувала с такова лице като представител на „О. 2002” ЕООД- София. Не е категорична и дали такова лице е работило във фирма „Воал Консулт 1” ЕООД - София. Като едиствено сигурно обстоятелство декларира само, че насрещната проверка на тази фирма във връзка с проверка на „В.П.” ЕООД Стара Загора е била извършена в техния офис, което е безспорно установен факт и не се отрича от подсъдимия. С оглед липсата на категоричност и уклончивост в нейните показания досежно това къде е водено счетоводството на фирма О. 2002”, как и от кого са и били предоставяни документите, които тя е носила в данъчното, както и кои са представителите на тази фирма, съдът намира, че не следва да бъдат приемани за достоверни същите в частта им, в която същата декларира, че фирмата е имала свое счетоводство и нейни представители са им носили документи за осчетоводяване.

Свидетелката Л.П.А. в разпита си на ДП както и пред съда заявява, че през 2004г. е работила като счетоводител във фирма „Соал Консулт” ЕООД, находящ се на ул.”Дондуков” № 86, гр.София, за която св.А.Й.заявява, че е нейна фирма, впоследствие преименувана във „Воал Консулт 1” ЕООД- София, на същия адрес. Като такава е била упълномощавана да носи данъчни документи на различни фирми в различните поделения на ТД на НАП, включително и такива по насрещни проверки. Заявява, че според нея след като документите на фирма „О. 2002” ЕООД- София са били осчетоводявани от тях, то счетоводството на тази фирма се е намирало при тях в офиса на фирма „Воал Консулт 1” ЕООД- София. Освен това заявява, че не е предоставяла копие от Протокол на извършена насрещна проверка, изготвен през 2008г., което е невъзможно поради това, че през 2004г. е приключила с дейността си в тази фирма, и след това не е работила по граждански договор с нея. Не е чувала дори за фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора. Поддържа всичко казано от нея на досъдебното производство.

Св. Г.Т., старши инспектор по приходите в ТД на НАП- София, заявява, че е извършвала насрещна проверка на фирма „О. 2002” ЕООД- София вместо колежката си Г.И., тъй като тогава тя е бил в платен отпуск. Подписът върху „Допълнение” към Протокол от 15.09.2008 г. обаче категорично не е неин и тя не е извършвала насрещна проверка с такива констатации. Действителен е само подписът върху първия протокол, който е с действителен изходащ номер.

Св. Ю.Н., бивша счетоводителка на „В.П.” ЕООД Стара Загора от 2007г. вкл. за инкриминирания период, понастоящем собственик и управител на фирма „К.Н.” ЕООД- Стара Загора, заявява, че е обслужвала счетоводната дейност на „В.П.” ЕООД Стара Загора, като е възможно това да е ставало и без да е имала сключен договор. Имала е пълномощно от собственика за представяне на документи пред ТД на НАП- Стара Загора. За инкриминирания период е предавала всичките документи на „В.П.” ЕООД Стара Загора пред ТД на НАП по електронен път, извършвала е счетоводството по счетоводна програма, но без да е имала достъп до дейността на фирмата. След осчетоводяването на документите, които са и предоставяни от управителя на фирмата, му е връщала оригиналите и при нея е възможно да са останали само счетоводните записвания въз основа на тези оригинали. При водене на счетоводството е контактувала със счетоводителите на контрахентите на фирмата предходни доставчици, вкл. с жена на име „А” по повод извършвана насрещна проверка на фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора.

Заявява, че не е виждала оригинала на „Допълнение” към Протокола от 15.09.2008 г., който и е бил предоставен само като копие от управителя на фирмата. Същият е пристигнал по факс и за него и е било казано от подс. М., че е изпратен от лицето „Албена”от гр. София. За същата св. Николова твърди, че е имала взаимоотношения с подсъдимия М., идвала е в офиса на фирмата, но не може да каже дали тя е също е водила счетоводството на фирмата.

Заявява, че тя е осчетоводила извършените ВОД на словенските фирми, но не е присъствала на плащанията, и че е осчетоводила всички предоставени и документи, вкл. за плащания по касов и по банков път, че такива са и били представени, а именно касови ордери и банкови извлечения. Заявява, че от банковия разплащателен документ не може да се проследи кой е инициаторът на плащането, но те го отразяват при осчетоводяването.

Св.Николай Илиев, таксиметров шофьор, описва случай през м.юли 2008г., когато качил в таксито си мъж на име „Р Г”, който му се представил като управител на фирма „О. 2002” ЕООД- София, който му предложил за да изтегли кредит, да го назначи на работа към неговата фирма, срещу което трябвало да му плати сумата от 600 лева. След като му предоставил личните си данни и подписали договор и след като дал въпросната сума пари на този човек същият му предоставил копие от договора. След три месеца обаче когато кандидатствал за кредит в „Райфайзенбанк” АД – клон „Люлин” му отговорили, че не бил одобрен, тъй като осигуровките не били внесени, макар че имало данни, че се води на работа във фирма „О. 2002” ЕООД- София. При опита на банката да се свърже с това лице във фирмата му отговорили, че такова лице не работи там. С оглед показанията на този свидетел се потвърждават констатациите на ревизиращите органи относно фиктивното съществуване на горния данъчен субект и липсата на каквито и да било реални търговски взаимоотношения с фирма „В.П.”ЕООД- Стара Загора.

Св.Ю.Т.В. в разпита си пред съда е заявил, че не му е известна фирма „Р.Б.”ЕООД и не му е известно кой е нейния управител, както и предмета и на дейност. Не познава лице на име Румен Горанов Спасов, както и лицето А. Й.. Не е чувал никога за фирма „О. 2002” ЕООД- София. Не познава подсъдимия.

Св.В. К. В. заявява, че в периода 2002 – 2004г. е бил назначен на длъжността на фирма „Синева”, собственост на която била съпругата му Елка Цветанова Владова, директор на митниците по онова време. От 2003г. се е разболял тежко и не се е занимавал с дейността на фирмата, а през 2004г. я е продал на Димитър Попов с пълномощно от съпругата си. Докато той е бил управител на фирма”Синема” наименованието и се променило на „К.” ЕООД – София и като такава фирмата имала търговски взаимоотношения с „Технологично оборудване” при „Софстрой” АД – гр.София. От него те били взели един открит склад за ползване поради това, че търгували с метали и за съхранението им трябвало да разполагат с такъв склад. Този склад се намирал в кв.”Орландовци” в базата на бившия „Софстрой”, тъй наречената „Военна рампа”. Складът бил ползван до 2006г. след което продали фирмата, а новият собственик си взел друг склад. Заявява, че били сключили с фирма „О. 2002” ЕООД- София договор за взаимно ползване на склада без възможност за пренаемане от друг като заявява, че договорът е бил писмен. Не си спомня фирмата му да е имала някакви взаимоотношения с фирмите „В.П.” ЕООД Стара Загора и „Р.Б.”ЕООД-София. Фирма „К.” е била само с един управител и нямала никакви други служители. Не си спомня по какъв начин е влязъл във взаимоотношения с фирма „О. 2002” ЕООД- София. От показанията на този свидетел не могат да бъдат установени каквито и да било договорни наемни отношения на предходния доставчик на ДЗЛ „О.-2002”ЕООД- София, респ. „Р.Б.” ЕООД- София.

Св.Г. Н. заявява, че е бил едноличен собственик и управител на фирма „Р.Б.” ЕООД-София от основаването и през 2003г.. От 2007г. – 2009г. счетоводството му се е водило от фирма „Воал Консулт 1” ЕООД- София. През 2008г. е поддържал търговски взаимоотношения с фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора по повод продажбата на ламарина, която бил закупил преди време, като е контактувал лично с подсъдимия М.. Заявява, че бил закупил ламарината от фирма „О. 2002” ЕООД- София, която била съхранявана в склад, използван под наем от тази фирма. Покупката на ламарината била извършена през м.01.2008г.. При оставянето на ламарината в техния склад на съхранение е бил съставен специален договор. Предвид липсата на представени първични документи относно придобиването и съхраняването на въпросната ламарина, гласните доказателства по делото, и данните от извършената ревизия на това дружество, съдът прецени като частично добросъвестни дадените от този свидетел показания в тази им част като взе предвид възможната им заинтересованост.

Този свидетел обяснява осъществяването на връзката с подсъдимия чрез св. А. Й., която му казала, че е намерила някаква фирма от бившата Югославия за продажбата на тази ламарина. По повод именно на тази сделка се е запознал с подсъдимия М. в офиса на св.А.Й., тъй като тя е била посредник на сделката.

Заявява, че при покупката на ламарината от фирма „В.П.” ЕООД - Стара Загора извозването и се извършило с техен транспорт, а плащането е било в брой, като са били съставени фактури и касови бонове. Не си спомня дали лично подсъдимия М. или негов упълномощен представител е положил подписите. Приемането и предаването на ламарината е станавало с приемо-предавателни протоколи, и той лично е присъствал при предаването на ламарината. Заявява, че фактурите за тези сделки с „В.П.” ЕООД - Стара Загора са били съставени през м.юли, но самото предаване е станало по-късно, като не може да си спомни дали подписването на приемо-предавателните протоколи е станало на същата или на друга дата. Твърди, че превоза на стоката е станала с превозни средства на фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора - големи камиони тип „Прицепс” като в показанията си пред съда описва в какъв вид и количества е била ламарината. Това е декларирал пред данъчните органи и при извършената му ревизия. Предаването на ламарината, която била около 200 тона, на фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора е станало в период около две седмици, като за всяко предаване бил съставян приемо-предавателен протокол. Признава, че по времето на тези сделки нямал персонал във фирмата си, а по молба на А.Й.бил назначил няколко души във фирмата си, за които осигуровките им е заплащала тя. В този период „Р.Б.”ЕООД-София не е имала друга дейност. Същият този свидетел признава, че по време на ревизията на собствената си фирма не е могъл да представи в оригинал фактурите за покупката на тази ламарина от предходен доставчик фирма „О.”ЕООД, тъй като не е разполагал с такива документи, но въпреки това при извършената му ревизия, за която му е бил съставен ДРА № ********* /16.07.2009г. на ТД на НАП – София, тези сделки му били признати за реално осъществени.

Св.Е. И. О. заявява, че никога не е работил за фирма „Р.Б.”ЕООД и не му е позната фирма с такова име. Нищо не му говори името „Воал консулт” или А. Й., а през периода м.януари – м.август 2008г. работил във фирма „Алфа Стил” ЕООД-София, с която се занимава с производство и дизайн на мебели.

Св.Г.Н. Г. – Г. също заявява, че никога не е работила във фирма „Р.Б.”ЕООД, а във фирма „Алфа Стил” ЕООД-София, не и е известна фирма с имена „Соал Консулт” или „Воал Консулт 1” ЕООД- София. Не и е познато името А. Й..

Св.Ж. И.М.също заявява, че не му е известна фирма „Р.Б.”ЕООД и не познава лице на име Г.Н.. Такова лице никога не му е предлагало да му прехвърли фирма и не би купил такава, тъй като знае че ще бъде задължен по някакъв начин. Не познава фирма на име „О. 2002” ЕООД- София, нито счетоводна кантора с име „Воал Консулт 1” ЕООД- София. Работил е по временна заетост но не и във фирма, която се занимава с товаро-разтоварна дейност.

Св.Н.Е.И. заявява, че през 2008г. е била рецепционист на хотел, а „Бутик Травел” била туристическата агенция в която работила. Никога не е работила във фирма „Р.Б.”ЕООД и няма нищо общо с нея. Не познава лице на име Г.Н.. Не е чувала за фирма „О. 2002” ЕООД- София.

Във връзка с възраженията на подсъдимия, че непризнатите му по настоящото производство реално извършени според него сделки с „Р.Б.”ЕООД София били признати на съконтрагента му с ДРА № ********* /16.07.2009г. на ТД на НАП София по делото бе изискана данъчната преписка по този ревизионен акт за извършената данъчна ревизия на тази фирма „Р.Б.”ЕООД, касаеща извършена доставка наламарина от предходен доставчик „О. 2002” ЕООД- София /приложена в отделна папка по делото/. Съдът намира, че резултатите от заключението на данъчните органи по тази проверка обаче не могат да се ползват като доказателства във връзка с извършените от ДЗЛ сделки с въпросната ламарина, тъй като всеки доставчик е отговорен сам за извършените от него сделки и следва да докаже сам реалното им извършване, и не могат да се ползват от данните от данъчна проверка от предходен доставчик. Всяко регистрирано лице във веригата на доставките следва да докаже основанията за възникване правото му на данъчен кредит, тъй като ДДС е косвен, многофазен и некомулативен данък, начислява се по всяка конкретна доставка на всеки етап от реализацията на стоката или услугата и данъкът се включва еднократно в крайната цена на стоката или услугата като се дължи само на ксрайния получател. В този смисъл е и съдебната практика/ напр. Решение № 6/ 14.02.2008 г. на ВтАС по ВНОХД № 307/ 2007 г., НО/.

Освен това именно от резултатите от тази проверка се установява, че при посещението на ревизиращите органи на 18.07.2008 г. в склада на „Софстрой” в кв. „Илиянци”- гара Север, където „Р.Б.”ЕООД е декларирал, че е държал въпросната ламарина, която впоследствие е продал на „В.П.”, се установява, че в момента на проверката/18.07.2008 г./ в склада е нямало налични стоки!/ видно от Решение№ 422/ 25.03.2009 г., л.39 от приложената по настоящото дело папка за „Р.Б.”ЕООД/. Поради което ревизиращият орган е приел с това решение, че е недоказана доставката на 289, 66 тона ламарина от доставчика „О. 2002” ЕООД- София поради непредставяне на безспорни доказателства за произхода на ламарината, за начина на товарене, транспортирането и от доставчика до ревизираното дружество, както и за наличие на финансови средства за заплащане на стоката от страна на „Р.Б.”. Видно от това решение обаче е прието, че тъй като през м. юли 2008 г. ламарината е продадена на „В.П.” единствено по тази причина на него като предходен доставчик му е било признато правото на данъчен кредит за тези сделки. Но за купувача по тях като краен получател по сделката, а именно фирма „В.П.”, е останал за изясняване въпросът за реалността на тези доставки, обстоятелство, което е констатирано от органа по приходите в тази ревизия. Във всички случаи с оглед тези констататции на данъчните органи в това решение след датата 18.07.2008 г. подсъдимият предвид декларираните от него ВОД, би следвало да докаже твърденията си за наличност на стоката в този склад къммомента на предаването на стоката, а в тази насока е налице противоречие с декларираното от самия него в приемо- предавателните протоколи, че същата е била извозена с негови превозни средства през м. август 2008 г..

Във връзка със становището на подсъдимия и представените от него писмени доказателства в съдебно заседание /Рамков договор от 02.04.2008г. между „В.П.” ЕООД Стара Загора и „Абота”д.о.о. и договор за покупко-продажба № 07 /14.03.2008г. между „В.П.” ЕООД Стара Загора и „Гоалета”д.о.о./, и искането за допълнителна проверка от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експретиза е извършена проверка в счетоводството на ДЗЛ, като е разкрита и банкова информация със съгласието на подсъдимия, представляваща банкова тайна, касаеща движението по предоставената от него валутна сметка в банка „Societe General” „Експресбанк” АД – клон Стара Загора. Освен това с писмена молба от 01.07.2011г. подсъдимият М. е представил допълнителни писмени доказателства, които са били включени в предмета на изследване на експертизата по допълнителната съдебно-счетоводна експретиза. Това са: 1.Валутна митническа декларация за платена сума от 28 000 евро от фирма „Гоелета”-Словения на фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора; 2. Известие за плащане от фирма Абота”д.о.о.- Словения на фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора на стойност 152 196,80 евро; 3. 2 бр. Нареждане-разписка от „Societe General” „Експресбанк” АД – клон Стара Загора с наредител „В.П.” ЕООД Стара Загора, за сумите от 82 330 евро и 25 000 евро; 4. Партиден лист от „Societe General” „Експресбанк” АД – клон Стара Загора за сумата от 25 000 евро; 5. Договор за покупко-продажба № 07 /14.03.2008г. между „В.П.” ЕООД Стара Загора и „Гоалета”д.о.о./; 6.Рамков договор № 238 /31.08.2007г. между друга фирма на подсъдимия М. „Тера Натура” ЕООД и „Гоелета” д.о.о.; 7. Документ за изпращане на парична сума чрез „Уестърн Юнион” с получател Робърт Нешич представител на фирма „Гоелета” д.о.о. Словения; 8. Документ удостоверяващ изпращането на документи до Словения чрез куриерска фирма „DHL”; както и известие от 08.08.2007г. от стопанския регистър на РСловения за вписване на стопанския субект „Гоелета” ООД – фирма за услуги, гр.Марибор, Словения с дата на вписване 24.08.2004г. /заверен превод/, които са били предоставени на вещото лице за изпълнение на задачата на допълнителната ССЕ.

Видно от заключението на допълнителната ССЕ, с оглед извършените проверки на място в офиса в счетоводството на фирма „В.П.” ЕООД Стара Загора и в банка „Societe General” „Експресбанк” АД – клон Стара Загора вещото лице е установило, че по счетоводни данни процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ДЗЛ в съответствие на изискванията на Закона за счетоводството при ползване на програмен продукт. Касовите документи РКО и ПКО, които е следвало да се попълнят с оглед декларирания начин на плащане в брой, са попълнени чрез използване на счетоводна програма и по тях липсват подписите на физическите лица извършили плащане. Осчетоводяванията са извършени на база представени в счетоводството фактури, платежни банкови документи, инвойс фактури и ЧМР-та. Изводът на вещото лице е , че в счетоводството и счетоводните регистри обаче не е налична информация за произход на стоката, предмет на процесните фактури. Поради което вещото лице е потвърдило изводите си в предходното му заключение, че счетоводните записвания не дават основания да се направят промени в първоначалното му заключение. Вещото лице е обосновало изводите си с наличните разминавания между данните във валутната митническа декларация с дата на влизане 16.10.2008г., с която подсъдимият М. е декларирал, че е внесъл сумата от 28 000 евро от фирма „Гоелета” Д.О.О., и данните от касовата книга, че на тази дата в приход са постъпили 54 763 лева като плащане по фактура № 1 /31.03.2008г. с обща стойност 329 074,97 лева. Предвид което и при направеното сравнение на същите съдът също приема, че не е налице такава идентичност. Действително вещото лице е установило плащане в банка в гр.Скопие по партидата на „В.П.” ЕООД Стара Загора от словенската фирма „Абота” Д.О.О. на стойност 152 196,80 евро по инвойс фактури от № 35 до № 41. При съпоставка с приложените по ДП инвойс фактури обаче вещото лице е констатирало, че по количество, единична цена и стойност, както и транспортни средства са налице разминаване между инвойс фактурите. Различен е и адреса на получателя по съпоставените инвойс фактури. Приложените ксерокопия на 2 бр. платежни разписки до „Societe General” „Експресбанк” АД – клон Стара Загора с получател подсъдимия М. са без дата. Първото е за получаване по валутна сметка в евро на стойност 25 000 лева евро. Но по данни от счетоводството на ДЗЛ/”Каса”/ сумата е регистрирана като приход с дата 13.11.2008г.. Втората разписка е за 82 330 евро и е регистрирана като приход в „Каса” на 17.11.2008г.. Вещото лице в съдебно заседание е заявило, че с оглед наличието на няколко записвания по данни от касова книга счита, че е възможно вписаното в митническата декларация да представлява частично плащане по фактура № 1 /31.03.2008г., издадена от„В.П.” ЕООД Стара Загора на „Гоелета”– Словения. Като краен извод обаче вещото лице е посочило, че по приложените в молбата на подсъдимия документи от 01.07.2011г. не може да бъде направен категоричен извод относно това извършен ли е ВОД. Същото е пояснило в съдебно заседание, както и в заключението си, че е налице дублиране не само на номерата на оригиналните фактури /на л.74-л.88, т.V по ДП/, но и на датата и количествената стойност, както и на получателя /налице е идентичност по датите, количествената цена и стойността, но е налице различие по отношение на получателите, като по едната инвойс фактура като получател е посочена „Гоелета”, а на другата” Абота”/ /вж. заключението на допълнителната ССЕ на л.351 – л.352 от делото/. За това противоречие подсъдимия М. не може да даде разумно обяснение като заявява, че вероятно е станала грешка при изписване на някоя от фактурите. Твърди, че с представителя на фирма „Гоелета” Робърт Нешич се е запознал в гр.София в офиса на А. Й..