Р Е Ш Е Н И Е
№ 260376/3.11.2021г.
03.11.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести октомври през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С. М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 2548 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление Ф., гр. П.., бул.***, представлявано от Л. Д. и Л. В., чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон Б. - гр. С., ж.к. ***, представлявано от законен представител Д. Д., чрез ***. Н. А. М. срещу С.С.И., с ЕГН ********** ***. С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основа на договор за револвиращ потрeбителски кредит ***, сключен на 24.11.2016 г. /дата на първа трансакция/. Твърди се още, че на 15.07.2016 г. между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № ***. Твърди се, че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., като било уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Подържа се, че усвояването на суми от кредитния лимит категорично
представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение на кредитополучателя за връщането на усвоените суми, респ. плащане на минимална погасителна вноска.
На следващо място се поддържа, че съгласно договора за използване на револвиращ кредит кредитополучателя дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при допускането, че общия размер на кредита е усвоен, незабавно и изцяло за срок от 1 година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите предвидени в тарифата, поместена в приложените, като при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на действащата закононна лихва за периода на забавата. Револвиращият кредит се погасява чрез погасителен план, като дължимата сума автоматично се погасява със средства, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново можели да бъдат използвани. Твърди се, че съм момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по кредита отпуснат на ответника бил в размер на 1189.30 лв., като на 01.01.2017 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана и от кредитора било подадено заявление за издаване на ЗЗ на парично задължение по чл.410 ГПК в ЯРС, като било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС. Последното обстоятелство по същество ищеца обоснована правния интерес от предявяване на иска, като се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца съществува вземането по договор ***, обективирано в ЗЗ на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ЧГД № ***г. по описа на ЯРС, а именно: 1134.27 лв. – главница по договор за кредит, 29.19 лв. - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 18.05.2018 г., мораторна лихва 22,37 лв., начислена върху главницата от 03.01.2020 г. до 13.03.2020 г., и 3,47 лв. - мораторна лихва от 14.07.2020 г. до 24.07.2020 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението за ЗЗ на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
При условията на евентуалност в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение молят да бъде прието, че е предявен осъдителен иск, като се сочи, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване препис от същото на ответната страна.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Релевират се като възражения, че липсва валидно сключен договор доколкото по делото не се установя предаване на заемната сума. Поддържа се, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че издадената от ищеца кредитна карта е получена от ответника, че последният и извършвал трансакции възползвайки се от предоставеният му кредитен лимит. Сочи се, че не е ясно индивидуализирано и самото вземане. На следващо място се поддържа, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Кредитното правоотношение между страните се явява недействително съгласно чл.22, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова не било в състояние да породи присъщите правни последици. Наред с горното се поддържа, че ГПР е прекомерен. Сочи се още, че не е посочено и на коя/кои дати, ответникът е използвал кредитната карта, какви плащания или тегления е извършил, за да може да бъде установен моментът на усвояване на сумите по договора по обявен в чл.240 от ЗЗД, респективно моментът, от който би могла да тече и евентуална договорна или законова лихва върху усвоените суми. Сочи се, че по договора не са приложени и по делото не са представени Общите условия към договора за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК, като се сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК в такъв случай договора за потребителски кредит е недействителен. На следващо място се сочи, че в процесния случай не се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за всяка страна, като представеният по делото бил с шрифт по-малък от 12, което било самостоятелно основание за недействителността на договора по чл. 22 ЗПК. Имало и неяснота относно формирането претенцията спрямо ответника. Сочи се, че ищецът не е изяснил дали се касае за два договора, или един договор, чието отлагателно условие е настъпило на 24.11.2016 г. или за самостоятелен договор от 24.11.2016 г., с което ищецът обуславя възражения за недопустимост на иска. Претендират се от съда предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
По искане на ответната страна със свое Определение № *** г. съдът е допуснал и конституирал като трети лица- помагач на ответника „Кардиф Животостараховане“, клон Б. и „Кардиф Общо застраховане“, клон Б.
В предоставеният на третите лица срок е постъпило становище от двете дружества в качеството им на трети лица-помагачи на ответника, с което сочат, че съгласно приложеното от тях извлечение от информационната система на застрахователите застрахованото лице ответника С.С.И. за последен път е заплатил застрахователна премия за м.04.2018 г. Сочи се, че съгласно чл.7 от Общите условия на застраховката при неплащане на съответния падеж на застрахователната премия, застрахователят осигурява 30 дневен гратисен период, в срока на който застрахователното покритие остават в сила. В 00:00 часа на деня, в който изтича така определения гратисен период индивидуалното застрахователно покритие се прекратявало автоматично, поради това застраховката била прекратена предсрочно преди изтичането на срока им, поради преустановяване на месечната застрахователна премия. Твърди се, че застрахователното покритие на ответника е прекратено считано от м.06.2018 г. в срока на застраховката, и към днешна дата при застрахователя не било постъпвало уведомление за настъпило застрахователно събитие за ответника по сключената застраховка.
Ищцовото дружество редовно призовано за съдебно заседание, не се представлява от законен или процесуален представител, с депозирани по делото преди съдебно заседание молби по същество и на съображенията изложени в тях се поддържа исковата претенция.
Ответника в съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество не се явява, не се представлява от процесуален представител.
Третите лица-помагачи на ответника „Кардиф Животостараховане“, клон Б. и „Кардиф Общо застраховане“, клон Б., редовно призовани, не се явява законен представител, не изпращат и процесуален такъв.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на 24.07.2020 год. пред ЯРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и допълнителна утонямваща молба от 06.08.2020 год. от ищеца в настоящото производство – БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу длъжника-ответник С.С.И., за сумите от: 1134,27 – главница; 29,19 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017 год. до 18.05.2018 год.; 22,37 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.01.2020 год. до 13.03.2020 год. и 3,47 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2020 год. до 24.07.2020 год., ведно със законната лихва от момента на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника на 19.08.2020 год. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу нея. На основание чл.415 ГПК заповедния съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжник. В указания от съда срок заявителя е предявил установителен иск предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 15.07.2016 г. на Ситибанк Н.А. – клон С., зав. копие на сертификат № *** от 15.07.2016 г., ведно с Общи условия за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ , справка за IBAN *** „ДСК“ от 15.07.2016 г., зав. копие на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 15.07.2016 г., зав. копие на Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, зав. копие на месечно извлечение по кредитна карта, зав. копие на товарителница № *** от 21.11.2016 г., зав. копие на последна покана от 22.05.2018 г., списък на разноски, зав. копие на пълномощно № *** г., зав. копие на превод от френски език извлечение от основно вписване в Търговския и Фирмен регистър към 13.03.2018 г. на БНП „ППФ“ издадено от Секретариат на Търговския съд в гр. П., зав. копие на нотификация за презгранично сливане, издадено от Канцелария на Търговския съд в П. *** П. и зав. копие на писмо – превод от френски език на Канцелария на Търговския съд в П., *** Отдел „Документи и проучвания“.
Видно от същите се установява, че на 15.07.2016 год. между страните е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, с уговорен размер на кредита – 6700 лева, засрахователна премия в размер на – 1800,96 лева; такса ангажимент – 167,50 лева; обща стойност на плащанията – 14 954,88 лева при лихвен процент – 37.81% и ГПР – 47.47%. Уговорен е бил погасителен план за изплащане на кредита на 48 броя погасителни вноски с падеж на последната погасителна вноска – 20.05.2020 год. В чл.12 от Договора страните са се съгласили, че кредиторът може да предостави на за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Видно от представеното по делото приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 15.07.2016 год., кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 000 лева, при годишна лихва – 35%, ГПР – 44.90%, месечна такса за обслужване 4 лева и такса за администриране на просрочени задължения – 12 лева. Кредитора е предоставил на кредитополучателя кредитна карта – Мастъркард /международна картова организация/. Видно от представеното по делото месечно извлечение по кредитна карта, към 13.04.2018 год. разполагаемата сума – 686,92 лева.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, видно от заключението на вещото лице по която: Усвоените суми по Договор за револвиращ кредит *** са в размер на общо 954,00 лева; По Договор *** няма постъпили плащания; Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.07.2020 год., размерът на задълженията на ответника по Договор за кредитна карта *** е общо 1754,60 лева, от които: 1194,27 – главница, в това число: 954,00 лева – изтеглени на АТМ и извършени плащания; 106,40 лева – такси за изтегляне на АТМ, справка за наличността и месечни такси за обслужване и 133,87 лева – застраховка. Възнаградителната лихва за периода от 01.01.2017 год. до 18.05.2018 год. е 492,65 лева, а мораторната лихва за периода от 03.01.2020 год. до 24.07.2020 год. е 67,88 лева. Към датата на изготвяне на заключението – 16.07.2021 год., размерът на задълженията на ответника по Договор за кредитна карта *** е общо 1754,60 лева, от които: 1194,27 – главница, в това число: 954,00 лева – изтеглени на АТМ и извършени плащания; 106,40 лева – такси за изтегляне на АТМ, справка за наличността и месечни такси за обслужване и 133,87 лева – застраховка. Възнаградителната лихва за периода от 01.01.2017 год. до 18.05.2018 год. е 492,65 лева, а мораторната лихва за периода от 03.01.2020 год. до 16.07.2021 год. е 186,12 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели да установи, че ответника му дължи парични суми по договор за договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** и приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 15.07.2016 год., с който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 000 лева, при годишна лихва – 35%, ГПР – 44.90%, месечна такса за обслужване 4 лева и такса за администриране на просрочени задължения – 12 лева, предоставайки на кредитополучателя кредитна карта – Мастъркард /международна картова организация/.
Видно от заключението на вещото лице е че ответника е изтеглил от АТМ и е извършил плащания с предоставената му кредитна карта в общ размер на сумата от 954,00 лева. Дължимите от него суми представляващи такси за изтегляне на АТМ, справка за наличността и месечни такси за обслужване е в размер на 106,40 лева, а дължимата по застраховката сума в размер на 133,87 лева или общо сумата от 1 194,27 лева. Претендираната от ищеца сума е в размер на 1 134,27 лева, поради което и на установеното по делото искът за главница се явява основателен и следва да се уважи. Видно от заключението на вещото лице е че дължимата от ответника по договора възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017 год. до 18.05.2018 год. е 492,65 лева, като претендираната такава от ищеца е в размер на 29,19 лева, поради което и иска за възнаградителна лихва се явява основателен и следва да се уважи. Също от заключението на вещото лице се установява, че мораторната лихва за периода от 03.01.2020 год. до 24.07.2020 год. е 67,88 лева, а към датата на изготвяне на заключението, за периода 03.01.2020 год. до 16.07.2021 год. е 186,12 лева като претендираната от ищеца сума е в обща размер на 25,84 лева, с оглед заключението на вещото лице като основателна следва да се уважи и исковата претенция за мораторна лихва.
При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
С оглед установената по делото фактическа обстановка и приетото по делото заключение на вещото лице неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на валиден договор и доказателства за получаване на кредитна карта и за липсата на яснота дали са сключени един или два договора. Като неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото се преценят и възраженията за нарушения императивните норми на ЗПК. Претендираната възнаградителна лихва като глобален размер не може да се приеме, че е прекомерна.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски.
Съгласно съдебната практика, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени доказателства по делото. Заплатените от ищеца държавни такси са съответно 25,00 лева в заповедното и 125,00 лева в исковото и възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева, които също следва да се по поемат от ответника.
Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца направените в исковото и заповедното производство разноски в общ размер на сумата от 500,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Я.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, че в полза на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление Ф., гр. П.., бул.***, представлявано от Л. Д. и .Л В., чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон Б. - гр. С., ж.к.***, представлявано от Д. Д. съществува вземане срещу С.С.И., с ЕГН ********** ***, по договор ***, за сумите: 1134.27 лв. – главница по договор за кредит, 29.19 лв. - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 18.05.2018 г., мораторна лихва 22,37 лв., начислена върху главницата от 03.01.2020 г. до 13.03.2020 г., и 3,47 лв. - мораторна лихва от 14.07.2020 г. до 24.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.07.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Я.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, С.С.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление Ф., гр. П.., бул.***, представлявано от Л. Д. и Л В., чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон Б. - гр. С., ж.к. ***, представлявано от Д. Д. сумата от 500,00 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
Решението се постановява при участието на трети лица помагачи на страната на ответника С.С.И. - „Кардиф Животозастраховане, клон Б.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.*** и „Кардиф Общо застраховане, клон Б.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: