Решение по дело №120/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  313

 

                                       Гр.Пловдив, 02.03.2020 г.

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 17.02.2020 г. в състав:

                                               Председател: АННА ИВАНОВА

                                                       Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                        ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря В.Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№120 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е  по жалба на С.Г.Д., ЕГН ********** чрез адв.Н.Д. срещу решение №1378 от 11.04.2019 г. по гр.д.N19040/2018 г. на Пловдивския районен съд – 4 бр.с., с което е увеличена издръжката, която е осъден да заплаща  на детето си Е.С.Д.  ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Н. Н.  ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С.П. ***  от 130 лв. на 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане, както и да заплати разноските на ищеца по делото и ДТ. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, за нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени решението на ПРС и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав или да отмени решението на ПРС и вместо да се постанови друго, с което дължимата издръжка да се намали от 250 лв. на 160 лв. месечно.  Претендира за разноски.

Постъпил е отговор на ВЖ от адв. С.П. като пълномощник на Е.С.Д.  и неговата майка и законен представител Д. Н. Н. , с който счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.

        

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

  Предявеният иск е с пр.осн.чл.150 СК.

Оплакванията във въззивната жалба са, че неправилно РС не е съобразил,  че жалбоподателят има още две деца, на които също дължи грижи и издръжка; че през втората половина на 2018 г. е останал без работа; че плаща наем в резмер на 900 евро месечно и консумативи за още 300 евро месечно; счита, че не са налице комулативните предпоставки за увеличаване на издръката – нарастнали нужди на детето и възможност на родителя да ги плаща.

  Становището на ответната страна е, че с искът е основателен само поради това, че присъдената издръжка от 130 лв. е под минималния за страната размер от 152,50 лв. Освен това нуждите на детето били нарастнали за изминалите 6-7 години, през които издръжката не е увеличавана, увеличени били потребностите на непълнолетното дете от облекло, обувки, обучение и образование, както и във връзка с увеличаване интересите му. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

По направените възражения и оплаквания, ПОС намира следното:

 От приетото по делото /л.63 / сл.б. от община -Пловдив  е видно, че маката е получила 959,84 лв.ср.м. заплата за периода от м.09.2018 г. – м.03.2019 г. вкл.; От социалният доклад, приет на л.55 от д.РС е отразено, че по сведения на майката, същата работи в ДГ“Буратино“ като **** с месечно ТВ 800 лв.; че детето посещава два пъти седмично частни уроци по английски език и математика,за които зплаща по 10 лв. на урок по математика и по 15 лв.- за англ.език, а също е. тренира бокс , за което майката заплаща по 30 лв. месечно.

От спрвка от община-Пловдив, дирекция МДТ и справка от сектор Пътна полиция –Пловдив, е видно, че на името на С. Д. са деклариран л.а.Мазда и т.а.Форд, както и л.а.Рено Клио.

По делото пред ПРС е разпитан сведетеля С.Н. К., който установи, че живеят с ищците заедно в едно домакинств, както и че с Д.Н. имат още едно дете – Л., род.2015 г. Около 500 лв. месечно се дават месечно за издръжката на Е., т.к. ходил 2 пъти седмично на уроци по математика и английски – по 15 лв. на час за английския и по 10 лв.на час- за матиматиката; отделно детето имало около 100 лв. месечно разходи в училище, отделно му се давали пари за почивните дни, и 100 лв. месечно само за храна и по 50 лв. месечно за дрехи и маратонки, защото ги израствал.

Пред ПОС са приети писмени доказателства – 2 бр.декларации за припозваване, от които е видно, че бащата има още две деца – А., род.*** г. и Л. , род.*** г., за които също следва да полага грижи и издръжка.От приетия годишен финансов отчет за 2018 г. на фирма Корект 83 е видно, че същата е приключила 2018 г. с пасив.

Пред ПОС е разпитана свидетелката М. С., която установи, че Е. е гостувал на баща си в Х. редовно през ваканциите; С. изпращал пари на Е. освен за издръжка и за уроци, ходят на почивка заедно в България; през м.юни-юли на 2018 г. С. бил останал без работа.  

Първоначалната издръжка за детето  е присъдена с с вл.с. на 24.01.2013 г. по гр.д.10779/2012 г. на ПРС, 3 бр.с., с което е утвърдено споразумението на родителите на Е.Д., роден *** г., по силата на което бащата се е задължил да заплаща по 130 лв. месечна издръжка. От цит.решение са изминали 6 години, през което издръжката е останала непроменена а детето понастоящем е на 15,5 г.  – детето  е порастнало, ученик е в гимназия, - нуждите му са се увеличили, увеличили са се и и разходите на майката, която упражнява родителските права, а присъдената издръжка от 130 лв. е недостатъчна и не е в състояние да ги задоволи. Минималната за страна издръжка от 01.01.2020 г. е увеличена на 152,50 лв. Ето защо ПОС намира, че са се изменили обстоятелствата, при които е присъдена първоначалната издръжка – искът е основателен. Досежно размера:

От събраните по делото доказателста се установява, че бащата живее и работи в Х., където е ноторно известно, че стандарта на живот е по-висок, съответно и заплащането, поради което независимо от временните му финансови затруднения през м.юни-юли 2018 г., същият не може да претендира да заплаща минимална издръжка /в размер на ¼ от 610 лв.-минималната РЗ за страната/, тъй като има възможности да заплаща реалните нужди на своето дете с огелд алиментното му задължение за издръжка на низходящ още повече, че  съгл.чл.143, ал.2 СК – родителите дължат издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си дори и когато родителят не разполага с достатъчно средства за покриване на собствените си нужди.

Преценявайки нуждите на детето /на 15,5 год./ и възможностите на родителите, ПОС намира, че за детето Е. са необходими и възможни общо 500 лв. месечно– за храна, облекло, пособия, лекараства, др.нужди. От тях бащата следва да поеме по 250 лв.месечно, а майката – останалите средства плюс непосредствените грижи.

До същите крайни изводи за размера на издръжката е достигнал  и РС, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.

По отношение на искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция: от представения ДПП е видно, че въззиваемите са заплатили адв.хонорар за проц.представителство пред ПОС в размер на 400 лв., поради което такива му се присъждат с оглед изхода от делото. Настоящето решение е необжалваемо съгл. разпоредбата на чл.280 ГПК.

Водим от горното съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1378 от 11.04.2019 г. по гр.д.N19040/2018 г. на Пловдивския районен съд – 4 бр.с.

ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на Е.С.Д.  ЕГН **********, чрез неговата майка Д. Н.  Н.  ЕГН ********** сумата  от 400 лева  - направени разноски  за адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: