Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 020
Гр.ДОБРИЧ
09.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова - Юсуф
като разгледа докладваното от Председателя т.д.№207/2019г. по описа на ДОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Т.М.К.,
ЕГН ********** *** чрез адв.Д.Д., ДАК срещу ЗАД
„А. Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.., район „О.“,
бул.“К. Д.“ №* искова молба, с която се претендира ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от
120 000.00 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума
представлява обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и
страдания поради смъртта на неговия баща М. К. П., ЕГН **********, починал на
14.10.2016г. в землището на с.Х. Д., община К., вследствие на извършвани
товаро-разтоварни дейности със специализирана селскостопанска техника марка „*“, модел „*“ с рег. № **, рама № **, управлявана
от Т.М.А. ***, застрахована по риска "Гражданска отговорност" при ЗАД „А. Б.“.
Прави се
искане за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага,
че на 14.10.2016 г. в землището на
село Х. Д., община К. е настъпила злополука, вследствие на която е причинена
смърт по непредпазливост на лицето М. К. П. с ЕГН **********. При извършването
на товаро - разтоварителни дейности със специализирана селскостопанска техника
марка „*“, модел „*“ с рег. № **, рама № **, пострадалият е притиснат между
бали със слама. По случаят е образувано досъдебно производство № **г. по описа
на Окръжен Следствен Отдел към Окръжна Прокуратура -Добрич, което към настоящия
момент все още не е приключило. От издадения констативен протокол с рег. № СлО-**г.
по описа на Окръжен Следствен Отдел към Окръжна Прокуратура -Добрич е видно, че
селскостопанската техника, с която е причинена смъртта на М. П. има валидно
сключена застраховка „Гражданска Отговорност", за което е издадена
застрахователна полица № **г. по описа на „Застрахователно Акционерно Дружество
„А. Б." АД. Застраховката „Гражданска Отговорност" е със срок на
валидност 12 месеца, считано от 00.00 часа на 26.11.2015 г. до 24:00 часа на
25.11.2016 г.
От извършената СМЕ по
досъдебното производство е видно, че причината за смъртта на М. К. П. е
механична асфиксия от притискане на снагата, корема и крайниците - оток на
мозъка и белите дробове, остро раздуване на белите дробове, точковата
кръвоизливи по серозите, общ кръвен застой на вътрешните органи.
В хода на
съдебното производство, на 04.10.2018 г. е извършен следствен експеримент, от
който е видно, че водачът на селскостопанска техника е имал възможност да види
пострадалия М. К. П. и да избегне настъпването на смъртта му чрез притискането
с разтоварването на носените от товарачи бали. В глава IV от ръководството на селскостопанска техника
марка „*“, е посочено, че водачът на машината следва да е
уверен, че в зоната на маневрата няма хора, а когато няма видимост - да поиска
помощ от друг и да не го изпуска от очи. На друго място в текста е разяснено,
че при намалена видимост - шофьорът има необходимост от указания от друг човек.
От друга страна - никъде в това ръководство не е дадено предписание за
управлението му въпреки липсата на видимост, размерите на товара и други
обективни характеристики не са посочени като позволяващи извършването на
маневра без видимост. Осигуряването на необходимата помощ за преодоляване на
този негативен фактор е задължение на водача на машината. В тази връзка е налице неизпълнение на правилата за управление на
селскостопанската техника, поради което е и причинена смъртта на пострадалия М.
К. П..
В
следствие на горепосоченото ПТП възникнало на 14.10.2016 г., ищецът Т.К. е
претърпял неимуществени вреди, като син на починалия М. К. П.. Между тях е
съществувала силна емоционална връзка, като взаимоотношенията им са били
основани на взаимна обич. М. П. е осъществявал не само финансова подкрепа, но и
морална подкрепа на сина си Т.К.. Прекарвал е редовно време с него, между тях е
била създадена стабилна емоционална връзка. Смъртта на П. е повлияла
изключително негативно върху неговия син Т., като неговата скръб е огромна, а
загубата непрежалима. За това си психично състояние той е потърсил и помощта на
психиатър - д-р Жулиета Иванова Николова, който след преглед му е провел
необходимото лечение и е издал амбулаторен лист № 1057/14.12.2016 г. Въпреки
възрастта на ищеца той все още не е възстановен от понесения шок и към
настоящия момент изживява огромна болка и страдание от загубата си, тъй като е
лишен завинаги от неговата обич и морална подкрепа.
На 17.11.2016г. ответникът е получил от ищеца молба за
заплащане на застрахователно обезщетение. С писмо от 10.02.2017г. ответното
дружество е изискало от ищеца представяне на допълнителни документи. Същите са
изпратени с писмо, получено от ответника на 30.09.2019г., но и след това ищецът
не е получил никакъв отговор и не му е изплатено застрахователно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие, което обосновава правния му интерес да
заведе настоящия иск.
В депозиран по делото писмен отговор ответникът
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, с искане за отхвърлянето
му и присъждане на сторените по делото разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът счита, че не са налице необходимите
предпоставки за ангажиране на отговорността му, като навежда следните доводи:
Събитието не попада в обхвата на покритието по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като има характеристиките
на трудова злополука и би следвало да се ангажира отговорността на
работодателя. В КЗ изчерпателно са изброени случаите, в които застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди,
вследствие притежаването и/или използването на МПС. В конкретния случай
вредите, които ищецът твърди да търпи са настъпили в резултат на използване на
превозното средство съобразно специфичното му предназначение, а не като МПС.
По съществото на спора изразява следното становище:
Не спори наличието на посочената в исковата молба
полица, обективираща сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите.
Оспорва се механизма на процесното събитие. Оспорва се,
че водачът на товарния автомобил не е съобразил поведението си с конкретните
правила за работа със специализираната техника. Оспорва се пряката
причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и настъпилото на
14.10.2016г. събитие. Оспорват се твърденията, че вина за настъпване на
събитието носи управляващия специализираната техника. Твърди се, че водачът не
е нарушил виновно правилата за експлоатацията на техниката, става дума за
случайно събитие, което водачът на селскостопанската техника не е имал
възможност да предотврати. Спори се относно наличието на вина, като се твърди, че
водачът е предприел всички възможни, необходими и адекватни, навременни и
законосъобразни мерки за предотвратяване на събитието. Не е налице непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като липсват съществените елементи от
състава му, а именно- вина и противоправно поведение. Тъй като в случая водачът
не е отговорен за възникване на произшествието, не следва да се ангажира и
отговорността на неговия застраховател, която отговорност е функционално
обусловена от отговорността на делинквента.
В условията на евентуалност се твърди наличие на
съпричиняване от пострадалия, тъй като
той е имал обективната възможност да възприеме както техниката, така и
обстановката при настъпване на събитието и да предприеме действия, с които да
предотврати събитието, респективно-настъпването на вреди. Пострадалият е
застанал на място, на което не е имало никаква видимост за водача на техниката,
като по този начин е създал сигурни предпоставки за настъпване на събитието. Поради
неправомерното и неправилно движение и позициониране на местопроизшествието, пострадалият
в значителна степен е допринесъл за настъпилото събитие.
Ответникът намира за недоказани твърденията на ищеца
за претърпени болки и страдания. Оспорва размера на претенцията като
необосновано завишен, като счита, че претендираното обезщетение не е адекватно
на претърпените действителни вреди, не е съобразено и със съдебната практика и
социално-икономическата обстановка в страната.
Неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на акцесорния иск за лихви.
В депозирана допълнителна искова молба с вх.рег.№
835/30.01.2020г. ищецът оспорва като неоснователно възражението на ответника, че
не са налице необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността му. Отговорността
на ответника е на основание чл.493, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 и 5 от КЗ, съответно
не са налице хипотезите по чл.494 от КЗ, които да я изключват. Оспорва се възражението
на ответника за липса на противоправно поведение на водача на специализираната
селскостопанска техника, като се сочи, че същият е нарушил законовите
разпоредби на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.25, ал.1 във вр. с чл.2, ал.3 от ЗДвП и
чл.33 от ЗЗБУТ. Освен това е нарушил и
подзаконов нормативен акт – чл.69 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното
оборудване, в сила от 09.01.2000г., издадена от министъра на труда и социалната
политика и министъра на здравеопазването, както и т.4.10 от ръководството за
експлоатация на селскостопанска техника марка“ *“. В допълнителната искова молба ищецът допълва и
уточнява обстоятелствата относно настъпилото събитие.
В допълнителен отговор с вх.рег.№1263/17.02.2020г. ответникът
поддържа направените в отговора на исковата молба възражения. Твърди се, че
водачът не е извършил нито едно от посочените в допълнителната искова молба
нарушения на ЗДвП, а посочените нарушения на чл.33 от ЗЗБУТ са неотносими към
настоящия спор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл.432, ал.1 във вр. с чл.477, ал.1 от КЗ /в сила от
01.01.2016г./ във вр. с чл.45, чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД.
Искът е допустим съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1
и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задълженията на ищеца по чл.380 от КЗ.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да
докаже положителните твърдения за фактите, от които извлича благоприятните за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Съобразно характера на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на отговорността на ответника: валиден
застрахователен договор; настъпило по време на действие на застрахователния
договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на поведението на
застрахования водач на селскостопанската техника, в резултат на което поведение
е причинена смъртта на наследодателя на ищеца; Обстоятелството, че вследствие
настъпилата смърт на М. К. П. ищецът е претърпял вреди – в случая
неимуществени, както и размера им; Причинно-следствена връзка между поведението
на застрахования и претърпените вреди.
Не се спори и от представените доказателства се
установява, че ищецът Т.М.К. е син на починалия на 14.10.2016г. М. К. П., ЕГН **********.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на 14.10.2016 г.
в нива, находяща се в землището на с. Х. Д., община К., намираща се на около
500 метра от главния път, минаващ през с.Х. Д. при извършване на
товаро-разтоварни дейности със специализирана селскостопанска техника марка
“*“, модел „**“, с рег. № **,
управлявана от лицето Т.М.А. е причинена смъртта на М. К. П., ЕГН **********. Установява се, че на
посочената дата по възлагане от работодател, починалият М. К. П. и св.Т.М.А. са
извършвали на посоченото място товарене, разтоварване, транспортиране и
стифиране на пресовани бали от слама. М. К. П. е управлявал колесен трактор **с рег.№*** с прикачено ремарке с рег.№*** и е
транспортирал балите до мястото. Съответно св.А. е управлявал телескопичен товарач марка “*“, модел „**“, с рег. № **,
посредством който е извършвана товаро – разтоварната дейност, като на предните
рога са се намирали четири броя стифирани бали с размери на всяка бала: дължина
- 260 см., ширина - 120 см. и височина - 70 см., а теглото на една бала е било
около 400 кг. При използването на специализираната селскостопанска техника, при
поставянето на четири бали със слама непосредствено до други бали със слама,
които са се намирали на мястото, където е станал инцидента, е извършено
притискане тялото на пострадалия М. К. П.. Описаната фактическа обстановка се
установява от приетите като доказателства материали по ДП №***г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Добрич и от показанията на свидетелите
М. С. М., А. Д.Д. и Т.М.А..
От
неоспореното от страните и прието от
съда като обективно и компетентно заключение на комплексната автотехническа и
съдебно – медицинска експертиза /л.278-301 по делото/ се установява следното:
Причината
за смъртта на М. К. П. е механична асфикция от притискане на снагата, корема и
крайниците.
Относно механизма на настъпилото произшествие се сочи, че товарачът е оборудван с повдигач за бали „**", (грайфер с шипове), който захваща наведнъж 4 бали. Всяка
бала има размери 260 см./120 см./ 70 см. Товарната единица от 4 бали е висока
около 280 см. Кабината на товарача е разположена в ляво от надлъжната ос. По
тази причина нареждането на балите една до друга и ред върху ред във фигура (стиф) се извършва от ляво на дясно -
така, че при движението на машината с товар, водачът да има видимост при
подреждането на балите (освобождаване на товарача от тях). След захващане
/вземане на балите от доставилото ги ремарке, първото следващо действие/
движение на товарача е отдалечаване от ремаркето на заден ход. По неизяснени
причини, М. К. П. се е озовал на пътя на товарача при движението му напред (с товар отпред), в зона, опасна за човека вън от товарача,
непосредствено до стифираните бали. В тази зона водачът на товарача не е имал
видимост (поради размерите и естеството на товара), вследствие на което
пострадалият е притиснат към стифа (фигурата
от подредени бали) от
транспортираните бали. При установеното взаимно разположение на стифираните
бали слама и трактора с ремаркето-платформа към момента на настъпването на
произшествието, възможността, водачът на телескопичния повдигач да види
пострадалия П.,
е както следва: към момента на поемане на
балите от ремаркето-платформа и потегляне на телескопичния товарач на заден ход в права посока, водачът му има
видимост от ляво
на
трактора и
пространството
намиращо се пред стифираните бали слама, където е възможно да се е намирал П.. Съответно
при
движение на телескопичният товарач на преден ход с маневра завой в ляво към
стифираните бали, водачът му вече няма видимост към мястото, където е намерено
тялото на пострадалия П.. Обективно е установено, че пострадалият М. П. се е озовал в зоната
между фигурата от бали и движещия се към нея товарач, носещ други бали, с лице
към машината, в момент, когато машинистът на товарача няма видимост пред себе
си, поради размерите, характера и ниското разположение на високия товар спрямо
нивото на терена. По тези причини, при създадената обстановка не е имало
възможност водачът да предотврати настъпването на произшествието. Това е било
възможно, ако на мястото на произшествието е имало трети човек, който да указва
на водача на товарача за наличието на опасност при движението му. Пострадалият М.
К. П. е имал видимост към специализираната техника при извършването от нея на
маневрата поемане на балите слама натоварени в ремаркето платформа на трактора
и движението му при подреждането им към стифираните бали слама, ако е бил с
поглед обърнат към телескопичния повдигач. Пострадалият П. е имал техническа
възможност да възприеме предприетата от водача на товарача маневра при
обстановката, при която е настъпило местопроизшествието. Експертизата не е възможно да установи в кой момент пострадалият е
възприел товарача, дали го е възприел, какви действия е предприел и дали изобщо
е предприел някакви действия с цел да избегне съприкосновението с товарача.
Техническите правилни действия на пострадалият П., при установената
обстановка, при която е настъпило произшествието са били да се намира в
кабината или в близост до трактора, който е управлявал и в никакъв случай да не
навлиза в коридора на движение на товарача.
Уврежданията на М. П. в
резултат на притискането са довели до невъзможност за извършване на дихателни
движения поради натиска върху тялото от тежестта на балите. Това пряко е довело
до настъпването на смърт. Действащите сили на притискане на балите слама спрямо
тялото на П. са били в предно задна посока и са били по сила в степен довела до
невъзможност за движение на тялото и крайниците, както и за извършване на
дихателни движения. Получените увреждания от М. К. П., при установената
обстановка са резултат от притискането на пострадалия от установените на
местопроизшествието бали слама.
По делото е признат за безспорно установен и ненуждаещ
се от доказване факта, че към 14.10.2016г. - датата на настъпване на
злополуката е било налице валидно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и собственика на специализирана селскостопанска
техника марка “*“, модел „**“, с рег.№**
във връзка със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №**г., със срок на валидност 12 месеца, считано от 00.00
часа на 26.11.2015г. до 24.00 часа на 25.11.2016г.
Съгласно разпоредбата
на чл.477, ал.1 от КЗ, обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
При така установения по делото механизъм на
злополуката, вследствие на която почива наследодателя на ищеца, следва извода,
че не е налице пътно-транспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.
Пътно-транспортно произшествие по смисъла на посочената законова разпоредба е
събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. При процесната
злополука, телескопичен товарач марка “*“, модел „**“ не е бил използван като
транспортно средство. Установява се, че товарачът е бил използван за товарене и разтоварване на
бали, т.е. е била използвана само подемната му /двигателна сила.
По сходен казус е постановено Решение от 28.11.2017г. на СЕО по дело
С514/16 с предмет преюдициално запитване
за тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24.04.1972г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки,
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка.
В посоченото решение на СЕО се приема че съдържащото се в тази разпоредба
понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който
селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към
момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да
генерира, като работна машина, двигателна сила. Съгласно разпоредбата на чл.633
от ГПК, решението на Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално
запитване е задължително за съда.
При това следва извода, че злополуката, вследствие на
която почива наследодателя на ищеца, не представлява покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност“, тъй като в случая телескопичният товарач е бил
използван не като транспортно средство, а като подемна машина, генератор на
двигателна сила, необходима за товарене и разтоварване на бали слама. При използването
на селскостопанската машина като работна такава, а не като транспортно средство
не е налице „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1
от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972г. относно сближаване на
законодателствата на държавите членки, относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка. Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В случая не се установява настъпилата злополука да представлява застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск, при което липсва
необходимост да бъдат обсъждани вината на застрахования водач на
селскостопанската техника, твърдяните от ищеца
неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между поведението
на застрахования водач и претърпените вреди. Доколкото
не би се стигнало до по-различен резултат, съдът не намира за необходимо да
бъдат обсъждани всички останали събрани доказателства, доводи и възражения на
страните.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на ищеца не се следват сторени
по делото разноски.
На ответника се следват сторените по делото разноски. Съгласно
представения списък на разноски по чл.80 от ГПК /л.272 по делото/ ответникът
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3930 лв.,
възнаграждение за юрисконсулт, както и
заплатен депозит на вещите лица за изготвената комплексна експертиза в
размер на 400 лв. Ответникът е представил доказателства /л.266, 277, 318 по
делото/ и следва да му се присъдят заплатените разноски в общ размер на 4330
лв. (3930 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – заплатен депозит на вещите лица за изготвената
комплексна експертиза). Неоснователно
е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на страната се следват разноски –
възнаграждение за един адвокат. След като на страната се присъжда
възнаграждение за един адвокат, сторените разноски за юрисконсулско
възнаграждение не й се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.К., ЕГН ********** ***
срещу ЗАД „А. Б.“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.С.., район „О.“, бул.“К. Д.“ №* иск за заплащане на сумата
от 120 000.00 лв., ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени от ищеца болки и страдания поради смъртта на неговия баща М.
К. П., ЕГН **********, починал на 14.10.2016г. в землището на с.Х. Д., община К.,
вследствие на извършвани товаро-разтоварни дейности със специализирана
селскостопанска техника марка „*“, модел „*“ с рег. № **, рама № **,
управлявана от Т.М.А. ***, застрахована по риска "Гражданска
отговорност" при ЗАД „А. Б.“.
ОСЪЖДА Т.М.К.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.
Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.., район „О.“, бул.“К. Д.“
№* сторените по делото разноски в размер
на 4330 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр.Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на пълномощниците на
страните.
СЪДИЯ: