НОХД № 1098/2010 год.
МОТИВИ
Обвинението е против:
1. Г.З.Р. ЕГН ********** за престъпление по чл. 196, ал1, във вр. с чл.195, ал.1 т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал 1, във вр. с чл. 29 ал.1, б. „а” и „б” от НК.
2. Т.Д.Н. ЕГН ********** за престъпление по чл.195 ал.1, т.4 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, от НК
3. З.Д.М. ЕГН ********** за престъпление по чл.195 ал.1, т.4 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1,
във връзка с чл.28 ал.1, от НК,
а
именно за това, че на 06.01.2010 г. в с. М, обл. Пазарджишка, след предварителен сговор помежду си са отнели чужди движими вещи – 8 броя метални тръби на обща стойност 192 лв. от владението на П.З.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено по специален начин – прескачане на двуметрова ограда при условията на опасен рецидив от Р., а от Н. и М.
при повторност и случаят не е маловажен.
По отношение на подсъдимите Т.Н. и З.М. производството е приключило със споразумение по реда на гл. 29 от НПК.
Пред настоящия съдебен състав производството е продължило по реда на гл. XX от НПК и се разглежда обвинението
само против подс. Г.Р..*** поддържа обвинението против подсъдимия
и
пледира за ефективна осъдителна присъда.
В съдебно заседание подс.Р. не
се
явява, производството е проведено в
негово отсъствие, с участието на сл.защитник - адв. Р.Т..
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2010год. вечерта, св.Ж.С., подс. Р., св. Н. и св. М. ***.
Подс.Р. предложил на останалите да отидат в в къщата на св.П.М., като им
сподели, че там имало метални тръби,
които могат да вземат и предадат като отпадък. Всички се съгласили и в изпълнение на взетото
решение отишли до къщата на пострадалия. Св. С.
прескочил оградата и влязъл в двора. св. Н. се качил отгоре на оградата,
а подс. Р. и св.М. останали отвън пред оградата. От вътре св. С. подавал тръбите на св. Н.,
който ги поемал и ги подавал от другата страна на подс. Р..*** броя метални
тръби с размери два цола и дължина по 6 метра те ги пренесли на ръце до къщата на св.
М.. Той не бил в дома си, но те ги оставили в неговия двор. На следващия ден св.
М. и Н. отишли до къщата на св. М. и поискали с неговия камионт да закарат
тръбите в пункт за изкупуване на отпадъци. Той обаче заявил, че камионът му е
повреден. След това свидетелит предложили на М. ако иска да купи тръбите и той се съгласил, като им дал и
им дал 60 лв. Те взели парите и си ги
разделили с другите участници в кражбата.
След установяване на кражбата св.М.
сезирал служителите на РУП-Пазарджик. В резултата на проведените издирвателни
мероприятия подс.р. и съучастниците му били установени като извършители на
деянието.
В последствие, с протокол за
доброволно предаване св. М. предал горепосочените вещи на полицейските органи,
след което те били върнати на св.М..
Видно от заключението на оценъчната експертиза, извършена и приета по делото, което съдът цени като обективно, компететно изготвено и неоспорено от страните, стойността на движимите вещи, предмет на посегателство, възлиза на сумата от 192 лева .
Съдът възприе горепосочената
фактическа обстановка изцяло от показанията на свидетелите Н., М., М. и М., дадени във фазата на
съдебното следствние и тези на св.С., дадени в досъдебната фаза на процеса и
прочетени по реда на чл.281 от НПК, а също от заключението на съдебно-оценъчната експертиза и приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът дава вяра на всички събрани писмени и гласни доказателства, т.к. са непротиворечиви и по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Г.З.Р. е осъществил престъпния състав на чл.196 ал.1,
т.2, във вр. с чл. 195, ал 1, т.5 във връзка с чл.194 ал1.,
във връзка с чл. 29 ал.1 б.”А”от НК, като на 06.01.2010г. в
с.М, обл.Пазарджишка, след
предварителен сговор с Т.Н., З.М. и с непълнолетния Ж.С. е отнел чужди движими
вещи – 8 бр. метали тръби, подробно описани по-горе, на обща стойност 192 лв.
от владението на П.З.М. ***, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
Деянието е извършено умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11ал.2 от НК.
Безспорно се установи авторството на деянието, както и всички останали обстоятелства по време, място и начин на извършване. Подс.Р. е
съзнавал всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите – съзнавал е, че извършва кражбата след като предварително, в
относително спокойна обстановка са взели решение за това, заедно с
останалите участници, като са набелязали обекта и вещите, които ще откраднат. Подсъдимият Р. е съзнавал, че извършва
деянието след като е бил осъждан по НОХД № 1768/05г. на ПРс, с присъда влязла в сила на
31.12.20005г., за престъпление по чл.196 ал.1,т.2 от НК на една година лишаване от свобода ефективно. Настоящото деяние подс.Р. е извършил в срока
по чл.30 от НК, с оглед на което то се явява извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.А от НК.
Съдът призна
за невиновен и оправда подс.Р. по първначално повдигнатото му обвинение, а
именно за това, че е извършил деянието по специален начин по смвисъла на чл.195
ал.1,т.4 от НК, т.к. намери че този
квалифициращ призцнак не е налице. Специален начин има, когато деецът използва
особена ловкост и умения за извършване на престъплението, а в конкретния случай
такива не са налице. Едва ли може да се приеме, че покатерването на една
оградада с височина от около два метра е „специален начин” по смисъла на
закона, т.к. за такова действие не се изисква никаква физическа или психическа
изключителност на личността и не се върши по начин, по който обичайно хората не
биха могли да се справят. Още повече, че подс.Р. въобще не е прескачал
процесната ограда, а това е сторил св.С..
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложени на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно
индивидуализацията на същите.
Съдът прецени високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимиия
деяние предвид
времето и начина на осъществяването му - в тъмната част на денонощието, след сговор и с демонстрирано чувстово за бецнаказаност.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е общо 7 пъти
за тежки умишлени престъпление, основно против собствеността и е изключително негативно охарактеризиран, като криминално проявен и извършител на противообществени прояви по местоживеене.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се прецениха – направените извънпроцесни самопризнания от
подсъдимия още по време на полицейската проверка, тежкото му семейно и материално порложение, определящо неговия нисък жизнен стандарт и стремеж за набавяне на средства по бърз и дори престъпен начин, а също и ниската стойност на вещите, предмет на престъпно посегателство, която е под една минимална работна заплата.
Като отегчаващи – се отчетоха миналите осъждания, които не са обективен елемент и не влияят на правната квалификация и негативните характеристични.
Съдът намира, че е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство- ниската стойност на вещите, предмет на посегателство, която дори не надхвърля определената за страната минимална работна заплата към датата на деянието, при наличието на което и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С
оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК и определи наказанието под най-ниския предел , посочен в нормата на чл.196 ал.1, т.2 от НК, като наложи на подсъдимия Р. наказание от една година лишаване от свобода, с което счита, че ще се постигнат целите на наказанието и ще е съответно на тежеста на престъплението и степента на вината на извършителя.
С оглед разпоредбата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор.
Неприложима е разпоредбата на чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимият е
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
Предвид изхода от делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК,подсъдимият Р. бе осъден да заплати съразмерно частта от деловодните разноски в размер на 12 лева за експертиза, платими в полза на държавата по сметка на
РУП-Пазарджик.
По тези съобпажения съдът
постанови присъдата си.
РАОНЕН
СЪДИЯ: