Р Е Ш Е Н И Е
№52
02.03.2022год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди
и двадесет
и втора год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова с
участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №14 по описа за 2022 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260228/02.12.2021г, постановено по АНД №309/21г. по описа РС Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление №349а-1/25.02.2021 г. на Началник РУ Казанлък с наложена на Булметал
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Гурково, ул. Прохода №
37, имуществена санкция в размер на 10 000лв на основание чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД,
за това че на 05.11.2020г около 11.15 ч, в обект „Булметал“ АД, находящ се в гр. Гурково, обл. Стара Загора, ул. Прохода
№37, при извършена проверка от служители на „Контрол на общоопасните средства“,
сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ на ОД
на МВР Стара Загора, в изпълнение на
функции по контрол върху
частната охранителна дейност, съгласно
чл. 71, ал. 1 от ЗЧОД и Заповед №349з-1208/13.04.2018 г. на Директора на ОДМВР
Стара Загора се установило следното:
„Булметал“ АД, ЕИК202189103 извършва частна охранителна дейност самоохрана по смисъла на чл. 5, ал.
1, т. 4 във връзка с чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на
имуществото на Булметал АД, в обект
находящ се в гр. Гурково, обл. Стара
Загора, ул. Прохода № 37, чрез извършване на видеонаблюдение и осигуряване на
пропускателен режим на лица и превозни
средства по смисъла на чл. 22, ал. 2 от ЗЧОД
без да е получило лиценз по
надлежния ред, съгласно изискванията на ЗЧОД. Дейността по самоохрана се
осъществява чрез служители на
дружеството, като в момента на проверката
конкретно от М. К. С. ЕГН**********,
установена в обособено помещение на
централния портал в Булметал АД, с което
дружеството е нарушило чл. 4, ал. 1 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 2,
ал. 3, т. 1 от ЗЧОД.
За да отмени НП РС Казанлък приема, че показанията на
свидетелите на обвинението /Г. и М./ са правдиви, но изводите им били неправилни,
тъй като тези свидетели превратно са тълкували описаните в НП и в АУАН факти. В
НП декларативно било посочено, че констатациите се подкрепят от писмените
документи, приобщени като доказателства при извършване на проверката. В НП не
било коментиран трудовия договор и длъжностната характеристика, чието
съдържание противоречи на направените изводи. Показанията на С. К., Г. Г., Г. Г.
и на М.С. кореспондирали помежду си и със събрания по делото доказателствен
материал. М. С. е назначена на длъжност портиер, а от длъжностната
характеристика и дневника за посещение на външни лица се установява, че сред
основните й задължения е осъществяване на пропускателния режим и
видеонаблюдението в „БУЛМЕТАЛ“ ООД, но няма изрично вменена охранителна
функция. Изобщо поведението на една жена, която е на 62г не може да се
възприеме като съставомерно и да се вмени в отговорност на дружеството.
Доказано е, че функцията на това лице е не охранителна и следователно липсва
нарушение. За да е съставомерно деянието по чл. 72 от ЗЧОД трябва да се докаже,
че се извършва самоохрана, чрез назначаване на лице на длъжност пазач или
охранител, а не на длъжност портиер, съгласно определението за самоохрана по
чл.11 от същия закон „ Самоохраната на
имущество на търговец или юридическо лице е дейност, осъществявана от служители
на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено
за охрана“. Следователно ако няма
обособено звено за охрана, то няма и задължение за лиценз по чл.5 от ЗЧОД.
Позовава се на решения на ВАС на РБ и на АССГ постановени през периода
2012-2014г по административни дела. Направен е извод, че описаните в НП факти
нямат признаците на приложения административно наказателен състав. Съдът е
приел и, че след като дружеството има сключен договор с ТЕХНОПОЛ ООД от
01.01.2018г за цялостна охрана на обекта му, то логично не е обосновано да има
длъжностно лице за самоохрана. В резултат, поради липса на съставомерно
деяние е отменил НП и е присъдил възнаграждение за един адвокат в размер на
1560лв.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон – чл.11, чл.22 и
чл.72 от ЗЧОД. Съгласно чл.22 от ЗЧОД самоохраната на имущество е дейност по
неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното
предотвратяване и пресичане, осъществяване от служители на лице по смисъла на
чл.2 а л.3 от ЗЧОД. Цитирания в съдебното решение текст на чл.11 от ЗЧОД е в
редакцията му от 2004г, отменена с §3 от ПЗР на ЗЧОД – ДВ бр.10/30.01.2018г в
сила от 31.01.2018г. Настоящия текст на закона, който дава определение за
самоохрана е този на чл.22 от ЗЧОД, като според ал.2 на същата разпоредба
самоохраната на имуществото може да включва осигуряване на пропускателен режим
в охранявания обект и/или извършване на видеонаблюдение като трябва да се
спазват при това изискванията за защита на личните данни, и/или мониторен
контрол, точно както е приел АНО съобразно описанието на деянието в НП.
Осъществяването на дейност по самоохрана, чрез видеонаблюдение и пропускателен
режим на лица и превозни средства по смисъла на чл.22 ал.2 от ЗЧОД без
дружеството да е получило лиценз по надлежния ред е повдигнатото словно правно
обвинение в АУАН и в НП, въз основа на констатираните при проверката факти, за
които са събрани и посочени писмени доказателства, подкрепени от показанията на
всички разпитани свидетели. Позовава се конкретно на показанията на четиримата
свидетели на защитата, които съдът е възприел, но спрямо установените, чрез
тези доказателствени средства факти не е приложил относимия материален закон. М.
С. е потвърдила, че задължението й на портала се състоят в осъществяване на
пропускателен режим, доказано и от дневника за посещения на външни лица, както
и че се извършва видеонаблюдение, което и не се оспорва, но се потвърждава от
свидетелите. М. С. е потвърдила, че има и нощни пазачи, назначени на същата
длъжност като нейната, което означава, че предприятието извършва самоохрана.
Потвърдили са, че наблюдението на камерите се извършва от служителите на
портала – на две от тях, а на другите наблюдението се осъществява от
ръководството на предприятието. Знаят, че е наета и външна фирма за охрана, но
не знаят нито името й, нито каква точно охрана и кога осъществява. Договора за
охрана с ТЕХНОПОЛ ООД от 2018г не се изпълнява към момента на проверката, тъй
като е представено извлечение от сметка за извършено плащане към Технопол
секюрити ЕООД, а не към ТЕХНОПОЛ ООД, което юридическо лице е с прекратено
търговска дейност, съгласно данните в Търговския регистър, считано то
02.03.2020г. В Търговския регистър не е вписано правоприемство между ТЕХНОПОЛ
ООД и ТЕХНОПОЛ СЕКЮРИТИ ЕООД. Освен това от разпечатката не става ясно
основанието за извършените плащания към ТЕХНОПОЛ СЕКЮРИТИ ЕООД, поради което не
е доказано възражението на дружеството, че е възложена охрана на ТЕХНОПОЛ ООД
или на ТЕХНОПОЛ СЕКЮРИТИ ЕООД. От съда
се иска да отмени въззивното съдебно решение и да се постанови друго за
потвърждаване на НП с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете
съдебни инстанции.
Ответникът Булметал АД чрез процесуалния си представител
поддържа тезата за незаконосъобразност на
издаденото НП с доводите, изложени в обжалваното въззивно съдебно
решение. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с
присъждане на възнаграждение за един адвокат.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Въззивния съд е приел за достоверни показанията на двете
групи свидетели, които напълно съвпадат със словното обвинение, а именно
извършване на видеонаблюдение и пропускателен режим, осъществяван чрез назначени
портиери на главния вход на предприятието, за което свидетелстват и писмените
доказателствени средства. Правните норми обаче, нямат посоченото от въззивния
съд съдържание, поради което и изводите, че дейността по видеонаблюдение на
цялото предприятие и пропускателния режим на входа не представлява самоохрана и
поради това не отговаря на признаците на чл.72 ал.1 от ЗЧОД са в противоречие с
материалния закон.
Съгласно чл.72 ал.1 от ЗЧОД наказуемо с имуществена
санкция за юридическите лица в размер от 10 000лв до 50 000лв е
извършването на дейност по чл.5 ал.1 от ЗЧОД без лиценз или удостоверение.
Разпоредбата на чл.5 ал.1 т.4 от ЗЧОД / изрично посочена норма, въз основа на
която е повдигнато словното обвинение „извършва частна охранителна дейност – самоохрана/
определя като вид охранителна дейност самоохраната на имуществото на лица по
чл.2 ал.3 от същия закон / норма също посочена като основание за определяне
субекта на административно наказателната отговорност и допълваща правната
конструкция на правната квалификация/.
Според чл.2 ал.1 вр. с ал.3 от ЗЧОД частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена включително към
охрана на имуществото / собствено или ползвано на законно основание/ на
физически и юридически лица, като само последните, ако са търговци могат по
силата на ал.3 и сами да охраняват това имущество, но трябва да имат лиценз, за
да извършват търговската дейност. Със ЗЧОД е въведен лицензионен режим за
охрана включително на собственото или ползвано на законно основание имущество
от юридически лица-търговци, но те трябва да имат лиценз, а режима представлява
ред за държавно управление, насочен към опазване на обществения интерес тоест
на всички, чиито права биха могли да бъдат засегнати. Дейността по самоохрана
по силата на чл.22 от ЗЧОД трябва да се извършва от служители на лицето по
смисъла на чл.2 ал.3 от ЗЧОД, които отговарят на изискванията на този закон.
Проверката за спазване на тези условия е предпоставена от притежаване на
лиценз. Материално правната норма, регламентираща понятието „дейност по
самоохрана“ следователно не се съдържа в една разпоредба и има следното
съдържание – търговска дейност, която може да се извършва от търговци по
отношение на собственото или ползвано на законно основание имущество след
получаване на лиценз и от лица, които отговарят на изискванията на закона, и
която наред с другите способи за самоохрана може да включва видеонаблюдение
и/или осигуряване на пропускателен режим, при което се спазват изискванията за
защита на личните данни и/или мониторен контрол. За липсата на лиценз при
извършване на посочената дейност е предвидена административно наказателна
отговорност в конкретния състав на чл.72 ал.1 от ЗЧОД, а установените по делото
факти напълно съответстват на признаците на административното нарушение.
Показанията
на всички свидетели са за поставени камери и извършвано денонощно наблюдение с
осигурен пропускателен режим на портала на предприятието, за което са събрани и
писмени доказателства. Показанията на свидетелите на обвинението са приети за
правдиви, но правните им изводи са превратни, но гласните средства за доказване
са способ за установяване на факти, не на изводи. Актосъставителя е повдигнал
словно правно обвинение въз основа на обстоятелствата, установени при извършена
проверка и събраните писмени доказателства, а АНО е заключил, без да има
изискване да излага мотиви, че е извършено нарушението. Мотиви се излагат към
съдебните актове, но в НП трябва да са посочени всички факти, които отговарят
на елементите – признаци на приложения административно наказателен състав,
обстоятелствата, при които е извършено конкретното деяние, в това число
индивидуализиращите го спрямо времето и пространството дата, час и място,
съответно индивидуализация на субекта на нарушението, нарушените правни норми,
административно наказателната разпоредба, и посочване на доказателствата.
Обсъждане на писмените доказателства, представени от привлеченото към
отговорност лице или събрани по почин на обвинението не се извършва в
обстоятелствената част на НП. Освен това не името на длъжността – портиер, а
неговите функции да осъществява пропускателен режим са правно релевантни за
квалифициране на тази дейност като самоохрана на собствено имущество, за което
са представени от АНО и съответните документи / нотариален акт/ извършвана от
юридическо лице търговец по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗЧОД. За правната
квалификация на дейността като самоохрана не е относимо и спазването на
условието лицата, които са служители на търговеца да отговарят на изискванията
на закона. Това е условие за законосъобразно извършване на търговската дейност,
наред с изискването тя да се осъществява само след издаване на лиценз или
удостоверение.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №260228/02.12.2021г.
постановено по АНД №309/2021 год. по описа на Районен съд Казанлък и вместо
него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА НП № 349а-1/25.02.2021г издадено от Началник
отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА БУЛМЕТАЛ
АД ЕИК202189103 да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 160лв/ сто и
шестдесет/, възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.