№ 19309
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110136568 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „***“ ЕООД обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 9 ЗПК вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника И. К. П. за сумата от 1000,00 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № 653817 от 19.04.2016 г., сключен с
„***” ЕАД, ведно със законна лихва за период от 29.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 256,71 лева, представляваща договорна лихва за период от
19.04.2016 г. до 19.05.2016 г., сумата 534,68 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 19.04.2016 г. до 23.02.2021 г. и сумата 407,84 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. ч.гр.д.
№ 16580/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „***“ ЕООД твърди, че ответникът сключил Договор за потребителски
кредит № 653817 от 19.04.2016 г. с „***“ ЕАД, по силата на който на ответника е
предоставен потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу задължението да го
върне ведно с възнаградителна лихва в размер на 41,24 % и ГПР от 50 % с краен падеж-
20.05.2017 г., с плащането на една погасителна вноска. Посочва, че ответникът
подписал договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „***“ ЕООД на
19.04.2016 г., въз основа на който бил сключен договор за поръчителство между „***“
ЕООД и „***“ ЕАД на същата дата. Поради неизпълнение на задълженията по
договора от страна на ответника поръчителят „***“ ЕООД погасило дължимите суми
по кредита на 23.02.2021 г.- 1000 лв., представляваща главница по договора за кредит,
256,71 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.04.2016 г. до 19.05.2016
г., 534,68 лв., представляваща обезщетение за забава. Сочи се, че на 23.02.2021 г. „***“
ЕООД уведомило чрез имейл ответника за извършеното плащане, с оглед което бил
встъпил в правата на първоначалния кредитор ( „***“ ЕАД), както и за задължението
1
на ответника да заплати възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, ведно с обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение.
Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и
Приложение № 1 от 19.04.2016 г. „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, в качеството си на
цеденти, прехвърлили всички свои вземания към И. К. П. по процесния договор за
потребителски кредит към цесионера и ищец в настоящото дело- „***“ ЕООД, за което
длъжникът бил уведомен с имейл от 31.03.2021 г. В случай че съдът приеме
уведомлението за ненадлежно извършено, ищецът моли да се счете за редовно
съобщаване на цесията връчването на уведомление чрез исковата молба. Посочва, че за
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е била начислявана лихва за забава
съгласно нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на
разноските.
Ответникът И. К. П. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва иска като неоснователен. Оспорва съществуването на облигационни
отношения с „***“ ЕАД въз основа на писмен договор или такъв сключен от
разстояние. Оспорва да получил сумата, сочена за главница по договора, по банков път
или в брой. Оспорва автентичността на представената с исковата молба „Разписка за
изплатена сума по кредит“ /лист 31 по делото/. Оспорва да е сключил и договор с „***“
ЕООД, респективно оспорва да е възложил на последното лице да поръчителства по
процесния договор за кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че „***“ ЕООД е
заплатило на „***“ ЕАД сумата в общ размер на 1791,39 лв. Оспорва вземането за
процесната сума да е било прехвърлено на ищеца чрез договора за цесия, респективно
оспорва да е бил сключен договор за цесия между сочените в исковата молба страни.
При условията на евентуалност релевира възражение за погасителна давност.
Поддържа, че задължението е станало изискуемо на 20.05.2016 г., с оглед което към
28.07.2021 г. било погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са от ищеца „***“ ЕООД обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 9 ЗПК вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищеца е да докаже сключването на договор за кредит между ответника и третото лице,
включително клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават
значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави,
изискуемостта на претендираната част от кредитните задължения и изпадането в забава
за тяхното заплащане, както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в
негова полза и уведомяването на ответника за това прехвърляне. В тежест на ответника
е да докаже погасяване на дълга на падежа. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. По възражението за давност, в тежест на ищеца е да докаже,
че от момента на настъпване на изискуемостта на процесните вземани са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество; заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено. Според чл. 138,
ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да
2
бъде извършен в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това; предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне; прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит /чл. 9/, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл.
10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен
носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността договорът
за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно
чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите
по, ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР,
като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на
понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1
ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си
3
предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2
и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право
да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се
твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита
за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3
ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата
страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание /виж Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.,
ГК /.
В представените по делото Общи условия на "***" АД, приложими към
договорите за потребителски кредит, е посочено, че договарянето се осъществява чрез
средствата за комуникация от разстояние (уеб сайт и телефон), като договорът за
потребителски кредит се сключва при спазване на изискванията на ЗПФУР, Закона за
платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК. Сключването на
договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента
/кредитополучателя/, като за да получи кредит той попълва заявка за кандидатстване
/искане за потребителски кредит/, намиращ се на уебсайта на дружеството, а когато
кандидатстването става по телефона –съответните данни се съобщават на служител,
който попълва в онлайн форма на заявлението. След като в заявлението са попълнени
наименованието на кредитния продукт, размерът и срокът на кредита, *** АД изпраща
на кредитополучателя по email стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата
необходима преддоговорна информация за желания кредит. Съответният служител му
предоставя задължителната по закон информация. Преддоговорната информация се
предоставя в ясен и четим вид - в случаите на кандидатстване за кредит на сайта,
актуалните общи условия и договорът за кредит се предоставят на кредитополучателя
чрез платформа на сайта. Ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от
договора за кредит и общите условия, заявлението се подава съгласно раздел III, чл. 9
от ОУ, както следва: а.) ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта – с
въвеждане на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен email,
проверил съм въведените данни и приемам ОУ на договора“, на указаното за това
място на сайта от кредитополучателя или служител на Партньора; б.) ако
кредитополучателят кандидатства за кредит по телефон – с потвърждаване от
4
кредитополучателя на предоставените му по телефона условия на договора за кредит,
пред служител на *** АД по телефон. Кредитополучателят, посочен в заявлението ще
се счита негов автор до доказване на противното. Клиентът задължително трябва да се
запознае и да потвърди, че е съгласен с общите условия. С потвърждението по реда на
раздел III, чл. 9, б. „а“ или б. „б“, заявлението се счита подадено, а общите условия и
договора, приети и подписани от кредитополучателя. Следователно с изпращането на
потвърждение по реда на раздел III, чл. 9 от ОУ до дружеството-кредитор, следва да се
приеме, че клиентът-кредитополучател изявява своята воля за сключването на договора
и приема Общите условия.
В светлината на така изложеното и предвид конкретиката на разглеждания
казус, настоящият състав приема, че по делото не е установено възникването на
облигационно правоотношение между ответника и "***" ЕАД по валиден договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние при пълно и главно доказване. В
разглеждания случай, ищецът не доказа, че е предоставил на кредитополучателя
необходимата преддоговорна информация, нито, че е получил неговото
потвърждение/съгласие за сключване на договора за кредит. Разпоредбата на чл. 18, ал.
1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил срокове по чл. 12 и че е
получил съгласието на потребителя за сключването на договора. Както се посочи, за
доказване на електронни изявления се прилага специалният закон - ЗЕДЕУУ, като
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата
страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Несъмнено сключеният по описания в исковата
молба начин договор за кредит представлява електронен документ - предоставянето на
интернет страницата на кредитора на договор за кредит и потвърждаването му от
кредитополучателя чрез натискането на определен бутон представляват по естеството
си електронни изявления /касае се до словесни изявления в цифрова форма,
обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на
информацията по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ/, с възможност за тяхното
възпроизвеждане. Доколкото този документ безспорно не съдържа характеристиките
на усъвършенстван или на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.
2 и, ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че се касае за обикновен електронен подпис.
Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, но
само когато това е уговорено между страните, т. е. законът регламентира възможност
по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена
стойността на саморъчен.
В конкретния случай по делото не се установи страните да са постигнали
подобно съгласие помежду си, поради което като краен извод не може да се приеме, че
кредитополучателят е изявил воля за сключване на договора и е приел Общите условия
на кредитора. Представен по делото е договор за потребителски кредит от 19.04.2016
г., приложение № 1 към него, общи условия на хартиен носител, без саморъчно
положени подписи на кредитополучателя /има положени подписи за ***/. Не се
ангажират каквито и да е изявления, изходящи от ответника, удостоверяващи, че е
запознат с условията по договора и с Общите условия, както и че ги приема, не са
представени и доказателства за потвърждение на договора и Общите условия, а
доказателствената тежест за това е на ищеца по делото. Доказателства за
потвърждаване по смисъла на раздел III, чл. 9 от ответника не са ангажирани по
делото, поради което съдът приема, че не е установено то да е направено.
Отделно от горното, по делото не е доказано получаването на сумата по
5
договора. Това е така, защото макар по делото с исковата молба да е представена
разписка от 19.04.2016 г. за получаване от И. П. на сумата от 1000 лева от *** АД, то
същата е изключена на осн. чл. 183, ал. 1, посл. изр. от ГПК от доказателствения
материал по делото с протоколно определение от 26.09.2023 г., предвид оспорване на
автентичността й от ответника в срока по чл. 131 ГПК и обстоятелството, че ищецът не
е предоставил оригинала на същата, въпреки изричните указания на съда с
определение от 31.05.2023 г. Не са ангажирани други доказателства за усвояване на
процесната сума в размер на 1000 лева от кредитополучателя. Следователно по делото
не е доказано предаването на сумата, представляваща главница по договора за кредит.
Предвид изложеното не се установяват правнорелевантните факти за възникване
претендираното от ищеца спорно материално право. Доказателствената тежест е право
и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се
приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Доколкото не
е доказано съществуването на вземането, то ирелевантно се явява обстоятелството, че с
договор за продажба на вземането от 02.03.2021 г. същото е прехвърлено. Поради
неоснователност на главната искова претенция, неоснователни са и акцесорните
претенции за възнаградителна лихва и лихва за забава. Ето защо исковете следва да
бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските: Право на разноски има ответникът, но същият не е претендирал
такива, поради което не му се следват.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ********* обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация по чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу И. К. П., ЕГН **********, че И. К. П., ЕГН ********** дължи на
„***“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № 653817 от 19.04.2016 г., сключен с „***” ЕАД, ведно със законна
лихва за период от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 256,71 лева,
представляваща договорна лихва за период от 19.04.2016 г. до 19.05.2016 г., сумата в
размер на 534,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.04.2016 г. до
23.02.2021 г. и сумата в размер на 407,84 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. ч.гр.д. №
16580/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6