ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1918
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501957 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане №6267/24.09.21г., постановено по ч.гр.д.№5968/21г. на Районен съд
Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №2533/24.09.21г., в
частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Г.
Д. Т., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 943.21; 549.99 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 1539.99 лева– възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“; 158.84 лева – мораторна лихва.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума. В частната жалба цитирана съдебна практика и шзлогоподробни
съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на
сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 26.08.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Г. Д. Т., за следните суми по договор за
потребителски кредит №30042324884/03.02.20г.: 2307.33 лв., представляваща главница;
943.21 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 01.06.20г. – 03.06.21г.; 549.99
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 1539.99 лв. -
1
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 158.84 лева - лихва за
забава от 02.04.20г. до 03.06.21г. и 124.51 лева – мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски
кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 2400 лева; изложени
са твърдения за договорени 36 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 179.18 лева
съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 1-во число на месеца. Изложени са
твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като
се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 943.21 лева. Твърди се, че е уговорено
предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, с дължим остатък от
549.99 лева; допълнителна услуга „Флекси“, с остатъчна стойност 1539.99 лева. Твърди се,
че длъжникът е заплатил две погасителни вноски, като е изпаднал в забава на 02.04.20г.
Претендира 2307.33 лв., представляваща главница; 943.21 лева –
възнаградителна/договорна лихва за периода 01.06.20г. – 03.06.21г.; 549.99 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 1539.99 лв. -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 158.84 лева - лихва за
забава от 02.04.20г. до 03.06.21г. и 124.51 лева – мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г.
По заявлението е издадена Заповед №2533/24.09.21г. за следните суми: 2307.33
лева - представляваща главница; законната лихва от 26.08.21г. до окончателното й
изплащане, 46.14 лв. – разноски и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт. С тук
обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на договорно
възнаграждение, в размер на 943.21; 549.99 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“; 1539.99 лева– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 158.84 лева –
мораторна лихва.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно –
по отношение на договорната лихва. В частта, относно възнаграждението за закупени пакети
допълнителни услуги е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта,
досежно договорната и законната лихва, същото е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно
и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на
кредита.
В случая, в клаузата/услугата „Фаст“ е включено приоритетно разглеждане и
2
изплащане на потребителския кредит, за което е уговорено „възнаграждение“, в размер на
600 лева. Касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с
възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да
предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото
дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна
на заемополучателя.
Клаузата/услугата „Флекси“ включва право на промяна на погасителния план и за
това е уговорено „възнаграждение“, в размер на 1680 лева, от което се претендират 1539.99
лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата
по кредита е 2400 лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 1680 лева. Така
размерът на цялото задължение е 4080 лева, извън договорната лихва и лихвата за забава, а
при добавяне и на сумата от 600 лева за услуга „Фаст“ става 4680 лева. И т.к. една от
предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при
констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал
да издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде
потвърдено.
В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
3
уговорена в размер на 49.05 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това
уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди
сумата от 943.21 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 01.06.20г. – 03.06.21г.;
следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва 158.84 лева от
02.04.20г. до 03.06.21г. и 124.51 лева – мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г.
Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на
заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за
първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 127.48 лева –
държавни такси, съразмерно се дължат 80.11 лева – държавни такси и 62.84 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 46.14 лева и
50 лева, въззивният следва да присъди разликата от съотв. още 33.97 лева – държавна такса
и 12.84 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №6267/24.09.21г., постановено по ч.гр.д.№5968/21г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№2533/24.09.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу Г. Д. Т. за заплащане на: договорно възнаграждение, в
размер на 943.21; 158.84 лева – мораторна лихва, 124.51 лева – мораторна лихва от
03.06.21г. до 28.08.21г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Г. Д. Т. ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“,
№№30042324884/03.02.20г., следните суми: 943.21лева – договорна лихва за периода
01.06.20г. – 03.06.21г.; 158.84 лева - лихва за забава от 02.04.20г. до 03.06.21г.; 124.51 лева
– мораторна лихва от 03.06.21г. до 28.08.21г.; още 33.97 лева – държавни такси; още 12.84
лева – възнаграждение за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5