№ 366
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично при
закрити врати заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000220 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№266132 от 19.01.2021г. по описа на Софийски
градски съд на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, чрез адв. Д.С. от САК, срещу решение № 260481 от 03.12.2020г.,
постановено по т.д.№ 811/2019г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
VI- 7 състав, с което „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на „Гаранционен фонд“, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „ Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание
чл.520, ал.1 КЗ сумата от 329 728,00 лв., представляваща дължимата от ответника вноска
за месец януари 2019г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
30.04.2019г. до окончателно изплащане на вземането; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
4 579, 56 лв. - лихва за забава върху посочената сума за периода от 12.03.2019г. до
30.04.2018г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 13 872,30 лв., представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Въззивникът поддържа, че в обжалва решението изцяло, като неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост, по подробно изложени съображения, като иска да отменено и вместо него
да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове срещу него
поради погасяване на вземанията чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника,
1
предмет на възражението за такова прихващане.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Гаранционен фонд е представил отговор на въззивната
жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно
за правилност на решението, по подробно изложени съображения, и
претендира минималното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция с оглед
обжалваемия интерес.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото във въззивната жалба
срещу атакувания съдебен акт, намира следното:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени искове по
чл.520 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.86 ЗЗД от Гаранционен фонд против
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
за сума от 334 307,56лв. - неиздължени вноски по чл.520 КЗ за Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в размер на 329 728,00лв.,
както и лихва за забава на неиздължени вноски по чл.520 КЗ за Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 12.03.2019г.
/датата на която се следвало да бъде преведена вноска по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“/ до 30.04.2018г. /датата на завеждане на исковата молба/ в
размер на 4 579,56 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът е основал исковете си на твърдения, че се финансира по реда на чл.520 КЗ,
като част от приходите му са вноски на застрахователи, извършващи задължителни
застраховки „Гражданска отговорност“и „Злополука“. Всеки застраховател предлагащ тези
застраховки прави вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин определени в Кодекса
за застраховането. Размерът на вноските за 2018г. е определен с Решение на Комисията за
финансов надзор № 1600-ГФ/20.12.2017г. и решение на КФН № 100/24.01.2019г. на 10 лева
за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието
използване е сключена ЗЗ„ГО“ на автомобилистите, вкл. гранична застраховка ЗЗ„ГО“ на
автомобилистите. Вноските към Гаранционния фонд се записва на отделен ред в
застрахователната полица. За 2018г. и 2019г. размерът на вноската за задължителна
застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по чл.461, т.3 КЗ е
в размер на 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена
задължителна застраховка. Срокът, в който се превеждат вноските по сметка на
Гаранционен фонд е ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на
сключването на застраховките. Застрахователите събират и внасят пълния размер на
вноските, независимо от разсрочено плащане на премията.
Вноските се определят по предложение на съвета на Гаранционен фонд или по
инициатива на КФН на основание чл.554, т.1 КЗ. Решенията се обнародват в „Държавен
2
вестник“. С решението на КФН № 1600-ГФ/20.12.2017г. и решение на КФН №
100/24.01.2019г. е определен размерът на вноските и сроковете за внасяне за 2018 г. и 2019г.
Ответникът притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност и е
сключвал двете горепосочени застраховки, но не е превел по сметката на Гаранционен фонд
дължимите по чл. 520 от КЗ вноски. Непреведената вноска за Фонда за незастраховани МПС
е общо в размер на 334 307,56лв., в т.ч. 329 728,00лв. неиздължена вноска по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за м. януари 2019г., дължима в срок до 10.01.2019г. и
4 579,56лв. лихва за периода 12.03.2019 г. - 30.04.2019 г. вкл.
С покана изх. № 07-30-21-53/18/15.03.2019г., надлежно получена на 16.03.2019г.,
ищецът поканил ответника да преведе дължимите вноски, но задължението не е изпълнено.
Ответникът е оспорил предявените искове, като прави възражения за погасяването на
вземанията на ищеца, чрез съдебно прихващане, основано на следните факти:
1. От името на ответника, като застраховател, са издадени застрахователни полици за
застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с
международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/,
подробно индивидуализирани по номер и дата на застрахователна полица в Приложение №
1 към отговора на исковата молба. Страна по същите застрахователни полици, в качеството
на застрахован, са съответно: „ГОЛД 2015“ ЕООД, А. А., „РД Перформънс“ ЕООД, М. М.,
„Аднана прогрес“ ЕООД, „Випкарс груп“ ЕООД, „Джеси“ ЕООД, „Емпен БГ“ ЕООД,
„Дангер“ ЕООД, „Подем транс България“ ЕООД, „Вида ауто“ ЕООД, „ФС 2013“ ЕООД,
„Аутомото БД“ ЕООД, С. Ф., „Дангер груп“ ЕООД - клон Разград,
„Бригър 16“ ЕООД, Г. Ц., „Ламав“ ЕООД, Л. Ц., „Ромгас 2015“ ЕООД, „Универс ауто“
ЕООД, А. М., „Л-ТРАНС 2013“ ЕООД, „Транспорт страйнатате“ ЕООД, „Еко
брокер“ ЕООД, „Мехединц“ ЕООД, А. А., „Д. Трансойл“ ЕООД, „Емопен БГ“ ЕООД,
С. Ц., Д. З., „Еко брокер“ ЕООД, А. А., „Дробета“ ЕООД, А. А., „Транс груп 81“ ЕООД,
С. Н., „Баумастер“ ЕООД, „Пачино 2014“ ЕООД, И. И., „Каркарс“ ЕООД, В. Р.,
„Карауторент“ ЕООД, „Ро транс 1“ ЕООД, „Инматрикуларе" ЕООД - клон Русе, „Роагр“
ЕООД, „Хаос 2014“ ЕООД, Р. Р..
В Приложение № 1 е посочено по всяка от индивидуализираните полици кога е
постановено решение от български съд, с което се прогласява застрахователния договор за
нищожен поради липса на съгласие /чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД/ от страна на привидно
застрахования за сключването на този договор.
Липсата на съгласие по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, е равнозначно на липса на надлежно
волеизявление от някоя от договарящите страни за сключване на сделката и обвързване с
нейните последици. Т.е. става въпрос за случаите, когато е обективирана воля в съответната
форма, но зад това обективиране действителна воля да бъде обвързана сочената като автор
на изявлението страна няма. Такива са хипотезите, когато като автор на волеизявлението за
3
сключване на сделката привидно е посочено лице, което не е давало съгласие за сключване
на застрахователния договор, не подозира за сключването му, отчуждил е години преди
сключването застрахования автомобил или дори никога не го е притежавал.
Разпоредбата на чл.483,ал.1,т.1, предл.2 КЗ, дава възможност на лице, различно от
собственика на МПС, да сключи застрахователен договор, но то трябва да бъде
индивидуализирано както и да има или впоследствие да е с потвърдена неговата
представителна власт от дееспособната страна по договора. Страната трябва да има интерес
от получаване на предмета по договора - застрахователното покритие. При очевидна липса
на застрахователен интерес, застрахователният договор е недействителен като сключен при
липса на застрахователен интерес /чл.2, ал.2 КЗ/. Изрично чл.349, ал.2 КЗ е в този
смисъл. Посочените правила са приложими за застрахователния договор,
предвид чл.183, ал.2 КЗ/отм./, приложим на основание параграф 22 ПЗР на КЗ от 2016г., и
чл.343, ал.2 КЗ 2016г.
По отношение на застрахователните договори, посочени в Приложение № 1, страни,
по които са търговски дружества, важи изложеното, независимо, че датата на сключване на
договорите. Същите участват в правния мир чрез законните си представители или
упълномощени от тях лица. Във всички посочени случаи лицата, имащи право да сключват
тези договори не подозират за сключването на такива договори и не са упълномощавали
друг служител за това, поради което от името на дружеството няма лице, което валидно да
извърши волеизявление за сключване на договор и съгласие за това действие липсва.
Поради нищожност на застрахователните договори за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“ същите не са породили правно действие за страните и за
трети лица, за чиято правна сфера обективното право предвижда да настъпят последици от
тези договори. Тази нищожност е абсолютна, изначална, и като такава не може да бъде
санирана. Плащане на застрахователната премия по полицата не валидира договора, а
единствено поражда задължения за всяка от страните по него да върне получената от нея
престация.
С оглед на постановеното решение по тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на
ВКС, ОСТК, прави възражение за нищожност на застрахователните договори, на които
основава прихващането на насрещни вземания между застрахователя и Гаранционен фонд.
Въпреки, че ГФ не е бил страна в процесите за прогласяване на нищожността на
конкретните застрахователни полици, това не променя юридическият факт, че български съд
е прогласил нищожността им. Принципът, че силата на пресъдено нещо важи между
страните не противоречи на зачитането й от всички, прогласено с чл.297 ГПК.
При нищожност на застрахователния договор, на основание чл.26,ал.2,пред.2 ЗЗД,
поради липса на съгласие не намира приложение разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, предл.2
КЗ 2016г., приложима за договорите, сключени след 01.01.2016г., на основание § 22 ПЗР на
4
КЗ, и предвид обстоятелството, че аналогична разпоредба в отменения КЗ от 2006 г. не
съществува.
Недействителността на застрахователният договор, поради липса на съгласие, не се
санира и от разпоредбата на чл.477, ал.2 КЗ. Самата разпоредба предвижда, че обект на
застрахователно покритие може да е гражданската отговорност като автомобилисти и на
тези застраховани лица, които не са участвали в сключването на договора, но само когато „е
налице валидно сключен застрахователен договор“, каквато в случая не е налице.
Не намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, която касае забрана за
позоваване на нищожност на търговска сделка, но единствено в случаите, когато
нищожността е поради липса на форма, какъвто не е настоящия случай. Отделно от това,
извършените от ответника действия по изпълнение на договора предхождат установяването
от последния на незнанието на привидно сключилия договора, поради което, на
самостоятелно от първото посочено основание, не следва да се приложи разпоредбата на
чл.293, ал. 3 ТЗ.
2. Поради нищожност на застрахователните договори за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“, ведно с международната карта към тях /сертификат „Зелена
карта“/, индивидуализирани в Приложение № 1 към настоящия отговор, следва извод, че за
застрахователя-ответник не е възникнало задължението да предостави застрахователна
закрила по отношение на вредите, причинени на трети лица във връзка със собствеността и
ползването на незастрахованите МПС, посочени в тези полици. Поради това ищецът
Гаранционен фонд е задължен на основание чл.519, ал.1, т.1, предл.2 КЗ 2016г., респ. -
чл.288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди,
причинени от водачите на посочени в полиците моторните превозни средства, регистрирани
в Република България, които водачи нямат валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“.
3.При управлението на моторните превозни средства, индивидуализирани в
Приложение № 1, са причинени имуществени и неимуществени вреди, във връзка с
уреждане на претенции, по които пред ответника са образувани застрахователни щети.
Доколкото се касае за причинени вреди при произшествия, станали на територията на друга
държава, ответникът е заплатил застрахователни обезщетение и ликвидационни разходи в
полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, на
национално бюро на друга страна или на кореспонденти по щети. В Приложение № 1 към
настоящия отговор са посочени датата и размера на извършени плащания по всяка от
щетите, за конкретната полица.
4. С извършените плащания на обезщетения, ответникът е заплатил чуждо
задължение - това на Гаранционен фонд, произтичащо от разпоредбата на чл.519, ал.1, т.1,
предл.2 КЗ от 2016г., респ. - чл.288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./. Задължението на
застрахователя за заплащане на това чуждо задължение произтича от разпоредбите на
5
чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ, в които е предвидено, че при установяване, че отговорността за
обезщетенията е на Гаранционен фонд, същият следва да заплати на погасилия неговото
задължение застраховател сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва
от датата на плащането.
5. Предвид изложеното, за ответника са възникнали вземания по чл.499, ал.4 и ал.5
КЗ спрямо Гаранционен фонд, ведно със законната лихва, в размер на главницата от
291 604,10 лв. – сбор от всички посочени в таблицата на Приложение № 1 в
колона „Платени суми“ и всички посочени суми в колона „Платено ДДС“; и законна лихва в
размер на 38 101,34лв. - сбор от всички посочени в таблицата на Приложение № 1 в
колона „Законна лихва“ суми и всички суми посочени в колона „Законна лихва към
ДДС“.
Поддържа, че са налице предпоставките за извършване на прихващането, доколкото и
двете насрещни вземания са парични, което значи еднородни и заместими, като вземането
на ответника е изискуемо, предвид изричната разпоредба на чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ.
В решението, след като е описал представените по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел
предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни, по следните
мотиви:
Страните не спорят, че ответникът е застраховател със седалище в Република
България, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“, поради което за него е
възниква задължение за заплащане вноските към фонда в посочените размери и срокове. Не
се спори и че дължимата вноска от ответника за месец януари 2019г. е 329 728,00 лв.,, като
това обстоятелство се установява и от извънсъдебното признание на ответника,
обективирано в изпратено от него до ищеца извънсъдебно изявление за прихващане и
подадената справка за сключени застраховки. Доколкото не се доказва плащане на
задължението за вноска за месец януари 2019г., съдът е приел за доказано съществуването
на претендираното вземането на ищеца към ответника на основание чл.520, ал. 1 КЗ за
вноски за месец януари 2020 г. в размер на 329 728,00 лв.
Съобразно Решението на КФН задължението за месец януари 2019г. е следвало да се
заплати до 11.03.2019 г. /10.03 – неделя/, поради което на 12.03.2019г. ответникът е изпаднал
в забава и от този момент до предявяване на исковата молба на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
последният дължи на ищеца обезщетение за забава. Изчислен чрез електронен калкулатор,
размерът на законна лихва върху сумата от е 329 728,00лв. за периода от 12.03.2019г. до
30.04.2019г., е 4 579,92 лв., което е в рамките на претендирания от ищеца размер от 4 579,56
лв.
Поради сбъдването на вътрешно процесуалното условие съдът е разгледал
6
възражението за прихващане, за което следва да са налице предпоставките на чл.103, ал.1
ЗЗД, като е приел същото за неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл.519, ал.1, т.1 КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в полза на
увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният
водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на
пътниците.
Не се спори, че извън територията на страната са настъпили 51 броя ПТП, причинени
от водачи на моторни превозни средства, като ответникът е заплатил на НББАЗ, на
националните бюра на други държави или на кореспонденти по щети обезщетение за
вредите във връзка с процесиите ПТП-а в размерите и на датите, описани в Приложение № 1
към отговора на исковата молба. Заплащането на обезщетенията от страна на ответника е
установено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, според което
ответникът е заплатил във връзка с тези ПТП-а сумата от 285 544,48 с ДДС.
Съдът е приел, че за преценка основателността на възражението за прихващане на
ответника следва да се установи дали към момента на настъпване на процесните ПТП-а по
отношение на причинилите ги водачи има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилисти, като се обсъдят сочените от ответника основания за
нищожност на застрахователните договори, а именно: 1./ липса на подпис; 2./ лицето,
подписало договора, не е собственика; 3./ липса на застрахователен интерес, тъй като
договорите не са подписани от собствениците, 4./ управителите на посочени като
застраховани лица са починали.
По отношение на първата група - липса на подпис, от представените застрахователни
полици се установява, че 22 от тях са без положен подпис на застрахован. Посочени са само
собствениците на автомобили - както физически лица, така и юридически, като са
попълнени данни и за обичайните им водачи; всяка полица е с отбелязана регистрация при
Гаранционния фонд; заключението на ССчЕ се установява, че премиите по всички 51
полица са платени.
Съгласно TP № 1 от 07.03.2019г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОС на ТК, ВКС, не е
налице нищожност на договора при неположен подпис на някоя от страните, поради което и
правните последици от този вид нищожност няма да настъпят. В случая тълкувателното
решение не може да намери приложение, тъй като по делото не са налични доказателства за
спазване на правилото на чл.293, ал. 4 ТЗ. Въпреки това, макар и без задължителен реквизит
от форма за валидност /подставянето на подписа на застрахованото лице8, процесиите
сделки са породили своето действие и основание за това е другата алинея на чл. 293 - ал.3
ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може
да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението. Ответникът е приел
7
плащания по застрахователните полици, регистрирал е същите към Гаранционния фонд,
заплатил е застрахователното обезщетение, т.е. договорите са породили действие и не са
нищожни.
За следващата група договори, за които се твърди, че са нищожни, тъй като са
подписани от лица, който не са собственици на автомобилите във връзка, с които са
сключени - останалите 29 броя полици, които са с подписи за застрахован, като ответникът
твърди, че нито физическите лица, нито управителите на юридическите лица, посочени като
застраховани и собственици на автомобилите, са положили подпис на полиците.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. по т.д.№5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, на недействителността на договора, поради сключването му от лице,
действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Договорът, сключен от
лице, действало като представител без да има представителна власт, респективно извън
пределите на учредената такава, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици - няма обвързаност и за двете страни по него. Тези
последици настъпват, ако лицето от името на което е сключен договорът го потвърди, в
съответствие с изискването на чл.42, ал.2 ЗЗД, освен ако съществува законова забрана.
Както е възприето и в т.2б на Тълкувателно решение 1/2018г. от 07.03.2019 г. на ОСТК на
ВКС, на недействителността, която от висяща става окончателно, тъй като окончателно
отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни
последици, може да се позове /съдебно или извънсъдебно/ само лицето, от името на което е
сключен или универсалните му правоприемници. Ето защо съдът е приел, че
застрахователят не е активно легитимиран да предяви иск, респективно да направи
възражение, за недействителността на сключен без надлежна представителна власт,
респективно извън пределите на учредената представителна власт на застрахования -
физическо лице или юридическо лице, договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като такъв иск се явява недопустим. Следователно
ответникът не е легитимиран да се позове на това обстоятелство като основание за
недействителност на застрахователните договори.
По отношение на договорите, за който като застрахован е посочено юридическо
лице, е приложимо и правилото на чл.301 ТЗ. Дори и формално подписите да са положени
от лица, които не са имали представителна власт, доколкото липсва противопоставяне -
платените застрахователни премии не са върнати, полиците са заявени и регистрирани в
Гаранционния фонд, то според съда те са действителни.
Следваща група – договори за които липсва на застрахователен интерес, тъй като не
са подписани от собствениците. Това са 29 -те полици с положени подписи, част от които са
сключени по време на КЗ от 2016, а друга по време на отменения КЗ от 2006 г.
Нормата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ не изключва приложението на общата разпоредба на
8
чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, а предоставя единствено възможност страна по договора на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да бъде различна от собственика на
МПС лице. За да е действителен застрахователният договор е необходимо да е налице
застрахователен интерес -чл.349, ал.3 КЗ. По отношение на несобственик на МПС
застрахователен интерес от сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ще е налице, по аргумент от чл.477, ал.2 КЗ, за ползвателя, държателят,
както и за всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание. Това положение намира изричен
законодателен израз едва с Кодекса на застраховането от 2016г., но по същество това
разрешение не е ново. Качеството собственик на превозно средство не е единственото
обстоятелство, което обуславя наличие на застрахователен интерес от сключва не
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти, но и управляването на
превозното средство. При това положение както за договорите, сключени от несобственик
след влизане в сила на Кодекс за застраховането на 01.01.2016г., така и тези, сключени
преди този дата, е налице застрахователен интерес, доколкото са сключени от обичайни
водачи.
Дори посочените като собственици, респективно обичайни водачи, на превозните
средства да не са такива, то това отново не е хипотеза на недействителност на договора, а на
неверни декларирани обстоятелства, както е посочено в т.2в от Тълкувателно решение
№1/07.03.2019г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Информацията за собственика
на МПС не е съществена за сключването на застрахователния договор в случая, доколкото
не се доказа от ответника именно личността на собственика да е от съществено значение за
това. Освен това последицата при деклариране на неверни обстоятелства не е нищожност на
договора, а в най-лошия случай прекратяване - арг. чл. 485 КЗ.
За последната група договори - сключени след смъртта на лицата Е. К., Г. Б., Ш. М.
- управители на „Емпен БГ“ ЕООД, „Л-ТРАС -2013“ ЕООД, „ДАНГЕР ГРУП“ ЕООД.
Справка от НБДН установява, че от тях единствено Е. К. е починал преди сключване на
застрахователния договор с ответника - дата на смъртта е 29.03.2015г., а договорът е с дата
03.05.2017г. Този договор не е недействителен, тъй като в полицата е посочен обичаен
водач, който е от кръга лица имащи интерес от застрахователна защита по отношение на
описания в полицата автомобил, по полицата е извършено плащане на застрахователна
премия, прието от застрахователя, и договорът е регистриран от ответника при ищеца, т.е
договорът е породил действие по отношение на посочения обичаен водач.
След като не е налице нищожност на нито един от посочените в Приложение № 1
договори съдът е приел, че възражението за прихващане на ответника е неоснователно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
9
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните доказателства, съобразно
посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК, от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на
които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият въззивен състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд
за основателност на предявените искове в уважените размери и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София е предявил обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.520 КЗ и чл.86 ЗЗД против Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, за сума от 334
307,56лв. - неиздължени вноски по чл.520 КЗ за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, в размер на 329 728,00лв., както и лихва за забава на
неиздължени вноски по чл.520 КЗ за Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за периода от 12.03.2019г. /датата на която се следвало да бъде
преведена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ до 30.04.2018г.
/датата на завеждане на исковата молба/ в размер на 4 579,56 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът е направил правопогасяващо възражение за
съдебно прихващане, основано на твърдения за нищожност на конкретно изброени
10
застрахователни договори в Приложение №1 и извършени от него плащания на
чуждо задължение–на Гаранционния фонд, произтичащо от разпоредбата на
чл.519, ал.1, т.1, предл.2 КЗ от 2016 респ. – чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./, вр.
с чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ, и възникнали вземания спрямо Гаранционен фонд, ведно със
законната лихва, в размер на главницата от 291 604,10лв. – сбор от всички посочени в
таблицата на Приложение №1 в колона „Платени суми“ и всички посочени суми в колона
„Платено ДДС“; и законна лихва в размер на 38 101,34лв. - сбор от всички посочени в
таблицата на Приложение № 1 в колона „Законна лихва“ суми и всички посочени суми в
колона „Законна лихва към ДДС“.
Ответникът твърди, че страна по процесните застрахователни полици, в качеството
на застрахован, са : „ГОЛД 2015“ ЕООД, А. А., „РД Перформънс“ ЕООД, М. М., „Аднана
прогрес“ ЕООД, „Випкарс груп“ ЕООД, „Джеси“ ЕООД, „Емпен БГ“ ЕООД, „Дангер“
ЕООД, „Подем транс България“ ЕООД, „Вида ауто“ ЕООД, „ФС 2013“ ЕООД, „Аутомото
БД“ ЕООД, С. Ф., „Дангер груп“ ЕООД - клон Разград, „Бригър 16“ ЕООД, Г. Ц., „Ламав“
ЕООД, Л. Ц., „Ромгас 2015“ ЕООД, „Универс ауто“ ЕООД, А. М., „Л-ТРАНС 2013“ ЕООД,
„Транспорт страйнатате“ ЕООД, „Еко брокер“ ЕООД, „Мехединц“ ЕООД, А. А., „Д.
Трансойл“ ЕООД, „Емопен БГ“ ЕООД, С. Ц., Д. З., „Еко брокер“ ЕООД, А. А., „Дробета“
ЕООД, А. А., „Транс груп 81“ ЕООД, С. Н., „Баумастер" ЕООД, „Пачино 2014“
ЕООД, И. И., „Каркарс“ ЕООД, В. Р., „Карауторент“ ЕООД, „Ро транс 1“ ЕООД,
„Инматрикуларе" ЕООД - клон Русе, „Роагр“ ЕООД, „Хаос 2014“ ЕООД, Р. Р..
Съгласно чл.520, ал. 1 КЗ всички застрахователи със седалище в Република България
и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по Търговския закон в Република
България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, или
застраховка по раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния
фонд в размер и по начин, определени съгласно този кодекс. В, ал.2 на същия член е
предвидено, че застрахователите от държави членки, които предлагат задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или задължителна застраховка
„Злополука“ на пътниците в Република България при условията на правото на установяване
или свободата на предоставяне на услуги, правят вноски във фонда по чл.521, ал. 1, т.1.
Вноските се определят на същата база и при същите условия, както за застрахователите по,
ал. 1.
Страните не спорят, че: ответникът е застраховател със седалище в Република
България, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; дължимата вноска от ответника за месец януари 2019г. е 329 728,00 лв.,
като това обстоятелство се установява и от извънсъдебното признание на ответника,
обективирано в изпратеното от него до ищеца извънсъдебно изявление за прихващане и
подадената справка за сключени застраховки, и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване с определение на съда от 12.12.2019г., като в тази насока няма възражения във
11
въззивната жалба.
По делото не е доказано плащане на задължението за вноска за месец януари 2019 г.
от ответника към ищеца, поради което настоящият състав на съда приема за доказано
съществуването на претендираното вземането от ищеца – дължима вноска на ответника на
основание чл.520, ал. 1 КЗ за месец януари 2020 г. в размер на 329 728,00 лв., поради което
предявеният иск за тази сума е основателен, както е приел и първоинстанционния съд.
Не се спори, че съобразно решение на КФН задължението за месец януари 2019г. е
следвало да се заплати до 11.03.2019г. /10.03–неделя/, поради което на 12.03.2019г.
ответникът е изпаднал в забава и от този момент до предявяване на исковата молба на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД последният дължи на ищеца обезщетение за забава.
Размерът на дължимото обезщетение върху главницата от 329 728,00 лв., за периода
12.03.2019г. до 30.04.2019г., изчислен от настоящият състав на съда с електронен
калкулатор от Портала за електронни услуги на НАП е в размер на 4 579, 92лв. Предвид
изложеното предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за
претендираната сума от 4 579,56лв., както е приел и първоинстанционния съд.
Страните спорят налице ли са материалноправните и процесуалните предпоставки за
съдебно прихващане, направено от ответника с отговора на исковата молба на посоченото
правно основание.
За да бъде извършено съдебно прихващане в случая, следва да бъде установено от
ответника при условията на главно и пълно доказване: че са налице предпоставките на
чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ; че е налице твърдяната нищожност на процесните застрахователни
договори; че застрахователят ответникът е извършил плащания на чуждо задължение - това
на Гаранционния фонд, на посоченото основание и в посочените размери.
Ответникът твърди, че плащанията на обезщетение на увредените лица, съответно
плащането на задължения на ищеца по посочените в Приложение №1 към отговора на
исковата молба застрахователни договори, е извършвано в периода от 13.11.2017г. –
22.12.2017г., следователно последният елемент от фактическия състав по чл.499, ал.4 и ал.5
КЗ, който поражда право на регресно вземане на ищеца – застраховател, е осъществен след
01.01.2016г., т.е. при действащия Кодекса за застраховането, а не при действието на
отменения КЗ.
За да възникне задължение за ищеца по претендираното регресно вземане на
ответника, с което последният иска да бъде направено съдебно прихващане по настоящето
дело, съобразно изричните разпоредби на чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ е необходимо да възникне
спор между страните относно това кой трябва да обезщети увреденото лице „в хода на
уреждане на претенцията“. Такъв спор ответникът не твърди да е възникнал, а и не са
представени доказателства в тази насока. Най – ранният момент за възникнал спор между
страните за задълженията по процесните договори е 11.03.2019г., в който момент до ищецът
12
е достигнало изявлението за прихващане на ответника, направено с негово писмо изх.№886
от 11.03.2019г./л.27/, т.е. след уреждане на претенцията /13.11.2017г. – 22.12.2017г./, поради
извършени плащания на обезщетения на увредените лица от застрахователя. От изложеното
следва, че не са налице предпоставки на чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ и застрахователят няма
вземане към ищеца на това основание, а при липса на доказано активно насрещно вземане
на претендираното от ответника правно основание не може да бъде извършено съдебно
прихващане и претенцията на ответника в тази насока е неоснователна. /В този смисъл
Решение № 2581 от 1.11.2018г. на САС по т.д.№ 4291/2018г. и Определение № 625
от 11.11.2019 г. на ВКС по т.д.№ 975/2019г., II т. о., ТК/.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че не е необходимо да
изследва налице ли е твърдяната нищожност на застрахователните договори посочени от
ответника в Приложение № 1 към отговора на исковата молба на посочените основания, тъй
като дори тя да е налице, това не променя извода за липса на активно насрещно вземане на
ответника, основано на задължения произтичащи от разпоредбите на чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ,
което е самостоятелно основание за неоснователност на заявеното от ответника
правопогасяващо възражение чрез съдебното прихващане.
Предвид изложеното неоснователни са и възраженията във въззивната жалба за
неправилност на обжалваното решение, като в подкрепа на този извод следва да се има в
предвид следното:
Относно застрахователна полица на застрахованото лице „ЕМПЕН БГ“ ЕООД
с починал управител Е. М. К. преди датата на сключване на застрахователния
договор:
Според настоящият състав на съда вписването на обичайният водач или държател на
моторното превозно средство в застрахователната полица е достатъчно за да се приеме, че за
него е налице застрахователен интерес от действието на сделката, тъй като това е в
съответствие с разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, предл.2 КЗ, а и липсва изискване за
доказване на правния интерес по друг начин. Предвид изложеното възражението, че ищецът
не е установил, че обичайният водач е от кръга на лицата имащи интерес от
застрахователната защита е неоснователно.
Първоинстанционният съд не е развил съображения, че искът за неоснователно
обогатяване на застрахователя спрямо Гаранционният фонд е погасен в момента, в който
застрахователят е получил премийният приход от застрахователния посредник, регистрирал
е полицата в ГФ, платил е застрахователно обезщетение и не е повдигнал спор за
валидността на застрахователния договор, поради което възраженията в тази насока са
необосновани и неправилни. Извършените от застрахователя действия след сключването на
договора чрез застрахователния посредник са преценени правилно от съда в хипотезата на
чл.293, ал.3 ТЗ и е прието, че страната не може да се позовава на нищожност, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението, което
13
е различно от „погасяването на иска на застрахователя“.
Доводите, че : застрахователни полици са издадени чрез застрахователен посредник,
а не лично от застрахователя, съответно застрахователния посредник е регистрирал
застрахователната полица в Гаранционен фонд, което става автоматично при нейното
издаване; застрахователният посредник е приел плащането от „застрахования“; предвид
ежедневния брой сключени застрахователни договори чрез брокерската мрежа от
посредници на застрахователя варира между 4 000 - 5000, застрахователят не може да
проверява в реално време, при самото издаване на застрахователната полица, налице ли са
основанията за валидност за всеки един застрахователен договор, не обосновават различен
извод от направения. Застрахователят организира дейността си, и доколкото посочените по-
горе действия са част от тази дейност, същият носи отговорност за осъществяването й,
съответно не може да черпи права от твърдяната невъзможност да осъществява контрол
върху действията на застрахователните посредници и валидността на сключваните
договори.
Първоинстанционният съд не е изложил мотиви, че: „отговорността на
Гаранционния фонд за неоснователно обогатяване едва ли не е нормативно лимитирана във
времето и веднъж платена премията, застрахователят се лишава от кондикционната си
претенция без оглед на това дали е знаел или не, че плащането й е неоснователно“; за
действието и приложението на разпоредбата на чл. 499, ал.4 и ал.5 КЗ; кратка давност за
погасяване на вземането на застрахователя за възстановяване на платеното в изпълнение на
чужд дълг ; за преклузивни срокове, поради което възраженията в тази насока са
необосновани и неправилни.
Настоящият състав на съда е изложил мотиви за действието и приложението на
разпоредбите на чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ по-горе, поради което не е необходимо да преповтаря
същите, но при съобразяване на същите доводите на въззивника са неоснователни.
Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по приложението на чл. 157, ал.1 ТЗ,
при преценка валидността на договора сключен с „ЕМПЕН БГ“ ЕООД, на което управител
Е. М. К. е починал преди датата на сключване на застрахователния договор, поради което
възраженията в тази насока са необосновани и неправилни.
Според настоящия съдебен състав, със смъртта на едноличния собственик на
капитала не се прекратява по закон едноличното дружество с ограничена отговорност,
поради възможността за продължаване на неговата дейност от наследниците му по закон, на
основание чл.157, ал. 1, пр. последно ТЗ. Освен това, едноличното дружество с ограничена
отговорност не загубва своята правосубектност, докато не бъде заличено от Търговския
регистър при Агенцията по вписванията. Ето защо тези дружества са носител на права и
задължения, включително и на такива, произтичащи от договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Следователно и тези застрахователни договори не са нищожни
14
поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, предл. второ ЗЗД. Доколкото
физическите лица – органни представители на дружествата са починали към датата на
издаването на полиците и следователно при подписаните такива волеизявлението за
сключването им е направено без представителна власт. Настъпването на правните
последици, произтичащи от застрахователните договори в патрумониума на
дружеството е обусловено от потвърждаването им при условията на чл.301 ТЗ, но същите не
могат да бъдат определени като нищожни на основание чл.26, ал.2, предл. второ ЗЗД.
Отделно от това, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по т.д.
№5/2014г., ОСГТК, и т.2б от Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019г. на ВКС по т. д.
№1/2018г., ОСТК, на недействителността на застрахователния договор, поради липса на
представителна власт за може да се позове само мнимо представляваната страна, от чието
име е сключен договора, а не насрещната по правоотношението страна, включително и
когато потвърждаването се извършва по реда на чл.301 ТЗ.
Предвид изложеното възраженията по приложението на разпоредбата на чл. 157,
ал.1 ТЗ са неоснователни.
По отношение на групата от 29 броя застрахователни договори с неавтентичен
подпис:
Застрахователят не може да оспорва автентичността на подписите на другата страна,
поради липса на правен интерес. В тези случаи са налице хипотези на сключване на
застрахователен договори от лица, които са действали без представителна власт и имат за
своя правна последица висяща недействителност, при която единствено лицето от чието име
е сключен процесния договор може да се позове на нея. Освен това, в случая е приложима и
разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, доколкото по делото не се спори, че застрахователят е
приел плащането на вноска от застрахователна премия, осчетоводил е застрахователната
полица, изпратил данните в Информационния център към Гаранционен фонд и е заплатил
обезщетение по нея, т.е. от поведението му може да се заключил, че не е оспорил
действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на нищожността.
Предвид изложеното възраженията на въззивника за неправилно прииложение на
разпоредбата на чл.301 ТЗ, чл. 477, ал.2 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1, предл.2 КЗ са неоснователни.
Относно застрахователните договори със застраховани физически или
юридически лица, които изобщо не носят подпис на застрахованите лица:
Прието е, че формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като
несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено с чл.344, ал.1 КЗ,
може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този
договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл.343, ал.2 КЗ дават основание
да се приеме, че в сочената хипотеза е приложимо общото правило на чл.293, ал.4 ТЗ.
15
Липсата на подпис на застрахования не води до нищожност на застрахователния договор,
поради неспазване на предвидената от закона форма- чл. 344, ал.1 КЗ, във връзка с чл.26, ал.
2, предл. трето ЗЗД, ако от поведението на застрахователя може да се заключи, че той не е
оспорвал действителността на изявлението, приел е заплатената застрахователна премия,
осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния
център към Гаранционния фонд, поради което не може да се позовава на нищожността. Още
повече, че е и изключително нелогично, без изявление на лицето сключило
застрахователния договор, застрахователните брокери на застрахователя едностранно и
произволно да сключват множество „недействителни“ застрахователни договори с
физически и юридически лица, които притежават и управляват МПС, вследствие на което
причиняват ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, правото да се позовава на
нищожността на застрахователния договор принадлежи единствено и само на насрещната
страна по договора, която евентуално не е направила волеизявление за неговото сключване,
а не на застрахователя, които не може да оспорва действителността на собственото си
изявление.
Предвид изложеното възраженията на въззивника срещу изводите на
първоинстанционния съд са неоснователни.
Нарушение на чл.236, ал.2 ГПК поради липса на произнасяне по заявено от
ответника възражение за нищожност на основание чл.349, ал.2 КЗ - липса на
застрахователен интерес:
По въпроса за застрахователният интерес съдът се е произнесъл и е изложил мотиви,
към които настоящият състав на съда препрати, на основание чл. 272 ГПК, поради което не
се налага да бъдат преповтаряни.
Според настоящия съдебен състав, застрахователният интерес е винаги налице при
задължителна застраховка гражданска отговорност, с оглед законодателните рестрикции от
управлението на автомобил без наличието на такава застраховка/спиране от движение и
глоба/ и при липса на данни, че такава вече е била сключена.
Въззивникът твърди, че по отношение на всички процесни застрахователни договори
„липсва застрахователен интерес на привидно посочените лица от сключване на договора,
поради невъзможност да се установи каквато и да е връзка между застрахованото МПС и
конкретното физическо/ юридическо лице, които не са нито негови собственици, нито са
легитимирани като ползватели“. Както бе отбелязано по-горе, с вписването в
застрахователната полица на собственика - юридическото лице или физическо лице, на
обичайният водач или държател на моторното превозно средство е достатъчно за да се
приеме, че за него е налице застрахователен интерес от действието на сделката, тъй като
това е в съответствие с разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, а и липсва изискване за
доказване на правния интерес по друг начин. Развитите съображения за нарушения на
разпоредбите на чл.491, ал.5 и ал.6 КЗ и чл.477, ал.1 КЗ са ирелевантни, поради което
16
възраженията за липса на застрахователен интерес са неоснователни.
Оспорени са изводите на първоинстанционният съд, че се касае за хипотеза на
първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на
собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство,
като се поддържа, че договорите са нищожни, тъй като, към момента на сключването им не
е ясно кой е правният субект, който да изрази воля/съгласие относно съществените елементи
и основното му съдържание.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че дори посочените като собственици,
респективно обичайни водачи, на превозните средства да не са такива, то това отново не е
хипотеза на недействителност на договора, а на неверни декларирани обстоятелства, както е
посочено в т.2в от Тълкувателно решение №1/07.03.2019г. по тълк. дело№ 1/2018г. на ОСТК
на ВКС, санкцията за което не е нищожност на договора, а в най-лошия случай прекратяване
- арг. чл. 485 КЗ. Липсата на яснота относно „правният субект, който да изрази
воля/съгласие относно съществените елементи и основното му съдържание“, не може да
обоснове нищожност на договора, след като страните по договора на посочени в него, като
по-горе подробно са разяснени разрешенията при различните хипотези, от което следва
неоснователност на възраженията в тази насока.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд за
основателността на предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1, и ал. 8 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство в размер на 300лв. –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260481 от 03.12.2020г., постановено по т.д.№ 811/2019г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI- 7 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД - гр.София, ул.„Граф Игнатиев“№2, ет.4, сумата от 300лв. /триста лева/–
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18