РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 16.10.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА и в
присъствието на прокурора ……..………………………………….............. като изслуша
докладваното от съдия МИТЕВА въззивно
гражданско дело № 418 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.
258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 208/ 09.05.2019 година, постановено по
гр.д. № 1490/ 2018 година
по описа на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен предяваният от „Алко-А-Во”ООД,
ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление: с.**,
Община-*****, представлявано от К.А.А., чрез пълномощника си адв.С. *** против
“ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр*****, представлявано от всеки двама от членовете на УС, заедно,
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 6 099,62 лева, представляваща платена от ищеца цена за ел. енергия, консумирана на адрес в с. ******* за периода от 13.08.2017 год. до 10.11.2017 год., начислена въз
основа на съставен Констативен протокол, като получена без правно основание, като
неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 6392/ 06.06.2019 година от адвокат Д.Д.С. от
ЛАК, пълномощник на „АЛКО-А-ВО"
ООД, ЕИК: И *****, със седалище в с, *** и
адрес на управление*****, представлявано от К.А.А., Съдебен адрес за призоваване н съобщения: гр. Ловеч, *****,
против: Решение № 208 от 09.05.2019 г., постановено по гр. д. № 1490 по описа
на Ловешкия районен съд за
Счита, че решението
е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, постановено е при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е неправилно и
необосновано, като излага подробни съображения и се позовават на съдебна
практика. Изтъкват незаконосъобразност на действията на ответното дружество по
констатиране и изчисляване размера на заплатената от тях сума, поради липса на
нормативна основа за определянето й. Позовават се на съдебна практика.
Молят да
бъде уважена въззивната жалба и отменено решението като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, да бъде решен спора по същество, като бъдат
отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, послужили като
основание за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, като
бъде уважен същия, както и да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни
разноски и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор вх. № 7661/09.07.2019 г. от
"ЧЕЗ Електро България" АД, със седалище в
гр. ******, чрез С.П.Т., юрисконсулт.
Моли да бъде отхвърлена изцяло
въззивна жалба против решение № 208/ 09.05.2019 година, постановено по гр. д. №
1490 по описа на Районен съд гр.
Ловеч за
Оспорва изцяло въззивната
жалба и излага подробни съображения за съответствие на действията на
служителите на оператора на ел.мрежата с Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД и разпоредбите на ПИКЕЕ, към които препраща нормата на чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ. Посочва, че твърдението на въззивника, че към момента на извършване
на проверката и на корекцията ПИКЕЕ са отменени е невярно и не кореспондира с
действителната фактическа обстановка. Сочи, че с решението не е отменен чл. 48
ПИКЕЕ, който съдържа методиката за извършване на корекции в случаи на
установени манипулации върху СТИ, каквото е установена и в този конкретен
случай.
Относно възражението, че няма предвиден ред за уведомяване
в ОУ, изтъкват, че е издадена, изпратена и получена
от ищеца фактура, по реда за уведомяване е предвиден в чл.17, ал.2 от цитираните в началото Общи условия, което не е било
спорно до постановяване на атакуваното решение.
Излагат се подробни съображения по обективния н
специален характер на отговорността по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ. Позовават
се на практика на ВКС.
Молят в този смисъл да бъде
постановено въззивното решение, като им бъдат присъдени и разноските за
настоящата инстанция, в това число и юрисконсултско възнаграждение, съгласно
действащото законодателство.
Съобщението за атакувания съдебен акт е връчено на
въззивника на 28.05.2019 година, а въззивната жалба е подадена на 06.06.2019
г., и следователно е спазен законоустановения двуседмичен срок. Въззивната
жалба е допустима – подадена е от легитимирана да обжалва страна в срока по чл.
259 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Отговорът е подаден на 08.07.2019 година (препис от
жалбата е получен на 24.06.2019 година), спазен е законоустановения срок,
допустим е подаден от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл.
чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е редовен.
В
съдебно заседание за въззивника се явява процесуален представител адв. Д.С.,
която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като им бъдат присъдени
разноските по делото. Счита, че на първо място липсва законово основание за
дружеството да начисли процесната сума, като не се установява и размера на
претендираната сума. Изтъква, че не са били представени категорични
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че процесната сума е
дължима, тъй като заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи са
противоречиви и в този смисъл неправилно първоинстанционният съд е възприел
само едно от заключенията, като напълно е игнорирал другото. Моли да бъде
отменено атакуваното решение и постановено уважаване на исковата претенцията,
като им бъдат присъдени и разноските по делото.
Въззиваемата
страна се представлява от юриск. С.Т., който оспорва въззивната жалба. Изтъква,
че действително между заключенията на вещите лица, но счита, че следва да бъде
кредитирано заключението на вещото лице Йорданова, тъй като другото вещо лице
по идентични казуси е давало различни заключения. Счита, че това навежда на
съмнения относно достоверността на тази заключения. Моли да бъде потвърдено
решението и отхвърлена въззивната жалба. Претендира 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Третото
лице помагач не се представлява.
От
представените доказателства по гражданско дело № 1490/ 2018 година на Ловешкия районен
съд и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Не
се спори между страните по делото, че въззиваемото дружество „АЛКО – А – ВО”
ООД и “ЧЕЗ Елекро България“АД са в договорни отношения за доставка на ел.
енергия за обект – с. ******, регистриран клиентски № *****.
Представени
са лицензите за извършване на дейността, съответно на „ЧЕЗ Електро България”АД
за търговия с електрическа енергия № Л-135-11/ 29.11.2006г. изд. от ДКЕВР, на
„ЧЕЗ Разпределение България”АД за разпределение електрическа енергия № Л-135-07/
13.08.2004г. изд. от ДКЕВР. По делото се приложени и Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД,
одобрени от ДКЕВР одобрение Решение № ОУ-059/ 07.11.2007 година.
При
извършена проверка от двама служители на “ЧЕЗ Разпределение България”АД, а
именно З.В.П.и П.Л.Й., в присъствието на двама представители на Федерация на
Потребителите М.Т.Г. и В.Й.Д., на обект - с.*** Община ****, Област ****, регистриран с
АБ № ****, на електромер в ел.табло,
монтирано на фасадата на сграда вътре в имота, е съставен Констативен протокол
с № 3021165/ 1011.2017 година. В протокола е отбелязано, че е налице промяна на
схемата на свързване, като при проверка с еталон се установява грешка от минус
96.51%. След възстановяване на схемата СТИ е измерено с еталон и мери в класа
си на точност. Констативният протокол е подписан от извършилите проверката
служители на ЧЕЗ, свидетелите, представител на полицията и представител на абоната
– К.А.А..
С писмо изх. № NTZ82765/ 11.11.2017 година от „ЧЕЗ Разпределение България”АД, дружеството е уведомено за
съставения констативен протокол, както и че ще бъде извършена корекция на
сметката, за което уведомен на 15.11.2017 година..
Направено е предложение за
корекция на сметката от 13.11.2017 година по реда на чл. 48, ал.1, т.2, буква
„а” от ПИКЕЕ и е издадена фактура № **********/ 14.11.2017 година за сумата от
6 099.62 лева.
За определената корекционна сума
до потребителя е изпратено писмо изх. № **********/ 15.11.2017 година, чието
връчване не се оспорва. По делото са събрани гласни доказателства, като са
разпитани съставителите на констативния протокол.
В хода на
пръвоинстационното производство са назначени и изслушани две единични
електро-технически експертизи. Заключенията на експертизите са: първата,
че корецията на сметката следва да бъде
определена по реда на чл. 48, ал.1, т.2, б.”Б” он ПИКЕ (отм.), а на втората –
ч. 48, ал.1, т.2, б. „А” от ПИКЕ (отм.)
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че е сезиран с сезиран с иск с правно основание чл.55 от ЗЗД,
предявен от „Алко-А-Во”ООД,
ЕИК: *****, против „ЧЕЗ Електро България”АД
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 6 099,62 лева, представляваща платена от ищеца цена за ел. енергия, консумирана на
адрес в с.Александрово, Община-гр.Ловеч за периода от 13.08.2017 год. до
10.11.2017 год., начислена въз основа на съставен Констативен протокол, като
получена без правно основание.
Така предявената претенция се явява
неоснователна и недоказана. Съображенията за това са следните: В конкретния
случай не се спори между страните, че между тях са налице договорни отношения
по повод доставка на ел. енергия за небитови нужди, спори се относно това
налице ли са предпоставките за извършване на едностранна корекция на
потребената електроенергия за процесния минал период, както и при коя хипотеза,
предвид различните заключения на съдебно-техническите експертизи.
Начисленото по процесната фактура количество
електрическа енергия е вследствие извършена корекция, без същото да е реално
измерено и отчетено, както и без да се изисква доказването на виновно поведение
на абоната. Такава възможност е предвидена съгласно нормата на чл. 83, ал.6,
вр. чл. 21 и чл. 98а от Закона за енергетиката, а именно да бъдат извършвани
корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на определени правила, чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР – чл. 83, ал.2 от ЗЕ. В настоящия казус
приложими са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ брой 98/ 12.11.2013 година, а именно разпоредбите на
чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, действали през процесния период и отменени с решение на ВАС.
В този смисъл решение № 124/ 18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/
В конкретния случай,
от доказателствата по делото се установява, че поради промяна в схемата на
свързване, СТИ не е измервало напълно използваната електрическа енергия, като с
еталон е установена грешка от минус 96.51 %. В тази насока са констатациите в Констативен протокол с № 3021165/ 10.11.2017 година,
подписан от представител на полицията и на потребителя. След възстановяване на
схемата на свързване СТИ е отчитало в границите на допустимата грешка, съгласно
свидетелство за калибриране №Е-375/ 05.07.2016 година. С оглед характера
на установеното нарушение е приложима разпоредбата на чл.48,
ал.1, т.2, б. „А” от ПИКЕЕ, действала към онзи момент, която урежда начинът за
коригиране на дължимата сума при непълно отчитане на потребената ел.енергия при
наличие на точен измерител. По този начин
енергийният
оператор е изчислил корекцията в процесната фактура, което се потвърждава от
заключението на назначената по
делото повторна експертиза.
При така установеното за
енергийния оператор е съществувало законово основание за коригиране на сметката
за електрическа енергия по реда, предвиден в чл.
48 ал. 1, т. 2, б. „А“ ПИКЕЕ, без да се изисква доказване виновно поведение от
страна на абоната и възраженията в този смисъл са неоснователни.
При тези
съображения обжалваното решение № 208/ 09.05.2019 година, постановено по гр.д.
№ 1419/ 2019 година по описа на Ловешкия районен съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода от спора на основание чл.78, ал.8 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззивната страна 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/ 09.05.2019 година, постановено по гр.д.
№ 1419/ 2019 година по описа на Ловешкия районен съд, като правилно.
ОСЪЖДА „Алко-А-Во”ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с.Александрово, Община-*****, представлявано от К.А.А., на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.чл. 37 от ЗПрП,
да заплати на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление******, представляван
от юрисконсулт С.Т., с адрес ***, офис ***, сумата 150 (сто и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на “ЧЕЗ Електро България” АД - „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****
Решението е
окончателно на основание чл. 280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.