Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.09.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. дело № 11090 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „З.А.“ АД срещу Разпореждане от 10.06.2019г. по изп. дело №
20198510400883 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, с което е отказано да
бъде намалено приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатското
възнаграждение.
Жалбоподатят
поддържа, че адвокатското възнаграждение не е съобразено с действителната правна
и фактическа сложност на делото. Сочи, че процесуалният представител на
взискателя е подал единствено шаблонна молба за образуване на изпълнителното
дело, като не са извършвани действия по водене на делото с цел удовлетворяване
на паричните вземания. Твърди, че дружеството – длъжник по изп. дело
представлява застрахователно акционерно дружество, което е с публично
оповестени банкови сметки и сигурен платец. Моли съдът да намали присъединеното
за събиране адвокатско възнаграждение до размер на 200лв. съгласно чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, както и
съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят
по изпълнителното дело депозира възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което
моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдебният изпълнител
излага мотиви за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от надлежна страна, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт –
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като дължимата за производството държавна такса е
внесена, поради което жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 на ТР № 6/2013г. по тълк. дело №
6/2012г. ОСГТК на ВКС, „Само когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение“. Към молба вх. № 38654/31.05.2019г., въз основа на която е
инициирано изпълнителното производство пред ЧСИ М.П. и която всъщност е
единственото извършено действие от процесуалния представител на взискателя, е
приложен договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие (л.
4 от изп. дело), сключен между взискателя Я.С.и адв. К.М., имащ за предмет
изпълнително производство срещу ЗК „Л.И.“ АД по изп. лист от 20.05.2019г. за
сума от 1458,54лв. Изпълнително дело № 20198510400883 по описа на ЧСИ М.П., по
което е поставено обжалваното постановление, е със страни – Я.С.(взискател) и З.
„А.“ АД (длъжник) и е за събиране на сумите от 2414,40лв и 4924,20лв. по
изпълнителен лист, издаден на 29.03.2019г. Следователно, представения по делото
договор за процесуално представителство не се отнася до процесното
изпълнителното производство. По изпълнителното дело липсват приложени други
доказателства, установяващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от
страна на взискателя за конкретното производство, поради което такова не следва
да му бъде присъждано, съответно не следва да бъде присъединявано за събиране.
Но доколкото в жалбата си частният жалбоподател не иска изцяло отмяна на
постановлението за разноски по отношение на адвокатски хонорар, а само
намаляването му до 200лв., в съответствие с диспозитивното начало съдът следва
да се ограничи единствено до намаляването му съобразно искането. По тези съображения
в тази част жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Относно
искането на жалбоподателя за съответно намаляване размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТРРЗЧСИ, същото се явява неоснователно, тъй като съгласно
сметка № **********/04.07.2019г. (л. 29 от изп. дело) таксата е изчислена върху
материален интерес от 7 343,60лв., който очевидно не включва
присъединеното за събиране адвокатско възнаграждение.
Направеното
от жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен състав,
в производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител
разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е
постановен в хода на проведена между страните по делото състезателна процедура.
От друга страна, насрещната страна по подадената жалба не следва да носи
тежестта за сторените от жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени
по повод обжалваните действия на ЧСИ.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „З.А.“ АД
Разпореждане от 10.06.2019г. по изп. дело № 20198510400883 по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 от РКЧСИ, с което е отказано да бъде намалено приетото за събиране в
изпълнителното производство адвокатското възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „З.А.“ АД адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20198510400883 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, от
555лв. на 200лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.А.“ АД в останалата част, с
която се иска съответно намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26
от ТРРЗЧСИ.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.