№ 6
гр. Раднево, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100677 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Юлиан Е. Е.,
действащ чрез адв. Д., срещу Минка А. А., с която се иска съдебна намеса
в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2
СК.
Ищецът твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала, от
което съжителство имат родено дете - Т. Ю.ова Е.а, родена на 20.10.2017 г.,
което в момента посещавало детска градина и е било припознато от ищеца.
Твърди, че на 25.12.2021 г. ответницата напуснала дома им без да съобщи на
никой и оставила детето при него, като последният разбрал от общи познати,
че тя избягала от дома им заедно със свой приятел и се намирала на
неустановено място в България. Твърди, че от този момент за детето се грижи
той и неговата майка и съответно баба на детето по бащина линия. Твърди, че
през месец януари 2022 г. разбрал, че ответницата заедно с приятеля си
заминала за Германия, а от свои познати научил, че е родила дете в Германия,
за което била публикувала снимки в социалните мрежи относно раждането.
Твърди, че от момента на напускане на семейството ответницата не е
поддържала никакви връзки с детето, не се обажда, не се интересува от него и
не дава средства за издръжка на детето. Твърди, че не са постигнали
споразумение по отношение на въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, поради което
иска да се присъдят родителските права над детето на него и да се определи
местоживеенето на детето при него на адрес гр. Раднево, кв. **********, като
на ответницата се определи посочен в исковата молба режим на лични
отношения с детето и да бъде осъдена ответницата да заплаща на детето
1
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 01.11.2022 г. Претендира
разноски.
В постъпилия отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответницата, чрез адв.
Ч., същата счита иска за процесуално допустим, но неоснователен. Не
оспорва твърдението, че са родители на детето Т. Ю.ова Е.а и че са живели
заедно, както и че детето посещава детска градина. Твърди, че за детето са се
грижили освен ищеца и неговата майка, така също и нейната майка до
момента, в който детето било взето от ищеца, като към момента както тя, така
и майка й, са лишени от възможността да виждат детето, като не може да
каже кой и какви грижи полага за детето към момента. Оспорва
обстоятелството, че ищеца и майка му да нямат доходи. Твърди, че е
изпращала средства за отглеждането на детето когато е имала възможност за
това. Твърди, че е заминала да работи в чужбина, за да устрои себе си и след
това да вземе детето. Твърди, че е вярно, че е напуснала ищеца и е започнала
друга връзка, както и че има още едно дете. Оспорва твърдението в исковата
молба, че не иска да поддържа връзка с детето Т., като постоянно се опитва да
я види и чуе, но по неясни за нея причини не й се дава тази възможност.
Излага и други съображения по същество на делото. Претендира на нея да
бъдат предоставени родителските права и местоживеенето на детето да бъде
определено на адреса на майката, като бащата бъде осъден да заплаща
издръжка на детето в размер на 200 лв. и да му се определи режим на лични
отношения. Излага съображения, че не се дължат разноски в производство по
спорна съдебна администрация.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти следното:
В протокола от проведено на 22.12.2022 г. открито съдебно заседание е
изложен доклад по делото, като са признати за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че страните са живели на семейни начала, от
което съжителство е родено детето Т. Ю.ова Е.а, родена на 20.10.2017 г.,
което дете в момента посещава детска градина и се отглежда в семейна среди
в семейството на ищеца, както и че ответницата е започнала нова връзка с
друг мъж и има последващо родено дете, като в момента се намира в
Германия.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал на ищеца, че следва
да докаже своя родителски капацитет, своите възможности да полага грижи
за детето и възможностите на ответницата да дава исканата издръжка за
детето, съответно ответницата следва да докаже същите обстоятелства в
обратна насока – нейните възможности да се грижи за детето, родителския си
капацитет и възможностите на ищеца да дава исканата издръжка за детето.
2
По делото е приета декларация от ответницата /л.11/, от която е видно,
че второто й родено дете се казва К.И.Е..
По делото е приет социален доклад от ДСП-Раднево /л.23-24/, от който
е видно, че ищеца и ответницата са живели около 6 години заедно.
Ответницата споделила на социалните работници, че връзката й с ищеца била
съпроводена със скандали и проблеми от самото начало, като ищецът
упражнявал спрямо нея физически тормоз. Такива доказателства обаче по
делото не са събрани, няма никакви доказателства, сочещи ищецът да е
упражнявал спрямо ответницата каквото и да било насилие. Поради което
така споделеното от ответницата представлява изявление пред социалните
работници, което няма доказателствена сила.
От социалния доклад и събраните гласни доказателства се установява,
че ищецът е бил в чужбина през 2021 г. да работи и да изкара прехрана и по-
добри доходи за семейството, а ответницата е била в България с детето и е
живяла заедно с нейната майка А. А., като не са позволявали на майката на
ищеца да се грижи за детето. Към края на декември 2021 г. ответницата вече
била установила връзка с друг мъж и напуснала дома им на 25.12.2021 г., като
е оставила детето на грижите на ищеца, преместила се е при другия мъж, с
който е установила нова връзка, а по-късно е родила и дете от него. За детето
започнали да се грижат ищецът, неговата майка, както и майката на
ответницата, която живяла в близост до ищеца. Малко по-късно с оглед
разрива в отношенията между страните ищецът е изгонил майката на
ответницата от дома си и е продължил той да се грижи за детето, заедно със
съдействието на неговата майка.
От социалния доклад е видно, че детето Т. е във видимо добро
здравословно състояние, има личен лекар с практика в гр. Раднево, поставени
са на детето всички задължителни ваксини. Към момента детето живее в
жилище, което било на майката на ищеца, представлява незаконна постройка,
намираща се в гр. Раднево, кв. ........... Жилището се състои от три стаи и
коридор, а за детето Т. имало обособена стая и легло. Стаите били обзаведени
според предназначението си, не липсват вещи от първа необходимост,
електрифицирано е и е водоснабдено, а хигиенно-битовите условия били на
добро ниво. Детето посещава редовно ДГ № 3 в гр. Раднево.
С оглед възраженията на ответницата, че жилището било незаконна
постройка и всеки един момент можела да бъде съборена и ищецът изгонен,
следва да се посочи, че всички жилища в отдавна устроения квартал .......... в
гр. Раднево са незаконни постройки, но от много дълги години е установена
търпимост към това състояние от страна на местните власти и строителния
контрол в района. Според практиката на ЕСПЧ в Страсбург в тези хипотези
на установена търпимост властите нямат право да прекратят търпимостта и да
3
изгонят лицата от жилищата им. Така например по делото Hamer v. Belgium
(№ 21861/03). Според установената съдебна практика на Съда в Страсбург
вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 трябва да се тълкува в светлината
на принципа, посочен в първото изречение на първия параграф: че намесата
трябва да постигне справедлив баланс между общия интерес на обществото и
индивидуалните права. Това означава, че една мярка трябва да бъде както
подходяща за постигане на своята цел, така и да не е непропорционална на
тази цел (вж., наред с други решения, James and Others v. the United Kingdom,
21 февруари 1986 г., също Depalle v. France [ГО], № 34044/02). Но като се
вземе предвид, че правото на неприкосновеност на жилището по чл. 8 от
Конвенцията засяга въпроси от съществено значение за физическия и
морален интегритет на лицето, поддържането на взаимоотношения с другите
и постоянното и сигурно място в общността, осигуряването на баланс по тази
разпоредба в случаите, когато намесата се състои в отнемане на единственото
жилище на лицето, е от различен порядък, като се придава особено значение
на степента на навлизане в личната сфера на засегнатите (вж. Connors v. the
United Kingdom, № 66746/01, 27 май 2004 г.). При така създадената от дълги
години търпимост в района на квартал .......... би било изключително трудно
да се приеме отсега, че постройката като незаконна, но и единствено жилище
на ищеца и семейството му, би могла да бъде бутната.
От социалния доклад е видно, че ищецът е ограничил контактите на
детето с майка му и семейството й, но въпреки това родителите на
ответницата контактуват с детето, тъй като живеят в близост. Майката живее
в Германия и не осъществява контакт с детето. Детето има изградена силна
емоционална връзка с двамата си родители. При посещение на социалните
работници в дома на детето са установили, че то е спокойно и усмихнато,
като раздялата на родителите му не се е отразила негативно върху
емоционалното му състояние, защото не са и били настъпили драстични
промени в ежедневието на детето. С оглед създалата се ситуация липсвала
комуникация между родителите и липсва родителска връзка и
сътрудничество.
По делото е разпитана като свидетел М.Е.Х., чиито показания са
безпристрастни и няма никакви индиции да е заинтересована в полза на някоя
от страните. От нейните показания и показанията на св. З. Е.а е видно, че
ответницата е заминала за Германия през януари 2021 г. и от тогава се
връщала 2 пъти в България, вземала детето Т. за малко и я връщала при
ищеца, защото новият приятел на ответницата не бил съгласен да гледа
детето Т..
От социалния доклад и гласните доказателства се установява, че
ответницата пращала пари на своята майка с претекст да са за детето, но
4
майката на ответницата била „купила само една кукла на детето и нищо
повече“. За детето се грижат ищецът и неговата майка, като ищецът повече не
е заминавал за Германия, останал е в България, работи като общ работник,
грижи се за детето. От показанията на св. Х. е видно, че ищецът се грижи
много добре за детето, купува му дрешки постоянно и играчки, детето
посещава детска градина и винаги е добре облечено и социално интегрирано.
От разпита на св. З. Е.а Е.а, също незаинтересована като свидетел, се
установява, че живее в близост до ищеца от години и се познават всички. Св.
Е.а, подобно на св. Х., лично виждала, че ответницата пращала детето при
майка си, когато още живяла в жилището на ищеца, като почти не се грижила
тя за детето. Според св. Х. това дори било, за да може ответницата „да се
занимава с новия си приятел И.“, докато ищецът бил в Германия.
По делото е разпитана като св. А. Д.. А., чиито показания съдът прецени
с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид нейната вероятна
заинтересованост в полза на ответницата, тъй като е нейна майка. Св. А.
посочва, че тя гледала детето Т. от бебе още, като около Коледа на 2021 г.
ответницата оставила детето на нея и ищеца и отишла да живее при новия си
приятел. Съдът не може да се солидаризира с посоченото от св. А., че ищецът
бил отишъл да припознае детето без тяхно знание, тъй като такова не е
нужно, а процедурата е административна, уредена в закона и преминава през
уведомяване на ответницата, тоест тя е била уведомена за тази процедура. От
показанията й е видно, че отношенията между родителите са влошени с оглед
случилото се в края на 2021 г. и избягването на ответницата с друг мъж.
Съдът не може да се съгласи с посоченото от св. А., че ищецът плашил детето
да не отива при ответницата М., тъй като се установи, че ответницата е в
Германия от януари 2021 г. и няма как дете на 5 години да отиде при майка си
в тази хипотеза. Отделно от това се установи, че въпреки ищецът да е
създавал известни пречки за осъществяване на контакт между майката и
детето, все пак е и позволявал и такъв е бил осъществяван при двете
връщания на майката в България за кратко време.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между родители по повод упражняването на родителските права върху
децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на
който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното
производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна
5
съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между
родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето
на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на
спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между
двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че няма иск,
няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение
№ 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено
в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ
принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от
Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл
съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да
постанови упражняването на родителските права върху децата на този от тях,
който е по-пригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната
цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител
да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на
формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е
постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се
осъществяват личните отношения.
Майката и бащата не могат да постигнат съгласие по посочените в чл.
127, ал. 1 СК въпроси относно единствено размера на издръжката, но този
единствен спор не възпрепятства това да се определи кой от родителите да
упражнява родителските права спрямо детето, съответно личните отношения
и издръжката на другия родител. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпроса след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето
6
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се
припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г.,
чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен
кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
81/2010 г., III г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като
се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“
по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко
дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има
цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на
личността.
От всичко изложено е безпротиворечиво установено по делото, че
майката е напуснала ищеца и детето, установила е нова връзка с друг мъж, от
който има дете и с който живеят в Германия от януари 2022 г. От напускането
на жилището от страна на майката, бащата е този, който е полагал грижи за
детето, които се установява да са адекватни на възрастта на детето. Детето е
свикнало и не се е отразило негативно на емоционалното му състояние
раздялата на родителите, тъй като битието не му е променено драстично.
Детето е спокойно и усмихнато, чувства се много добре, посещава детска
градина и се интегрира добре в обществото. Въпреки да няма особен контакт
между майката и детето се установява, че все пак е запазена нейната
емоционална връзка с детето. Тя обаче живее в Германия от малко повече от
година, няма никакви данни да има намерение да се върне в България скоро, а
там се грижи и за новородено дете от своя нов мъж, който пък не иска да се
грижи за детето Т..
Съдът намира, че с оглед така установеното и напасването на
конкретната детска психика към непроменящата се среда е в интерес на
детето към момента да не се променя състоянието, в което се намира детето и
в условията, в които се отглежда. Майката не заявява готовност да се грижи
за детето си в Германия, а и това е невъзможно с оглед нежеланието за това
от страна на новия й приятел, което обосновава извод, че майката отново би
7
дала детето да се гледа от нейната майка. Това със сигурност не е в интерес на
детето да живее без никой от родителите си.
Затова и съдът намира, че състоянието към момента следва да се запази,
като именно с постановяването на мерки с настоящото решение би се
разрешил и спорът между родителите относно контактите с детето.
Всички изложени обстоятелства водят на извод, че и двамата
родителите са пригодни, но към момента бащата да е по-пригоден родител да
упражнява родителските права спрямо детето, за да не се променя ситуацията
и то да остане спокойно, жизнерадостно и социално дете.
Поради това следва да се упражняват родителските права спрямо детето
от бащата и местожителството на детето следва да е при бащата, в подкрепа
на което виждане са и всички събрани по делото доказателства.
Поради това следва на бащата да се предостави упражняването на
родителските права спрямо детето и при него на адреса в гр. Раднево, кв.
.......... № 66, да се определи местоживеенето на детето.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при
условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да
отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между
детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да
определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение
№ 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС).
Съдът намира, че към момента е запазена емоционалната връзка между
майката и детето, като се установява, че от една година те нямат особени
контакти, поради което следва при определянето на личните отношение да се
даде превес на засилването на този контакт и за да може да се запази тази
емоционална връзка, в който смисъл режимът на лични отношения трябва да
удовлетвори това изискване.
Тъй като от малко повече от 1 година и към настоящия момент майката
живее в Германия и няма никакви данни скоро да се върне в България, то
следва да се определи режим на лични отношения с детето, който да направи
възможен контактът от разстояние и да удовлетвори изискването за запазване
на връзката им. Адекватен такъв е всяка първа и трета седмица от месеца от
09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване при
майката, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на бащата, също с преспиване при майката, а за удовлетворяване на
8
осъществяването на контакт с майката ще следва детето да се предава на
майката на ответницата, която пък да осигури през определения режим на
лични отношения съответния дистанционен контакт с майката със
съответните средства за телекомуникация.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да се
определи режим в следния смисъл, който ще отговори на нуждите на детето
за запазване на емоционалната си близост с майката, както следва:
- да има право да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца
от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване
при майката;
- 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата, с преспиване при майката.
Като ще следва детето да се предава на майката на ответницата, която
пък ще осигурява през определения режим на лични отношения съответния
дистанционен контакт с майката със съответните средства за
телекомуникация.
Този режим ще е достатъчен към настоящия момент да гарантира
необходимото за запазване на емоционалната връзка между детето и майката.
За яснота, следва да бъде посочено, че така определеният от съда режим може
на общо основание да бъде изменян при изменение на обстоятелствата
съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК или по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът
следва да определи издръжката на детето, по който въпрос единствено спорят
страните. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата
издръжка се определя “според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1
СК. При определяне на размера на издръжката съдът е задължен да спазва
указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на
родителя, който отглежда детето. От значение при определяне на размера на
издръжката са доходите на родителите му, условията, при които живее
детето, заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни
средства за лечението им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
9
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители.
Установява се по делото нуждите на детето Т. да не са по-големи от
обичайните. Детето е на 5 години, сравнително в ранна възраст. Затова съдът
намира, че издръжката на детето Т., е около 400 лв. с оглед възрастта и
нуждите му. Отчете се и изключителното поскъпване на стоките и услугите
през последната година, година и половина /официален ръст на инфлацията
според НСИ за период от 1 година е 18,7 % в периода септември 2021-
септември 2022/. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка от
01.01.2023 г. е в размер на 195 лв. /780 лв. делено на 4/.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така
е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено
за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай
от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето,
следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи. Като се отчете, че бащата ще полага
непосредствените грижи за детето, като се вземе предвид, че майката не
работи и не получава месечен доход, грижи се за новородено дето, а доходът
на бащата е около 1000-1200 лева, макар и нерегулярен, съдът намира, че
издръжката на детето Т. следва да се поеме от майката в размер около
минималната издръжка в размер от 195 лева, а до необходимия остатък за
неговите нужди да се поеме от бащата, който ще полага непосредствените
грижи за детето. Поради това ще се уважи искането за издръжка в размер на
195 лева месечно и ще се отхвърли за разликата до 200 лв. месечно.
Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се постанови
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
По разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на делото, съдът намира, че настоящото производство
като такова по спорна съдебна администрация, в което се прилагат правилата
на общия исков процес, следва на ищеца да се присъдят разноски съгласно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът в настоящия състав не възприема в
последно време установяваната в изключително редки случаи съдебна
практика в смисъл, че разноски в спорна съдебна администрация не се
дължат. Този извод съдът не намира да има опора в процесуалния закон, тъй
като разпоредбата на чл. 78 ГПК е в общите положения на закона и важат за
всички производства, извън изрично посочените случаи, в които важат други
правила /например чл. 329 ГПК, чл. 355 ГПК/. Поради липсата на разпоредба,
която да изключва приложението на общата разпоредба на чл. 78 ГПК по
10
отношение на производствата по спорна съдебна администрация, а съдът
няма право да дописва закона, следва разноските да се определят по общото
правило за разноски.
Следва да се присъдят на ищеца заплатена държавна такса в размер на
25 лв. Съдът намира, че съгласно постановките на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС не следва да се присъждат на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., тъй като е видно, че в самия договор за
правна помощ на л.5 е посочено сумата ще бъде заплатена по банков път или
в брой, а няма последващи доказателства за заплащането й. Затова на ищеца
ще се присъдят само дължимите разноски за държавна такса в размер на 25
лв. /толкова е дължимата държавна такса в производство по спорна съдебна
администрация съгласно същото тълкувателно решение/.
Съответно пък ищецът ще следва да заплати на ответницата разноски
съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, които се установяват в размер на
25,64 лв. /база адвокатско възнаграждение от 1000 лв. по договор за правна
помощ на л.12/.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса върху
определената издръжка на детето – 4% от тригодишните платежи върху
размера на издръжката или общо сумата от 280,80 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Т.
Ю.ова Е.а, ЕГН **********, родено на 20.10.2017 г., на бащата Ю. Е. Е., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Т. Ю.ова Е.а, ЕГН **********,
родено на 20.10.2017 г., при неговия баща Ю. Е. Е., ЕГН **********, на адрес
гр. Раднево, кв. .......... № 66.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката М. А. А., ЕГН
**********, с адрес гр. Раднево, кв. .......... № 62, с детето Т. Ю.ова Е.а, ЕГН
**********, родено на 20.10.2017 г., както следва:
- да има право да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца
от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване
при майката;
- 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата, с преспиване при майката.
Детето да се предава на А. Д.. А. - майка на ответницата, която ще
осигурява през определения режим на лични отношения съответния
11
дистанционен контакт с майката със съответните средства за
телекомуникация.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, кв. .......... №
62, да заплаща на детето Т. Ю.ова Е.а, ЕГН **********, родено на 20.10.2017
г., чрез неговия баща и законен представител Ю. Е. Е., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 195,00 лв. /сто деветдесет и пет лева/, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 01.11.2022 г.,
с падеж до десето число на текущия месец, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 195 лв. месечно до претендираните 200 лв.
месечно.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на определението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, кв. .......... №
62, да заплати на Ю. Е. Е., ЕГН **********, на адрес гр. Раднево, кв. .......... №
66, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА Ю. Е. Е., ЕГН **********, на адрес гр. Раднево, кв. .......... №
66, да заплати на М. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, кв. .......... №
62, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25,64 лв. (двадесет и пет лева и
64 ст.), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, кв. .......... №
62, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата от 280,80 лв. (двеста и
осемдесет лева и 80 ст.), представляваща държавна такса за определената
издръжка на детето.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12