№ 16246
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110137515 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Току Енерджи“ ЕООД срещу В. Д. З., с
която са предявени следните осъдителни искове:
Главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща дължима сума по Договор за
консултантски услуги от 23.12.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща платена от ищеца сума на
отпаднало основание /неосъществена цел по Договор за консултантски услуги от 23.12.2019
г./, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023г.
до окончателното изплащане на вземането;
Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща платена от ищеца сума на
неосъществено основание /неосъществена цел по Договор за консултантски услуги от
23.12.2019 г./, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
05.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
Както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 4 640,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2021 г.
до 05.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за консултантски
услуги на 23.12.2019 г., с предмет предоставяне на консултантски услуги от В. З. в
1
качеството му на консултант на „Току Енерджи“ ЕООД, за реализация на проект за
закупуване от ищеца на имот – самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София,
район „Триадица“, ул. „Княз Борис“ I № 74, представляващ етаж 1 от сградата, с
идентификатор 68134.1001.393.1.1., с площ 137,68 кв.м., срещу възнаграждение в размер на
50 000 лева, платимо както следва: 20 000 лева авансово в деня на подписване на договора и
30 000 лева при обявяване на решението на комисията на агенцията за публични
предприятия и контрол с определяне на купувач – възложителя /т.е. ищецът/. Твърди, че е
платил сумата от 20 000 лв. при подписване на договора, като последният служил също така
и за разписка за получаване на сумата. Сочи, че съгласно чл. 6 от Договора, ответникът в
качеството на консултант отговарял за постигане на крайната цел на Договора, а именно
купуване на имота от ищеца. Съгласно чл. 6, изр. 2 от Договора „В случай, че целта на
договора не бъде постигната, консултантът дължи на възложителя връщане на авансовото
плащане по договора“. Твърди, че целта на договора не е постигната, т.к. имотът не бил
придобит от него, а от трето лице – „Асет Холдер“ ЕООД. С оглед описаното сочи, че за
ответника е възникнало задължение за връщане на авансово полученото възнаграждение.
Твърди, че до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение на електронен адрес,
както и до адреса на кантората. Претендира и лихва за забава от датата на която имотът е
придобит от трето лице 19.04.2021 г. до предявяване на иска. При тези твърдения моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното първо открито съдебно заседание по делото ответникът е заявил, че
оспорва предявените искове. Оспорва да е получил приложената към исковата молба покана
за доброволно плащане. Твърди, че е изпълнил коректно задълженията си по процесния
договор и е предоставил уговорените в него консултантски услуги, за което има право да
получи договореното възнаграждение. Твърди, че целта на договора не била постигната по
вина на възложителя-ищец, тъй като същият се бил регистрирал за участие в проведения от
Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол търг, но не бил внесъл депозит
за участие. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор, но твърди, че
целта му не била постигната поради обстоятелства, за които отговарял ищецът.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за консултантски услуги
с вписания в исковата молба предмет. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се
установява от представения и неоспорен препис от Договор за консултантски услуги от
23.12.2019г. с предмет предоставяне на консултантски услуги за реализация на проект за
закупуване на имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, ул. „Княз Борис I“ № 74, представляващ етаж 1 с идентификатор
2
68134.1001.393.1.1 с площ от 137,68 кв.м., ведно с прилежащите към същия две мазета и
заедно с 50/1000 идеални части от общите части на сградата и от поземления имот,
включително до крайното изпълнение на сключените от страна на възложителя договори за
придобИ.е на собствеността върху имота.
Не се оспорва също, а от съдържанието на договора се установява, че уговорената
цена е в размер на 50 000 лева, от които 20 000 лева са платени авансово при сключване на
договора и последният служи за разписка относно плащането, докато остатъкът от 30 000
лева се дължи при обявяване на решението на комисията на АППК с определяне на купувач,
като дължимите суми се изплащат в брой.
От приетата справка чрез отдалечен достъп по данни за имот в Службата по
вписванията – гр. София се установява, че на 19.04.2021г. имотът, предмет на договора, е
придобит от купувача „Асет Холдер“.
Прието е извлечение от неофициалния раздел на Държавен вестник, в който е
публикувано Решение № 3731-П от 13.01.2021г. на Агенцията за публичните предприятия и
контрол, с което е обявен електронен търг за продажба на процесния имот – частна
държавна собственост. Обявен е размерът на началната тръжна цена, депозитът за участие,
както и срокът за регистрация.
От приетото писмо с изх. № 92-00-10-184 от 31.05.2024г. на Агенцията за публичните
предприятия и контрол се установява, че с Решение № 1777 от 17.07.2020г. на изп.д. на
АППК е открита процедура за приватизация на процесния имот – частна държавна
собственост с предоставени права за управление на областен управител на област София. С
Решение № 3731-П/13.01.2021г. на изп.д. на АППК е определен методът на приватизация на
имота по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗПСК, а именно продажба чрез електронен търг на електронната
платформа за продажба на имоти. С Решение № 3738-П/23.02.2021г. на изп.д. на АППК е
определен „Асет Холдер“ ЕООД за купувач, спечелил електронния търг за продажба на
имота. На основание проведения търг е сключен договор за приватизационна продажба №
РД-01-64/05.04.2021г. между АППК и „Асет Холдер“ ЕООД.
От приетата покана за доброволно плащане се установява, че ищецът е поканил
ответника в 10-дневен срок от получаването на поканата да му заплати сумата от 20 000
лева, представляваща авансово възнаграждение по договор за консултантски услуги.
Представена е и обратна разписка за връчване на поканата за доброволно плащане, от която
се установява, че пратката е получена на 10.02.2022г. от Станимир Стоев.
От показанията на св. В. А. К. се установява, че същият познава отдавна и двете
страни по делото и са в приятелски отношения. Знае, че страните са адвокати. Имали
интерес към имот, който се намирал на ул. „Цар Борис“, но не помни чия е била
инициативата за провеждане на срещата между тях. Срещата била проведена в кантората на
В. З. и свидетелят предполага, че договорът е бил подписан там, но свидетелят не го бил
видял. Свидетелят не си спомня за други срещи между страните конкретно по този договор.
Обстоятелствата, че имотът е публична държавна собственост и че покупката трябвало да се
3
извърши чрез публичен търг не били говорени пред свидетеля, той не бил присъствал на
такъв разговор, а самият свидетел не бил наясно със статута на имота. Свидетелят знае от
ответника В. З., че имотът се предлага, но не си спомня дали той му е казал кой предлага
имота. На срещата пред свидетеля не била коментирана цената на имота, не си спомня и
други подробности относно изпълнението на договора от страна на В. З.. На друга среща
между страните присъствал само в хода на делото, когато страните се опитали да постигнат
спогодба, но такава не била постигната. За други срещи не си спомня. Свидетелят се
занимавал с осъществяване на контакти между клиенти на недвижими имоти поради
множеството си контакти в София.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже, че между страните е сключен договор с твърдяното в исковата молба
съдържание, че е изправна страна по договора, че за ответника е възникнало задължение за
плащане на процесната сума, както и изискуемостта на задължението. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си. В доказателствена тежест
на ищеца по евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ.
задържането на сумата. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже изпадането на ответника в забава и размера на дължимото обезщетение.
Както беше посочено, между страните е безспорно и от представения договор се
установява, че на 23.12.2019г. са сключили договор за консултантски услуги, по силата на
който ответникът се е задължил да консултира ищцовото дружество за реализация на проект
за закупуване на недвижим имот – етаж 1, находящ се в гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 74,
включително до крайното изпълнение на сключените от страна на възложителя договори за
придобИ.е на собствеността върху имота.
Също така няма спор и от договора, имащ характера на разписка за извършено
плащане в брой, се установява, че при неговото сключване ищцовото дружество е заплатило
на ответника авансово възнаграждение в размер на 20 000 лева.
Спорът се концентрира върху въпроса за изпълнението на договора от страна на
ищеца, в която насока съдът намира следното.
По иска за връщане на платеното на договорно основание.
Съгласно чл. 4.1 – чл. 4.4. от договора, поетите от ответника като консултант
задължения са да предоставя на възложителя регулярно необходимата информация във
връзка с изпълнението на настоящия договор; да събира данни и информация във връзка с
проектите в рамките на позволеното от законите на Република България; да осигури
съдействие на сътрудници при изпълнение на настоящия договор; да препоръча на
4
възложителя други специалисти, които биха били необходими във връзка с реализацията на
настоящия договор.
В чл. 6 от договора е предвидено, че консултантът отговаря за постигане на крайните
цели на настоящия договор. В случай, че целта на договора не бъде постигната,
консултантът дължи на възложителя връщане на авансовото плащане по договора.
Следователно от гореизложеното се установява, че ответникът изрично е поел
задължението да отговаря за резултата от извършената от него консултантска дейност и има
право на възнаграждение само и единствено при условие, че целта на договора бъде
постигната, като ищцовото дружество придобие описания в чл. 1 от договора недвижим
имот. Това означава, че авансовото възнаграждение подлежи на връщане не само в случаите,
в които целта на договора не е постигната заради виновно неизпълнение на задълженията на
консултанта, но и когато тя не е постигната поради обстоятелства, за които отговарят трети
за съглашението лице – например, когато въпреки извършените от консултанта действия
продавачът на имота е отказал да договаря с ищцовото дружество, когато имотът е закупен
от друг купувач, когато продавачът се е отказал да продава имота и пр. Консултантът не носи
отговорност за постигане на крайната цел, само когато тя не е постигната поради
обстоятелства, за които възложителят отговаря – когато възложителят е във виновно
неизпълнение на задълженията си по консултантския договор /чл. 87 ЗЗД/, когато се е
отказал от договора /чл. 288, ал. 1 ЗЗД/, когато не е осигурил необходимото съдействие на
консултанта за изпълнение на договора /чл. 95 ЗЗД/ и пр.
В настоящата хипотеза съдът намира, че договорът има за предмет консултантски
услуги, свързани с участие на ищцовото дружество в публичен търг за закупуване на
описания в него имот – частна държавна собственост. Доводите на ищеца, че към датата на
сключване на договора не е знаел каква е собствеността на имота и по какъв начин ще бъде
извършена неговата покупко-продажба, се опровергават по категоричен начин от клаузата на
чл. 2.2. от договора, съгласно която възложителят заплаща на консултанта сума в размер на
30 000 лева /остатъка от възнаграждението/ при обявяване на решението на комисията на
АППК с определяне на купувач. Наличието на това условие за заплащане на останалата част
от уговореното възнаграждение означава, че както възложителят, така и консултантът са
били наясно към датата на сключване на договора, че имотът, чието придобИ.е се цели,
представлява частна държавна собственост, чиято продажба се извършва чрез електронна
платформа за продажба на имоти съгласно чл. 3, ал. 6, вр. чл. 3а от ЗПСК. Известно на
страните е било и обстоятелството, че търгът се провежда от Агенцията за публичните
предприятия и контрол, която именно е следвало да определи купувач на имота. В този
смисъл доводите на ищеца, че ответникът е следвало да установи статута на имота и да
изследва възможността за пряко договаряне с продавача, са неоснователни, доколкото такова
договаряне е било правно невъзможно и страните са знаели това.
От събраните по делото доказателства се установи, че търгът е обявен с Решение №
3731-П от 13.01.2021г. на Агенцията за публичните предприятия и контрол, с което са
обявени и размерът на началната тръжна цена, депозитът за участие, както и срокът за
5
регистрация. Няма спор по въпроса, че ищцовото дружество не се е регистрирало за участие
в електронния търг, от който момент целта на консултантския договор повече не е била
осъществима.
Въпреки това липсва основание да се приеме, че невъзможността за постигане целта
на договора се дължи на обстоятелства, за които отговаря ищецът като възложител. Това е
така, защото от събраните по делото доказателства и доказателствени средства не се
установява ответникът да е предприел действия по изпълнение на консултантския договор.
Въпреки разпределената доказателствена тежест и допуснатите от съда доказателства,
ответникът не доказа да е предприел изобщо някакви действия по консултиране на
ищцовото дружество във връзка с участието му в бъдещия търг. От показанията на св. К. се
установява, че страните са се срещнали веднъж в кантората на ответника, когато са
подписали процесния договор, като не знае за други срещи, нито знае за предприети от
ответника действия по изпълнение на договора, а други доказателства в тази насока не са
ангажирани. Следователно по делото не се доказа ответникът да се е срещал с представител
на ищцовото дружество и да го е консултирал във връзка с участието му в търга, да е
набавял или подготвял документи във връзка с това участие или да е предприемал други
действия по изпълнение на основния предмет на договора за консултантски услуги. След
като ищцовото дружество не е получило договорените услуги, решението му да не се
регистрира за участие в обявения от АППК електронен търг относно имота не може да бъде
квалифицирано като обстоятелство, за което ищецът отговаря. А след като
неосъществяването на целта на договора не се дължи на обстоятелство, за което отговаря
възложителят, то по силата на поетата от ответника-консултант отговорност за постигане на
договорения резултат съгласно чл. 6 от процесния договор, ответникът дължи връщане на
полученото от него авансово възнаграждение.
Ето защо предявеният главен иск за връщане на процесната сума на договорно
основание с оглед клаузата на чл. 6 от договора, е основателен и следва да бъде уважен
изцяло. С оглед основателността на главния иск, вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалните искове за връщане на същата сума въз основа на
неоснователно обогатяване съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, не се е
сбъднало и евентуалните искове не следва да бъдат разглеждани.
Относно предявения иск за заплащане на мораторна лихва за периода от 19.04.2021г.
до 05.07.2023г. съдът намира следното.
За да обоснове дължимост на мораторната лихва считано от 19.04.2021г. ищецът
навежда твърдения, че вземането за връщане на авансовото възнаграждение от 20 000 лева е
дължимо от датата, на която крайната цел на договора е станала непостижима – това е
датата, на която имотът е придобит от третото лице „Асет Холдер“ ЕООД въз основа на
сключения договор за приватизационна продажба. Такава уговорка, обаче, не се съдържа в
договора за консултантски услуги. Както беше посочено, според чл. 6 от договора в случай,
че целта на договора не бъде постигната, консултантът дължи на възложителя връщане на
авансовото плащане, но липсва клауза, която да предвижда, че вземането за връщане на
6
аванса става изискуемо на конкретно определена или определяема дата. Непостигането на
целта на договора е уговорено като основание за възникване на задължението за връщане, а
не и като негов падеж.
Следователно вземането за връщане на авансовото възнаграждение по чл. 6 от
договора става изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана е изпратена
от ищцовото дружество до ответника, но видно от представената по делото обратна
разписка от куриерска фирма, тя е била получена от лицето Станимир Стоев, за което не се
твърди и не се установява да има връзка с ответника. При връчване на книжа чрез куриерска
услуга нормата на чл. 46 ГПК не намира приложение, а в процесния договор липсва и
клауза, с която страните да се споразумяват, че изпратената писмена кореспонденция по
определен начин и до определен адрес ще се счита получена от насрещната страна.
Същевременно ответникът не признава, а изрично оспорва факта на получаване на поканата
за плащане.
Предвид гореизложеното съдът приема за недоказан факта на изпадане на ответника
в забава за плащане на главницата, поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4640,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2021г. до
05.07.2023г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски държавна такса по предявените искове в размер на 985,62 лева, за издаване на
съдебно удостоверение в размер на 5 лева, за издаване на обезпечителна заповед в размер на
5 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева с ДДС, платено изцяло
по банков път. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът е съобразен с материалния интерес по
делото /24 640,54 лева/, с извършените от представителя на ищеца процесуални действия и
проведените три открити съдебни заседания, както и с обичайно определяния в практиката
размер на възнаграждението по такъв вид дела и с посочения материален интерес /около
2 600 лева без ДДС/. Общият размер на разноските е 3995,62 лева, като с оглед уважената
част от исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 3243,13 лева. Искането на
ищеца за присъждане на разноските, сторени в производството по обезпечение на бъдещ иск
по ч.гр.д. № 31294/2023г. по описа на СРС, 162-ри състав, е неоснователно, тъй като видно
от приложеното по делото определение от 14.06.2023г., предмет на обезпечение по това дело
са бъдещи искове на „Току Вижън“ ЕООД, с ЕИК: *********, което е различен правен
субект от ищеца „Току Енерджи“ ЕООД, с ЕИК: ******. Ответникът е сторил разноски за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева и за депозит за призоваване на
свидетел в размер на 30 лева, като с оглед отхвърлената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 6,59 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Хаджи Димитър“ № 15,
да заплати на „Току Енерджи“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Цар И. Шишман“ № 8, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 20 000
лева, представляваща подлежащо на връщане авансово плащане съгласно чл. 6 от Договор
за консултантски услуги от 23.12.2019г., ведно със законната лихва считано от 05.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Току Енерджи“
ЕООД срещу В. Д. З. осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4 640,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2021 г. до
05.07.2023 г.
ОСЪЖДА В. Д. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Хаджи Димитър“ № 15,
да заплати на „Току Енерджи“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Цар И. Шишман“ № 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3243,13
лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Току Енерджи“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Цар И. Шишман“ № 8, да заплати на В. Д. З., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Хаджи Димитър“ № 15, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 6,59 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8