№ 41
гр. Ямбол, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330101233 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение на
„Бигбанк АС“Е., чрез „Бигбанк АС – клон България“, с която се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответника А. Д. С., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2022 г.
на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 27.05.2022 год. между страните бил сключен
договор за потребителски кредит по електронен път и при спазване разпоредбите на
ЗПФУР. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние организирана от кредитора. При сключването му на ответника
била предоставена цялата изискуема по закон информация. Договорът в едно с ОУ бил
подписан с КЕП на банката и ответника. Последният подал искане за отпускане на
кредит в размер на 10 000 лв. за срок от 120 месеца, преди подписването преминал
успешно процес на отдалечено електронна идентификация, за което се излагат
подробни съображения, поради което и според ищеца няма съмнение, че ответната
страна е подписала и е страна по процесния договор. КЕП, с които подписал посочени
електронни документи бил издаден на ответника от „Евротръст технологис“АД.
Сумата по кредита след удържане на такса ангажимент в размер на 350 лв. била
предадена на ответницата на 27.05.2022 год. по нейна собствена банкова сметка, след
извършване на проверка и потвърждение от Регистъра на банковите сметки и сейфове
при БНБ. Договорът бил обявен за предсрочно изискуем поради забава в плащането на
вноски- чл. 6.1. Уведомление до кредитополучателя било изпратено , както по
1
електронна поща, така и по куриер и получено лично на 10.09.2022 год. Освен
дължимата главница , ответницата дължала и договорна лихва в посочен размер, такса
за уведомяване , съгласно договора. Кредитополучателя се задължил и да заплати
лихва за просрочие в размер на 25, 90 % на годишна база от 360 дни, начислена върху
размера на просрочените плащания.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответницата оспорва претенцията. Твърди, че кредитът е
изтеглен от нейно име с измама от роднини на съпруга й. Използвали личните й данни
и сумата по кредита предали на тези трети лица. По случая в ЯРП имало образувано
ДП.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа
иска.
Ответникът , чрез упълномощен адвокат оспорва претенцията.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено копие от договор за потребителски кредит от
27.05.2022 год. сключен между ищеца и ответницата в качеството на
кредитополучател , с приложени към недо искане за отпускане на кредит , СЕФ,
погасителен план, ОУ. Договорът за кредит е за сумата от 10 000 лв., със срок на
договора -120 месеца /20.05.2032 год./ и брой на погасителните вноски -120, всяка в
размер на 172, 92 лв., включваща – главница, договорна лихва и такса за уведомяване,
като лихвеният процент по кредита е 15,90 %, а ГПР – 19,46. Общият размер на
плащанията е 21 023 лв. Предвидено е дължимост на такса ангажимент в размер на
350 лв., в случая удържана от отпуснатата сума, както и дължимост на месечна такса
уведомяване от 5 лв. за услугата по изпращане на ежемесечни напомнителни
уведомления. В раздел – Ставка за лихва за просрочие е уредена дължимостта на лихва
за просрочие при просрочени плащания.
В чл. 6 от ОУ е предвидено, че кредиторът има право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят е забавил която и да е вноска
съгласно погасителния план изцяло или отчасти повече от 5 работни дни след като
вноската е станала дължима. В чл. 3 от ОУ е уговорен ред за погасяване на
задълженията в случай на частично плащане.
Ищецът е представил още – Уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост по договор за потребителски кредит от 27.05.2022 год. , адресирано до
ответницата, от 02.09.2022 год. , както и обратна разписка, видно от която пратка с №
****** , съдържаща документи е била получена лично от ответницата на 10.09.2022
год.
2
От писмо вх. № ***/04.12.2023 год. на А1 България ЕАД се установява, че тел.
номер ****** е с титуляр С. Х.а Ш. от гр. П..
Във връзка с възраженията на процесуалния представител на ответницата
електронните документи по повод на процесния кредит са били представени и приети
по настоящото дело на хартиен и електронен носител , както и са били обект на
приетата СТЕ.
Изготвилото експертизата вещо лице посочва, че при извършена справка в
ДАЕУ, оспорения КЕП, с който е пописан електронен документ, съдържащ договор,
погасителен план,ОУ, искане за кредит и СЕФ по кредита е автентичен и истински. В
процеса на отдалечена електронна идентификация ответницата представя валидна
лична карта, след което доброволно се заснема в режим на видео заснемане, като след
успешна идентификация е последвало издаването на ЕП. Според заключението
ответницата е създала и е титуляр на ЕП. Приложения към делото файл е пописан
електронно от С. и Р. Р., като подписите на лицата са валидни и преминават успешно
проверка.Вещото лице описва процеса по отдалечена идентификация и издаване на
КЕП с приложението Евротръст, като сочи , че единствената човешка намеса в процеса
е от оператор, който потвърждава самоличността на клиента.Процедурата е
сертифицирана и поетапно описана,като вещото лице посочва, че при идентификацията
е необходимо предоставяне на всички лични данни, вкл. се правела справка в МВР за
достъп до снимката направена при издаване на документа за самоличност. Същото се
отнасяло и до системите на Бигбанк АС. От информацията съдържаща се в
сертификата на С. било видно, че същият е валиден до 10.03.2024 год. Приложението
Евротръст се инсталира от лицето на личното му устройство и само то има контрол над
него.Изисква се въвеждане на личен ПИН код и парола, които се знаят само от
потребителя, желаещ да получи електронен подпис. Издател на конкретния електронен
подпис е „Евротръст Технолоджис“АД, съгласно списъка на доставчици на
удостоверителни услуги акредитирани на територията на Р България. По изложени
съображения вещото лице посочва, че за подписване на електронните документи е
използван телефон или таблет. Данните за трафични записи /по отношение на Ай Пи
адрес/ се съхраняват до 6 месеца.
В с.з. вещото лице по СТЕ посочва, че по данни от издателя на електронния
подпис разпознаването се извършва от специален софтуер , който е с изключително
висок процент на успеваемост. По принцип устройството, на което се инсталира
приложението за КЕП следвало да е мобилно устройство, като инсталирането на
симулатор на компютър било по-сложно, но не и невъзможно. Т.к. при инсталирането
се въвеждали парола и ПИН се считало, че софтуерът е защитен и се ползва само от
човека, който го е инсталирал. Процесния КЕП представлявал именно софтуер
инсталиран на устройство, като самото подписване изисквало създателят да въведе
3
паролата
По искане на ищеца е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по
която посочва, че след приспадане на сумата от 350 лв. – такса ангажимент, ищцовата
банка е превела сумата от 9650 лв. по банкова сметка на ответницата С. с ОББ АД. На
05.09.2022 год. е постъпило едно плащане в размер на 523, 04 лв. от посочена сметка с
„ЦКБ“АД, като със същата сума е погасена част от главницата /вноска 1/ в размер на
121, 76 лв., договорна лихва за периода 22.06.2022 – 20.08.2022 год. в размер на 382
лв.; мораторна лихва за просрочие за периода 21.06.2022 – 05.09.2022 год. в размер на
4, 63 лв.; компенсация разходи за уведомяване в размер на 14, 65 лв. Към датат на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда дължими са останали следните суми –
9878,24 лв. – главница; 54, 83 лв. – договорна лихва з апериода 21.08.-02.09.2022 год.;
мораторна лихва за периода 21.06.-05.09.2022 год. – 227, 42 лв. и 0, 35 лв. –
компенсация разходи за уведомяване.
При изслушването си вещото лице посочва, че плащането в размер на 523, 04 лв.
е с наредител А. С., като не може да твърди дали същата е титуляр на посочената
сметка, но когато преводът е от титуляра на сметката, той излиза и като наредител, а в
основанието за плащане може да бъде записано и името на друго лице.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240,ал.1 ЗЗД и
чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК. Възраженията за
недопустимост на претенцията се преценяват от съда като неоснователни, т.к. ИМ е
предявена от „Бигбанк“АС, банка регистрирана в Е., чрез клона й в Р България.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените
предпоставки за недължимост на сумата.
Съгласно чл. 240 ЗЗД , с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако
това е уговорено писмено.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
4
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена
възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. /чл.6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по
чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били
достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с
ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия,
но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР
действително е била получена по описания начин от ответника.Тъй като ищецът
твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените
потвърждения от страна на ответника е извършвано по електронен път, на
електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало
ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, с предишно
наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал.
2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което
връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от
същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от
изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на
електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на
електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния
прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или
кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от
датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния
документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между
страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация,
че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че
задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
5
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или
2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо,
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже
от сключения договор. В настоящия случай от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, ценени в съвкупност с приетата СТЕ, която съдът кредитира
като компетентна, обективна и безпристрастна, съдът приема, че ищецът е доказал
изпълнението на посочените условия , поради което и следва да се приеме, че между
страните е постигнато съгласие за сключване на процесния договор за кредит. ЯРС
приема, че са представени убедителни доказателства, които установяват, че именно
ответницата е автор на електронната заявка по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, както и че
доставчикът на финансовата услуга от разстояние я е уведомил своевременно за
всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
съответно, че й е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно
изискванията на чл. 10 от същия закон, вкл. и че договорът в едно с всичките му
приложения и необходимата преддоговорна информация са били подписани с
надлежно създаден и валиден КЕП именно на ответницата, в който смисъл и съдът
приема за неоснователно възражението на ответницата, че не притежава КЕП.
Освен изложеното съдът приема, че сумата е реално предадена на ответницата –
писмени доказателства и ССЕ, по банкова сметка, на която тя е титуляр. С оглед на
горните обстоятелства , ЯРС намира, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане на дадената сума.
На следващо място съдът приема и, че са настъпили предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем- чл.6.1 от ОУ – в случая е налице неплащане на три
последователни месечни погасителни вноски за месеците юни, юли и август 2022 год.,
вкл. предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на ответницата посредством
пратка с обратна разписка. Неоснователно и недоказано е твърдението на ответницата,
че получената от нея на 10.09.2022 год. пратка с документи не е съдържала
представеното от ищеца уведомление. При липса на твърдения от нейна страна какви
други документи е съдържала пратката , вкл. при липса на твърдения за други
правоотношения между страните налагащи писмена кореспонденция между тях, съдът
приема, че пратката е съдържала именно уведомление за предсрочна изискуемост по
процесния договор за кредит.
По отношение твърденията на ответницата, че е жертва на измама от страна на
роднини, които са използвали данните й и са изтеглили процесния кредит, сумата от
който е предала на тях и за което е подала жалба през ЯРП , по която е образувано ДП,
съдът ги намира за недоказани в процеса. Освен , че до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция не са представени доказателства за образувано ДП,
както беше посочено по-горе безспорно се установи, че именно ответницата е създала
КЕП след успешно преминаване на процедура по идентификация и одобрение, нейно
задължение и отговорност е да съхранява своя ПИН и парола, вкл. договорът е
подписан с този КЕП, както и сумата е реално предадена на С.. Данни за опорочаване
на процеса от трети лица /освен неподкрепените с доказателства твърдения на
ответницата/ по делото не са ангажирани. Твърдението на ответницата в отговора на
исковата молба, че е предала сумата на тези трети лица, не може да доведе до извод за
липсата на договор за кредит между нея и ищеца, който е реален и се счита за сключен
с предаване на сумата на кредитополучателя, нито до извод за отпадане на
задължението й да върне сумата по уговорения в договора начин. На волята на
кредитополучателя е предоставено на прецени как ще разходва получената в заем
сума, като в случай че ответницата счита, че са налице правоотношения между нея и
посочени трети лица по повод процесната сума, последните следва да бъдат предмет на
отделно производство. Както се посочи безспорно установено е, че сумата по кредита
е реално предадена именно на ответницата, а не на трети лица, като съдът намира за
6
абсолютно ирелевантно, че посочения по кредита телефонен номер за контакт след
извършена към 27.11.2023 год. е с титуляр трето лице.
Следващите възражения касаят твърдения на ответницата за нищожност на клаузи в
договора и по- специално – клауза предвиждаща „такса ангажимент“, „такса
уведомяване“, вкл. бил завишен лихвения процент на разходите по кредита, като
всичко това водело до нищожност на кредита.
Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива № 93/13/Е.,
разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно §
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение № 23/07.07.2016 г.
по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017 г., II т.о.,
решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се приема, че поради
повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.
Неоснователни са доводите на ответната страна за нищожност на договора поради
противоречие с чл.11, ал.1 т.10, чл.19 на ЗПК. Посочения в договора годишен процент
на разходите – 19,46 % съответства на законовата норма , т.к. не надвишава
максималния по чл.19, ал. 4 ЗПК- пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България. Извън изложеното в предоставената преддоговрна
информация е изрично посочено ясно и изчерпателно какви компоненти включва
процента на разходите, т.е. как е формиран.
Неоснователно е и възражението за нищожност на уговорената в договора „такса
уведомяване“. Съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
процесния случай това изискване е изпълнено. И в преддоговорната информация и в
сключения между страните договор ясно и конкретно е посочено, че таксата в размер
на 5 лв. се дължи за предоставяне на ежемесечна услуга – изпращане на напомнителни
уведомления за предстоящи плащания.
В случая ЯРС приема за нищожна на осн. чл. 21,ал.1 от ЗПК клаузата в договора
за включване в задълженията на длъжника на еднократна „такса ангажимент“ в размер
на 350 лв. , т.к. същата цели заобикаляне на изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Съобразно тази разпоредба, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
не и такива за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В
процесния случай таксата "ангажимент" се заплаща от кредитополучателя, срещу
което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.
5 от ДР на ЗПК при съдържащите се в този договор условия, размери и срокове. Тъй
като определянето на лихвения процент, включително и дали е фиксиран или не, е
свързан с условията на договора, то следва да се приеме, че посочената такса касае
усвояването на кредита. На основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК обаче, кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на
7
кредита. Следователно в настоящия случай, кредиторът не предоставя допълнителна
услуга на потребителя по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а като изисква заплащане на
процесната такса, той заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Същеврменно от
посоченото в договора не става ясно дали заплащането на процесната такса е
задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, като на
практика срещу плащането на тази такса потребителя получава „ангажимент“ за
добросъвестно изпълнение от страна на кредитодателя на вече договорени условия.
Добавянето на таксата като задължение не засяга същественото съдържание на договор
за кредит , затова тази уговорка може да бъде изключена от иначе валидното
съдържание на сделката.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че е запознат с цитираната от ищеца
практика на ОС – Враца и ОС – Пазарджик, според които уговарянето на такса срещу
сключването на договор при фиксиран лихвен процент не противоречи на добрите
нрави, но и с многобройната практика на други съдилища в страна, вкл. на ОС – Ямбол
/Решение № 368 от 14.12.2023 г. по в.гр.д. № 406/2023 г./ в противоположния смисъл,
която се споделя и от настоящата инстанция.
В обобщение и предвид признатото от ищеца плащане в размер на 523, 04 лв.,
съдът приема, че претенцията се явява частично основателна. Очевидно претенцията за
главница касае сумата от 10 000 лв., но потребителят не следва да връща недължимо
удържаната му при усвояване на кредита такса в размер на 350 лв. и тя следва да се
приспадне от изискуемия остатък от главницата. Същевременно в чл. 3.4 от ОУ към
договора страните са уговорили ред за погасяване на задълженията , като според
практиката на ВКС - при сключен договор за потребителски кредит на физически лица,
с уговорена наказателна/санкционна лихва за забавено плащане на месечни
погасителни вноски, посочени в погасителен план и усвоен кредит, наказателната
лихва се дължи върху просрочени неплатени месечни вноски и след крайната дата, на
която кредитополучателят е следвало да изплати заетата сума.
С оглед на всичко изложено съдът приема, че сумата от 523, 04 лв. следва да
бъде отнесена за погасяване изцяло на дължимата такса уведомяване в размер на 15
лв., за погасяване на дължимата лихва за просрочие в размер на 235, 05 лв., както и на
част от дължимата договорна лихва, като незаплатения остатък е в размер на 157,07 лв.
Дължима е и главницата в размер на 9650 лв.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер или общо -
196, 14 лв.
8
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 563, 55 лв. – заплатена държавна такса и депозити за вещи
лица.
На осн. чл.78, ал. 3 от ГПК, ответницата също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от претенцията в размер на 32, 60 лв. – депозит за вещо
лице.До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция надлежни
доказателства за заплащане на уговорения адвокатски хонорар не са представени,
поради което и такъв не се присъжда.
Водим от горното, ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че А. Д. С., ЕГН ********** дължи на „Бигбанк“АС, с
регистрационен код по ЦТР на естонския регистрационен департамент ****** , чрез
Бигбанк АС – клон България, ЕИК ****** сумата от 9650 лв. - главница по договор
за потребителски кредит от 27.05.2022 год., 157, 07 лв. – договорна лихва за периода
20.06.2022 – 02.09.2022 год. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-13.10.2022 г. до окончателното
плащане, като иска за договорна лихва за разликата над 157, 07 лв. до пълния предявен
размер от 429, 99 лв., за сумата от 235, 05 лв. – лихва за просрочие за периода
21.06.2022 – 13.10.2022 год. и сумата от 15 лв. – компенсация разходи за услуга по
уведомяване, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. Д. С., ЕГН ********** да заплати на „Бигбанк“АС, с
регистрационен код по ЦТР на естонския регистрационен департамент ****** , чрез
Бигбанк АС – клон България, ЕИК ******, направените по заповедното производство
разноски в размер на 196, 14 лв. и направените в настоящото производство разноски в
размер на 563, 55 лв.
ОСЪЖДА„Бигбанк“АС, с регистрационен код по ЦТР на естонския
регистрационен департамент ****** , чрез Бигбанк АС – клон България, ЕИК ******
да заплати на А. Д. С., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на
32, 60 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9