РЕШЕНИЕ
№ 4456
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110210718 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К, № 6286201, издаден от СДВР, на Л. К. В., ЕГН
********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 /четиристотин/
лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което
в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощения процесуален
представител, в които се излагат общоважими твърдения за естеството на електронния фиш
и на АТСС, като е застъпено становище за спазването на процесуалните правила и за
материална законосъобразност на ЕФ. Прави се възражение за прекомерност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.08.2022 г. в 19:14 ч. в гр. София, по бул. "Пейо Яворов" в посока от бул.
"Драган Цанков" към бул. "Черни връх" се движел лек автомобил марка Тойота с
1
регистрационен номер СВ 5118 АР, собственост на търговско дружество „ОТП ЛИЗИНГ“
ЕООД.
В посочения пътен участък не били поставени пътни знаци от типа В26,
въвеждащи забрана за превишаване на максимална скорост на движение, различна от
законово установената такава. По същото време в района на булеварда до № 58, бил
осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо
средство MD1197. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП - СДВР, а
измерването било извършено в периода от 18:30 до 21:00 часа на посочената дата, съгласно
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Преминавайки в района на контрол, посоченият лек автомобил с рег. № СВ 5118
АР се движел със скорост от 88 км/ч, изчислена след отчитане на допустимото отклонение
на техническото средство, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч., общоважима за
населеното място, съгласно справка от СО – Дирекция "Управление и анализ на трафика" с
приложена към същата схема. Скоростта на движение на моторното превозно средство била
установена с посоченото по-горе техническо средство, чрез изготвяне на фотоснимка,
отразяваща дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и
регистрационен номер на превозното средство.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на
основание 189, ал. 5, вр. с чл. 188, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателката в качеството на
ползвател на МПС, бил издаден атакуваният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи и автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът намира, че не
дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по
безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата
на данни за датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за своевременно депозирана, с
оглед на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда
по чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, се явява неоснователна в искането за отмяна.
2
На първо място не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.
На следващо място, доколкото съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП,
електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т.е.
същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява
изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, а за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност.
Електронният фиш е връчен на лицето, вписано в регистрационния талон като
законен представител на дружеството-собственик на МПС, предвид на което правилно и с
оглед специфичните правила на ЗДвП е определен субекта на отговорността.
Съдът намира, че избраният за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в актуалната си редакция предвижда,
че "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015 г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно – "прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия
случай. Мобилна система за видеоконтрол е въведена в експлоатация от присъствалия на
мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на
автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед
разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. За същата е представено както Удостоверение за
3
одобрен тип средство за измерване, издадено от Българския институт по метрология на
основание чл. 32 от ЗИ, така и Протокол от проверка, удостоверяващ изправността на
конкретно използваното устройство към датата на контрол. Видно от посочените документи,
използваната система представлява одобрен тип техническо средство и е технически
изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС. С оглед на изложеното
съдът не намира основание за съмнение в установените при използването му обстоятелства.
При осъществения на 24.08.2022 г. чрез преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера - "MD1197"
контрол върху скоростта на движение на превозните средства, са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства за контрол на правилата за движение, относно начина
на извършване на контрола. Видно от приложения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на
24.08.2022 г. за времето от 18:30 до 21:00 часа контрол върху скоростта на движение на
пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в
автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото функционира без
намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е спазена предварително
определената процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен акт, като следва да
се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира реда за използване на мобилните
системи за видеоконтрол, а използваното техническо средство, при установяване на
нарушението функционира без намеса на контролен орган т. е. същото отговаря на
изискванията към техническите средства по чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП, съгласно даденото от
върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014 г. на ВАС
критерии. Поради това, за установените чрез използваното техническо средство нарушения,
е приложим специалния ред за реализиране на административно наказателна отговорност,
чрез издаване на електронен фиш. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл. 189, ал. 4
ЗДвП относно отсъствието на контролен орган и нарушител касае процеса по генериране на
самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението.
Предвид изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на електронния фиш.
На следващо място не се констатират и нарушения на самата процедурата по
експлоатиране на АТСС и установяване на нарушението чрез същото. От приложения
протокол се установява местоположението, режима на работа, посоката на задействане на
техническото средство, като в допълнение на същия е приложена и дигитална снимка на
самото устройство. В протокола за използване на АТСС надлежно, чрез означаване на
наименованието на пътя, посоката на движение и конкретната улична номерация, където е
осъществяван контрола, е посочено мястото на нарушението, като е налице пълно
съвпадение между вписването в протокола и във фотоснимката, където в допълнение към
словесното описание са посочени и GPS-координати. В изготвените протокол и фотоснимки
надлежно са отразени всички обстоятелства от значение за преценка на фактическите
4
основания на отговорността и не е налице съмнение нито в автентичността, нито в
достоверността на същите. Видно от фотоснимката, направена при установяване на
нарушението, в центъра на същата, а респективно и в обсега на техническото средство е
именно лекият автомобил с рег. № и използваната система за контрол на скоростта
разполага с вградено разпознаване на номера на МПС, съответно не съществува основание
за съмнение по отношение на установените при експлоатацията й данни.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателката е било повдигнато
обвинение за осъществено от нейна страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като
моторно превозно средство – лек автомобил марка Тойота с регистрационен номер се е
движило със скорост над максимално разрешената.
Съгласно приложените справка и схема на Столична община, Дирекция
"Управление и анализ на трафика", скоростта на движение в участъка при № 58 на бул.
"Пейо Яворов" е 50 км/ч, като не е въвеждано различно от общото ограничение на скоростта
и не са поставяни пътни знаци В26, предвид на което важимо е основното правило на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, и въведеното със същото общо ограничение на скоростта от 50 км/ч за
населените места. Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата
е отчело скорост на движение в посочения участък от 91 км/ч, видно от представените
фотоснимки, като след отчитане на допустимото отклонение от 3 км/ч, е прието, че същият
се е движил със скорост от 88 км/ч. Следователно, автомобилът управляван от
жалбоподателя, се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за
съответния пътен участък с 38 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на деянието -
управление на МПС със скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното
ограничение, предвиждала е общественоопасните последици - застрашаване на
обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътя, и пряко е целяла
настъпването им, доколкото съзнателно е пренебрегнала наличието на ограничение на
скоростта за движение и е шофирала с избраната от нея скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателката е законосъобразно
ангажирана по реда на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който предвижда за нарушения на
максимално допустимата скорост за движение при превишаване между 31 до 40 км/ч да се
налага наказание "глоба" в размер на 400 лева, за нарушения извършени в границите на
населено място, каквото е и настоящото. Санкцията е абсолютно определена, поради което
не съществува възможност размерът да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае
от допълнително обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се
явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
5
На основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се
присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната
страна по жалбата в лицето на издателя на ел. фиш СДВР-МВР. Присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се претендира своевременно от ответната страна по
жалбата в представените писмени бележки по делото. Съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата, възнаграждението за
защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, и при това положение, справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния
предвиден размер в Наредбата. Разноските следва да се присъдят в полза на СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 6286201, издаден от СДВР, на Л.
К. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400
/четиристотин/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН, Л. К. В., ЕГН **********, да заплати на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР-МВР/, със седалище гр.
София, сумата от 80 /осемдесет / лева, представляваща направените разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АССГ с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6