Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 701 13.05.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от съдията административно дело
№ 246 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Е.В.Ч., с адрес: ***, чрез пълномощника-адвокат И.Н., със съдебен
адрес:*** срещу принудителна административна мярка - преместване на паркирано
ППС –лек автомобил „Хонда“ , с рег. № **, постановена от С.П.-„инспектор транспорт“
в общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас. Иска се от съда да отмени
обжалваната ПАМ като незаконосъобразна и постановена в противоречие с
административно-производствените правила.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява. Сочи се, че автомобилът не е паркиран в нарушение на правилата за
движение, както и се оспорва обстоятелството, че паркирането на процесното
място е съставлявало пречка за движението, поради което да бъде преместен без
знанието на собственика.
Ответникът–
С.П. „инспектор транспортна служба“ в общинско предприятие „Транспорт“ при
община Бургас, редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли, същата да бъде оставена без уважение
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд- град Бургас, в настоящият
състав, като обсъди доводите и становищата на страните и въз основа на приетите
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от
фактическа страна прие следното:
На 10.01.2021г. в гр.Бургас, жалбоподателят Е.Ч.
установила, че собственото и ППС, с рег.№ **, паркирано до трафопост на ул.“Хан
Аспарух“ не се намира на мястото, където е бил паркиран преди това.
Впоследствие, при извършена проверка от нейна страна относно местонахождението
на лекия автомобил „Хонда“ оспорващата страна установила, че се намира на
т.нар. „наказателен паркинг“, находящ се недалеч от мястото, където се е
намирал паркирания от собственика автомобил. Наложило се да бъде заплатена
сумата от 165.20 лева, за да бъде освободено превозното средство. Видно от
приложения фискален бон от 10.01.2021г. сумата е заплатена в полза на общинско
предприятие „Транспорт“ при община Бургас и включва сумата от 55.20 лева
платена от жалбоподателя като такса за преместване на ППС и сумата от 110 лева
за престой на „наказателен паркинг“, съгласно чл.171, т.5 от ЗДвП.
По делото е представен Протокол от 08.01.2012г., в 09.47 часа от С.П., „инспектор“
в общинско предприятие „Транспорт“ на общинската администрация, който
обективира наложената ПАМ, а именно принудителното преместване на автомобил
„Хонда“, с рег.№ **, паркиран в гр.Бургас, на ул.“Хан Аспарух“ № 72.
Фактическото основание за налагане на мярката е посочено като „В зоната на действие след знак В 27 и табела
за принудително отстраняване, с което МПС е пречка за останалите участници в
движението“ (л.11 от делото), Към протокола са приложени фотоснимки
онагледяващи разположението на лекия автомобил на мястото. В протокола е
посочено, че е съставен и фиш за извършеното нарушение.
Приложен е Фиш за налагане на глоба № 0063557 от 04.01.2021г. в размер на 20 лева (л.15
от делото), за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 04.01.2021г., в 20.12 часа, на ул.“Хан Аспарух“ до № 72, е паркирал лек автомобил „Хонда“,
с рег. № **, който съставлява „пречка за движението“.
При така направените фактически
констатации, въз основа на приложени по делото писмени доказателства, съдът обосновава
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.149, ал.1, във връзка с чл.140, ал.1 от АПК /жалбата е депозирана в
община Бургас на 19.01.2021год./, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването,
тъй като постановеният административен акт, подлежащ на съдебен контрол е
неблагоприятен за нея.
При
разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
По
въпроса за валидността на процесната принудителна администра-тивна
мярка, съдът намира, че същата е наложена от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай,
лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията
на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното
средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство,
са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде
задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
полицейско управление.
По силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл.171, т.5,
б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за издаването и́ в писмена форма,
поради което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично
и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда.
Същият следва да бъде определен по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
С нарочна Заповед № 1919/16.07.2018 г. на Кмета на
община Бургас (л.41 от делото), е възложено на служителите на Общинско
предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“
да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Посредством
Допълнително Споразумение към трудов договор, сключен между ОП“Транспорт“ и
Стоян Бориславов Петков (л.42 от делото), се установява, че лицето е
преназначено именно на длъжност „инспектор транспортна служба /репатрация/“, поради
което ответникът, в качеството на „инспектор транспортна служба“ в ОП
„Транспорт“ при Община Бургас очевидно има правомощие да осъществява контрол по
спазване на ЗДвП, включително съгласно оправомощителната заповед на Кмета на
общината и да постановява ПАМ като процесната. При така представените доказателства следва да се приеме наличието
на материална компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за
принудително преместване на лекия автомобил.
Както
правилно сочи жалбоподателят, мярката действително е постановена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, поради следното:
Видно от
съставения протокол, съставляващ официален документ с обвързваща материална
доказателствена сила е отразено, че мярката е наложена на 08.01.2012г. за
нарушение констатирано за времето от 09.47
часа до 09.58 часа, като се удостоверява и съставяне на фиш за това
нарушение, с който е наложена глоба. Видно от приложения Фиш, същият е съставен
на 04.01.2021г., като е извършено
паркиране на процесния автомобил на описаното място в точен час – „20.12 часа“ на 04.01.2021г., когато репатрираният автомобил е бил „пречка за движението“.
При така
посочените дати и времево извършване на нарушението не може да се удостовери
еднозначно дали е извършено на 08 януари или на 04 януари, дали е осъществено
през 2021г. или през 2012г., нито дали е констатирано паркиране на автомобила
пречещ на движението в диапазона от 09.47 часа до 09.58 часа / според протокола
за репатрация/ или в 20.12 часа /според фиша/. Само този факт е показателен за
недоказаността на вмененото на собственика нарушение относно времето на
извършване, което съставлява фактическо основание за налагане на принудителната
мярка.
Относно приложение на материалния закон
и съблюдаване на неговите цели:
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на
които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението. В случая, безспорно не са налице две от хипотезите,
а именно: превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство или да прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението, но е налице третата – МПС
създава опасност за преминаването на другите участници в движението.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, водачът на автомобила не се е
намирал в МПС към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед
разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой, а е бил
паркиран. В депозираната пред съда жалба този факт не се оспорва, както и не се
оспорва мястото на паркиране на МПС.
Съгласно
§ 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Видно от представените по делото доказателства,
лекият автомобил е бил паркиран в края на улица, която няма изход,
непосредствено до трафопост. От приложения по делото снимков материал също се онагледява,
че ППС е паркирано, което обстоятелство е и безспорно по делото. В този смисъл,
по делото е доказано по несъмнен начин паркирането на превозното средство на
описаното място на ул.“Хан Аспарух“ в гр.Бургас.
Не така стои въпроса с установяване на
обстоятелството, че автомобилът е бил към онзи момент пречка за движението по
улицата. От една страна, това е обективно невъзможно, при положение, че улицата
няма изход, а в края й действително се намира трафопост, а от друга страна
въобще липсва конкретизация на кой или на какви участници в движението е
създавал пречки така паркираният автомобил, за да се твърди въобще нарушение
нормата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която са забранени престоя и
паркирането на място, където е пречка за останалите участници в движението. Независимо,
че в началото на улицата е поставен забранителен знак В 27, при положение, че
обективно не е установено наличието на пречка за останалите участници в
движението, очевидно налагането на така приложената мярка не намира опора и в
нормите на материалния закон, на които се позовава ответната страна.
Следователно, незаконосъобразно е разпоредено преместването
на автомобила, без знанието и съгласие н собственика, на основание чл.171, т.5,
б.”б” от ЗДвП още повече, че за да се изпълни тази мярка законът въвежда
изискване да е невъзможно преминаването
на другите участници в движението, поради извършеното паркиране, а в случаят
подобна невъзможност въобще не е установена и наложената мярка несъответства и
на законовите цели.
Доводите на ответника, изложени от неговия
пълномощник в съдебно заседание, че паркираният автомобил е препятствал
обслужването на трафопоста не кореспондират на фактическите основания за
налагане на ПАМ, защото нито в протокола за репатриране, с който същата е
обективирана, нито в приложения фиш се сочи подобно фактическо основание, за да
бъде обосновано налагането на ПАМ с такива аргументи.
Съвсем
отделен е въпроса, че въобще не са ангажирани доказателства за наличие на
пречки за обслужването на трафопоста на посочения ден и час, ако въобще може да
се направи уточнение на времето на твърдяното нарушение, с оглед различните
дати на месеца, години и часове описани в материалите по преписката.
По
изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
оспорената принудителна административна мярка, поради което жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
и следва да бъде уважена.
При този
изход на спора, предвид своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя,
в нейна полза и в тежест на Община Бургас следва да се присъдят направените по
делото разноски 10.00 лева – платена държавна такса и 300 лева- платено
адвокатско възнаграждение, видно от приложените по делото доказателства или
разноски общо в размер на 310 лева.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.В.Ч.,
с адрес: ***, чрез пълномощника-адвокат И.Н., със съдебен адрес:***, принудителна административна мярка - преместване
на паркирано ППС без знанието на собственика, по отношение на лек автомобил „Хонда“
, с рег. № **, постановена от С.П.- „инспектор транспортна служба“ в общинско
предприятие „Транспорт“- Община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС
да заплати на жалбоподателя Е.В.Ч., с адрес: *** направените по делото разноски
в размер на 310 лв. (триста и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: