Р
Е Ш Е Н И Е
№
2022
гр. П., 30.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти декември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 02807
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Л.А.П. от гр. ЕГН: **********, с адрес: ***, с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 900,18 лева, от които сумата от 878,27 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г., 111,91 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № №****/****г.
по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
Ищецът
„Топлофикация – П.” АД гр. П. е подало заявление, по което срещу ответника Л.А.П.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: сумата
от 878,27 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018
г., 111,91 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
23.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № №****/****г.
по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК,
както и сторените разноски по делото в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл.414 ГПК, същият е пуснал
възражение, че не дължи сумите, описани в заповедта. С оглед на което и в срока
по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
С исковата си молба ищецът твърди да е
доставил топлинна енергия през посочения период.за топлоснабден имот, находящ
се в гр.П. на адрес ул. ”О.П.”, бл**вх*ап**за която ответникът не му заплатил
дължимите се от него цена и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона
със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен с конкретни съображения, че не е собственик
или ползвател на имота, а от там и потребител на топлинна енергия за битови
нужди за същия. Претендира разноски.
В последното по делото съдебно
заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, от своя страна, чрез процесуалния си представител – адв. М., моли
за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани, като доразвива
доводите си от отговора, досежно липсата на облигационна връзка с ищцовото
дружество.
Съдът с нарочно определение е обявил за
окончателен проекто-доклада си по делото, обективиран в определение. По делото,
с оглед изясняване на спорните за делото факти са били допуснати и изслушани
съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, приети по делото,
приобщени са писмени доказателства- нотариален акт за дарение на недвижим имот,
копие от който е приложен към исковата молба, като същият е от 20.12.2013 г., а
именно НА № 91, рег. № 3525, дело №431 от 2013 г., като сделката е изповядана от нотариус М.М.. Видно
от представения нотариален акт- процесният
имот, чрез дарение е бил прехвърлен на ответника Л.П., от неговия брат- К.
П..
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5740 от 08.11.2018 г.г. по ч. гр. д. № 07768 по описа на съда за 2018 г. на ПРС, при което
в двумесечния срок по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът (в хода на заповедното
производство – длъжник) е оспорил процесните вземания. С оглед тези
обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе
по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. нотариален акт за дарение на недвижим имот, копие от който е приложен към
исковата молба, като същият е от 20.12.2013 г., а именно НА № 91, рег. № 3525,
дело №431 от 2013 г., като сделката е
изповядана от нотариус М.М., се установява, че видно от представения нотариален
акт- процесният имот, чрез дарение е бил
прехвърлен на ответника Л.П., от неговия брат- К. П.. Следователно собственик
на имота е именно ответника и възражението на процесуалния му представител в
посочения смисъл се явява неоснователно такова. По делото, безспорно се установява, че именно ответникът е собственик на
процесния недвижим имот. Съдът намира, че ответникът, като собственик
на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената
и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице Б.Й. се установява
безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че„Топлофикация - П.” АД е
подавала ежемесечно за разпределение на фирма " Директ " ЕООД нетната
топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по
отчетни периоди е идентична с тази, отразена в изравнителните сметки. Изчислените
от „Топлофикация - П.” ЕАД технологични разходи на АС са отразени помесечно за
процесния период в отделна колона на предоставената ми справка и са за сметка
на топлофикационното дружество. Технологичните разходи за АС са посочени, като изчислени вярно от „
Топлофикация - П.” ЕАД съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от
Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Констатираната разлика
между определените от вещото лице и от „Топлофикация - П.” АД технологични
разходи за м. февруари 2018г. счита за минимална и не оказваща съществено
влияние на топлоенергията за разпределение. Размерът на задължението на абоната
по партида за процесния период 01.05.2016г. - 30.04.2018г. и разпределената
топлоенергия само за
подгряване на БГВ: помесечно ( прогнозно ), след отчетните периоди
- по отчет и чрез „оценка на
разхода от предходен период“, съответното изравняване съгласно изравнителните сметки
от "Директ" ЕООД и справки от „Топлофикация - П.” АД, както и вноските дялово разпределение 01.05.
2016г. - 30.04.2018г. 01.05.2016г. - 30.04.2017г. 01.05.2017г. -
30.04.2018г. 01.05.2017г. - 30.04.2018г. 01.05.2016г. - 30.04.2018г. БГВ (прогноза) Изравнителна сума Изравнителна сума
Корекционна сума Вноски ДР 806.66 лв. за периода 28.72 лв.
за периода 6.03 лв. за периода 3.02 лв. за периода 33.84 лв. за периода !
общо за процесния период начислените като
задължение суми ( главница) са: Задължение към 30.04.2018г., възлизат на
сумите, посочени в исковата молба. В заключението си вещото лице е посочило,
че п
о информация от „Директ“ ЕООД и проверка в
електронния й регистър за жалби и възражения констатира, че за периода
01.05.2016г. - 30.04.2018г. няма подадени възражения от страна на абоната по
партида срещу изравнителните сметки. Сочи, че са му били предоставени известия
за връчени на представител на СЕС индивидуални изравнителни сметки, описани в
констативната част. Общият топломер като средство за търговско измерване,
вещото лице е посочило, че е
освидетелстван по съответния ред през 2009г., 2011г., 2013г., 2015г., 2017г. и
2018г. и това е документирано със Свидетелства за метрологична проверка,
описани в констативната част. От „Топлофикация - П.” АД вещото лице, че са му
били предоставени договори, сключени между топлопреносното предприятие и
фирмата за дялово разпределение„Техем Сървисис” ЕООД с подизпълнител
"Директ" ЕООД - офис гр. П., обслужваща сградата-етажна собственост,
където се намира имотът на абоната по партида, описани в Констативната част. В
този смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ
за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, поради
което и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че
безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин
уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е
било извършено като механизъм отчитането им. На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. В случая, съобразно назначената и изслушана по делото СИЕ, която съдът
кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението
на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П.
ул. О.П. бл.58 вх.В ап.44 за периода от 01.05.2016г до 30.04.2018г. е сумата от
878,27 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г., 111,91 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018
г.С оглед изложеното, съдът намира, че по делото се
установи безспорно и размерът на претенцията, като в заключение исковете се
явяват основателни, както по основание, така и по размер. Ответника не е
извършил плащания за топлинна енергия касаещи процесния период. От изложеното е
видно, че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се
различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1
от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за
определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание
определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия
едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване
на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение
и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават
разписка с идентично съдържание за
дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая размерът на
претенцията е за общо от общо 900,18
лева, от които сумата от 878,27 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018 г., 111,91
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № №****/****г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Съдът намира,
следователно, че исковете се явяват основателни както по основание така и по
размер, както за главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на което
исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.46 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени
депозити за екпретизи в общ размер на 220 лв и 50 лв- държавни такси, които
следва да му се присъдят. Тоест общата дължима сума за разноски е 420 лева.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.А.П. от гр. ЕГН: **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от общо от общо 900,18
лева, от които сумата от 878,27 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018 г., 111,91
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № №****/****г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.А.П. от гр. ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени
разноски по делото общо за заповедното и исковото производства в размер на 420 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №№****/****г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: