Решение по дело №3889/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 17.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                      Мл.с. МАРИНА ГЮРОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3889 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца К.М.Б. срещу решение от 07.01.2019 г. по гр.д. №85089/2017 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта, в която предявеният от жалбоподателя срещу ответника З. „Л.И.“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД е уважен при условие, че бъде представен документ за прекратена регистрация на мотоциклет „Хонда“ с рег. № ******, както и в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на лихва за забава за периода от датата на деликта – 21.09.2014 г. до окончателното плащане.

В жалбата се твърди, че неправилно СРС е приел, че изпълнението на процедурата по чл.193 ал.3 КЗ отм. е предпоставка за изискуемост на обезщетението, поради което е постановил неправилно, противоречащо на материалния закон и съдебната практика решение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части и да му бъде присъдена законната лихва върху обезщетението от датата на деликта - 21.09.2014 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано в частта, в която искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД е уважен, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и частично неправилно.

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД е установено със сила на пресъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали правилно е уважен при условие, че бъде представен документ за прекратена регистрация на процесния мотоциклет.

Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 КЗ отм., преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Трайна е обаче пректиката на ВКС, обобщена в цитираното във въззивната жалба решение №44/02.06.2015 г. по т.д. №775/2014 г. на  І ТО на ВКС, че изпълнението на задължението за дерегистрация и представянето на доказателства за това е без значение за основателността на претенцията за обезщетение. За съда също не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета или за поставяне на условие в диспозитива на осъдителното решение. Изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение единствено за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата /застрахователно обезщетение/. Поради това и поставянето в диспозитива на решението на условие за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към главницата, а само към претенцията за лихва.

Неоснователна е обаче претенцията на ищеца за акцесорното вземане за обезщетение за забава върху процесното обезщетение. С разпоредбата на чл.193 ал.3 КЗ отм. законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане, което задължение е въведено ex lege.

В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на процесниото МПС не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство /в същия смисъл е и практиката на           ВКС – цитираното по-горе решение №44/02.06.2015 г. по т.д. №775/2014 г. на  І ТО/, както правилно е приел и СРС.

С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че неправилно СРС е уважил предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД при условие, че бъде представен документ за прекратена регистрация на процесния мотоциклет, поради което решението следва да бъде отменено в тази му част, а в останалата част въззивната жалба е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 840,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 240,52 лв., представляваща държавна такса.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

           

ОТМЕНЯ решение №ІІ-55-2888/07.01.2019 г., постановено по гр.д. №85089/2017 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, в частта, в която предявеният от К.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД е уважен при условие, че бъде представен документ за прекратена регистрация на мотоциклет „Хонда“ с рег. № ******.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1040,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционото производство и сумата от 25,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 240,52 лв., представляваща държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.