МОТИВИ
към присъда от 10.06.2013г. по НОХД № 1994 /2013г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Т.Ц.Д. ***,
за престъпление от общ
характер по чл. 210 ал.1 т.5 вр.209 ал.2 пр.3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това че в
периода от 30.07.2007г. до 10.12.2007г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, използвайки
неосведомеността на Г.С.М., И. И. С., Ц.М.С. и И.Н.С., относно влязла в сила и
подлежаща на изпълнение заповед № РД-14-387/21.09.2004г. на Началника на
ДНСК-София, за премахване на незаконен строеж „Надстройка на съществуваща шест
етажна сграда с гаражи” в УПИ ІІ – 10,11,12, кв.602 по плана на гр.Варна,
ул.Селиолу, 11-13 ателие, представляващо самостоятелен обектна подпокривен етаж
във вход Б на сградата, посредствено, чрез Г.С. М. и И. И. С. при продажба от
страна на М. с посредничеството на С., като брокер недвижими имоти на
горепосоченото ателие на 10.12.2007г. на И.Н.С. / с НА № 70, том ІV, рег.№6206,
дело № 428 от 2007г. по описа на нотариус М.Д. – НК № 529/, причинил имотна
вреда на И.Н.С. и Ц.М.С. в размер на 110 000 лева и причинената имотна
вреда е в големи размери.
В наказателното производство в качеството на
частни обвинители против подс.Д. бяха конституирани св.И. С. и св.Ц.С., лично и
чрез техния повереник адв.Бр.Б..Доколкото двете пострадали са предявили
граждански иск против подсъдимия и други лица по реда на ГПК, съдът остави без
уважение искането им за конституиране като граждански ищци в настоящото
производство и не прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск.
Производството по делото се проведе при условията и
реда на глава 27 от НПК, като по искане
на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият, при условията
на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти..Съдът намери , че направените от подс. Д. самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен
разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите ,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното против подсъдимият
обвинение, като счита че то е
доказано както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода
на предварителното производство безпротиворечиви и категорични доказателства,
чрез които е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт.Прокурорът пледира на подс.Д. , с оглед високата степен на общствена
опасност на деянието и размера на причинената имотна вреда, да му бъде наложено
наказание от една година „Лишаване от свобода”.
Процесуалният представител на частните обвинители-адв.Бр.Б., изразява
мотивирано становище за това, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин , както и прави анализ на отегчаващите и смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства.Той пледира да му бъде наложено
наказание от три години „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което да бъде
отложено с максималния изпитателен срок от 5 години, като счита че с това ще бъдат изпълнени целите на наказанието,
както спрямо подсъдимия, така и спрямо обществото.
Подс. Т.Д. участва в производството лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител. В хода на досъдебното производство се е
възползвал от правото си да не дава обяснения.В хода на съдебното следствие, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, той признава изцяло фактите , описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума подс. Д. изразява
съжаление за случилото се, моли да му бъде наложена минимална присъда, тъй като
се налага сам да се грижи за двете си деца.
Процесуалният представител на подс.
Д.- адв. П.Д. , изтъква че делото
е изяснено от фактическа и правна страна.Защитата пледира, с оглед
разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК , периода, в който е извършено деянието и
данните за семейното положение на
подсъдимият, да му бъде наложено наказание при условията на
чл.55 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2004г. подс. Т.Д.
закупил недвижим имот - ателие с площ 55,60 кв.м., намиращ се в гр.Варна,
ул."Селиолу" №11-13.Продавачи били св.В.Д.и неговата съпруга, като Д.
като ЕТ „Валди-Валентин Димитров” бил и строител на жилищната сграда, в която
се намирало ателието.Сделката била
обективирана в нотариален акт №37, том I, per. № 1038, дело №36.Самото
ателие било изградено чрез надстояване на таванско помещение над жилищната
сграда.За нея пък било издадено Разрешение за ползване № 505/07.11.2003г.
На 29.04.2004г. служители на
ДНСК-Варна извършили проверка на жилищната сграда.При нея се установило, че
върху открита тераса на кота + 18,90 на шестетажната сграда с гаражи върху
масивен парапет са иззидани стени с блокчета тип „итонг” с височина
2,5м.Оформено било помещение с площ , приблизително 49,5 кв.м.В момента на
проверката се изграждала четирискатна дървена покривна конструкция, като
строежът не бил захранен с ел.енергия и вода.Тъй като строителството било
извършено без съгласувани инвестиционни проекти и без издадено разрешение за
строеж, било прието че са нарушени разпоредбите на чл.137 ал.3 и чл.148 от ЗУТ.Установеното при проверката било описано в Констативен акт № 1 / л.19 от
ДП/, в който подс.Д. бил посочен като строител .На строежа била направена и
окомерна скица.
Тъй като строежът бил изпълнен след съставяне на Протокол
обр.16 и издаване на Разрешение за ползване на сградата без съгласувани
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж , то той бил незаконен по
смисъла на ЗУТ и подлежал на премахване.Поради това и била издадена Заповед № РД-14-387/21.09.2004 г. на
Началника на ДНСК –София/ л.153 от ДП/ .С нея
било прието за безспорно установено, че е налице незаконен строеж по
смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, извършван след влизане в сила на ЗИДЗУТ и
без съгласувани инвестиционни проекти и разрешение за строеж.Поради това и било
наредено да бъде премахнат незаконния строеж "надстройка на съществуваща
шестетажна сграда с гаражи" - в гр.Варна - ателие, представляващо
самостоятелен обект на подпокривния етаж на вх.Б на сградата, състоящо се от
входно антре, дневен тракт, баня и тоалетна със застроена площ 55,60 кв.м.,
извършен от подс. Т.Д. в УПИ II -10,11,12 в кв. 602 на ул."Селиолу"
№11-13, в гр.Варна. Заповедта била със срок на изпълнение 30.11.2004г.
Подс.Д. се възползвал от законовата възможност и обжалвал
заповедта.По този повод било образувано адм.дело № 1984/2004г. по описа на ВОС,
административно отделение.То приключило с Решение № 725/23.06.2006г., с което
жалбата на подсъдимият била отхвърлена.В мотивите на решението било посочено,
че в документацията , съхранявана в район „Приморски” е констатирано наличие на
екзекутивен чертеж на покрива на сградата, където е предвидено ателие върху
откритата тераса.Съдът приел, че нито представения архитектурен проект, заверен
за вярност от район „Приморски”, нито съставения на името на праводателя на
подс.Д. констативен нотариален акт, с който той се е легитимирал като
собственик, доказват законността на извършения строеж.Наличието на екзекутивни
чертежи не е достатъчно за узаконяване на обекта, след като той не е бил
включен нито в Протокол обр.16, нито в Разрешениетго за ползване на сградата и
дори процедурата по неговото узаконяване да е започнала, то към момента на
издаване на заповедта, тя не е приключила с издаден от компетентен орган
надлежен акт.Поради това и жалбата на подс.Д. против заповедта била
отхвърлена.Подсъдимият обжалвал решението пред ВАС. С решение № 3160/27.03.2007
г. по адм. дело № 1267/2007 г. на Върховен административен съд на Р. България
, решението, постановено по адм. дело №
1984/04 г. на ВОС, било оставено в сила.Поради това на 21.06.2007 г. с покана
за доброволно изпълнение / л.27 от ДП/ на Заповед № РД-14-387/21.09.2004 г. на
Началника на ДНСК - София и Решение №3160/07.03.2007 г. на Върховен
административен съд на Р България подс. Т.Д. е бил поканен доброволно да
премахне незаконният строеж "Надстройка на съществуваща шестетажна сграда
с гаражи" в урегулиран поземлен имот УПИ II -10,11,12 в кв. 602 по плана
на 5-ти м.р., гр.Варна, ул."Селиолу" №11-13.Той обаче не сторил това,
а решил да продаде имота.През м.юни подс.Д. се срещнал със св.Г.М., с когото се
познавали от около 10 години.Свидетелят търсел за да закупи недвижим имот в
града.След проведен разговор по между им подс.Д. обяснил , че продава ателието
си.Така през м.юли 2007г. подсъдимият
показал жилището на свид. М., което било на груб строеж и негодно за
живеене.Въпреки това двамата се уговорили да извършат сделка, като цената на
имота следвало да бъде 45 000лв.
Св. М. се съгласил, макар че разполагал само със сумата от 30 000 лева,
а в същото време имал и заем към Банка ДСК - гр.Варна в размер на 10 000 лева, който изплащал.Подс.Д.
от своя страна не осведомил св.М. за това, че за имота има влязла в сила и
подлежаща на изпълнение заповед за премахване на строежа като незаконен.Така в
изпълнение на уговореното, на 30.07.2007 г. подс.Т.Д. продал недвижимият си имот - ателие с площ
55,60 кв.м., намиращ се в гр.Варна, ул."Селиолу" №11-13 за сумата от
46 689,90 лева на свид. Г. М.. Покупко-продажбата на недвижимия имот била
обективирана в нотариален акт №182, том I, per. № 1236, дело №182/07 г. На същата дата-
30.07.2007 г. свид. М. заплатил на подс Д. сумата от 30 000 лева, с която сума
свидетелят разполагал.
След около 2 месеца след покупката на
имота свид.М. започнал да изпитва финансови затруднения.Въпреки описаното в
нотариалният акт той все още дължал
сумата от 16 689.90 лева на подс.Д., а така също и следвало да погасява
кредита си към Банка ДСК - Варна.За това
свид. М. решил на свой ред да продаде ателието и да уреди финансовите си
отношения както с подсъдимия, така и с кредитната институция. Той се обърнал
към подс.Д. да му препоръча агенция за недвижими имоти, който пък го запознал със свид. И. С. - брокер недвижими имоти към
"Бул имот"ООД - гр.Варна. Свид.С. започнала да търси клиенти за
закупуване на недвижимия имот. Междувременно в офиса на фирма "Бул
имот" ООД пристигнали свид. И. а С.
и майка й свид. Ц.С., които
търсели да си закупят недвижим имот в гр.Варна.Свид.С. предложила на
двете жени ателието, продавано от св.М..Те
харесали недвижимия имот и на 22.11.2007 г. бил изготвен договор за
депозит, с който св. И.С. *** груп" сумата от 1 000 евро, като депозит за
закупуване на недвижим имот, а именно ателие с площ 55,60 кв.м. В договора за
депозит в т. 2 изрично било записано, че
клиента - свид. И.С., желае да закупи недвижимия имот за сумата от 53 000 евро.
На 10.12.2007г. в изпълнение на
направени уговорки св. Ц.С. изтеглила сумата от 110 000 лева от банковата си
сметка -
IBAN *** "Уникредит Булбанк" АД - гр.Варна за
закупуване на недвижимия имот. При изтеглянето на сумата в банката присъствали
със свид. свид. Г. М. и свид. С.. След това свид. Г. М., свид. И.С., Ц.С. и
свид. И.С. отишли в нотариална кантора на нотариус М.Д. с район на действие -
Районен съд Варна, вписан в регистъра на Нотариална камара под № 29.При
изповядване на сделката били представени следните документи - нотариален акт
№182, том
I, per. № 1236, дело №182/07 г. на нотариус с рег.№ 114
ВРС-Варна Н.С., Удостоверение за данъчна оценка на имот №**********/14.08.2007
г."ИДГ - Варна, Скица № УТ-94Г.319/09.08.2007 г., Декларации по чл.264
ал.1 от ДОПК и декларации по чл.25 от ЗННД, Доказателства за внесена нотариална
такса за вписване и данък по чл.47 от ЗМДТ. На същата дата-10.12.2007г., свид. Г.М. продал на св. И. С. недвижим имот - ателие представляващо
самостоятелен обект в подпокривното пространство, находящо се в гр.Варна,
Община Варна, в жилищната сграда на ул."Селиолу" №11-13, на
подпокривен етаж във вход "Б" на сградата, състоящо се от входно
антре, дневен тракт и баня -тоалет, със застроена площ 55,60 кв.м. при граници:
север - стълбищна клетка, юг - ул."Битоля", запад - калкан на сграда
и изток - ул."Селиолу" №11-13 и ул."Битоля" №15, квартал
602 по плана на 5 подрайон на гр.Варна, район "Приморски", целия с
площ 877кв.м. при граници на целия имот: ул."Селиолу",
ул."Битоля" и УПИ №№ ll-9,IV-13 и XVII -8, като това било отразено в НА №70, tom IV,
per.№6206,
дело №428/2007 г.Свид. И. и Ц. С. заплатили на св.Г.М. сумата от 110 000 лева в
брой, като в нотариален акт била отразена сумата от 41 183,10 лева. Веднага
след като получил сумата от 110 000 лева свид. М. ги предал на подс.Д., който
го чакал пред нотариалната кантора. Това било видяно от св.Ц.С..В последствие
св.М. и подс.Д. уредили финансовите си отношения, но нито тогава, нито в
по-ранен етап подсъдимият уведомил някой от свидетелите за подлежащата на
изпълнение заповед за събаряне на имота.
В
последствие , на 06.04.2010 г., тази заповед била изпълнена и
незаконния строеж бил премахнат.
Поради това св.И.С. подала жалба до Окръжна прокуратура-Варна,
като след извършване на предварителна проверка било образувано и досъдебното
производство.В хода на разследването било извършено разпознаване, при което св.С.
с категоричност посочила подс.Д. като лицето, на което св.М. е предал парите от
покупко-продажбата на имота пред офиса на нотариуса.
Подс. Т.Ц.Д.
е роден на ***г. в гр.Разград, живее в
гр.Варна, български
гражданин, с полувисше
образование, не женен, не
работи.Към момента на извършване
на деянието, както и към настоящият момент той не е бил осъждан, а е бил
освобождаван от наказателна отговорност.На 28.03.2013г. починала жената, с
която живеел на съпружески начала и с която са имали две деца.Към момента подс.Д.
полага грижи за тях, като изплаща и ипотечен кредит.Същият има и изискуеми
парични задължения към кредитни институции.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна
между страните, съдът прие за установена
въз основа на гласните доказателства по делото- признанията на подс. Д. , които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по досъдебно
производство №
196 /2012г. по описа
на ОД-МВР– Варна -
жалби, докладни записки, протоколи за разпознаване по снимки, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем,
копия на строителни книжа и други документи, копия на съдебни решения, на
констативен протокол и заповед, нареждане-разписка, копия на лични карти,
оригинали на нотариални актове, договор за депозит, разписка, удостоверения за
данъчни оценки, справки от Агенция по вписванията и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, както
и от приобщените в хода на съдебното производство определение по гр.д. №
3508/2012г. по описа на ВОС и искова молба, договор за жилищен и ипотечен
кредит, съобщение от частен съдебен изпълнител, покана за доброволно
изпълнение,удостоверение за наследници,удостоверение за семейно положение и
препис извлечение от акт за смърт, които са последователни, безпротиворечиви , взаимно
обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:
Подс. Т.Ц.Д. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление от общ
характер по чл.210
ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.2 пр.3 вр.чл.26
ал.1 от НК, тъй
като в
периода от 30.07.2007г. до 10.12.2007г. в гр.Варна, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
използвайки неосведомеността на Г.С.М., И. И. С., Ц.М.С. и И.Н.С.,
относно влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед №
РД-14-387/21.09.2004г. на Началника на ДНСК-София, за премахване на незаконен
строеж „Надстройка на съществуваща шест етажна сграда с гаражи” в УПИ ІІ –
10,11,12, кв.602 по плана на гр.Варна, ул.Селиолу, 11-13 ателие, представляващо
самостоятелен обектна подпокривен етаж във вход Б на сградата, посредствено,
чрез Г.С. М. и И. И. С. при продажба
от страна на М. с посредничеството на С., като брокер
недвижими имоти на горепосоченото ателие на 10.12.2007г. на И.Н.С. / с НА № 70,
том ІV, рег.№6206, дело № 428 от 2007г. по описа на нотариус М.Д. – НК № 529/,
причинил имотна вреда на И.Н.С. и Ц.М.С. в размер на 110 000 лева и
причинената имотна вреда е в големи размери.
Обект
на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на
свободно и съзнателно взето решение.Нарушени са обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна измамата,
като престъпление санкционирано с цитираният текст на НК, се характеризира с
няколко особености.На първо място тя има два предмета на посегателство - заблудените физически лица и ощетеното
имущество. В случая подс.Д. безспорно
е бил информиран за постановеното и влязло в сила решение на ВАС, с което е
било потвърдено решението на ВОС относно неоснователността на жалбата му срещу
издадената заповед за премахване на незаконния строеж.В този смисъл подсъдимият
е знаел, че ателието което притежава представлява незаконен строеж, който
следва да бъде премахнат.Той обаче го е продал на св.М. без да го уведоми за
тези обстоятелства, който пък на свой ред в последствие чрез посредничеството
на св.С. е продал имота на св.И.С..По този начин нито при първоначалната
продажба, нито в последствие , св.М., св.С., св.И.С. и св.Ц.С. са били
информирани за влязлата в сила и подлежаща на изпълнение заповед за премахване,
за която подс.Д. е бил наясно.По този начин, той посредствено чрез св.М. и св.С.,
и използвайки тяхната неосведоменост и тази на другите две свидетелки, с цел да
си набави за себе си имотна облага и им
е причинил имотна вреда в размер на 110 000лв.В случая е налице хипотезата
на посредствено извършителство, при която св.М.и св.С. не са съзнавали, че
вършат нещо противоправно чрез продажбата и посредничеството за нея , на
незаконен строеж.От доказателствата по делото се установява, че към него момент
те не са знаели за посочената вече заповед , а са разчитали на правната
валидност на представените нотариални актове и придружаващите ги документи, доказващи
правото на собственост на имота.Поради това съдът приема, че подс.Д. е
използвял тяхната неосведоменост и заблуждение и е действал в свой личен
интерес за да получи имотна облага след продажбата на имота на св.С..В този
смисъл подсъдимият е нарушил съответната наказателно-правна норма и е причинил
виновно и противоправния резултат , като е реализирал намеренията си използвайки лица, които са действали без да
са наясно за действителния статут на имота , респективно без да са имали умисъл
за извършване на престъпление.В този смисъл са и Решение № 160/29.11.1996г. по
н.д 929/95г. на ІІ н.о. и ТР № 2 от 16.07.2009г. на ВКС.
Изпълнителното деяние в конкретния
казус се изразява в използване на неосведомеността на св.М. св.С., св.Ц.С. и
св.И.С..Подс.Д. е знаел , че имотът който се продава е незаконен по смисъла
на ЗУТ и че по отношение на него има
влязла в сила заповед за премахване, но не е съобщил за това на никого, за да
изпълни намеренията си, а именно да получи имотна облага.
Налице
е причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат - имотна
вреда, осъщественото разпореждане с имущество и сформираните неправилни
представи относно това разпореждане.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.210 ал.1 т.5 от НК съдът прие за доказан с оглед безспорно
установеният по делото размер на причинената вреда, който е 110 000лв.Тази
парична сума надвишава критериите за големи размери , тъй като надвишава
минималната работна заплата към момента на извършване на деянието над 140
пъти.Доколкото обаче случаят не е особено тежък по смисъла на чл.211 от НК,
съдът приема за доказан квалифициращият елемент по смисъла на т.5 на чл.210
ал.1 от НК.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.26 ал.1 от НК се
обуславя от факта, че подсъдимият е извършил последователни деяния,
осъществяващи поотделно един състав на престъпление по чл.210 ал.1 вр. чл.209
ал.2 от НК, извършени през
непродължителен период от време , при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От
субективна страна при осъществяване на престъплението подс. Д. е действал с
пряк умисъл и с користна цел.Умишленото престъпление винаги е съзнателен волеви акт, при който
обществено опасните последици представляват пряка цел на дееца. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на съставомерните последици и е целял именно тяхното настъпване- да набави за
себе си имотна облага.
При
горните констатации, и тъй като прецени че обвинението против подсъдимият е
доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна подс. Т.Д. за виновен
в извършването на престъплението по чл.210
ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като смекчаващи отговорността на
подс.Д. обстоятелства съдът приема
чистото му съдебно минало и изразеното от него съжаление Същевременно отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
не установи.
Поради това, като взе предвид
невисоката степен на обществена опасност на подс. Д. , за който извършването на
престъпления не е утвърден модел на поведение, данните за имущественото му и
семейно положение, както и високата степен
на обществена опасност на престъплението с оглед причинените и невъзстановени
имуществени вреди, съдът наложи на
подсъдимия наказание в хипотезата на
чл.373 ал.2 от НПК, респективно при условията на чл.55 от НК, действала към
момента на извършване на деянието, която съобразно нормата на чл.2 ал.2 от НК
се явява най-благоприятна за дееца.Подсъдимият е извършил деянието в периода
30.07.2007г.-10.12.2007г., а съгласно чл.2 ал.1 от НК за всяко престъпление се
прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.Към този
период е действала разпоредбата на чл.372 ал.2 от НК в редакцията , която
предвижда че в случаите на чл.372 ал.4 от НПК съдът определя наказанието при
условията на чл.55 от НК.Нормата на чл.58 „а” от НК не е съществувала в правния
мир през 2007г., като при приемането й през 2009г. е предвиждала отново при
производство по реда на чл.372 ал.4 от НПК определяне на наказание при
условията на чл.55 от НК.Поради това , като взе предвид действалите към момента на извършване на
деянието и към настоящият момент материалноправни норми за определяне на
наказанието при разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
с признаване на всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт, съдът
намери че следва да определи наказание на подс.Д. именно при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК, като най-благоприятни за
него.С оглед на това и му наложи наказание от 11 месеца „Лишаване от
свобода”, което е под минималния предвиден в чл.210 ал.1 от НК размер от 1
година.
При преценка на начина на неговото изтърпяване,
съдът съобрази, че не е налице законова
пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е бил осъждан
към момента на извършване на деянието. Поради това и доколкото съдът намира, че
за реализиране целите на наказанието и поправянето на подсъдимия не е
наложително той да изтърпи определеното му наказание, съдът отложи неговото
изтърпяване с три годишен изпитателен срок.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
В
хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Д.
да заплати направените по делото
разноски в размер на 31,29 лв. в полза на Държавата и постанови оригиналите на
нотариален акт № 70, том ІV, рег.№6206,
дело № 428 от 2007г. по описа на нотариус М.Д. – НК № 529 и договор за депозит
от 22.11.2007г., да бъдат върнати на св.И.С..
Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови
присъдатата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :