РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Попово, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100872 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. И. М. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Т., ж. к. „З.“, бл. , вх. „А“, ет. , ап. и Б. И. М. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. З., общ. П., ул. „Ц.", № , действащи чрез адв. Й. В. К., гр. Търговище, х-л
“Мизия“, ет. 1, офис 118, срещу Т. В. Т. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. О.
ул. „В. Д.“, № , П. Д. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Попово, ул. „Д. Б.“, № ,
ет. , ап. и „Т. ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1000,
район „Средец", ул. „Георги Сава Раковски“, № 100, ет. 3, представлявано от управителя Р.
М.С., с която са предявени обективно и субективно съединени искове иск с правно
основание чл. 124 ГПК и чл. 108 от ЗС.
Твърди се, че ищците са наследници на Х. Б. К., б. ж. на с. Звезда, Общ. Попово,
починала на год.
С Решение № 022/29.11.1994 год. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. К., ЕКАТЕ , общ.
Попово, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и протокол № 23Н от 13.01.1993 год., за определяне
категориите на земеделските земи, по преписка № 22564/17.03.1992 год., образувана по
заявление на Х. Б. К., е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.И. М.
върху следната земеделска земя (по Решение № 022/29.11.1994 год. на ПК-Попово): Полска
култура от 26,999 дка, трета категория, местност „Л.Д., имот № по плана за земеразделяне в
землището на с, К., Общ, Попово, при граници: имот № - Полска култура на С. Д.а К., имот
№ - Полска култура на М. Д.а М., имот № - Полска култура на ЗКПУ „КАЛАКОЧ - 92”,
имот № - Полска култура на М.Л.Т., имот № - полски път на Общ. Попово, имот № -
Полска култура на М. А. М., имот № - Напоителен канал на МЗГ-ХМС и имот № 126002 -
Полска култура на „ЖОКЕР ТРАНС” ООД, а съгласно Скица № 15-1149709/22,10,2021 год.
на СГКК - Търговище, имота представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор , находящ
се в с. К., Общ. Попово, Обл. Търговище, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
1
одобрени със Заповед № РД-18-613/03.11.2017 год. на ИД на АГКК, без последващо
изменение на ККР, засягащо поземления имот, адрес на поземления имот: с. Ковачевец,
местност „ЛИКА ДЕРЕ”, с площ: 26,999 кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 3 (трета), предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: , при съседи: .
След възстановяване на собствеността върху имота, наследодателката на ищците
започнала да упражнява в пълен обем правото на собственост върху него, като до смъртта
си, настъпила на 03.02.2000 год., по силата на договори за наем, като наемодател, тя е
отдавала на ЗКПУ „КАЛАКОЧ - 92” с. Ковачевец, Общ. Попово , като наемател, процесния
недвижим имот. Договорите за наем били сключвани за срок от 1 (една) стопанска година, с
възможност действието им да бъде продължавано за същия срок, ако след изтичането му
наемателят продължи да го ползва и няма изрично противопоставяне от страна на
наемодателя. По силата на тези договори за наем, наследодателката на ищците е получавала
редовно, чрез тях уговореното наемно плащане за съответната година. След смъртта , всеки
един от ищците бил подписал лично на 23.02.2000 год. договори за наем със ЗКПУ
„КАЛАКОЧ - 92” с. Ковачевец и получавал наемната цена. За следващите стопански години
до 2019 год., включително, договорите за наем били подписани само от втория ищец, но на
всеки един от тях ползвателя на имота (наемателя) - ЗКПУ „КАЛАКОЧ - 92” с. Ковачевец е
изплащал, лично уговореното наемно възнаграждение.
Ищците твърдят, че въз основа на изложените фактически обстоятелства се
установява по несъмнен начин, че след възстановяване на собствеността върху
индивидуализирания по-горе недвижим имот, т.е. от 1994 год. до 2019 год., включително,
първоначално наследодателката на ищците е упражнявала владение върху него, чрез тях, а
след смъртта , те са продължили да го владеят явно, открито и несмущавано, с пълното
съзнание, че са негови единствени собственици, на основание наследство и давностно
владение.
В началото на м. март 2020 год., първият ищец провел телефонен разговор с
председателя на ЗКПУ „КАЛАКОЧ - 92” с. Ковачевец, П. Н. Пеев, за да се уточнят, кога ще
му бъде изплатено наемното възнаграждение. Тогава научил от него, че имотът имал нов
собственик. След това обаче се разболял и не успял да отиде до с. Ковачевец, за да разбере
повече подробности относно това обстоятелство.
На 14 и 15.05.2020 год., първия ищец посетил Общинската служба по земеделие в гр.
Попово и се информирал, че процесният имот е записан на името на втория ответник, П. Д.
Г.. След направена справка в СВп-Попово, се установило, че с Н.А. № 61, том II, рег., №
2350, Н.Д., № 261/12.09,2019 год., Елка Д.а, нотариус, рег. № 495 по регистъра на НК, с
район на действие - Районен съд гр. Попово, на основание постановление от 12.09.2019 год.,
въз основа на извършена обстоятелствена проверка по същото Н.Д. (261/2019 год.), на
основание чл. 587, ал. 2 ГПК, първият ответник, Т. В. Т., е бил признат за собственик по
давностно владение на процесния имот. Този констативен Н.А. за собственост по давностно
владение, бил вписан в СВп-Попово, под ДВВх. № вх. рег. № акт № , том VIII, н.д. № год.,
парт. книга: ИП - 97623.
Непосредствено след негово съставяне, първия ответник, с договор за покупко-
продажба на недвижим имот от с. д. -12.09.2019 год., оформен с Н.A. № 62, том II, рег. №
2351, н. д. № год., изд. от Елка Д.а, нотариус, рег. № 495 по регистъра на НК, с район на
действие - Районен съд гр. Попово, вписан в АВп-София, СВп-Попово, под ДВ.Вх, № 3243,
вх. рег. № 3245, акт № 80, том VIII, и. д. № год., парт. книга: ИП - 97623, е продал на втория
ответник, П. Д. Г. същия недвижим имот, срещу продажна цена в размер на 4 200 лв.
На 08.06.2020 год., първият ищец е депозирал жалба в Районна прокуратура -
Търговище, срещу първия ответник. По жалбата било образувано ДП № 219/2020 год., по
описа на РУ на МВР - Попово.
2
С протоколно Определение № 11/08.04.2021 год., по НОХД № 20213520200097/2021
год., Поповският районен съд е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимите, Т.
В. Т., С.Б.П., Н. Д. Н. и М. Х.Ю., са признати за виновни в това, че на 12.09.2019 год., в гр.
Попово, Т. като подбудител и помагач, умишлено склонил и подпомогнал П., Н. и Ю., които
като съизвършители пред надлежен орган на власт - нотариус Елка Д.а с рег. № 495 от
Регистъра на Нотариалната камара, като свидетели по протокол за обстоятелствена проверка
по нотариално дело № 261/2019 год., рег. № 2350/2019 г., устно и съзнателно са потвърдили
неистина и са затаили истина относно факта на давностно владение, осъществено от Т.,
върху недвижим имот - нива, находящ се в землището на с. К., общ. Попово, ПИ с
идентификатор, с площ кв.м, находящ се в местността „Л.Д., което, деяние съставлява
престъпление по чл. 290, ал. I във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК, и за което на подсъдимите са
наложени съответните наказания. От обясненията на подс. М.Х.Ю. дадени в хода на
предварителното разследва се установило, че вторият ответник П. Г. е бил запознат изцяло и
в детайли с намеренията и действията, извършени от първия ответник по снабдяването му с
констативния нотариален акт за собственост на процесния имот.
Твърди се, че Т. В. Т., не следва да се счита за собственик по давностно владение на
процесния поземления имот, правото на собственост върху който принадлежало на ищците,
тъй като е признат за виновен именно в това, че като подбудител и помагач, умишлено е
склонил и подпомогнал другите подсъдими, като свидетели в специално предвиденото в
закона по чл. 587, ал. ГПК нотариално производство за издаване констативен нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка, да потвърдят неистина и да затаят истина
относно факта на давностното владение, осъществено от Т. по отношение на поземления
имот.
Според ищците, след като първия ответник не е станал собственик на НИ сделката,
обективирана в Н.А. за покупко-продажба, не е произвела своя вещнопрехвърлителен ефект
и вторият ответник не е придобил правото на собственост върху процесния имот.
След като узнал, че образуваното в PC - Попово, НОХД № 20213520200097/2021 год.,
е приключило със споразумение, процесуалният представител на ищците се свързал със
защитника на първия ответник и другите подсъдими - адв. А. Н.а от АК – Търговище, като
предложил да разясни на първия и втория ответник възможността за извънсъдебно
разрешаване на възникналия като последица от тяхното поведение спор за правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
Две седмици по-късно обаче, след извършена справка в АВп - София, СВп - Попово,
се установило, че вторият ответник, чрез договор за покупко-продажба от 13.07.2021 год.,
обективиран в нот. акт № 64, том III, рег. № 2147, н. д. № год., на нотариус Снежа
Симеонова-Букреева, рег. № 780 на НК, с район на действие, PC - Попово, вписан в Агенция
по вписванията - София, Служба по вписванията - Попово, под вх. рег. № 2539/13.07.2021
год., акт № 79, том II, дело № год., е прехвърлил непринадлежащото му право на
собственост върху спорния имот срещу продажна цена в размер на 4 900 лв., на третия
ответник „Т. - Б.” ЕООД, който според ищците не е придобил правото на собственост, тъй
като същото не е принадлежало на неговия праводател.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да се признае, за установено по отношение на първия ответник - Т. В. Т., че И. И. М.
и Б. И. М., са собственици на процесния недвижим имот /по ½ ид.ч. за всеки от тях/, като на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, да се отмени изцяло издадения в полза на Т. В. Т., констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и на основание чл. 108 ЗС, да се
признае за установено по отношение на втория и третия ответник, П. Д. Г. и „Т.-
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, че И. И. М. и Б. И. М. са собственици на процесния недвижим имот
/по ½ ид.ч. за всеки от тях/, като третият ответник „Т. - БЪЛГАРИЯ” ЕООД, да бъде осъден
да им предаде владението върху имота.
3
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника П. Д. Г..
Ответниците Т. В. Т. и „ТЕРЕСТРА – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не са депозирали писмен
отговор.
В отговора на исковата молба отв. П. Г. твърди, че към датата на заверяване на
първото от посочените в исковата молба удостоверение за наследници от Община Попово
на 15.09.2021г. е било невалидно, поради евентуалната промяна на отразените в него
обстоятелства и от него не можело да се направи извод, че става дума за едно и също лице.
Тъй като двамата ищци твърдели, че са собственици на процесния имот по
наследство от своята майка Х.Б.К.а, починала на 03.02. г., не ставало ясно на какво
основание майка им е подала заявление за възстановяване правото на собственост по
Преписка с № 22564/17.03.1992 г.,тъй като тя нямала никакво родство с Г.И. М.а и било
видно, че към този момент е била жива евентуално съпругата му Д.Б. М., за която се твърди
съгласно Удостоверение за наследници с изх.№ 219К/12.10.2021 г. на Община Попово, че е
починала едва на 28.11.1994 год. т.е. две години по-късно. Освен това, по делото нямало
представени никакви доказателства, че лицето Д.Б. М. е била съпруга на Г.И. М., нито че
имената на Д.Б.М. с ЕГН ********** и Д. Б. М. без ЕГН, посочена като съпруга в
удостоверението за наследници, издадено от Кметство с. Ковачевец на 12.11.1991 г. са
имена на едно и също лице. По тази причина ответникът счита, че ищците нямат правен
интерес от предявяване на исковете, тъй като не са представени по делото доказателства, че
Д.Б. М. е била съпруга на Г.и И. М. и че Д.Б. М. е живяла в с. Ковачевец /посочена в
невалидното според ответника удостоверение за наследници издадено от Кметство с.
Ковачевец/ и Д.Б.М. починала на г. в с. Звезда са едно и също лице.
Освен това, при направена от ответника справка в с. Ковачевец се установило,че Г. И.
М. не е имал деца със съпругата си Д. Б. М., но е имал двама братя и сестра, които след
неговата смърт са били негови наследници, заедно със съпругата му съгласно чл.9 ал.2 от
ЗН.
Не отговаряло на истината и, че само Х. Б. К. е сестра на Д.Б.М. Установило се, че Х.
Б.К.също имала други братя и сестри т.е. евентуално наследници на Д. Б. М.а били всичките
двама братя и две сестри, но това не било отразено в представените удостоверения за
наследници.
Следователно не отговаряло на истината, че двамата ищци са единствени наследници
евентуално на Г.И. М.и предявеният иск извън обема на наследствените им права бил
недопустим.
Не отговаряло на истината, че ищците са ползвали процесния имот от възстановяване
правото му на собственост през 1994 г. до 2019 г. и че същия е бил обработван през
всичките тези години на основание договори за наем, сключвани от майка им и тях със
ЗКПУ „Калакоч-92“ с. Ковачевец.
Ответникът притежавал фирма „Ж. Т.“ ЕООД, с която извършвал транспортни услуги
и чрез която закупил съседен на процесния позмелен имот с идентификатор който
обработвал. От момента на закупуването на този имот през 2005 г. ответникът започнал да
се интересува чия собственост е и процесния имот, който бил изоставен, заблатен и
необработваем. Ответникът посетил Общинска служба „Земеделие“ Попово и установил,
че тази съседна нива не се обработва, както и целият масив от около 100 дка, в който се
намирали двата имота. Когато решил да закупи процесния имот установил, че от него
частично се обработват около 6 дка, като за тях се е заплащало на Община Попово като
„бели петна“ по смисъла на ЗСПЗЗ, тъй като не е имало подадени заявления от наследници,
че ще ги работят или че има наемател или арендатор. Тогава ответникът установил, че
4
собствеността на процесния имот е възстановена от ПК- Попово на наследници на Георги
И. Митев, но той нямал такива. От други съседи, собственици на имоти разбрал, че за този
имот Т. В. Т. твърдял, че е негов. През лятото на 2019 г. ответникът се свързал с него и му
казал, че проявява интерес и желае да закупи процесния имот.Той му заявил, че имота бил
негов, но тъй като щяло да му струва доста да го приведе в състояние годно да се ползва,
бил съгласен да му го продаде.
На 12.09.2019 г. при нотариус Е.Д.а сделката била оформена. В последствие, тъй като
ответникът имал нужда от пари във връзка с дейността на фирмата му, на 13.07.2021 г.
продал имота на „Т.-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за сумата от 4 900 лева.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът И. И. М., редовно призовани, не се явява. За него се
явява адв. К. – ТАК. Процесуалният представител на страната пледира за уважаване на
исковете. Представя подробни писмени бележки, в които излага доводи за основателност на
исковите претенции.
Ищецът Б. И. М., редовно призован, не се явява. Видно от представеното в о.с.з
Удостоверение за наследници с изх. № 22-478/09.12.2022г., издадено от Община Попово, се
установява, че същият е починал на 07.12.2022г., като е оставил за единствен свой
наследник ищеца И. М..
Ответникът Т. В. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. К. – ТАК,
която моли искът срещу Т. да бъде отхвърлен. Представя подробни писмени бележки, в
които се релевират доводи, че ищецът не е собственик на процесния имот, нито по
наследство, нито по давност.
Ответникът П. Д. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Р. – ТАК,
който моли за решение, с което искът срещу Г. да бъде отхвърлен. Представя писмени
бележки, в които след подробен анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства излага становище за неоснователност на предявената искова претенция.
Ответникът „ТЕРЕСТРА-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
надлежно упълномощен представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 124 ГПК:
Съгласно приетото в т. 3 Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.
дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, налице е правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на
исковата молба. Допустимостта на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Такъв
интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен
нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК /въз основа на
писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с
издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на
действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява
правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт
за собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 178 от
5
30.06.1986 г. по гр. д. № 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-голямо основание следва
да се приеме, че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик
/разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-
сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик,
като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази
хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде
установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание,
защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на
нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и
срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на
несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния
собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу
праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които
са засегнали правото му на собственост.
В случая предявените установителни искове срещу двамата ответника по тях са
допустими, тъй като от приложения по делото Нотариален акт № 61, том II, рег., № 2350,
Н.Д., № 261/12.09.2019 год., на нотариус Елка Д.а, рег. № 495 по регистъра на НК, с район
на действие - Районен съд гр. Попово, се установява, че въз основа на извършена
обстоятелствена проверка, на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, Т. В. Т. е признат за собственик
по давностно владение на процесния имот, а от
Нотариален акт № 62, том II, рег. № 2351, н. д. № ., изд. от Елка Д.а, нотариус, рег. № 495
по регистъра на НК, с район на действие - Районен съд гр. Попово, се установява, че Т. В.
Т. е продал на П. Д. Г. същия недвижим имот, срещу продажна цена в размер на 4 200 лв.
По исковете с посоченото правно основание ищецът следва да докаже, че е
собственик на процесния имот.
За доказване на исковите си претенции, ищецът ангажира доказателства и
доказателствени средства, които според него го легитимират като собственик на процесния
имот по наследство и давностно владение.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници № 219 К /12.10.2021г. се
установява, че след смъртта си на 28.11.1994 г. Дона Бонева Митева е оставила за свой
наследник Христина Бонева Колева /сестра/, която след смъртта си на 03.02.2000г. е
оставила за свои наследници двамата си синове – ищците И. И. М. и Б. И. М..
Видно от представеното в о.с.з Удостоверение за наследници с изх. № 22-
478/09.12.2022г., издадено от Община Попово, се установява, че Б. И. М. е починал на
07.12.2022г., като е оставил за единствен свой наследник ищеца И. М..
Видно от приложеното по делото Решение № 22/29.22.1994г. се установява, че
правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на Г. И. М..
За доказване наличието на наследствено правоприемство между ищеца и Г.М. по
делото е представено Удостоверение за наследници № 709/12.11.1991г., в което е посочено,
че след смъртта си на г. Г. И. М.е оставил за единствен свой наследник Д. Б. М. /съпруга/.
Представено е и удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 186
К /15.09.2021г., в което е посочено, че Д.Б. М. и Д. Б. М. са имена на едно и също лице.
Посочените две удостоверения бяха оспорени от ответника П. Г., по повод на което
бе открито производство по чл. 193 от ГПК.
В хода на процедурата по оспорване на двата документа бяха събрани писмени
доказателства и гласни доказателствени средства.
6
От приложеното по делото писмо от Община Попово с изх. № АО -166 К/24.06.2022г.
се установява,че в Община Попово няма документи за Георги И. Митев, поради изгорял
архив при пожар в Кметство с. Ковачевец, с изключение на акт за смърт на лицето
/приложено копие, трудно четливо, поради частичната повреда на оригинала при пожара/.
По делото като свидетел бе разпитан Н. Н. – дългогодишен кмет на с. Ковачевец, от
чиито показания се установява, че лично е познавал Георги И. Митев, тъй като домът му се
намирал близо до неговата къща. Свидетелят заяви, че действително Г. И. М. е живял с жена
на име Д. но нямал информация между тях да е бил сключен граждански брак, тъй като в
кметството липсвали документи, удостоверяващи сключването на такъв. Свидетелят
категорично заяви, че Г. И. М. не е имал деца, но е имал един брат и две сестри, като за
трета сестра не бил сигурен. Свидетелят сочи, че регистрите в кметство с. Ковачевец са
били унищожени при пожар, но разполага с Удостоверение за наследници на Г. И. М., което
е било съставено от бившия кмет на с. Ковачевец М. М., в което е посочено, че наследници
на Г.М. са Д.Б. М. плюс негови и нейни наследници.
Фотокопие на посоченото от свидетеля удостоверение бе изискано и приложено по
делото. От него се установява, че се касае за копие на оспореното Удостоверение за
наследници № 709/12.11.1991г., в което са добавени ЕГН на Г. И. М. и текст „+ негови и
нейни наследници“.
Предвид анализа на събраните в производството по чл. 193 от ГПК доказателства,
съдът намира, че Удостоверение за наследници № 709/12.11.1991г., е документ с невярно
съдържание, тъй като не се установи Д.Б.М. де е имала сключен граждански брак с Г. И. М.,
от една страна, а от друга страна, се установи, че М. не е имал деца и е оставил за свои
наследници по закон брат и две /или три/ сестри, които не фигурират в посоченото
удостоверение. При това положение, същото следва да бъде изключено от доказателствения
материал и на осн. чл. 194, ал. 3 от ГПК, препис от него и от настоящото решение, след
влизането му в сила, следва да се изпратят на РП – Търговище, ТО – Попово.
По отношение на оспореното Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена с изх. № 186 К /15.09.2021г., от събраните в хода на производството по проверка
истинността на посочения документ не се установи Д.о. М. и Д.Б. М. да са различни лица,
при което оспорването следва да бъде признато за недоказано.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че Д.Б. М. не е наследник на Г.И. М.,
респ. не е придобила по силата на наследствено правоприемство собствеността върху
процесния имот, от което следва, че това право не е придобито и от нейните наследници на
това основание.
С исковата молба обаче се претендира, че ищците са собственици на имота и на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като прекият им наследодател–
майка им Х. Б. К., до смъртта си на 03.02.2000 год., по силата на договори за наем, е
отдавала на ЗКПУ „КАЛАКОЧ – 92 ” под наем процесния имот.
Видно от приложения по делото Протокол № 22/04.01.1994г. на Поземлена комисия –
Попово се установява, че на 04.01.1994г. Х.а Б. К. е въведена във владение на имота.
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно
основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи имота за себе си, т. е. има качеството на владелец. При това
положение съдът намира, че началният момент, от който в полза на К. е започнала да тече
придобивна давност е 04.01.1994г. По делото липсват доказателства, че владението е било
изгубвано за повече от шест месеца или че е променено намерението на владелеца да свои
имота, при което съдът намира, че то е продължило до смъртта на Х. К. наг.
От приложеното по делото писмо от Общинска служба по земеделие– Попово с
изх.РД-12-02-990/10.11.2022г., се установява, че процесният имот е ползван от ЗКПУ
7
„КАЛАКОЧ-92“ в периода от 2011г – 2020г. на база сключени едногодишни договори за
наем с Б. И. М..
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че владението може да се упражнява
не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, като последиците и на личното владение, и
на владението чрез другиго, са едни и същи.
Съгласно чл. 82 от ЗС, владелеца може да присъедини към своето владение и това на
праводателя си. Под присъединяване на владението следва да се разбира прибавяне на
периода от време, през който владелецът е упражнявал владение върху един имот, към
времето, през което сегашният владелец е владял същия имот, за да се допълни дефицита
между времетраенето на неговото владение и нужния му за придобИ.е по давност на имота
период. По този начин осъществяването на фактическия състав на придобивната давност,
започнало при един владелец, може да се продължи чрез упражняване на владението върху
същия имот от последващия владелец.
В случая Б. И. М. е владял процесния имот чрез ЗКПУ „КАЛАКОЧ-92“ в период от 9
години, на която същият е бил отдаден под наем. Към своето владение М. е присъединил и
това на своята майка, което е било малко над 6 години.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За
придобИ.е по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот,
като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.
Изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца е елемент
от фактическият състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС само в хипотеза, при
която съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици.
Тогава е необходимо демонстриране на намерението за своене, така че то несъмнено да
стане достояние на другия собственик, за да бъдат отблъснати претенциите му, докато в
настоящия случай става дума за чужд имот, който не е придобит по наследство и не се
поставя изискване за уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а
достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато - Решение № 262 от 29.11.2011г.. по гр. д. № 342/2011 г., ІІ
г. о. на ВКС.
Явно е владението, когато то се упражнява по начин, че всеки който има интерес да
знае за него, всякога да може да научи. Не е налице равенство между скритостта на
владението и незнанието на лицето, което е било лишено от него, поради което не може да
се приеме, че е налице скритост, когато първият владелец не е знаел, че е бил лишен от
владението.
В случая безспорно се установи, че фактическата власт върху имота е упражнявана
явно, така че всеки заинтересован е могъл да научи за това. Земята е била отдадена за
възмездно ползване на трето лице - ЗКПУ „КАЛАКОЧ-92“, като съответните договори след
2011г. са били регистрирани в ОСЗ – Попово. Не се доказа владението да е установено с
насилие или да се поддържа с насилие.
В този смисъл неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответника П. Г., че в полза на ищеца придобивна давност не би могла да тече, тъй като не е
доказано евентуалните собственически претенции на наследниците на Г. М. да са
отблъснати по някакъв начин.
Неоснователно е и възражението, че снабдяването с констативен нотариален акт от
отв. Т. Д. е прекъснало давностното владение, считано от 19.09.2019г., преди ищецът да се
позове на него с исковата молба, подадена на 26.10.2021г., тъй като самото съставяне на
констативния нотариален акт не е действие, което може да прекъсне теченето на
8
придобивната давност. Същата се прекъсва с предявяването на иск за защита правото на
собственост - чл.84 ЗС вр. чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Освен това, при наличие на позоваване, правните последици – придобИ.е на вещното
право се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно
елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79,
ал.2 ЗС, а не от момента на позоваването / ТР № 4/2012 г. ОСГК на ВКС– т. 2/.
С оглед изложеното, съдът намира, че приживе Б. М. е придобил собствеността
върху процесния имот, която след смъртта му на 07.12.2022г. по силата на наследственото
правоприемство е преминала в патримониума на ищеца И. И. М..
Предвид становището на съда, че И. М. е придобил процесния имот по давност, то
предявеният установителен иск срещу Т. В. Т. се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен, като на основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, Нотариален акт № 61, том
II, рег., № 2350, Н.Д., № 261/12.09.2019 год., на нотариус Елка Д.а, рег. № 495 по регистъра
на НК, следва да бъде изцяло отменен.
След като Т. В. Т. не е бил собственик на имота, предмет на сделката, обективирана
в Нотариален акт № 62, том II, рег. № 2351, н. д. № 262/12.09.2019 год., то купувачът по нея
– отв. П. Д. Г., не е придобил собственически права върху имота, което обуславя
основателността на установителния иск и срещу този ответник.
По иска по чл. 108 от ЗС:
Претенцията по чл.108 ЗС /ревандикацион иск/ е иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Предмет на производството е правото на собственост на
ищеца, като искът съдържа в себе си два петитума - искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху него.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания, като се произнесе с установителен
диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив,
осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот.
Соглед становишщето на съда по иска по чл. 124 ГПК, следва да се приеме, че
ищецът е доказал правото си на собственост върху процения имот и по иска по чл. 108 от
ЗС.
Отговорът на въпроса дали ответникът по ревандикационния иск владее имота се
съдържа в показанията на св. П. Н. П., който е председател на ЗКПУ „К.“ от 2010г..
Разпитан в о.с.з. свидетелят категорично заявява, че през 2021г. процесният имот се е
владеел от ответника „Т.” ЕООД, като самото дружеството е било подало заявление в ОС
„Земеделие“, че го владее.
Съдът намира свидетелските показания за обективни, непротиворечиви и логични,
при което изцяло ги кредитира.
Ответникът по иска по чл. 108 от ЗС „Т. - БЪЛГАРИЯ” ЕООД се легитимира като
собственик по силата на Нотариален акт № 64, том III, рег. № 2147, н. д. № 211/2021 год., на
нотариус С.С.-Б., рег. № 780 на НК, с район на действие, PC - Попово, с който отв. П. Г. му
е прехвърлил правото на собственост върху спорния имот срещу продажна цена в размер на
4 900 лв..
Дружеството обаче не е придобило собственически права върху имота, тъй като
неговия праводател не е притежавал такива, от което следва, че владее имота без правно
основание.
9
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че всички елементи от фактическия
състав на ревандикационния иск са доказани, при което същият следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
от него и от починалия в хода на процеса ищец Б. М. деловодни разноски в общ размер на
1725.00 лв., от които 1600.00 лв. за адвокатски възнаграждения, 100.00 лв. за заплатени
държавни такси, 15.00 лв. за 3 бр. удостоверения и 10.00 лв. за вписване на и.м..
Отговорността за разноски следва да бъде поделена поравно между ответниците, като
всеки от тях заплати на ищеца сумата от 575.00 лв..
Тъй като депозитната сума от 20.00 лв. не е изплатена на свидетеля, за разпита на
който бе внесена, същата не подлежи на присъждане, а на възстановяване, в случай че бъде
поискана.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за доказано оспорването на
процесния документ Удостоверение за наследници № 709/12.11.1991г., издадено от
кметство с. К., заверено в Община Попово на 15.09.2021г. /л.15/, като ПОСТАНОВЯВА да
бъде изключен от доказателствения материал по делото.
На осн. чл. 194, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от Удостоверение за наследници №
709/12.11.1991г., издадено от кметство с. К., заверено в Община Попово на 15.09.2021г.,
ведно с препис от настоящото решение, след влизането му в сила, да се изпратят на РП –
Търговище, ТО – Попово.
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за недоказано оспорването на
процесния документ Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 186
К /15.09.2021г., издадено от Община Попово.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. В. Т. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. Г., Общ. О. ул. „В. Д.“, № 1 и П. Д. Г. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. „Д. Б.“, № ет. , ап. , че И. И. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Т., ж. к. „З.", бл. , вх. „“, ет. , ап. , Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
, находящ се в землището на с. К., общ. Попово, обл. Търговище, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-613/03.11.2017 год. на ИД на АГКК,
без последващо изменение на ККР, адрес на поземления имот: с. Ковачевец, местност
„ЛИКА ДЕРЕ”, с площ: кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята 3 (трета), предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 126003, при съседи: 37469.126.8, 57875.126.2, 37469.135.204,
37469.126.4, 37469.126.85, 57875.126.5, 37469.126.6 и 37469.126.7..
ОТМЕНЯ изцяло на основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, Нотариален акт №
61, том II, рег., № 2350, Н.Д., № 261/12.09.2019 год., на нотариус Елка Д.а, рег. № 495 по
регистъра на НК, с който Т. В. Т. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г.о, Общ. О. ул.
„В. Д.“, № е признат за СОБСТВЕНИК по ДАВНОСТНО владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор, находящ се в землището на с. К., общ. П.о, обл. Търговище, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
613/03.11.2017 год. на ИД на АГКК, без последващо изменение на ККР, адрес на поземления
имот: с. К., местност „Л.Д.”, с площ: кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 3 (трета), предходен
10
идентификатор: няма, номер по предходен план: 126003, при съседи: 37469.126.8,
57875.126.2, 37469.135.204, 37469.126.4, 37469.126.85, 57875.126.5, 37469.126.6 и
37469.126.7..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1000, район „Средец“, ул. „Г. С..“, №
ет. , представлявано от управителя Р.М.С., че И. И. М. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Т. ж.к. „З., бл. вх. „“, ет. , ап. , Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор находящ се в землището на с. К., общ. П., обл. Т., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-613/03.11.2017 год. на ИД на АГКК,
без последващо изменение на ККР, адрес на поземления имот: с. К., местност „Л. Д.”, с
площ: кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята 3 (трета), предходен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 126003, при съседи: 37469.126.8, 57875.126.2, 37469.135.204, 37469.126.4,
37469.126.85, 57875.126.5, 37469.126.6 и 37469.126.7.
ОСЪЖДА „Т. – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п. к. 1000, район „Средец", ул. „Георги Сава Р.ки", № , ет. ,
представлявано от управителя Р. М. С., ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор , находящ се в землището на с. К., общ. Попово, обл. Търговище, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
613/03.11.2017 год. на ИД на АГКК, без последващо изменение на ККР, адрес на поземления
имот: с. К.ец, местност „Л.Д.”, с площ: в. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 3 (трета), предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 126003, при съседи: 37469.126.8,
57875.126.2, 37469.135.204, 37469.126.4, 37469.126.85, 57875.126.5, 37469.126.6 и
37469.126.7. на И. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, ж. к. „Запад",
бл. 51, вх. „А“, ет. 3, ап. 7.
ОСЪЖДА Т. В. Т. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г. Общ. О. ул. „В. Д.", №
1, П. Д. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П. ул. „Д. Б.“, № , ет. , ап. и „Т.–
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. п. к. 1000,
район „С.", ул. „Г.С.Р.и", № , ет. , представлявано от управителя Р. М.С., ДА ЗАПЛАТЯТ на
И. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т. ж.к. „З., бл., вх. „“, ет. , ап. , СУМАТА
в общ размер на от лв. /сет и пет лева / - разноски по делото, като всеки един от
ответниците заплати на ищеца СУМАТА от лв. /лева/.
УКАЗВА на ищеца да извърши отбелязване на решението в шестмесечен срок от
влизането му в сила, на основание чл. 115 ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
11