Разпореждане по дело №38267/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 87260
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20231110138267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 87260
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110138267 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от Е. Д. М. против ХХХХХХХХХ и ХХХХХХХХХХХХ
Ищецът твърди, че по прокурорска преписка № НОМЕР/ДАТА г.. на
Специализираната прокуратура бил обвинен от правна и фактическа страна с обвинения,
подробно описани в исковата молба. Впоследствие обаче по к.н.о.х.д. № НОМЕР/ГОДИНА
г. съдът в лицето на ВКС го осъдил, обаче за различни, непредявени от прокуратурата
обвинения. С това накърнил правото му на защита. Ищецът твърди, че по чл. 13 ЕКПЧ и чл.
47 ХОПЕС правото му на ефективни вътрешноправни средства за защита на правата му
изисквало българският съд да признае иск за установяване на факт с правно значение – че е
осъден по непредявени обвинения. Моли за освобождаване от държавна такса, като сочи, че
от 9 години е в затвора и без доходи. Моли за предоставяне на правна помощ под формата
на процесуално представителство.
Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на ищеца, за да се произнесе,
съобрази следното:
Съдът намира, че, ищецът следва да бъде освободен от държавна такса, предвид
посочените обстоятелства в исковата молба.
Молбата за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално
представителство е неоснователна, тъй като исковата молба е очевидно недопустима – чл.
24, т. 2 ЗПрП, по изложените по-долу съображения. Молбата за предоставяне на правна
помощ следва да се остави без уважение.
Исковата молба е недопустима.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за всички учреждения в
страната, както и за самия осъден. Осъждането на едно лице в нарушение на правата му по
ЕКПЧ води до пораждането в негова полза на правото да иска от държавата поправяне на
това нарушение, като съгласно чл. 13 ЕКПЧ държавата е длъжна да създаде ефективни
вътрешноправни средства за подобно поправяне. Ищецът твърди, че подобно средство
1
трябва да бъде установителният иск за факт по чл. 124, ал. 4 ГПК. Установителните искове
за факти пред гражданския съд са допустими само в изрично предвидените в закона случаи,
като окончателността на присъдите наказателния съд е значителна ценност за правовата
държава и съответно право на гражданския съд по исков ред да проверява правилността на
влезли в сила присъди на наказателния съд не съществува и би противоречало на чл. 4, ал. 1
КРБ и чл. 8 КРБ. ЕКПЧ е нормативен акт с ранг под този на КРБ, а и решение на ЕСПЧ,
което да постановява, че чл. 13 ЕКПЧ налага съдилищата на държавите членки да
преразглеждат без ограничение във времето влезлите в сила присъди на наказателните си
съдилища, няма. Особеност на ЕКПЧ е, че като всеки друг международен договор тя става
интегрирана част от вътрешното право на страната, което съдилищата са длъжни да
прилагат. И като всяка норма от вътрешното право, тълкуването и прилагането й завършва в
неотменимия съдебен акт, който има съответната сила на пресъдено нещо. Силата на
пресъдено нещо ликвидира правния спор независимо от това дали съдебното решение или
присъда е правилно, или не.
Особеност на установителните искове по чл. 124, ал. 4 ГПК е, че те са безсрочни,
вечни – ако има правен интерес и законът допуска установяване на факта, искът би бил
допустим и много години след осъществяването на факта. За сметка на това, дори
сезирането на ЕСПЧ е ограничено със срок.
Правото на ЕС, вкл. ХОПЕС, за разлика от ЕКПЧ, обаче преодолява формираната
национална сила на пресъдено нещо, тъй като ПЕС е самостоятелен правен порядък.
Преодоляването обаче е в една посока – поражда се право на обезщетение за нарушаване на
права, произтичащи от ПЕС, от решения и присъди на националните съдилища – решение от
30.09.2023 г. на СЕС по делото Gerhard Köbler v Република Австрия. C-224/01. По
настоящото дело ищецът не претендира обезщетение за нарушени негови права,
произтичащи от ПЕС, дори в размер на 1 стотинка, а претендира установяване на нарушени
права. Подобен иск, подсъден на гражданския съд, за преодоляване на националната сила на
пресъдено нещо на присъда на наказателния съд, ПЕС не познава.
И на последно място, исковете, предявени по настоящото дело ищецът е предявил
против учрежденията Прокуратура и Върховен касационен съд, т.е. против юридически
лица на гражданското право. Евентуално решение по такива искове не би могло да обвърже
никой прокурор или съдия от ВКС в качеството им на държавни органи, т.е. субекти с
публична власт.
Всичко това сочи, че исковата молба е недопустима и следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСВОБОЖДАВА ищеца Е. Д. М. от държавна такса по делото, на осн. чл. 83, ал. 2
ГПК.
2
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Е. Д. М. против
ХХХХХХХХХ и ХХХХХХХХХХХХ по която е образувано гр.д. № 38267/2023 г., СРС,
161-ви с-в.
Прекратява производството по делото.
ОТКАЗВА предоставянето на правна помощ под формата на процесуално
представителство на ищеца Е. Д. М. по гр.д. № 38267/2023 г., СРС, 161 с-в, поискано с
исковата молба.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
препис пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца, което обстоятелство изрично да
се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3