МОТИВИ : Срещу подсъдимата Г.И. ***
предявено обвинение за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, за това, че на 05.04.2007 година,
в гр. Ловеч, противозаконно присвоила чужда движима вещ - парична сума в размер
на 578.00 лв, собственост на М.М.М. *** и В.М.М. ***, която владеела.
Пострадалите
М.М.М. и В.М.М. ***.граждански иск срещу подсъдимата И. за сумата от 578 лева
имуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от деня на
увреждането и направените по делото разноски,който е приет за съвместно
разглеждане ведно с наказателното производство ,като М. и М. *** и частни
обвинители в процеса с адв.Х..
Представителят
на РП - Ловеч в съдебно заседание поддържа предявеното обвинение, като счита,
че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се установява
фактическа обстановка,описана в обвинителния акт.Касае се за престъпление по
глава V от НК.Паричната сума в размер на 578 лева съставлява част от стойността
на недвижим имот,заплатена при продажбата му.Събрани са доказателства,доказващи
собствеността на имота-решение за възстановено право на собственост и
удостоверение за наследници,като по този начин е установено,че всеки от
пострадалите притежава равен дял с подсъдимата и съответно равна сума по
сделката.Безспорно се установи,че парите са предадени на подсъдимата И. от
купувача.За това говорят както св.показания на см.Мачуганова,така и писменото
доказателство-разписка,издадена от купувача,която носи подписа на подсъдимата
като получател на сумата по сделката.Това се явява основанието,въз основа на
което подсъдимата е получила във владение въпросната сума и се намира в нейна
фактическа власт.Разполагайки с нея,подсъдимата не е предоставила полагащата се
част на пострадалите,която част съставлява тяхна собственост.В тази връзка са
показанията на св.Койчева,участвала като пълномощник на пострадалите,която
категорично заявява,че не е получила от И. половината от заплатената сума по
сделката.Оплакванията,които е направила пред купувачите и пред нотариуса се
потвърждават от показанията на самите купувачи.В този смисъл обстоятелството
заявено от св.Хаджикръстева,че пред нея не са заявени претенции от продавача би
следвало да се обясни с това,че самата тя не е възприела оплакването на
Койчева,но то е било възприето от купувачите,още повече,че самата Койчева
твърди,че заявеното от нея пред нотариуса не е било възприето от нотариуса и
същата не й е обърнала внимание,тъй като била ангажирана.Отказа от страна на
подсъдимата да предостави половината от
получената сума на пълномощника на пострадалите се явява изпълнителното деяние
на престъплението обсебване.Отказа се явява противозаконен,защото липсва
основание,на което парите да не бъдат предоставени на техните собственици,в
случая чрез пълномощника им.Това обстоятелство също е елемент от
престъплението,като практика в тази насока е решение №231/19.06.2001 год.по
н.д.№166/01 год.на І-во нак.отделение.Счита,че не следва да не се дава вяра на
свидетелските показания на св.Койчева с аргумент,че сделката,изповядана пред
нотариуса съдържа удостоверяване на плащането между страните,тъй като
естествено при едно предварително разплащане,при което сумата е предоставена на
единия от продавачите и надявайки се ,че тази сума ще бъде разпределена
впоследствие между останалите,Койчева не е имала основание при изповядване на
сделката да заяви,че не е получила своята част.От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл и конкретна цел.Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието,предвиждала е общественоопасните
последици и е искала тяхното настъпване.По никакъв начин не присъства замисъл за временно ползване и последващо
предоставяне на сумата на техните собственици.За това говорят действията на
сина на подсъдимата-отправяне на заплахи и закани за саморазправа към
Койчева.Поради изложеното моли подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото обвинение,като й бъде наложено наказание лишаване от свобода в
минималния предвиден в закона размер,изпълнението на което да бъде отложено за
срок от 3 години,като се отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото
съдебно минало и невисокия размер на предмета на престъплението.По отношение на
предявения граждански иск,счита,че същият е основателен и доказан и моли да
бъде уважен.
Пълномощникът
на пострадалите адв.Х. заявява,че поддържа аргументите на прокурора в защита на
обвинението,като счита,че са налице основанията за постановяване на осъдителна
присъда,като моли съда да уважи гражданския иск така както е предявен,като им
присъди и направените по делото разноски.
Подсъдимата
Г.И. в съдебно заседание се явява лично не се признава за виновна,като дава
подробни обяснения по предявеното й обвинение и моли да бъде оправдана.
От
събраните в хода на досъдебното производство и съдебно следствие писмени
доказателства, от показанията на разпитаните свидетели,от обясненията на
подсъдимата,съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимата Г.И.
***,обл.Ловешка и била безработна.С брат си Данаил Иванов Гатев и братовчеди
св.М.М.М. и В.М.М. били наследници на Митю Койчев Воденичаров-б.ж.на
с.Крушуна,обл.Ловешка.Като такива наследили земеделска земя,представляваща два
отделни имота-ниви в различни местности на землището на с.Крушуна,с обща площ
от приблизително 14 дка,за които правото на собственост било възстановено с
Решение №28/10.01.1995 год. на Поземлена комисия-гр.Летница.
В началото на
2007 година подсъдимата И. решила да извърши продажба на имотите и по тази
причина установила контакт със св.Рада Г. Койчева.Последната живеела в
гр.Плевен,била майка на св.М. и М. и вуйна на подсъдимата И..Койчева получила
съгласието на децата си за осъществяване на предлаганата продажба и двете с
подсъдимата И. се уговорили последната да подготви всички необходими документи
за продажбата,да търси купувач и избере нотариус.Едновременно с това получила
пълномощия от М. и М. за представителство при разпореждане с недвижимите
имоти,извършване на продажба и получаване на сумата от същата.
Подсъдимата И.
предприела действия за набавяне на необходими документи за осъществяване на
сделката и при посещение в гр.Летница установила контакт със св.Жана Викторова
Мачуганова.Съпругът на Мачуганова-св.Димитър Андреев Мачуганов посредством
притежаваното от него “АЖД АГРО”ЕООД,развивал селскостопанска
дейност.Осъществявал покупка на земеделски земи,като контактите с продавачите
на такива били възложени на св.Мачуганова.За договорените условия на
покупко-продажбата подсъдимата И. уведомила останалите продавачи.При изразено
съгласие на всички на 05.04.2007 год.св.Койчева пристигнала в гр.Ловеч.Била
посрещната от св.Васил Валентинов В.-син на подсъдимата и заедно с нея,нейният
брат Данаил Гатев се явили в нотариалната кантора на св.Нели Любомирова
Хаджикръстева-Велчевска-нотариус рег.№139,с район на действие Районен
съд-Ловеч.Присъствали св.Мачуганова и св.Мачуганов,последният в качеството на
купувач.Преди изповядване на сделката св.Мачуганова предала на подсъдимата И.
сумата от 1156,00 лева,съставляваща стойността на сделката.И. приела цялата
сума и подписала за получател представеният РКО №23/05.04.2007 год.,издаден на
нейно име от името на “АЖД АГРО”ЕООД,съставен от св.Мачуганова.След това
страните се явили пред нотариуса,сделката била изповядана,за което се съставил
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №11,том ІІІ,рег.№2795,дело
№273/2007 год.
След
изповядване на сделката,подсъдимата И. напуснала кантората без да предостави на
св.Койчева полагащата се на упълномощилите я свидетели М. и М. половина от
парите от продажбата.Койчева останала изненадана и заявила това пред
купувачите.Те не изразили отношение към казаното от нея и тя след като изчакала
известно време и се убедила,че няма възможност да установи повече контакт с
подсъдимата И. ***.Споделила за случилото се със св.М.,а на следващият ден за
това научил и св.М..Потърсил по телефона контакт с подсъдимата И. за изясняване
причината да не бъдат дадени парите на Койчева,при което провел разговор със
св.В..Последният отправил към него ругатни и заплахи за саморазправа.Същата
вечер св.Койчева получила по домашния си телефон обаждане от св.В.,в което към
нея било отправено предупреждение да не търси подсъдимата И. и заплахи за
саморазправа.
От така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Г.И.И. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, като на 05.04.2007 година, в гр. Ловеч,
противозаконно присвоила чужда движима вещ - парична сума в размер на 578.00
лв, собственост на М.М.М. *** и В.М.М. ***, която владеела.По
време на съдебното следствие безспорно бе установено, че подсъдимата е
извършител на посоченото престъпление. От обективна страна подсъдимата е
осъществила изпълнителното деяние, като владееки чужда движима вещ-сумата от
578 лева,собственост на св.М.М. и св.В.М. е отказала да предостави същата на
пълномощника им св.Койчева.Това е съществена особеност на обсебването-чуждата
движима вещ се намира във фактическата
власт на дееца временно и той дължи нейното връщане.Тъй като
престъплението по чл.206,ал.1 от НК е резултатно престъпление,то е довършено с
осъщественото засягане на възможността на собственика на вещта да се разпорежда
с нея.От доказателствата по делото се установява,че на 05.04.2007
год.подсъдимата е получила в гр.Ловеч,в кантората на нотариус Хаджикръстева от
св.Мачуганова сумата от 1156 лева,представляваща стойността на
сделката/показанията на св.Койчева,Мачуганова,приложения касов ордер,както и от
обясненията на подсъдимата/.Безспорно е установено,че половината от тази сума е
собственост на св.М. и М./показанията на свидетелите и приложения нотариален
акт/.След получаването й обаче подсъдимата я е задържала в себе си е не я е
предала на пълномощника св.Койчева,с което е осъществила от обективна страна
състава на престъплението,в което е обвинена.В подкрепа този извод на съда са
показанията на св.Койчева,Мачуганова и Мачуганов.Въпреки наличието на
нотариален акт за изповядване на сделката,който се явява писмено доказателство
за заплатената на продавачите сума,съдът приема за достоверно твърдението на
св.Койчева,че не е получила полагащата се сума от подсъдимата,тъй като то се
подкрепя от останалите събрани по делото доказателства,а именно,че парите са
получени от подсъдимата,че тя е изявила желание да се дадат на нея,че никой от
свидетелите не е видял подсъдимата да дава пари на св.Койчева и че св.Мачуганов
и Мачуганова след приключване на сделката са чули Койчева да се оплаква пред
нотариуса,че не си е получила парите от подсъдимата.Отказът на подсъдимата да
предостави половината от парите на св.Койчева е противоправен,тъй като липсва
основание,на което парите да не бъдат предоставени на собствениците им,в случая
на пълномощника им.Изпълнителното деяние на обсебването може да се изразява
както в разпореждане с вещта,така и в отказ да се върне вещта/Решение
№608/12.07.1991 год.на І-во н.о.на ВС/,в какъвто смисъл са изложените по горе
мотиви на съда.
От субективна
страна подсъдимата е действала виновно, при пряк умисъл - съзнавала е
обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено
опасни последици и е искала тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя
от всички събрани по делото доказателства,както и от поведението на подсъдимата
и синът й св.В. след изповядване на сделката.
Предвид на
изложените съображения съдът квалифицира деянието,призна подс.Г.И. за виновна и
я осъди.
Причини за
извършване на престъплението следва да се търсят в стремежа на подсъдимата да
се облагодетелства по неправомерен начин.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от показанията на разпитаните
свидетели и писмените доказателства.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подс.И. настоящата инстанция взе предвид
като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата и
сравнително ниския размер на предмета на престъплението,поради което и на
основание чл.54 от НК й наложи наказание три месеца лишаване от свобода за
престъплението по чл.206,ал.1 от НК.На основание чл.66,ал.1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на
присъдата в сила. Съдът намира, че
така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност
на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
В съответствие
с разпоредбите на чл.52,във връзка с чл.45 от ЗЗД съдът уважи предявеният от
пострадалите М.М.М. и Волода М.М. срещу подс.И. граждански иск за имуществени
вреди в размер на 578,00 лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от 05.04.2007 год.до окончателното й изплащане,като прие,че с виновното си
противоправно поведение подсъдимата е осъществила състава на непозволеното увреждане
и между поведението му и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна
връзка.Съдът прие,че искът е основателен и доказан в пълен размер с оглед
писмените и гласните доказателства по делото,поради което осъди подсъдимата И.
да заплати на пострадалите посочената сума,както и направените по делото
разноски в размер на 150,00 лева.
При този изход
на процеса съдът осъди подсъдимата И. *** сумата от 50,00 лева,представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :